Джак Макдевит
Машините на Бога (27)

26.

На борда на „Катрин Пърт“. Петък, 15 април; 05:15 ч.

 

Иззвъняването извади Карсън от неприятните му сънища.

— Мисля, че го разгадах — каза въодушевено Хъч от вратата и размаха бележника си.

— Какво си разгадала?

Тя се тръшна на едно кресло.

— Ако отидем на подходящото място — каза тя — и си направим един Оз, можем да разберем за какво става дума.

— Да си направим Оз? Сериозно ли говориш? Не можем да си направим Оз. — Той се зачуди колко ли е изпила през нощта. — Ти въобще лягала ли си?

— Няма значение — каза тя. — Числата работят.

Карсън включи машината за кафе.

— Успокой топката. Какви числа? Къде е подходящото място?

Тя взе едно дистанционно и извади на екрана карта на звездното небе. Начерта една линия по протежение на ръба на Бездната, а също така и паралелни линии през Бета Пас, Куракуа и Нок.

— От много време знаем, че имаме циклите от осем хиляди години, но не можехме да видим никаква последователност. Може би защото ни е била пред очите.

— Добре — каза Карсън, — и къде ни води това?

— Ако наистина има цикличност от осем хиляди години и знаем, че тук е имало някакво събитие около 5000 г. пр.н.е., тогава трябва да е имало някакво по-ранно събитие тринайсет хиляди години преди новата ера, нали? А също така двайсет и една хиляди години преди новата ера. — Тя отвори прозорец и изписа цифрите.

Събитие	Бета Пас	Куракуа	Нок
1	21 000 г. пр.н.е.	—	—
2	13 000 г. пр.н.е.	—	—
3	5000 г. пр.н.е.	—	—

— Ако се захванем с този осем хиляди годишен цикъл и го проследим назад във времето, тогава трябва да е имало събитие на Куракуа седемнайсет хиляди години преди новата ера, нали?

Събитие	Бета Пас	Куракуа	Нок
1	21 000 г. пр.н.е.	17 000 г. пр.н.е.	—
2	13 000 г. пр.н.е.	9000 г. пр.н.е.	—
3	5000 г. пр.н.е.	1000 г. пр.н.е.	—

— Окей.

— Добре. Сигурни сме за второто и третото събития на Куракуа. И в двата случая започват четири хиляди години по-късно. Какво може да означава това?

— Мамка му, де да знаех.

— Франк, същото нещо се случва и на Нок.

— Как точно?

Тя попълни последната колона.

Събитие	Бета Пас	Куракуа	Нок
1	21 000 г. пр.н.е.	17 000 г. пр.н.е.	16 000 г. пр.н.е
2	13 000 г. пр.н.е.	9000 г. пр.н.е.	8000 г. пр.н.е.
3	5000 г. пр.н.е.	1000 г. пр.н.е.	0

— Виждам последователността, но не виждам смисъла — каза Карсън.

— Това е вълна, Франк. Каквото и да е това нещо, то идва от Бездната. Пътува по една светлинна година на всеки седемдесет и четири години. Първата, за която знаем, A-вълната, е пристигнала тук — на Бета Пас — някъде около двайсет и една хиляди години преди новата ера.

— Дявол да ме вземе! — каза той.

— Четири хиляди години по-късно тя удря и по Куракуа. После, около хиляда години по-късно, се появява на Нок.

Карсън обмисли думите й. Абсолютни измислици.

Но пък цифрите съвпадаха.

— Какво би могло да бъде?

— Този, Който ходи по зората — отвърна тя.

— Какво?

Хъч присви очи.

— Помниш ли молитвата от Куракуа? — И тя извика текста на екрана.

По улиците на Хау-каи чакаме.

Нощта настъпва, идва зима.

Изстиват светлините на света.

И в тази тристотна година

от възхождението на Билат

ще дойде Този, Който ходи по зората,

и стъпква слънцето с нозете си

и съди ще душите на човеците.

По покривите Той ще крачи

и ще покаже Пътищата Божии,

като взриви Машините на Бога.

— Каквото и да е това — каза Хъч, — то е свързано по някакъв начин с построеното на Оз.

В стаята беше студено.

— Може ли да са талисмани? — попита Карсън. Но представата, че една напреднала цивилизация може да разчита на средства за провокиране на свръхестествените сили, му изглеждаше нелепа.

— Или пък мишени — каза Хъч. — Ритуални жертвоприношения? Символични дарове за боговете? — Тя се извърна, за да застане с лице към него. — Слушай, ако нещо от всичко това е вярно, вълната, която е минала през Нок около 400-та година от новата ера, е изминала оттогава около трийсет и пет светлинни години. — Тя начерта още една линия, за да покаже разположението й. — Трябва да хвърлим един поглед какво има на пътя й.

 

 

Карсън се обади на Тръскот рано-рано и каза:

— Искам да те помоля за една услуга. Трябва ми малко оборудване на заем.

— Какво по-точно, Франк?

— Прожектор с лъч от частици за голямо натоварване. Най-големия, който имаш. Имаш такъв на борда, нали?

— Да, имаме няколко. — Тя изглеждаше озадачена. — Да не би да имаш намерение да правиш разкопки?

— Не — отвърна Карсън. — Нищо подобно. Всъщност имаме намерение да напуснем системата.

Тя не скри изненадата си.

— Ще уредим това. Какво друго?

— Нещо достатъчно голямо, че да може да бъде използвано за команден пост.

— Добре — каза тя. — И това може да стане. Но ще трябва да се разпишеш за тия работи.

— Благодаря. Много съм ти задължен, Мелани.

— Така си е. Имаш ли нещо против да ми кажеш за какво става дума?

Той не виждаше защо да крие.

— Не, разбира се. Какво ще кажеш да закусим заедно?

 

 

„Ашли Тий“ представляваше група от четири цилиндъра, които се въртяха около една централна ос. Беше отрупан със сензорни и комуникационни устройства. Хъч вече беше говорила с екипажа му и каза с усмивка:

— Имаме си знаменитост.

Знаменитостта беше пилотът на кораба — Анджела Морган, която беше станала почти легендарна.

Анджела беше висока и стройна, с посребрена коса и сиви очи. Хъч никога не я беше срещала, но знаеше много за нея. Анджела беше направила множество от първите полети по време на началните години, беше разширила границите на магнитните технологии и беше действала като основна движеща сила зад много от механизмите за безопасност, които се прилагаха сега.

Неин помощник беше Тери Драфтс, млад физик от Африка, който нямаше и половината от годините й. Говореше търпеливо и имаше излъчването на задълбочен човек. Не криеше от никого схващането си, че да летиш с Анджела е равносилно на това да получиш разрешително за много велики неща.

 

 

— Ако наистина сте се добрали до нещо, Карсън — каза Анджела, когато ги прие на „Ашли Тий“, — ще се радваме да бъдем полезни. Нали така, Тери? Недейте обаче да ни губите времето, разбрано?

После разведе новите си пасажери по каютите им.

Присъедини се към тях за обяд и изслуша разговорите им за разните преживявания по време на полетите из системата. Накрая ги запита направо дали са сигурни, че това е родната планета на Строителите на монументи. (Сигурни бяха.) Как бяха загинали членовете на екипа? (Никой не се впусна в подробен разказ, но й казаха достатъчно, за да предизвикат както неодобрението, така и уважението й.)

— Разбирам защо ме помолиха да дам кораба си на ваше разположение — каза тя. — Ние можем да останем тук. Можем да ви отведем до „Пойнт Зебра“. А също така можем и да изминем целия път обратно към Земята. Както пожелаете. — „Пойнт Зебра“ беше изходната база за местните изследователски кораби.

— Анджела — обърна се към нея Карсън, — онова, което бихме искали, е да поразгледаме една от луните в тази система. А след това ще попътуваме и по-сериозно.

 

 

Анджела насочи телескопите на кораба към пристанищния град. Изглеждаше спокоен: бели руини, вкопани в бледозелени възвишения, гъсти гори, които се спускаха към морето. Разбитият мост, който не водеше наникъде.

Прекараха два дни при подобния на Оз артефакт. Отново се чудиха и маеха на перпендикулярността му. Както спомена Драфтс, това беше нещо като Меката на правите ъгли. И за разлика от конструкцията на спътника на Куракуа, тук нямаше нито една кръгла кула.

Но беше прекалено разрушено. Овъглено. Обсипано с кратери.

— Виждала съм другия — каза Анджела. — За какво им е било да правят подобни неща?

— Ето това се надяваме да разберем — отвърна Карсън.

Нея вечер, понеделник, 18 април 2203 г., малко преди 11:00 часа те излязоха от лунарна орбита.

 

 

След два дни Карсън тържествено прибра инвалидната си количка. А Джанет изказа още едно предположение. Най-напред спомена за него на Хъч.

— Мислех си — започна тя — за фразата в онази молитва от Куракуа…

— За Божиите пътища и машините ли?

— Да.

— Та какво?

— Може да не сме много далеч. Ако A-вълна има — тази, която е поразила Бета Пас двайсет и една хиляди години преди новата ера… ако е продължила да се движи, щеше да е стигнала Земята.

Хъч кимна.

— Преди началото на цивилизацията, нали? Преди да е имало кой да я регистрира.

— Не точно. Щеше да е минала през Слънчевата система някъде около петхилядната година преди новата ера.

Хъч изчака. Датата не й говореше нищо.

Джанет сви рамене.

— Това пасва на последните проучвания за Содом и Гомора.

Архив

(Изпратено чрез лазерна станция)

 

ДО: „КАРИ НАП“

НА ВНИМАНИЕТО НА: ДЕЙВИД ЕМЪРИ

ОТ: ФРАНК КАРСЪН, ЕКСПЕДИЦИЯ БЕТА ПАС, „АШЛИ ТИЙ“

ПРЕДМЕТ: ОПЕРАТИВНА МАНЕВРА

 

ДЕЙВИД. СЪЖАЛЯВАМ, ЧЕ ТРЪГВАМ ПРЕДИ ДА СИ ПРИСТИГНАЛ, НО РАБОТАТА НЕ МОЖЕ ДА ЧАКА. МОЖЕ ДА УСПЕЕМ ДА ОТКРИЕМ КАКВО СЕ Е СЛУЧИЛО НА ОРИКОН. СЛЕДВАЩАТА СПИРКА Е БС04418. ПРИСЪЕДИНИ СЕ КЪМ НАС ТАМ, АКО МОЖЕШ.

КАРСЪН.