Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Приказка
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
- Еми (2018)
Издание:
Автор: Ангел Каралийчев; Николай Тодоров
Заглавие: Силян Щърка
Издател: „Български художник“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1979
Тип: Приказки
Националност: Българска
Печатница: ДП Балкан, София
Излязла от печат: 20.V.1979 г.
Главен редактор: Иван Иванов
Художествен редактор: Кирил Гюлеметов
Технически редактор: Здравко Божанов; Петър Янев
Рецензент: Любомир Георгиев
Художник: Стоимен Стоилов
Коректор: Димитрия Петрова; Лидия Станчева
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4131
История
- — Добавяне
Един селянин орял нивата си край гората. Из шубраците излязла една мечка.
— Ей, байно — изръмжала мечката, — хайде да се сортачим и орем заедно.
— Бива — съгласил се селянинът.
Разпрегнал единия вол, впрегнал на негово място мечката и започнал да я боде с остена:
— Дий!
Цял ден орали, изорали нивата. На другия ден мечката предложила:
— Байно, хайде сега да посеем житото!
— Да го посеем — отвърнал селянинът.
Посели житото. През лятото, когато дошло време за жънене, селянинът повикал ортака си от гората:
— Бабо Мецо, ела да си поделим житото!
Мечката дошла, заоглеждала житото, дълго се чудила какво да вземе и най-после отсякла:
— Аз ще взема долното, а ти горното.
— Тъй да бъде — съгласил се селянинът, пожънал класовете, овършал ги, напълнил два чувала зърно. Мечката прибрала сламата, ровила я, ровила и като не намерила нито зърно, въздъхнала:
— Излъгах се тоя път, но до лято аз ще взема горното.
— Тъй да бъде! — усмихнал се селянинът.
На другата година ортаците посадили картофи. Щом заесенило, мечката прибрала стеблата, а селянинът изкопал два чувала картофи.
— Пак ме излъга! — кипнала мечката и се втурнала да изяде ортака си. Но тъкмо в туй време от гората се показала една лисица. Мечката си помислила: „Ех, че е сладко Лисиното месо! Дано дойде насам да изям и нея!“.
— Повикай Лисана при нас! — рекла тя на селянина.
— Кума Лисо, защо не приближиш насам? — провикнал се селянинът.
— Страх ме е от мечката! — отвърнала лисицата.
Мечката застанала неподвижно и рекла:
— Кажи, че не съм мечка, а съм стар пън.
Селянинът се провикнал повторно.
— Ела, кумичке! Туй дето е при мене, не е мечка, а стар пън.
— Щом като е пън, мушни го в чувала!
Мечката тихо проговорила:
— Мушни ме в чувала!
Селянинът побързал да изпълни желанието й.
— Ха сега — викнала лисицата, — вържи чувала с едно въже отгоре… Върза ли го? Сега грабни секирата и удари тоя пън яката.
Селянинът грабнал секирата и раз-прас — съсякъл мечката. След туй повел лисицата към село и я пуснал в курника да си избере най-тлъстата кокошчица за награда.