Робърт Дохърти
Скалата (14)

Руснакът II

Околностите на Ракитное, 200 км северозападно от Киев, Украйна

22 декември 1995 г., 07:00 ч. местно време

22 декември 1995 г., 04:00 ч. по Гринуич

Двигателят на камиона започна протестиращо да вие, когато руснакът заизкачва стръмното нанагорнище. Колелата забуксуваха по девствения сняг и го заизхвърляха назад. Той отпусна газта, премина на по-ниска предавка и продължи напред.

Чувстваше в крайниците си изтощението на последните трийсет и два часа шофиране, но умът зареждаше мускулите му с еликсира на възмездието. Щом прехвърлеше планината, щеше да си почине няколко часа — само толкова, колкото да събере сили за последната част от пътуването.

Стигнал до сравнително равен участък преди следващото изкачване, мъжът спря и вдигна ръчната спирачка. После извади карта и провери местоположението си. Зимата го забавяше и вече се налагаше да поправи първоначалната си преценка за времето, което му оставаше до целта. Навярно трябваше да прибави още половин ден. Носеше достатъчно резервно гориво, та да му стигне, че и да остане за после — не че щеше да има „после“.

Остави картата настрани, извади автомата АК-74 и провери дали в затвора е вкаран патрон. Не мислеше, че толкова рано ще се натъкне на някого, но колкото повече се приближаваше към целта си, толкова повече тази вероятност нарастваше. Не се съмняваше в способността си да се справи. За трийсет и две години служба бе убил много хора — наистина много. Но това вече нямаше значение. Нищо нямаше значение освен възмездието. Светът не си струваше да живее в него. Идеи като дълг и вярност бяха, стимули, които хората с по-малко морал използваха, за да управляват мъжете на честта — мъжете като него. Но вече край.