Робърт Дохърти
Скалата (28)

Отговорите

Другата страна

— Какво става? — попита Фран. Гледаше огромния масив на Ейърс Рок като хипнотизирана.

Пенкак я хвана за ръката.

— Няма много време. Трябва да се върнем долу. — Тя натисна бутона с хоризонталната линия и дебелите метални стени обгърнаха стъклената капсула. После натисна бутона за надолу и започнаха да се спускат. Асансьорът обаче не спря на етажа, от които бяха тръгнали.

— Ами Дебра? — попита Фран.

— Дебра сама ще разбере — лаконично отвърна Пенкак.

— Ако вече не е разбрала.

— А Дон?

— В момента отиваме при него нетърпеливо отговори възрастната жена. Почакай малко. Всичко ще разбереш.

Тя побутна Фран напред и двете излязоха в коридора.

В края му с плъзгане се отвори врата и зад нея се разкри ярко осветено помещение с бели стени. Дон Батсън беше там.

— Чудех се кога ще дойдете — каза той и пристъпи към Фран, после се обърна към Пенкак. — И сега какво? Съобщи ли й тайната си?

— Аз видях Ейърс Рок, Дон — каза Фран. Гласът й трепереше. — Той е над нас. Но не е същият.

Дон поклати глава.

— Зная. Единствената грешка, която допуснах, беше, че казах каквото знаех на неподходящия човек. Той впи поглед в Пенкак. — Ти си една от тях, нали?

Пенкак нетърпеливо кимна, сякаш въпросът бе несериозен.

— Извинявам се, че те заключихме, но не можехме да ти позволим да кажеш на другите. Когато те пуснахме, тук, не взехме предвид професията ти.

— Какво да каже на другите? — Фран вече беше загубила търпение.

Дон продължаваше втренчено да гледа Пенкак.

— Не би трябвало да те изненадва, че един геолог е в състояние да разпознае собствената си планета. Когато видях стената на пещерата, веднага разбрах точно къде се намираме — след като през последните няколко дни бяхме пробивали през същия пясъчников фелдшпат.

Фран премигна.

— Не разбирам. Как е възможно да сме в Скалата? Къде са всички? И небето — небето беше… — Тя замълча и жално попита: — Къде сме?

Пенкак въздъхна.

— Не „къде“, скъпа. Ключовият въпрос е „Кога?“. — Пенкак я хвана за рамото. В момента няма време да отговоря на всичките ти въпроси. Нещата започват да излизат извън контрол — не че още от самото начало можехме да ги контролираме много.

Изведнъж възрастната жена залитна и Фран и Дон с удивление видяха как като че ли леко избледнява, след което се връща във фокус. Пенкак яростно стисна бастуна и възстанови равновесието си.

— Трябва да ви върнем в съответното време, докато все още можем.

— Но аз не…

— Доверете ми се — рязко каза Пенкак. — Ще ви обясня всичко.

В една от стените се отвори врата и влязоха три фигури. Когато се приближиха, свалиха качулките си и под тях се показаха лица, обезобразени като на Пенкак. Първата нямаше очи — около челото й беше обвита тънка метална пластина, от която излизаха жици и влизаха в тила й. Главата на втората бе съвършено гладка — без никакви уши и нос. Очите бяха раздалечени повече от нормалното и блестяха в странен цвят, какъвто Фран никога не бе виждала. Третата държеше главата си наклонена под ъгъл. От дясната й страна изпъкваше разширен мускул, който изчезваше някъде в робата й.

Беглият поглед, който Фран хвърли на ръцете им, разкри аномалии като липсващи пръсти и обгорена кожа. Обезобразеното лице на първата фигура се сгърчи в тъжна усмивка.

— Сбогом за втори и последен път, Лоис.

Един по един влезлите прегръщаха старицата, без да обръщат никакво внимание на Фран и Дон. После отстъпиха назад и в стената се отвори трета врата. Вътре блестеше черен портал.

— Да вървим — настойчиво каза Пенкак и отново хвана Фран за ръката. Когато заедно, с Дон пристъпиха към искрящо черната повърхност, Фран с удивление забеляза, че от здравото око на старицата се стичат сълзи.