Глупавата мечка (Българска народна приказка)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
Еми (2018)

Издание:

Автор: Ангел Каралийчев; Николай Тодоров

Заглавие: Силян Щърка

Издател: „Български художник“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1979

Тип: Приказки

Националност: Българска

Печатница: ДП Балкан, София

Излязла от печат: 20.V.1979 г.

Главен редактор: Иван Иванов

Художествен редактор: Кирил Гюлеметов

Технически редактор: Здравко Божанов; Петър Янев

Рецензент: Любомир Георгиев

Художник: Стоимен Стоилов

Коректор: Димитрия Петрова; Лидия Станчева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4131

История

  1. — Добавяне

Един селянин орял нивата си край гората. Из шубраците излязла една мечка.

— Ей, байно — изръмжала мечката, — хайде да се сортачим и орем заедно.

— Бива — съгласил се селянинът.

Разпрегнал единия вол, впрегнал на негово място мечката и започнал да я боде с остена:

— Дий!

Цял ден орали, изорали нивата. На другия ден мечката предложила:

— Байно, хайде сега да посеем житото!

— Да го посеем — отвърнал селянинът.

Посели житото. През лятото, когато дошло време за жънене, селянинът повикал ортака си от гората:

— Бабо Мецо, ела да си поделим житото!

Мечката дошла, заоглеждала житото, дълго се чудила какво да вземе и най-после отсякла:

— Аз ще взема долното, а ти горното.

— Тъй да бъде — съгласил се селянинът, пожънал класовете, овършал ги, напълнил два чувала зърно. Мечката прибрала сламата, ровила я, ровила и като не намерила нито зърно, въздъхнала:

— Излъгах се тоя път, но до лято аз ще взема горното.

— Тъй да бъде! — усмихнал се селянинът.

На другата година ортаците посадили картофи. Щом заесенило, мечката прибрала стеблата, а селянинът изкопал два чувала картофи.

— Пак ме излъга! — кипнала мечката и се втурнала да изяде ортака си. Но тъкмо в туй време от гората се показала една лисица. Мечката си помислила: „Ех, че е сладко Лисиното месо! Дано дойде насам да изям и нея!“.

— Повикай Лисана при нас! — рекла тя на селянина.

— Кума Лисо, защо не приближиш насам? — провикнал се селянинът.

— Страх ме е от мечката! — отвърнала лисицата.

Мечката застанала неподвижно и рекла:

— Кажи, че не съм мечка, а съм стар пън.

Селянинът се провикнал повторно.

— Ела, кумичке! Туй дето е при мене, не е мечка, а стар пън.

— Щом като е пън, мушни го в чувала!

Мечката тихо проговорила:

— Мушни ме в чувала!

Селянинът побързал да изпълни желанието й.

— Ха сега — викнала лисицата, — вържи чувала с едно въже отгоре… Върза ли го? Сега грабни секирата и удари тоя пън яката.

Селянинът грабнал секирата и раз-прас — съсякъл мечката. След туй повел лисицата към село и я пуснал в курника да си избере най-тлъстата кокошчица за награда.

Край