Лорън Донър
Тайгър (7)

Глава 6

Крийк кимна.

— Истина е. Кълна се.

Зенди се засмя. Беше повече от забавно да наблюдава как приятелката й и колегата й си общуват, докато обядват.

— В хотела има бар и всички вие обичате да танцувате там? Не го знаех. — Ричард поклати глава. — Никога не са ме канили.

— Ти работиш тук и винаги си добре дошъл. Само уведоми Сигурността, когато искаш да отидеш и доведи и половинката си. Ще те придружат до там. — Крийк се усмихна и погледна Зенди. — Какво ще правиш довечера? Бих искала да те взема.

— Имам планове. — С Тайгър, добави на ум.

В очите на жената от Новите видове проблеснаха весели искрици.

— Имаш среща с мъж?

— Може би. — Зенди погледна настрани, но умишлено не обходи с поглед залата, за да види дали Тайгър е там. Страхуваше се, че приятелите й ще забележат.

— Срещаш се с мъж? Ще бъде ли той съпруг номер три?

Ричард се задави с напитката си.

— Три? Да разбирам ли, че си се развела с другите двама?

— Няма да има номер три. — Зенди заби вилицата в пържолата си и смело срещна любопитния поглед на Ричард. — Бях женена два пъти и двата пъти се разведох. Научих си урока. Аз съм като магнит за загубеняците.

— Женен съм за една и съща жена, откакто завършихме гимназията. Двайсет и две години вече. — Той я изгледа със съчувствие. — Съществуват и щастливи бракове. Ние сме доказателство за това.

— Спомена, че децата ви са малки?

— Така е. Съпругата ми е адвокат и доста време отлагахме с децата заради кариерата й. Най-накрая тя стана пълноправен партньор и стресът намаля. Първото ни дете се роди преди шест години, второто — преди две. Мислим да имаме и трето.

Зенди се втренчи в него.

— Брей! Секс с един и същи човек в продължение на двайсет и две години? И как е?

Той се засмя.

— Наистина страхотно. Трябва да осмислиш цялата си концепция за брака. Чувал съм, че третият път било най-хубаво.

— Няма начин. Никакъв шанс — засмя се Зенди. — Най-вероятно да попадна на три пъти по-голям загубеняк, ако някога реша да опитам отново. Имам отвратителен вкус, що се отнася до мъжете и съм наясно с това.

— Просто трябва да промениш типа мъже, който харесваш — посъветва я Ричард.

Тайгър определено е различен тип мъж. Както психически, така и физически. Цяла нощ не бе спала — беше се мятала и въртяла, съжалявайки за това, че бе отказала на поканата му да отидат в дома му. Крийк се пресегна и докосна ръката на Зенди, за да я отклони от мислите й за мъжа, който бе виновен за безсънието й.

— Нашите мъже се заглеждат по теб и един от тях може да те направи щастлива. Те са трудолюбиви, а и ние не изневеряваме, когато се обвържем. Бих могла да те запозная с някои от най-добрите, ако дойдеш с мен в бара да танцуваме. С много от тях съм споделяла секс и мога да ти кажа кои са най-добрите.

Това, че новата й приятелка искаше да я запознае с мъжете, с които е спала, шокира Зенди.

— Не, благодаря.

Крийк кимна.

— Ти си дребна женска, докато нашите мъже са големи. — Жената Нов вид се поколеба. — Онази им част, с която правят секс, е по-голяма от на човешките мъже. Могат да наранят някой толкова малък като теб, ако се опитате да се чифтосвате.

Ричард прихна да се смее и едва не се задави с храната. Погледна с усмивка към Зенди.

— Видя ли какво имам предвид? Аз винаги се смея.

— Казах ли нещо нередно? — Крийк погледна единия, после другия. — Истина е. Нашите мъже са големи навсякъде. Ще трябва да внимават, ако споделят секс с теб, Зенди. При всички положения бих избегнала кучешкия вид. Те набъбват в основата на члена си в края на секса. Това няма да ти хареса и се страхувам, че ще бъде доста болезнено за теб.

Ричард отново прихна да се смее. От устата му, като фонтан пръсна сода, която току-що бе отпил и той започна да се тупа по гърдите, кашляйки.

— Обичам тази работа. Да, Зенди. Може би искаш да избегнеш това. Имаш ли други съвети към нея, Крийк?

Тя се поколеба.

— Ще кажа още, че спермата на котешкия вид е гореща. Не пари, но е забележимо гореща. Може би приматите ще са най-доброто за теб. Те не набъбват, нито имат гореща сперма. Много обичат да се гушкат и да се галят. Наскоро споделих секс с един от тях и той поиска да го галя с косата си, докато ръцете му се плъзгаха по тялото ми. Беше много хубаво. — Жената Нов вид кимна. — Мога да те запозная с мъже от приматите. На външен вид изглеждат по-близко до човеците — с омекотена костна структура и форма на очите.

— Не, благодаря. — Зенди се изчерви леко. Стрелна Ричард с неодобрителен поглед, когато той не опита да скрие, че се забавлява от неудобната тема. Колегата й изобщо не показа, че съжалява, затова Зенди насочи вниманието си към Крийк. — Тази вечер след работа имам среща с някого. Той е много приятен мъж.

— Моят вид би бил най-подходящ за теб, но ти си дребничка. Вероятно е най-добре да се придържаш към по-дребен мъж, с по-малка мъжка част.

— Хей — обади се Ричард и се засмя, — протестирам срещу това. Аз не съм малък или нещо подобно.

Крийк насочи поглед към скута му.

— Свали си панталоните и ми покажи.

Когато осъзна какво иска от него, целият хумор изчезна от лицето му. Сега бе негов ред да се изчерви.

— Аз…

Крийк се разсмя и побутна с лакът Зенди.

— Хвана се. Шегувам се, човеко. Не искам да виждам твоята мъжка част. Гледах порно и съм видяла доста от тях. Много повече ми харесва гледката на нашите мъже, когато са голи. Те нямат почти никакви косми по тялото. Много странно. Ние сме променени с животински гени, а имаме много по-малко косми по тялото си от повечето човеци.

— Аз също не съм много космат — ухили се Ричард. — Искаш ли да ти покажа гърба си? Само гола, гладка кожа.

Жената Вид се засмя.

— Не, благодаря. Ти си имаш съпруга и аз не искам да бъда застрашена по никакъв начин от нея, за това, че си се събличал пред мен.

— Но аз ще ти покажа само гърба си.

— Това е достатъчно за половинката, за да преследва някого. Видовете не харесват, когато някой гледа дори част от тялото на половинката му.

Зенди приключи с обяда, докато приятелите й продължаваха да се дразнят помежду си. Неспособна да устои повече, тя обходи с поглед кафетерията и откри Тайгър, който седеше на маса до бюфета. Той също я търсеше и погледите им се срещнаха. Зенди не можеше да откъсне очи от него, но той най-сетне го направи. Обърна се към мъжа вляво, каза му нещо и веднага се взря отново в нея. Младата жена му се усмихна и сведе очи.

Внезапно Крийк подуши шумно и се обърна, смръщила вежди, към Зенди. Усмивка изви устните й и тя намигна на приятелката си.

— Какво?

Усмивката на Крийк стана по-широка.

— Интересуваш се от някой мъж тук.

— Не е вярно — излъга Зенди.

— Ароматите не лъжат. Ти си възбудена. Мирисът е много слаб, но го има. Не бих го доловила, но ние сме близо една до друга.

— Възбудена, а? По дяволите! Обичам тази работа! — разсмя се Ричард.

Зенди го погледна неодобрително.

— Стига, Ричард — после се обърна към приятелката си: — Нека повече да не говорим за това. Моля те!

— О — усмихна се Крийк, — ти си срамежлива, когато става дума за секс. Разбирам те. Но един от тях е привлякъл вниманието ти. Ще те запозная с този, който те интересува, ако искаш да споделиш секс с него. — Усмивката й не слезе от лицето. — Само не се приближавай до него, ако не си готова да го направиш, защото той ще знае, че си възбудена. Всъщност, бих те посъветвала да не се доближаваш на по-малко от два метра от всеки мъж, докато си в подобно състояние. Защото ще те подушат и ще те помолят да правиш секс с тях.

Ричард започна да се смее толкова силно, че едва не падна от стола си.

— О, Боже!

Зенди въздъхна дълбоко и го погледна.

— Радвам се, че това те забавлява толкова много.

— Забавляваш се с нейната свенливост ли? — Крийк изучаваше сътрапезника си. — А ти, Ричард, срамежлив ли си? Трябва да взимаш душ, преди да дойдеш на работа, ако си споделял секс с половинката си. Тази сутрин си правил секс с нея и тя е във висока температура.

— Тя е в какво?

— С по-висока температура. Сега може да забременее. Мисля, че го наричате овулация?

Сега беше ред на Зенди да се разсмее.

— Правил си го с жена си тази сутрин, а? Не каза ли, че мислите за друго бебе? Може би си го направил вече.

— Можеш да подушиш това? — Той се втренчи в Крийк.

— Да. Предлагам ти да стоиш на най-малко два метра разстояние от Видовете, докато не се изкъпеш. — Тя намигна на Зенди. — Виждаш ли, той вече не се смее.

— Не, не се смее. Изглежда смутен. Благодаря ти от все сърце.

— Удоволствието е мое.

Ричард се изправи.

— Времето изтече. Трябва да се срещнем с нашия ескорт.

Докато ставаше, Зенди махна на приятелката си, после отнесе таблата си и последва своя колега навън. Сноу беше много висок, русокос Вид, с небесносини очи и дълга до раменете коса. Той я гледаше странно, докато вървяха към джипа, и продължи да я наблюдава, докато ги караше към сградата.

Това толкова много я притесни, че най-после попита, когато стигнаха до вратата — Сноу бе настоял да ги придружи до самия вход.

— Какво?

Усмивка изви устните на Новия вид.

— Намираш ли ме за привлекателен?

Ричард отново се разсмя. Зенди стисна зъби, подразнена от колегата си. Изобщо не беше смешно. Напротив, беше повече от неудобно.

— Ти си много привлекателен, но не си причината, ако си подушил аромата ми.

— Много лошо. — Погледът му плъзна надолу по тялото й. — Наистина миришеш много добре и аз ще споделя секс с теб. — Вгледа се в шокираните й очи. — Ще бъде много хубаво и за двама ни.

Зад нея се чуваше смях, когато Ричард отвори вратата на офиса им. Зенди си пожела той да се спъне и да се просне по лице на земята. Бузите й пламтяха от неудобство. Цялата тази история с миризмите и Новите видове не беше ни най-малко смешна.

— Поласкана съм. Но не, благодаря.

Разочарованието ясно пролича върху лицето на Сноу.

— Аз съм вашият ескорт днес и ще те откарам до колата ти, когато работното ти време приключи. Помисли си върху предложението ми.

Тя бързо влезе в офиса и с радост затвори вратата след себе си. Ричард се отпусна в стола си, все още развеселен и й намигна.

— Виждаш ли защо обичам работата си? Никога не е скучно.

— Млъквай, господин Сутрешен секс! Нямаш ли смъртни заплахи за четене?

Той се обърна към екрана на компютъра си.

— Аз поне съм правил секс. А ти май завиждаш. Трябваше да обърнеш внимание на този висок рус мъж, той щеше да ти реши проблема. Изглежда много добре.

— Тогава ти го закови. — Тя седна зад бюрото си и се обърна заедно със стола, за да не гледа колегата си.

— Аз съм щастливо женен — продължи да я дразни той. — Освен това, не съм негов тип. Той не попита мен. — Отново се засмя. — Според Крийк техните мъже са по-големи от човеците. Това не е ли изкушаващо?

— Изкушаващо е да хвърля чашата си с кафе по теб.

— Добре. Ще бъда послушно момче. — Засмя се още веднъж. — Не ти ли харесва тази работа?

Зенди се наслаждаваше на работата си, но се налагаше да научи повече неща. Има ли нещо, което Новите видове не могат да помиришат? Дявол да го вземе! Това е поучително. Този факт означаваше, че всеки път, когато е възбудена, Тайгър ще знае по миризмата. Това му даваше предимство, ако продължат да се виждат. Тя можеше само да гадае дали той я иска. Следващата им среща беше само след няколко часа и тя се почувства нервна.

Това не е среща, напомни си тя. Само секс и пикник. Безпристрастен секс. Да, точно така. Това е чисто и просто само секс. Ти го знаеш и той го знае. Тогава какво? Тя нямаше отговор. Част от нея се изкуши да отмени срещата.

Беше проява на глупост да се среща още веднъж с Тайгър, когато и двамата признаваха, че това няма да доведе до нищо.

Зенди погледна часовника в долния ъгъл на монитора и реши, че ще се срещне с него след работа — за последен път. Точно така, правилно. Трябва да му кажа сбогом, преди съвсем да е влязъл под кожата ми.

* * *

Силно притеснен, Тайгър отново погледна надолу по пътя. Бяха го задържали при предаването на смяната, тъй като един мъж, който се бе прехвърлил от Хоумленд, имаше въпроси. Пристигна петнадесет минути по-късно от определеното време и Зенди не го чакаше. Дали се бе отказала? Или вече си бе тръгнала? Той погледна часовника на арматурното табло на джипа и реши да изчака още десет минути. Перспективата да подкара обратно към портата и да се муси цяла вечер на провалената среща го гневеше.

Звукът на двигател веднага го накара да живне, тъй като Зенди беше единственият човек, който можеше да минава по този път. Широка усмивка се разля на лицето му, когато излезе от джипа, за да я посрещне. Тя паркира точно зад него на банкета, в тревата. Той отвори вратата на колата й, преди тя да успее да откопчае предпазния колан, нетърпелив да я вземе в ръцете си.

От устните й се отрони лек стон, щом излезе от колата и Тайгър я грабна на ръце, вдигна я високо, докато лицата им застанаха на едно ниво. Новия вид вдъхна аромата й и изпъшка, а членът му незабавно се събуди, когато кръвта се втурна натам. Искаше я гола.

Тя се разсмя.

— Липсвах ли ти?

Усети как ръцете й се увиват около раменете му и се усмихна.

— Нямаш представа колко много. — Ароматът на възбудата й подразни обонянието му и от устата му излезе меко ръмжене. — И аз съм ти липсвал. Не съм бил единственият, който е очаквал с нетърпение нашата среща.

Скулите й се покриха със силна руменина.

— Можеш да го подушиш, нали? Че те искам?

Тайгър кимна, отдръпна се от отворената врата и без да пуска Зенди на земята, я затвори с коляно.

— Ако можеше, и ти щеше да помиришеш моето желание. Исках те през целия ден.

Тя обви здраво едната си ръка около врата му, а с другата стисна задника му през панталона.

— Имаш най-хубавия задник. — Ключовете на колата издрънчаха на пръста й, където ги бе закачила.

— Пъхни ключовете в задния ми джоб. — Той се обърна с нея в прегръдките си и се запъти към гората. — Обвий краката си около мен.

— С обувки съм. Можеш да ме пуснеш.

— Не. — Потребността да чувства нейната близост бе твърде силна. Влечението му към Зенди и желанието му да бъде близо до нея го тревожеха, но щеше да се справи с това по-късно. Ръката му се плъзна надолу и обхвана дупето й, когато навлязоха между дърветата, и той дръпна полата й нагоре. Искаше да почувства голата й плът. — Не ми тежиш.

Но начинът, по който я държеше, му пречеше да направи това, което желаеше, и Тайгър спря. Зелените очи на Зенди срещнаха неговите и той можеше да прочете в тях, че е любопитна защо беше спрял.

— Пусни ме за секунда.

Тя не оспори заповедта му, просто я изпълни и чувството му за притежание се засили. Никоя от жените Видове не бе правила нещо подобно без първо да иска обяснение, освен ако това, което искаше, не бе очевидно. Зенди или му се доверяваше, или бе покорна по природа. И двете възможности го възбудиха още повече.

Той нагласи тялото й в прегръдките си и се засмя на нейното ахване, когато я вдигна високо и я преметна през рамо. Дупето й беше в непосредствена близост до бузата му, когато той се изправи и отново закрачи.

— Аз съм с главата надолу — звучеше изненадана.

Едната му ръка обвиваше свивката на коленете й, за да я държи да не се изхлузи, докато другата се плъзна по задната страна на едното от меките й бедра, мушна се под полата й и не спря да я гали, докато бельото, покриващо женствеността й, не го спря. Той закачи парчето сатен с пръст, отстрани го от пътя си и изръмжа високо, когато пръстът му потъна във влажната й сърцевина. Беше готова да го приеме.

Зенди изстена и тялото й се напрегна, когато започна бавно да я чука с пръст и да разтяга тесните стени на утробата й толкова, колкото бе възможно. Тайгър извади почти целия си показалец, преди отново да влезе в нея. Ръцете й стиснаха силно задника му, пенисът му се втвърди още повече и той осъзна колко много членът му завижда на пръста му.

— Тайгър… — извика името му, дишайки тежко.

— Почти стигнахме.

Желанието му да я положи на тревата беше почти непосилно. Тази човешка жена го правеше невероятно възбуден и нетърпелив. Нагласи дланта си така, че палецът му да търка клитора й, докато пръстът му проникваше все по-бързо в жадната й плът. Ароматът на възбудата й се засили, когато розовата й мекота стана по-влажна, по-хлъзгава и по-гореща. Тайгър едва сдържаше ръмженето си, животното в него искаше да я пусне на тревата и да я обладае веднага.

Ръцете й масажираха задника му през панталоните, тихите й стонове на удоволствие го измъчваха и той стигна до тъжното заключение, че няма достатъчно силни задръжки, за да стигне до поляната. Пенисът му пулсираше и всяка стъпка беше агония. Дръпна ръката си от дупето й, хвана я за бедрата и свлече тялото й надолу, докато ръцете й се увиха около врата му.

Очите й бяха притворени от желание, но той успя да види колко много го иска.

— Дръж се здраво и обвий крака около мен.

Зенди отново направи както й нареди, а той успя да отвори панталоните си. Не носеше бельо, така че част от болката изчезна, тъй като твърдият му ствол, свит под неудобен ъгъл, беше освободен. Едната му ръка я хвана за кръста, за да я повдигне малко по-нагоре. Пръстите на другата закачиха средата на бикините й и ги разкъсаха, после обви длан около основата на пениса си. Без да откъсва поглед от красивите й очи, нагласи члена си в правилната посока и плъзна главичката му в отвора на нейната женственост. С един мощен тласък влезе целия, докрай.

Удоволствието го накара да се разтрепери, когато Зенди извика отново името му и стегнатите стени на утробата й стиснаха пениса му, дълбоко заровен в нея. Младата жена не показа никакви признаци на болка от бързото му проникване и той разтвори краката си по-широко за по-голяма стабилност. Ръцете му се плъзнаха под дупето й, повдигнаха я и започнаха да я движат надолу-нагоре по члена му. Стоновете на екстаз и нуждата да свърши, го накараха да я чука по-бързо.

Зенди отметна глава и заби нокти в кожата му през ризата. Искаше му се да целуне тази уста, която викаше името му, но се страхуваше, че ще я ухапе. Желанието да я бележи беше там. Не го интересуваше дали чрез ухапване, или чрез семето, което ще излее в нея, но искаше с нещо да покаже, че тази жена му принадлежи.

Това желание стана по-силно, когато кулминацията я заля и вагиналните й стени засмукаха пениса му почти болезнено. Наложи се да забави тласъците, когато тялото й се разтресе. Тайгър отметна глава и изрева. Бедрата му потръпваха при изстрелването на всяка струя сперма, изпълвайки жената, която държеше в ръцете си.

Краката му се подкосиха и той се свлече на колене върху тревата. Неговата сила и ловкост предпазиха и двама им от падане, тъй като успя в последния момент леко да измести центъра на тежестта си, за да ги задържи изправени.

Зенди сгуши лице в извивката на шията му, докато ръцете й го стискаха здраво за врата. И двамата дишаха тежко от споделеното удоволствие. Телата им все още бяха свързани, членът му бе заровен дълбоко в нея и Тайгър нямаше желание да се разделят.

Потръпна, когато тя навлажни устни и след това го облиза по шията. Наклони глава на една страна, за да й даде по-добър достъп. Мисълта, че зъбите й потъват в кожата му и тя го захапва, накара членът му отново да се надигне. Желанието го сграбчи повторно, но беше по-лесно да го контролира сега, след секса, който бяха споделили.

— Ухапване? — попита той.

— Не ме ухапа.

Тихите й думи го стреснаха и той с мъка се отърси от мъглата на блаженството след секса.

— Какво?

— Току-що прошепна думата ухапване. Не си ме докосвал със зъби.

Тайгър знаеше това. Копнееше Зенди да го ухапе, но предпочете да си даде вид, че не това е имал предвид. Тя нямаше да му остави белег по начина, по който би го направила една жена Вид, но въпреки това се изкушаваше да я помоли да опита. Може би щеше да се справи, ако го захапеше достатъчно силно. Мисълта да носи нейния белег го изпълни със смесени чувства. Страх, безпокойство, желание, копнеж…

Къркоренето на стомаха й го извади от обърканите му мисли и му напомни, че не са яли. Чувството, което го обхвана, беше срам. Бе положил доста грижи, за да устрои един хубав пикник за нея, но страстта бе победила добрите му намерения. Беше я взел прав, по средата на гората, докато нейните нужди трябваше да са на първо място.

Разхлаби прегръдката си и със сила на волята се застави да раздвижи бедра. Изобщо не му се искаше да напуска тялото й — обичаше да бъде свързан с нея.

— Стани — подкани я той.

Младата жена не изглеждаше по-щастлива от него, когато отключи глезени, спусна крака на земята и се изправи. Тайгър стана след нея и закопча панталоните си.

— Не успяхме да стигнем до потока. Готова ли си за вечеря, Зенди?

Тя наклони глава и се взря в лицето му. Лека усмивка заигра на устните й.

— Гладна съм.

Тайгър не поиска разрешение, вместо това се наведе и я грабна в прегръдките си. Обърна се и се насочи към първоначалната си цел. Без да се оплаква, младата жена обгърна врата му и притисна буза до гърдите му.

Чувстваше се съвсем добре в ръцете му и никакво отричане не можеше да промени това. Новия вид не действаше рационално, когато ставаше дума за човешката жена в ръцете му. В своя защита можеше да каже, че Зенди не бе обикновена по никакъв начин. Пое аромата й и едва сдържа мъркането си. Можеше да вдишва този аромат по цели дни и нощи и нямаше да му омръзне.

Ромоленето на потока го върна към мястото, което бе оставил преди час. Призна си, че може би е прекалил малко с подготовката, но не съжаляваше за това. Скоро щеше да разбере дали тя оценява усилията му. Човешките жени бяха загадка за него и той нямаше представа дали Зенди ще намери жеста му за романтичен, или смущаващ.

Ще я загубя, призна си мислено Тайгър. Не съм подходящ за нея. В съзнанието му се появи картина как губи ума си по нея. Мамка му! Може би това е само временно увлечение. Не съм подходящ за половинка. Наслаждавам се на свободата си твърде много.