Даниел Стийл
Опасни мъже (30)

30.

Както бе планирано, на първи август всички се качиха на борда на „Блу Мун“. Маги и Адам пристигнаха с бебето и бавачката, както им бе предложил Чарли. Както винаги първо посетиха Монте Карло и играха една вечер в казиното, после се отправиха към Сен Тропе и накрая отплаваха за Портофино. Мъжете си пиеха питиетата, докато момичетата пазаруваха в града. След това всички поплуваха, а вечерта отидоха да хапнат пица и сладолед. Танцуваха в дискотеките, а между забавленията Маги не забравяше да накърми сина си. Той вече беше на два месеца, имаше огромни блестящи очи и здраво малко телце. Косата му бе руса като на Маги.

Сутринта, когато пристигнаха в Портофино, Силвия и Грей се отправиха към църквата „Сан Джорджо“, а вечерта посетиха ресторанта, където се бяха запознали. Двамата тъкмо се бяха върнали от пътуването с децата й и този път Грей беше много по-спокоен. С Емили бяха обсъждали различни техники на рисуване, а с Гилбърт бяха станали истински приятели. Грей бе признал пред Чарли, че Силвия е била съвсем права за децата си — те наистина бяха страхотни.

— Всъщност тя се оказа права за много неща — додаде Грей.

Вечерта приятелите им вдигнаха тост за тях и за първата годишнина от срещата им.

— Мисля, че вие двамата трябва да се ожените — заяви Адам, докато отваряше поредната бутилка вино.

Силвия и Грей от седем месеца официално живееха заедно, но Силвия възрази, че не е чак толкова много. В крайна сметка двамата с Грей се познаваха едва от една година. Останалите се развикаха и раздюдюкаха — Чарли и Каръл бяха излизали само осем месеца, преди да се оженят, а Адам и Маги — четири. И всичко помежду им изглеждаше добре. Дори повече от добре. И четиримата обявиха, че никога не са били по-щастливи.

— Ние няма защо да се женим — настоя Силвия, а Грей се засмя и й каза, че тя говори също като него, когато той се страхуваше да се запознае с децата й.

— Не искам да проваля хубавата ни връзка — тихо призна Силвия.

— Няма да я провалиш — увери я Чарли. — А и Грей е много добър човек.

— Няма и да помисля за брак поне още една година — нехайно рече Силвия.

— Добре — примири се Адам. — Тогава ще дойдем тук догодина по същото време и ще видим какво ще стане.

Всички отново вдигнаха тост.