Робърт Дохърти
Скалата (19)

Коалицията

Другата страна

В ушите на Хокинс отекваше хаотичен шум, като звука, разнасящ се от колоните на автомобилно радио, докато се опитвате да го настроите на далечна станция. Точката бяла светлина се издължи и запулсира. Майорът се сепна, когато шумът ненадейно секна и в главата му отекнаха думи.

„Можеш да ме наричаш Говорителя. Моята роля е да общувам с теб.“

Вляво от бялата светлина се появи червена точка, последвана от синя вдясно. Бялата продължи да пулсира, и се появиха следващите думи.

„При мен са Посредника и Защитника. Ние представляваме Коалицията.“

Отново последва продължителна тишина.

„Първо ще ти предам посланието на Защитника.“ — Във въздуха между столовете и отсрещната стена се появи многоцветен отблясък. Той завибрира за миг, после се преля в сложна система от многобройни блестящи точки. Хокинс с огромно усилие обърна глава и погледна наляво. Отразената светлина вече му позволяваше да вижда другите. Очите на Леви бяха насочени право напред и тя като че ли не съзнаваше нищо, вторачена в светлината пред себе си.

Хокинс се помъчи да проговори, но от устата му не излезе нищо. Той напрегнато се съсредоточи, опита отново и най-после успя дрезгаво да изрече:

— Какво е това?

Леви премигна и обърна към него само очите си.

— Звездна карта.

„Аз ще те ориентирам — каза гласът в главата му. Лявата централна част на картата заблестя в яркозелено. — Това е Коалицията. — В периферията на Коалицията започна да мига точка. — Вие наричате третата планета от вашата система — планетата, на която живеете — Земя. Аз ще използвам същия термин. Земята е там.“

Хокинс нервно облиза устните си. Ако онази точка беше Земята, Коалицията се състоеше от хиляди звездни системи.

Изведнъж голям участък извън Коалицията стана яркочервен.

„Това е Рояка. От триста и двайсет хиляди ваши години между Коалицията и Рояка се води война. Ние не желаем война. Но трябва да воюваме за собственото си оцеляване.“

Една особеност веднага направи впечатление на Хокинс: малката мигаща точка, представляваща Земята, се намираше там, където се срещаха зеленото и червеното.

„Макар че не сме от вашия вид, ние сме подобни. В състояние сме да общуваме с вас по този начин и чрез нашите предавания. Рояка е друг. Вие не можете да проумеете начина им на мислене. А те съвсем определено не биха проявили интерес да разберат вашия. И не биха опитали каквато и да е форма на общуване, освен смърт. Те не смятат нищо друго освен себе си… Говорителя за първи път се поколеба, като че ли в търсене на точните думи, — за достойно за уважение. Те не представляват отделни индивиди, както вие разбирате живота. Притежават, както бихте се изразили вие, колективно съзнание, което замества отделните форми на живот, образуващи расата им. Единственото общуване между расите ни е смъртта. За първи път се сблъскахме с Рояка преди повече от триста хиляди ваши години. Дотогава междузвездната война не ни беше позната. Последната планетарна война в Коалицията беше свършила хилядолетия преди това. Щом дадена планета е приета в Коалицията, тя е преминала отвъд точката на агресията — иначе не би била допусната.“

Просветна голям участък от червената област, граничеща със зеленото.

„В продължение на шестстотин ваши години Рояка печели победи, докато не направихме нужното, за да можем да се защитим. През този период загубихме всички тези системи и живота в тях. Във войната загинаха милиарди форми на живот. Изчезнаха цели видове. Оттогава сме в състояние да държим Рояка на разстояние. — От отсрещната страна на звездната карта за миг проблесна червена светлина. — Предполагаме, че Рояка се е разширил в посоката, противоположна на Коалицията, но досега не се е върнала нито една сонда, пусната през територията на Рояка. През годините той от време на време продължава да напада границите ни в на пръв поглед случайно избрани моменти.“

Изведнъж просветна яркобяла линия, която разделяше червеното от зеленото.

„За да задържим Рояка, преди двеста хиляди ваши години ние изградихме защитна преграда. Тъй като границата беше прекадено голяма, за да бъде постоянно патрулирана, ние установихме статична планетарна наблюдателна линия, подпомагана от подвижни космически сили.“

Картата се раздвижи и точката, представляваща Земята, се уголеми. Хокинс разбра, че районът около Земята е увеличен за по-ясен образ. Можеше да види мъничките точки на Слънцето и другите планети.

„Решихме да включим вашата слънчева система в наблюдателната линия поради две причини. Първо заради разположението й. Но също така и заради наличието на живот на третата планета. В периферията на системата ви разположихме обърнати навън дълбококосмически сензори и оръжия.“

Извън орбитата на Плутон се появиха малки блестящи точици. Въздухът се изчисти и накрая остана бавно да се върти единствено Земята.

„Контролната система и главният предавател бяха разположени на третата планета.“ На повърхността на земното кълбо проблеснаха шест малки точици. Хокинс не забавно определи мястото на всяка от тях, тъй като в този момент се появиха континентите: тунгуската тайга, Ейърс Рок, котловината Райе, куполът Вредефорт, Метеоритният кратер и Кампо дел Сиело.

„Рояка нападна тази част от Коалицията приблизително преди сто и деветдесет хиляди ваши години. Отбранителната система успя да изпълни основната си задача да съобщи за това и коалиционните космически сили реагираха. На триста парсека от вашата слънчева система се разрази страхотна космическа битка и Рояка беше отблъснат, въпреки тежките загуби на Коалицията. Отбранителната система успя да изпълни втората си задача — да пази тази слънчева система — само частично.“

Половината от светлинните на глобуса угаснаха — котловината Райе, Метеоритният кратер и Кампо дел Сиело.

„Рояка унищожи три от предавателните обекти. Но не успяха да улучат онези, които вие наричате купол Вредефорт и Ейърс Рок.“

Картата отново се разшири и погълна Слънчевата система. Много от малките червени точици около периферията на системата изчезнаха.

„Четирийсет и три процента от дълбококосмическите сензори и автоматични оръжия също бяха унищожени. Въпреки тези загуби обаче системата продължи да функционира, тъй като още отначало имаше по-голям от нужния капацитет. — Последва съвсем кратко мълчание. — С неотдавнашната загуба на предавателя под купола Вредефорт системата вече не е достатъчно действена, за да задоволи изискванията на Защитника.“

Последва продължителна пауза. Хокинс гледаше към трите светли точки. После сведе очи към ръцете си — можеше да ги види само до китките. Дланите му изчезваха в червения блясък. Отново се опита да ги издърпа и не успя. Тогава се насили да се отпусне и да успокои дишането си.

„Защитника предложи на Съвета три възможности. Първата е да възстановим отбранителната система. — Светлинните в Слънчевата система отново се включиха, после се придвижиха по звездната карта. — Втората е да разширим границата си отвъд вашата планета и да изградим нова отбранителна система в онова, което вие наричате система Сириус Алфа и Бета, и още една тук в Епсилон 2398 Алфа и Бета, за да защитаваме адекватно новата територия. — Зелената сфера малко се разшири. — Това ще премести вашата слънчева система в нашите граници. Третата възможност е да свием границата си и да изградим отбранителна система в звездната система Барнард.“

Зелената сфера отстъпи назад. Малката блестяща точица, представляваща Земята, остана сама между червеното и зеленото.

Хокинс обърна очи наляво. Леви гледаше звездната карта. Оттатък нея Тускин изви глава и срещна погледа на Хокинс. И двамата бяха военни и веднага бяха разбрали какво означават трите предложения от гледна точка на стратегията. Следващите думи на Говорителя потвърдиха страховете на Хокинс.

„Защитника препоръчва третата възможност.“

В тишината, последвала това съобщение, майорът можеше да чуе туптенето на собственото си сърце. И когато Леви се обади, той се стресна.

— Защо?

Нямаше знак, че са я чули. Звездната карта изчезна и останаха само трите светлинни. Тази по средата продължаваше да пулсира в ритъма на изречените думи.

„Сега ще говоря от името на Посредника. Обсъдени са всички фактори, представени от Защитника. Първата възможност струва най-малко, но се смята за прекалено рискована, тъй като разрушавайки част от отбранителната система, местните форми на живот на Земята представляват заплаха за нея. Втората възможност би струвала най-скъпо, но може да се реализира единствено ако Съветът реши, че обитателите на третата планета са достойни за потенциално членство в Коалицията. Това би изисквало удължаване на вътрешните ни комуникативни линии, което не се препоръчва. Третата възможност се препоръчва, защото може да се изпълни незабавно и не изисква взаимодействие с местните обитатели на третата планета. Освен това тя скъсява вътрешните ни комуникативни линии, което винаги е било мечтана военна цел. Задачата на Посредника е да наблюдава и след това да представи пред Съвета гледните точки на всички заинтересувани страни. Гледната точка на Защитника вече е известна. Посредника проучи данните за вашата планета. Той колебливо заключи, че обитателите на Земята още не са готови за включване в Коалицията и че изобщо не са поели по онзи път на развитие, който би ги довел дотам.“

На мястото на светлинните бързо се заредиха образи, повечето взети от земни новинарски емисии. Въпреки бързата смяна на картините, Хокинс позна всичко — Ливан, войната в Залива, Сомалия, Югославия, Северна Ирландия: в поредица ужасяващи картини пред очите му се изредиха всички горещи точки на света.

„Посредника също заключи, че обитателите на Земята са отговорни за унищожаването на предавателния обект под купола Вредефорт и че има статистически значима вероятност местните обитатели в бъдеще да оказват вреди на отбранителната ни система, дори сегашните да бъдат поправени — особено след откриването на предавателните ни обекти в Ейърс Рок и в тунгуската тайга.“

Картината отново се промени и този път се появиха образи на ракетни силози, подводници, бомбардировачи и друга военна техника.

Образите изчезнаха.

„Посредника смята, че на обитателите на третата планета трябва да се даде шанс да изложат своята гледна точка. Необходима ни е известна информация, за да изясним представите си за ситуацията. Защо присъстват само трима от осемте души, който поискахме? Сега можете да говорите.“

Хокинс премигна и погледна към Дебра, после нататък по редицата към Тускин. Руснаците също трябва да бяха получили списък от четири имена.

— Не разбрахме какво означава съобщението — отвърна Дебра.

— Разбрали сте достатъчно, за да откриете предавателите ни в тунгуската тайга и в Ейърс Рок — каза гласът. — Разбрали сте достатъчно, за да пратите някакви хора. Ние проверихме човека, който мина сам — беше ранен, объркан и искаше единствено да избяга от предишното си местонахождение. Не беше от онези, които поискахме. Пратихме го там, където скенерите ни показаха, че иска да иде. Къде са останалите, които поискахме?

— Другите ни двама членове ни чакат да съобщим какво сме открили — отвърна Хокинс. — Когато минахме през Стената в предавателния ви обект, нямахме представа какво ще се случи.

„Ами вашите трима души, подполковник Тускин?“

Това бе първият знак, че гласът знае към кого се обръща. Това обясняваше и осемте стола. Хокинс се зачуди каква информация може да е била изсмукана от него от онова, което пронизваше кожата му. Дали не беше детектор на лъжата? Какво му бяха инжектирали?

За няколко секунди Тускин очевидно загуби дар слово.

— Моите хора също не знаеха какво ще се случи. Вашият Защитник би трябвало да разбира, че преди да се ангажираме с нещо, ние се нуждаем от разузнаване. Като единственият военен от списъка, аз минах първи.

„Недоверието и нежеланието ви да изпълните една обикновена молба не говори във ваша полза. Ние избрахме да установим контакт с двете най-мощни групови общности на вашата планета. Вашите две общности си поделят контрола над огромни армии — и над по-голямата част от унищожителното оръжие, което представлява заплаха за предавателните ни обекти. Но по-важното е, че вие сте единствените две групови общности на тази планета, пратили хора в космоса. Това обикновено се смята за една от първите стъпки към доказване на пригодност за членство в Коалицията. Ние с разочарование открихме, че сте успели да го направите, но в същото време сте останали разделени.“

— Вие ли унищожихте „Вояджър 2“? — попита Хокинс в опит да отклони разговора от нападките срещу човешката раса.

„Да. Когато излезе от вашата слънчева система, той беше засечен от сензорите и проучен. Главният компютър му позволи да продължи напред, докато не беше разрушен куполът Вредефорт. В този момент автоматичните отбранителни средства го унищожиха. Отначало предположихме, че предавателният обект в купола Вредефорт е бил атакуван от Рояка и всички системи реагираха съответно, докато не бяха анализирани данните.“

— Възможно ли е Рояка да пробие отбранителната ви система, за да атакува Земята? — попита Тускин.

„Защитника вече ви съобщи, че отбранителната способност на системата е понижена. Рояка е в състояние да осъществи нападения в ограничен мащаб, който да избегнат външните сензори.“

— Случвало ли се е преди? — Хокинс се зачуди защо Тускин изглежда толкова загрижен от това.

„За последен път кораб на Рояка проникна в тази система във времевия отрязък, който вие наричате 1908 година. Той стигна до третата планета и атакува тунгуския предавател. Успяхме да унищожим кораба точно преди да разруши предавателя. Не бяхме в състояние да направим това с купола Вредефорт, защото атаката дойде от страна на обитателите на планетата, а не на Рояка.“

— Експлозията в купола Вредефорт не беше дело на нито едно от двете ни правителства — опита се да обясни Хокинс.

„Тя беше дело на обитател на третата планета.“

Хокинс подробно разказа за двете липсващи бомби и че участва в група, която се е занимавала с откриването им. Невъзможността да движи ръцете си и пълната липса на отговор от страна на трите точки светлина го сковаваха. Докато не завърши, нямаше никакви признаци, че са го чули. Отговорът обаче не бе такъв, какъвто се надяваше.

„Вътрешните борби сред обитателите на третата планета не ни интересуват, освен в случаите, когато пряко засягат Коалицията. Унищожаването на предавателния обект в купола Вредефорт оказа отрицателно въздействие върху нас. Искаме да избегнем подобни инциденти в бъдеще. Поради тази причина ви изложихме трите възможности, които обсъждаме, както и гледните точки на Защитника и Посредника по тях. Фактът, че все още липсва оръжие с такава мощ, като онази, унищожила предавателя в купола Вредефорт, е много показателен фактор в определянето на мястото на вашия вид по скалата за приемане в Коалицията или дори просто за закрила от нейна страна. Ние внимателно избрахме по четири индивида от всяка от двете ви общности, като имахме предвид техните умения, така че да сте в състояние да разберете възможностите и относителните им достойнства. Избрахме един военен, за да може да разбере анализа на Защитника. Избрахме статистик, за да разбере прогностичните плюсове и минуси на всяка възможност. Геолог — за да ви помогне да откриете предавателните обекти, така че да ви доведем тук. И физик — за да разбере научните въпроси, които биха могли да повлияят на решението ви.“

— Къде сме сега? — попита Тускин.

„Настоящото ни местоположение е секретно“ — отвърна Говорителя.

— На Земята ли сме? — настоя руснакът.

„Не.“

— Как стигнахме дотук? — продължи той.

„През онова, което вие наричате портали или стени.“

— Знаем това — отвърна Тускин. — Интересува ме как сме пътували през космоса, за да стигнем дотук.

„Дори да ви кажем, няма да го разберете.“

Хокинс се ядоса. Беше получил отговорите на много от въпросите, които ги бяха измъчвали преди да минат през портала. Но в сравнение с изложеното от Говорителя тези въпроси вече не бяха важни.

— Вие ни представихте вашите три възможности. Освен това ни посочихте коя от тях сте склонни да изберете. Казвате, че искате нашата гледна точка, но в същото време знаете за хората всичко, което ви е нужно, за да вземете решение. Какви реални възможности имаме ние? Какво можем да сторим, за да променим решението ви? Трябва да сте ни довели тук поради някаква друга причина, освен просто да ни обясните ситуацията.

„Смятахме, че трябва да ви уведомим за положението от уважение към вас като разумни същества. Посредника също искаше да чуе дали няма нещо, което да промени анализа на ситуацията.“

Последва продължително мълчание и Хокинс се изненада, когато го наруши именно Дебра.

— Казвате, че искате да чуете нашата гледна точка, но попитахте за нея едва след като ни изложихте неизвестна ни информация, която сама по себе си променя перспективата ни. Нашата раса все още е много млада в сравнение с вашата. Трябва ни време за развитие и за приспособяване към тази нова информация.

Тускин се размърда.

— Избрали сте нас, но ние не сме онези, които ръководят нашия вид. Ние можем да предадем посланието ви на ръководителите си. Това може да промени нещата на нашата планета така, че втората ви възможност да стане осъществима. Ако нашите правителства си сътрудничат, ние сме в състояние да превърнем планетата в място, достойно за защита.

„Ще обмислим това. Чакайте.“ — Стаята стана абсолютно тъмна и образът на трите светлини по ретината на Хокинс бавно започна да избледнява.

— Четири имена ли сте получили? — попита Хокинс.

Гласът на руснака се чу от много далеч.

— Да. Съобщение до космическата ни лаборатория. Съвсем пряко. Получи се от тунгуската тайга. Това ни накара да копаем, както и съобщението от Ейърс Рок. Отдавна знаехме, че в случилото се в тайгата има нещо странно.

— Защо правителството ви не е пратило четиримата, чиито имена са били включени в съобщението? — попита Леви.

— Ами вашето? — отби атаката Тускин. — Защо нарушихте границата ни и се опитахте да разберете какво правим? Можем да си задаваме въпроси цял ден, но ако те кажат, че повече не искат да имат нищо общо с нас, всичко ще е безсмислено!

— За последен път Рояка е атакувал Земята през 1908-а — отбеляза Хокинс. Може да мине много време преди да го направят отново.

— Достатъчен е простият факт, че съществуват! — дрезгаво каза Тускин. — Разбирате също толкова добре, колкото и аз, че най-правилното военно решение за Коалицията е да скъси отбранителната си линия.

— Фактът, че още не са го направили, ми дава надежда — рече Дебра. — Важното е, че са решили да разговарят с нас.

Тускин като че ли не чу думите й.

— Ровим се в калта и се бием помежду си още откакто цивилизацията съществува, а сега изведнъж вдигаме очи и разбираме, че сме били идиоти! Аз те убивам, защото си американец. Ти ме убиваш, защото съм руснак. Но нали всички ние сме хора! — Тускин се изплю. — Глупост. Вече е прекалено късно. Всичко свърши.

Хокинс разбираше на какво се дължи яростта на руснака. Тускин бе отдал целия си живот, за да защитава режим, паднал само преди няколко години. Грижливо отглежданият в руската армия мит за дълг, чест и родина беше загубил основата си. А сега онова, което бе сполетяло страната на Тускин, щеше да се случи с цялата планета. Щом един опитен военен като него възприемаше нещата така, зачуди се Хокинс, как ли щяха да реагират другите?

Все още мислеше за това, когато светлините отново се появиха.

„Имате двайсет и четири часа да се върнете при нас и с предложение, и с вече извършени действия, които да показват, че можем да се спрем на друга възможност вместо на третата.“

— Какво? — възкликна Дебра. — Тази система съществува от стотици хиляди години, а вие ни давате само двайсет и четири часа, за да направим нещо? Трябва ни повече време.

„Предавателните обекти, през които дойдохте тук, ще ви върнат в изходното ви положение. След двайсет и четири часа порталите ще бъдат затворени.“ — Светлините изчезнаха. Вратата на асансьора зад тях се отвори и светлината оттам нахлу в стаята. Хокинс отново усети краткото убождане, дръпна ръце и този път успя да ги измъкне без усилие. Ръкавът се завъртя навън и майорът се изправи, за да тръгне към асансьора.