Джесика Стийл
По следите на щастието (6)

Шеста глава

Джейма заспа късно.

На другия ден, още със събуждането си мислите й се насочиха към онова, което я бе терзало вечерта. Казала му бе, че не разбира какво го спира да обясни недоразумението на майка си. Ала Нерон бе заявил, че родителите му са твърде развълнувани и не може да си позволи да помрачава настроението им. Това съвсем бе убило апетита й и тя бе напуснала масата. За нейно учудване и той я бе последвал. Заедно бяха прибрали недоядената вечеря и бяха подредили съдовете в съдомиялната машина. После с едно хладно „Лека нощ“ Джейма бе тръгнала към спалнята си, а той дори не бе благоволил да й отговори.

Джейма стана, протегна се и се отправи към банята.

Нерон и сега можеше да телефонира на родителите си и да им обясни всичко. Искаше да го убеди да го стори, но не знаеше как. Бе разбрала, че е човек, който държи на своето.

Облече се и среса русата си коса.

Да, тя можеше да работи като икономка при него, можеше да му бъде фалшива годеница, можеше да бъде подлагана дори на шантаж, за да стои мирна под покрива му, но стига толкова! По дяволите работата по домакинстването! Време е да помисли за себе си.

Сигурна бе, че по какъвто и начин да го помолеше да обясни истината на родителите си, неизбежно щеше да последва лют спор.

Странно, докато си мислеше за него, усети как я обзема желание да избягва пререканията. Но Джейма заглуши вътрешния си глас и побърза да излезе от стаята.

По дяволите! Тя не се страхуваше да му се противопостави. От къде на къде щеше да я манипулира?!

Отвори кухненската врата и… агресивността й мигом се изпари.

Нерон я бе изпреварил и приготвяше закуската. Джейма обаче бързо преодоля изненадата си и реши, че сега е моментът да действа.

— Добро утро, Джейма! Колко сте красива… — тихо каза Нерон.

Тъмните му очи се плъзнаха по високата й фина фигура и се спряха на необикновено красивата й естествено руса коса. Гледаше я като хипнотизиран.

— Всъщност… Благодаря ви — отвърна тя автоматично и малко объркано. — Buon giorno!

— Днес мислех да… — започна той, но точно в този момент се чу бръмчене на кола, която приближаваше към вилата.

Джейма го погледна и разбра, че е притеснен. Вероятно бе разпознал колата по шума на мотора и знаеше кой пристига. Може би беше Роза или…

Звънецът на входната врата вече звънеше, когато Нерон се обърна към нея:

— Ако не греша, това трябва да са моите родители.

— Вашите родители?! — повтори тя като ехо.

— Не се безпокойте. Обещавам ви, нищо лошо няма да ви сторят — промърмори той и излезе от кухнята.

Да, на него му беше лесно! Тя чу вратата да се отваря и мил женски глас да сипе поток от възклицания на италиански.

Ако Нерон пропуснеше и тази възможност да каже истината на майка си, Джейма не знаеше как да се държи. Спомни си думите му, че синьора Мондадори твърде много желаела да види сина си хванат най-сетне в капана на брака. Може би щеше да намери някакъв заобиколен начин да й каже, че напразно се е развълнувала. Джейма се чудеше как да се представи пред възрастната дама, когато за нейна изненада, в разговора се намеси и радостен мъжки глас.

Господи, гласовете вече се чуваха съвсем наблизо!

Вратата се отвори и засмян, Нерон извика:

— Джейма, майка ми и баща ми са дошли от Торино специално, за да се запознаят с теб.

Джейма се довери на инстинктите си. Може би влияние оказа и фактът, че родителите на Нерон бяха напуснали дома си на разсъмване единствено, за да се срещнат с бъдещата си снаха. Но имаше и нещо друго, което наклони везните и я увлече в тази нечестна игра. Това бе искрената радост, бликаща от лицето на високата стройна жена, която се появи в стаята след Нерон. Тази елегантна, около шейсетгодишна дама очевидно бе крайно развълнувана.

— Джейма! — промълви тя и очите й се просълзиха.

Хвана двете й ръце и каза нещо на италиански.

— Madre^[1], Джейма не говори италиански — намеси се Нерон и в чудесно настроение се обърна към нея: — Майка ми каза, че си много красива, cara, както и аз забелязах преди минута.

Очевидно той бе решил да поддържа илюзията на своите родители и по най-изискан начин продължи представянето. Кончита Мондадори я прегърна, целуна я по двете страни и възкликна на отличен английски:

— О, Джейма, ако знаете само как сърцето ми прелива от радост!

— Аз… — запъна се Джейма. Нерон незабавно се намеси и официално представи баща си.

Еней Мондадори бе висок колкото сина си и очевидно също толкова чаровен. Той целуна Джейма по двете страни и любезно се обърна към нея:

— И аз споделям мнението на сина ми и моята съпруга. Вие сте много красива! — спря за миг, усмихна се и каза: — Бъдете добре дошла в семейството ни, Джейма!

Тя се почувства дълбоко трогната от тези думи, но скоро щеше да се наложи да обясняват, че не са никакви годеници. Погледна безпомощно към Нерон и той незабавно й се притече на помощ. Не каза обаче нищо подобно на онова, което тя очакваше да чуе.

— Ние тъкмо се канехме да закусваме. Свикнахме сутрин да се храним в малката трапезария. Мисля, че сега ще е по-добре да закусим всички на голямата маса в салона.

— Майка ти настоя да пристигнем колкото е възможно по-бързо и… — извинително започна баща му.

Неочаквано Кончита Мондадори най-сериозно попита:

— Нерон, Джейма тук ли преспива?

— Да. Аз настоях тя да нощува във вилата.

— И при вас, за приличие живее Роза?

— Роза е на почивка.

За Джейма бе доста изненадващо да чуе, че нарича грижите на Роза за болната й дъщеря почивка. Но тутакси забрави за икономката.

— Няма място за безпокойство. И не е необходимо някой да живее с нас за приличие — категорично каза Нерон.

— Ти ми даваш честната си дума по този въпрос, нали, сине? — настойчиво попита майка му.

Джейма бе смаяна от тази прямота.

— Si — отговори той и изрече още нещо на италиански, което накара Кончита Мондадори да се усмихне.

После тя се обърна към Джейма и се извини, че са говорили на италиански.

— Простете, драга Джейма, но при положение, че вашата майка не е тук, почувствах се морално задължена да пазя реномето ви. Нерон обаче ми каза, че нито сте искала да живеете тук, нито пък че има нужда някой да живее при вас за приличие. Синът ми твърди, че вашата невинност е начинът, по който се представяте пред обществото.

— Благодаря ви — промълви объркано Джейма.

Не можеше да свикне с прямотата в това италианско семейство. Прие, че Нерон е казал тези думи, воден от желание да я предпази, както бе постъпил при срещата с Туско.

Разговорът по време на закуската бе приятен, но Джейма седеше като на тръни. Всеки миг очакваше Нерон да взриви бомбата. Но времето минаваше и тя все повече се убеждаваше, че той няма такива намерения.

Нерон отмина няколко удобни момента, когато можеше да съобщи истината. И така, когато стигнаха до кафето, по този въпрос не бе казана нито дума.

— За пръв път ли сте в Италия, Джейма? — дружелюбно попита Кончита Мондадори.

— Да. Аз… — започна Джейма, но и този път Нерон светкавично се намеси.

Много по-късно тя научи, че така е предотвратил естествено следващите въпроси на майка си, а именно къде и как са се срещнали.

— Щом става дума за пътувания, madre, по-добре щеше да бъде, ако бяхте ме предупредили, че ще идвате.

— Предпочиташ да не бяхме идвали? — с присъщата си непринудена откровеност попита синьора Мондадори.

— Щастлив съм да ви видя, но ако знаех, че ще идвате, не бих се готвил да покажа на Джейма Италия.

Майка му премина на италиански и Джейма си припомни, че тази сутрин Нерон наистина бе започнал да й говори за плановете си, но не бе имал възможност да довърши.

— Извинявам се — мина отново майка му на английски. — Баща ти и аз няма да се месим в плановете ви. Щом Джейма е за пръв път в Италия, има какво да види.

— Това е самата истина — принуди се да признае Джейма, когато и тримата италианци я погледнаха. Тя потърси очите на Нерон и той й се усмихна, сякаш я поздравяваше за находчивостта.

— В такъв случай, все едно, че Еней и аз, не сме тук. Когато се върнете, на масата ще ви чака богато италианско меню.

— Значи ще останете за малко? — попита Нерон майка си.

Баща му, усетил известна неловкост, се усмихна.

— Не бе минал и час след снощния ни разговор и майка ти вече бе разпоредила да приготвят куфарите ни.

Кончита Мондадори многозначително погледна двамата мъже и се засмя.

Тази жена определено допадаше на Джейма. Но само след секунди отново я постави в затруднено положение.

Два изключително скъпи диамантени пръстена красяха ръцете на Кончита Мондадори. Забелязала, че Джейма няма никакво бижу, тя попита:

— А къде е годежният ви пръстен?

— Годежът ни е неофициален, madre — незабавно отговори Нерон, като че ли точно такъв въпрос бе чакал.

Джейма втренчено го погледа — снощи хладнокръвно бе заявил, че няма навика да лъже родителите си.

— Пресата подхвана новината изненадващо бързо. Дори не сме обсъждали какъв да бъде пръстенът.

Между тримата последва кратък разговор за италианските вестникари и междувременно Джейма успя да се отърси от изненадата си.

Нерон стана от масата и приключи разговора с констатацията, че времето лети, а на него и на Джейма им предстои да се приготвят за пътуването. После понечи да отнесе съдовете в кухнята, но майка му го спря:

— Вие тръгвайте — щастливо каза тя. — Баща ви и аз ще се справим тук.

— Виждаш какви жертви правя — обърна се шеговито Еней Мондадори към сина си.

Джейма не можа да сдържи усмивката си. Какво щастие би било да бъдеш част от това семейство! Майка му се поинтересува кои места ще посетят днес.

— Венеция — чу го Джейма да казва.

— Венеция?! — възкликна Кончита Мондадори. — Но навън заваля.

— Венеция е красива по всяко време на годината — отвърна Нерон.

Едва сега Джейма погледна през прозореца и видя, че навън се лее пороен дъжд.

След не повече от петнайсет минути двамата вече пътуваха по алеята от вилата към шосето и дъждът бе последното нещо, което я интересуваше. Не се съмняваше, че да можеш да видиш Венеция е нещо прекрасно. Но това, което най-много я озадачаваше, бе какво е решил да прави Нерон.

— Защо…

— Джейма, познавам темперамента ви — мило я прекъсна той и така й отне едно от оръжията. — Сърдечно ви благодаря, че не парирахте думите ми пред моето семейство.

— Вие нямахте никакво право да карате родителите си да продължават да вярват, че сме сгодени — помисли си, че не е достатъчно строга и повтори по-сурово: — Абсолютно никакво право!

— Да, разбира се! Но вие не видяхте радостта на майка ми, когато ги посрещах на вратата.

— Дори и така да е — възнегодува Джейма.

— Прости ми, че исках да я видя щастлива, Джейма. Миналата година, когато тя беше в болница… — гласът му стана тъжен.

Джейма разбра, че тогава той се е страхувал за живота на майка си.

— Синьора Мондадори е била тежко болна?

— Да. Бе оперирана и ние с баща ми…

— О, Нерон! — прошепна Джейма.

Очевидно миналата година е била критична за майка му. Начинът, по който бащата и синът се шегуваха с Кончита Мондадори, показваше, че и двамата много я обичат. Сигурно са преживели страшни мигове, когато животът й е бил на косъм. Това обясняваше защо Нерон не се бе решил да й каже истината. Но Джейма не можеше да забрави как бе започнала тази злополучна история. Нерон просто нямаше откъде да знае, че Туско Бианко има приятели журналисти. Оттам бе тръгнало всичко.

— И все пак, майка ви ще трябва да научи истината.

— Зная — отговори той тихо. — Но моля ви, нека поне за малко тя…

— Не съм убедена, че съм много добра актриса, когато се иска от мен да заблуждавам хората — прекъсна го Джейма.

— Успяхте да заблудите Бианко с уверението, че сте в Италия, за да му кажете лично, че не желаете да се омъжите за него — каза Нерон със слаба надежда. — Майка ми също ще повярва, просто защото иска да вярва и желае някой ден да бъдете нейна снаха. Правя го заради вас — продължи той бързо, усетил гнева й. — Знам, че ви е неприсъщо да лъжете и реших през деня да ви извеждам далеч от вилата.

— О! — промълви Джейма.

— Стори ми се, че това е най-доброто, което мога да направя — отвърна той. — Доколкото познавам родителите си, мисля, че ще останат при нас около седмица. И като ви извеждам всеки ден от вилата, ще избегнем неудобството да отговаряте на въпросите, от които майка ми би се интересувала.

— Надявам се — каза Джейма хладно, — че ще мога да се прибера в Англия далеч, преди да изтече тази седмица.

— Правя всичко възможно.

Джейма заключи, че Нерон едва ли се чувства щастлив от необходимостта да продължи да се грижи за нея. Това й причини болка, която не можа да скрие от себе си и реши да смени темата.

— Може би ще е добре да изпратя вкъщи няколко картички с изгледи от Венеция.

— Можете също и да телефонирате на майка си.

Джейма поклати отрицателно глава.

— Вече два пъти й се обаждах. Не искам повече да я заблуждавам.

— Тогава първата ни работа във Венеция ще бъде да изпратим картички! — в думите му прозвуча радост.

Отговорът й бе най-доброто доказателство, че повече не възнамерява да поддържа връзка с Туско Бианко. В гласа му дори се прокрадва топлота. И тъкмо тази топлота, ако Джейма не си въобразяваше, бе причината да се стопят ледовете на нейната строгост.

Пристигнаха във Венеция с намерението да видят нещо забележително, а не да демонстрират враждебни чувства.

— Решаваме, картичките да бъдат с изгледи. Нали? — усмихна се той. После я погледна в очите и каза: — Вие сте забележителна Джейма! Дори в този дъжд, успявате да изглеждате потресаващо красива.

— Това е дар Божи — засмя се тя.

Видя как погледът му се плъзна по устните й. Сърцето й потръпна при мисълта, че всеки миг може да я целуне.

Ала Нерон й обърна гръб и се отдалечи. След минути се върна с… два найлонови дъждобрана.

— Все още ли изглеждам потресаващо красива? — шеговито го попита тя изпод безформената наметка.

— Вие бихте изглеждала красива и под конски чул, и го знаете — отвърна той, и добави делово: — Първо пощенските картички, после обяд.

Така и не можа да си обясни защо се чувстваше толкова щастлива. Вероятно всичко започна с магията на този град. Макар че в началото, докато търсеха картички, Венеция й се стори влажен град с тесни старинни улички и малки магазинчета.

Нерон се оказа самото търпение. Правеше всичко, за да се чувства тя добре, при това без сянка на досада. Картичките бяха избрани, купени и надписани. Тя му ги подаде и учудена забеляза, че той се вгледа в надписа на една от тях. Бе я адресирала до Мишел и текстът се състоеше от две изречения: „Прекарах един ден във Венеция. Този град е изумителен!“

— Винаги ли четете чужди писма?

— Винаги — невъзмутимо отговори той и Джейма не можа да сдържи смеха си.

Избраха един малък ресторант. Нерон успя да намери маса за двама и веднага се заеха да проучат менюто.

— Ще започна със спагети — каза Джейма, решила да опита италианската кухня. — А за десерт избирам онова, последното нещо, което е написано на листа…

— Искате го за десерт?! Но това е името на управителя на ресторанта!

Джейма го погледна и хареса палавите огънчета, които пламнаха в очите му.

— Е, щом името на синьор bollito misto^[2] не се пише с главни букви, нямам нищо против да го изям.

И двамата се разсмяха.

След обяда, както бе планирал Нерон, се заеха да разгледат забележителностите на Венеция.

Впечатленията й бяха много и различни.

Преминаха по моста Риалто и така пресякоха Канале Гранде. Джейма бе удивена от многообразието и изобилието на сувенири. Разглеждаше всичко, без да бърза. Увери се, че обещанията на Нерон да направи всичко за нея, не са празни приказки. Чувстваше се уверена и спокойна до него.

— А къде са гондолите? — бяха пресекли много канали, но не бе видяла нито една от тези старинни венециански лодки.

— Страхувам се, че не могат да плават в такъв дъжд.

— О, да — усмихна се Джейма, досетила се, че гондолите нямат покриви.

— Искате ли да се повозим на гондола?

— Има ли някой, който не би искал? — засмя се тя.

— Ще дойдем пак, когато не вали и ще се повозим по каналите.

Времето обаче не се оправяше.

Когато стигнаха до площад „Сан Марко“, бе поразена от безбройните ята гълъби, които щъкаха из краката на туристите, несмущавани от проливния дъжд. В този миг, се почувства изцяло завладяна от чара на Венеция. Стоеше и замаяна гледаше площада.

— Хайде, cara, краката ви се намокриха — дочу тихия глас на Нерон и усети, че дъждът се усилва.

Той я поведе към историческите сгради музеи.

Почувства учестения ритъм на сърцето си и й хрумна невъзможната мисъл, че причината са тихо прошепнато cara. А може би вълнението й идваше от допира на Нерон, който я бе хванал под ръка.

Тя бе във Венеция, за Бога! Чие сърце не би се разтуптяло?!

Нерон плати таксите пред една голяма старинна сграда и я поведе нагоре по широкото мраморно стълбище.

— Как се нарича това място?

— Дворецът на Дожите — отвърна Нерон.

Обходиха всички зали. Тя често се застояваше пред някоя картина. Нерон бе прекрасен гид, начетен и пълен с остроумия. Съумяваше да отговори на всеки въпрос, който я вълнуваше.

Влязоха и в покрития Мост на Въздишките. Представи си как по моста са преминавали затворниците към салона за свиждания, където са ги очаквали техните любими.

— Мостът е бил построен, за да свързва Двореца на Дожите със затвора.

— О! — възкликна Джейма. — Значи затова се нарича Моста на Въздишките.

— В Двореца на Дожите се е решавала съдбата им.

— Никой ли не е успявал да избяга?

— Казват, че Казанова се е промъкнал, облечен в женски дрехи, които му донесъл някакъв посетител.

Когато излязоха от музея, слънцето клонеше към залез и вече трябваше да се отправят към езерото Гарда.

— Не мога да изразя с думи удоволствието си от тази разходка — призна Джейма и видя Нерон да се усмихва. Като че ли не бе очаквал да го чуе.

— Можем да отделим малко време за чаша чай, преди да тръгнем — предложи той.

Седнаха в едно улично кафене с опънато над масите платнище. Наблизо оркестър свиреше канцонети и нежната музика тихо се носеше в дъжда. Джейма имаше усещането, че вече разполага със запас от щастливи спомени до края на живота си.

Когато късно вечерта се прибраха, във вилата ги очакваха благоразположените родители на Нерон. Той им каза, че във Венеция е валяло непрестанно и Кончита Мондадори се разтревожи дали Джейма не е настинала.

— Само малко се понамокрих — успокои я Джейма.

Тази вечер бе истински празник. Смятала бе, че след обилния обяд, може да не яде и цяла седмица. Но така си мислеше, преди да е опитала сготвеното по специална рецепта птиче месо. Имаше и гъби, и спагети, и шери, и сметана…

— Не бих изяла и трохичка повече — въздъхна Джейма, когато Кончита Мондадори предложи да й сложи допълнително десерт.

— Но вие сте толкова слаба!

— Така е по-фина — прекъсна майка си Нерон. — Може ли, аз като не толкова суетен да изям предложеното на годеницата ми парче?

С каква лекота я наричаше своя годеница и то в момент, който не изискваше това…

Сепна я въпросът на синьора Мондадори, която се интересуваше дали майка й готви.

— О, да! При това доста вкусно.

— Също като дъщеря си — вметна Нерон.

— Досега не го беше забелязал — рече Джейма, за да го подразни и той сви устни обидено.

— Всъщност, синьора, майка ми ни научи и трите да готвим — продължи Джейма, отклонявайки поглед от Нерон.

— Вие сте три сестри?! — възкликна Кончита Мондадори, силно заинтригувана.

— Имам две сестри — Мишел и Леони. Леони е четиринайсетгодишна и ходи в кварталното училище, а Мишел, която е изключително интелигентна, се готви да кандидатства в университет.

— А вие, Джейма, как запълвате времето си? Вероятно работите?

— Да — отвърна тя. — Работя като секретарка и…

— Джейма работи от шестнайсетгодишна — намеси се Нерон и за нейна изненада тихо добави: — Аз се гордея с нея.

Розовина плъзна по страните й. Вероятно забележката на Нерон бе продиктувана от необходимостта, щом му е годеница, от време на време да казва по някоя добра дума за нея. Всички бяха вперили поглед в лицето й и Джейма смутена заговори за първото нещо, дошло й наум.

— Баща ми почина, когато бях шестнайсетгодишна, и се наложи всички вкъщи да променим начина си на живот. Най-много майка ми.

— Значи ли това, че приходите ви рязко са намалели, когато баща ви е починал? — поинтересува се Еней Мондадори.

— Баща ми никога не е допускал, че ще почине толкова млад. Но майка ми се справи отлично. Тя превърна дома ни, който за щастие е доста голяма къща — вметна тя с нотка хумор — в пансион.

— Майка ви е изключително смела жена — замислено каза Кончита Мондадори.

Нежната топлота в гласа й освободи Джейма от напрежението и тя престана да се пита защо говори за семейството си с тези чужди хора. Всъщност, Джейма се чувстваше сред приятели.

След като благодари на домакинята за хубавата вечеря, реши, че е време да се качва в спалнята си. Бе преживяла един наистина хубав ден. Пожела лека нощ на семейство Мондадори и когато погледна сина, видя, че той също се бе изправил, готов да я последва.

— Buona notte, Нерон!

— Лека нощ, cara! — отговори той нежно.

Няколко мига стоя вперил поглед в очите й. После се наведе и нежно я целуна по устните.

Джейма смутено се отправи към стаята си, тихо затвори вратата и въздъхна.

Изминал бе един чудесен ден. Срещнала се бе с майката и бащата на Нерон и бе открила, че те са прекрасни хора.

Освен това току-що бе осъзнала нещо много важно. Тази топла и нежна целувка я бе разтърсила до дъното на душата й. Вече знаеше, че не просто харесва сина на Еней и Кончита Мондадори — бе влюбена в него!