Метаданни
Данни
- Серия
- Новите видове (7)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Tiger, 2012 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Illusion, 2017 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,2 (× 145 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Форматиране
- in82qh (2018)
Издание:
Автор: Лорън Донър
Заглавие: Тайгър
Преводач: Illusion
Година на превод: 2017
Език, от който е преведено: Английски
Издател: Читанка
Година на издаване: 2018
Тип: Роман
Националност: американска
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4546
История
- — Добавяне
Глава 5
На Зенди й харесваше да се чувства дребничка и женствена в ръцете на Тайгър. Точно както й бе казал, носеше я с такава лекота, че дори не се бе задъхал, когато стигнаха до автомобилите си. По всичко личеше, че никой не се бе обезпокоил от тяхното изчезване. Тайгър не спря, докато не я постави много внимателно върху предния капак на джипа. Взе сгънатото одеяло от скута й, хвърли го над предното стъкло така, че да падне в купето и се усмихна.
— Отново сме в началото. Стоя тук, а ти седиш на същото място, както когато се целунахме за първи път.
На устните й заигра усмивка. Беше изненадана и трогната от романтичния му жест. Също така успя и да я впечатли.
— Този път ми хареса повече.
— Защо?
— Никой не ни прекъсна.
Поразителните му сини очи се взираха съсредоточено в нейните.
— Да се срещнем тук отново утре след работа. Ще донеса храна и ще си направим пикник.
Идеята беше лоша, но Зенди не се престраши да му го каже направо. Влюбваше се в този огромен мъж и ако не спреше сега, всичко щеше да свърши зле. Беше й слабост да се привързва твърде бързо към мъжете. Тайгър изглеждаше прекалено добър, за да е истински, и тя знаеше как ще свърши всичко това. Много зле, а и адвокатите по бракоразводните дела струваха скъпо. Да не говорим за ужасните телефонни разговори с родителите ми, за да им кажа, че отново сгафих. Въпреки това кимна. Просто не можеше да устои на Тайгър, а и не беше нужно да се притеснява, че ще я помоли да се омъжи за него. Не изглеждаше като мъж, готов да се обвърже за цял живот.
— Добре. Искаш ли да донеса нещо?
— Само себе си.
— Мога да го направя.
Той се прокашля.
— Добре. Може да закъснея няколко минути, защото съм на смяна, но ти ме изчакай. Ще дойда.
— Разбира се. Смяташ ли отново да затвориш пътя, за да си сигурен, че няма да ни търсят, когато забележат колите ни?
— Ще измисля нещо. — В погледа му проблесна веселие и той пристъпи по-близо.
— По-добре да тръгвам. Обедът беше преди много време, а аз си заработих зверски апетит.
Той се засмя.
— Все още мисля, че трябва да дойдеш с мен у дома.
— Не ме изкушавай!
— Не искам да се чувстваш възпалена там долу. Но това определено ще стане, ако дойдеш у дома.
— Нали ти казах да не ме изкушаваш?!
Тайгър отметна глава и се разсмя. После протегна ръка и я погали по бузата.
— Благодаря ти, че ме изчака днес! Страхувах се, че като се върна, няма да те намеря тук. Това щеше да ме разочарова много.
— Мен също. Ето защо останах и те чаках.
— Зенди, ти си уникална и прекрасна!
— И ти също.
Внезапно се наведе и устните му докоснаха нейните. Тя отвърна на целувката. Мъркането, което излезе от гърдите му, й напомни за всичко онова, което този мъж бе правил с тялото й, и мигновено се възбуди и овлажни. Разтвори широко крака, за да му направи място, и той без да чака повторна покана, се намърда между бедрата й, като отърка твърдата дължина на члена си в тънката материя на бельото й. Зенди обви ръце около врата му и се притисна в него. Желаеше го отново и усещаше, че и той я иска.
Ръцете му покриха гърдите й и ги стиснаха през блузата. Зенди изстена срещу езика му, насърчавайки го да продължи. Тогава едната му ръка се спусна по корема й, хвана полата и я избута нагоре по бедрата й. Тя повдигна дупето си и му помогна да набере плата около талията й, за да не им пречи. Ръката му продължи пътя си надолу, плъзна се между бедрата й, показалецът му се закачи за дантелата на бикините и тя усети как рязко ги издърпа изпод нея. Просто ги разкъса.
Обхвана я силно вълнение. То не беше само от опасността да бъдат заловени — никой никога преди не беше късал дрехите от тялото й. Това беше една нейна фантазия, която Тайгър току-що превърна в реалност. Ноктите й се забиха в ризата му, искаше й се да може да докосне голата му кожа.
Той прекъсна целувката и тя отвори клепачи, за да го погледне. Имаше нещо диво в котешките му очи, които пламтяха от страст. Очите са прозорец към душата — припомни си — а тези на Тайгър обещаваха горещ секс.
Ръката му освободи бедрото й и нежно я натисна между гърдите — бутна я по гръб върху предния капак на джипа. Крайпътните дървета правеха сянка и усещането за хладния метал под голото й дупе й подейства малко необичайно. Но й хареса. Харесваше и Тайгър.
Пръстите му стиснаха бедрата й и я издърпаха напред, докато тя не си помисли, че всеки момент ще се изплъзне и ще падне от ръба. Но не я беше грижа, обви крака около кръста му и отново се целунаха. Дланите му се плъзнаха нагоре и вдигнаха блузката до под брадичката й, погледът му жадно се впи в гърдите й.
— Красива си! — произнесе с дрезгав глас. — Но това ми пречи!
Зенди ахна, когато той хвана сутиена по средата, между двете чашки и го дръпна. Нямаше шанс парчето плат да устои срещу силата му, сутиенът се скъса, освобождавайки гърдите й.
Дишането й стана насечено, щом Тайгър се наведе напред, отново обхвана гърдите й с горещите си длани и устните му се затвориха около едното зърно. Всмукна го в устата си и Зенди усети как зъбите му одраскаха кожата около напрегнатото връхче. Не я нарани, но би могъл да го направи. За миг изпита страх, осъзнавайки, че ако я захапе, болката ще бъде ужасна. Вместо това езикът му закръжи около зърното, а устата му го засмука по-силно.
Младата жена се задъха. Имаше чувството, че гърдите и клиторът й са свързани помежду си. Зарови пръсти в косата му, за да не му позволи да се отдръпне, искаше да продължи да си играе с гърдите й.
— Тайгър… — името му се отрони като въздишка от устните й.
Той изръмжа, бавно пусна твърдото връхче от устата си и вдигна глава. Погледите им се срещнаха. Протегна ръце, обви пръсти около китките й и освободи косата си от стиснатите й юмруци. Тя разтвори длани и беше слисана, когато вместо да ги пусне, вдигна ръцете над главата й ги притисна към капака на джипа.
— Дръж ги там!
Зенди кимна.
Той прекъсна зрителния контакт с очите й и огледа тялото й, проснато пред него. Отново изръмжа. Тогава я хвана за коленете и я принуди да разтвори бедра, за да освободи кръста му. Когато го направи, вдигна краката й към гърдите си, разтвори ги и ги качи върху раменете си.
Наведе се и Зенди чу звукът от ципа, докато той отваряше панталоните си. Погледът му отново се впи в очите й.
— Исках да направя това още първият път, когато беше върху капака — изръмжа.
Младата жена очакваше веднага да влезе в нея, но Тайгър беше толкова непредвидим. Пръстът му проследи извивките на срамните й устни. Зенди знаеше, че ще я намери мокра и готова да приеме твърдата му мъжка плът, но той реши да си поиграе с клитора й. От устата й се отрониха накъсани стонове, когато палецът му започна да прави малки кръгчета около набъбналата пъпка.
— Тайгър… — простена.
— Тук съм.
Да, тук е — съгласи се тя, наслаждавайки се на шеметното удоволствие, което й доставяше. Много й се искаше да го докосне, но той твърдо й бе наредил да държи ръцете над главата си. Това беше почти изтезание и краката й се напрегнаха, не бе в състояние да издържи повече.
— Моля те!
Свободната му ръка обхвана коленете й и ги притисна към гърдите му, погледът му се сведе между разтворените й крака, за да може да гледа розовата й сърцевина. Намести бедрата си и членът му се притисна към нея. Усещането как твърдата му плът прониква в тялото й я накара да отметне глава назад. Тайгър я повдигна така, че дупето й увисна над предния капак и започна да я обладава с дълги, енергични тласъци.
Зенди изстена, беше в състояние да усеща единствено движението на пениса му в утробата си и продължаващата игра с клитора й. Огромното желание да свърши я изгаряше отвътре.
— По-бързо! — настоя тя.
Тайгър изръмжа.
— Не! Контролирам ситуацията.
Китките й се извиха и тя заби пръсти в хладния метал. Изведнъж Тайгър започна да тласка в нея по-дълбоко и бедрата му се залюляха по-бързо. В същия ритъм замасажира и клитора й. Звуците, които идваха от него, бяха смесица от мъркане и стенание.
— Свърши за мен! — нареди с рязък глас. — Сега! Не мога да се сдържам повече.
Натисна малко по-силно върху набъбналото снопче нерви и младата жена изпълни нареждането му, крещейки неговото име. Вагиналните й мускули се свиха от силната кулминация и Тайгър отметна глава. Ревът, който излезе от гърлото му, заглуши всичко. Бедрата му се притиснаха в дупето й, докато рязко потръпваше при всяка струя сперма, която изстрелваше в нея.
Зенди дишаше тежко, докато се опитваше да дойде на себе си и продължи да държи очите си затворени, когато Тайгър пусна дупето й обратно върху капака на джипа. Ръката му остави клитора й, хвана бедрата и ги раздалечи, като се отпусна върху нея. Тялото му покри нейното и той продължи да ги държи свързани, отказвайки да извади пениса си от утробата й.
— Погледни ме!
Тя повдигна натежалите си клепачи и се взря в сините му очи, само на сантиметри от нейните. Горещият му дъх погали устните й и тя се наслади на искрената усмивка, която й отправи. Взе лицето му в шепи и той извърна леко глава, притискайки буза в дланта й.
— Здравей!
Тайгър се засмя.
— Здрасти.
— Това беше невероятно!
Устните му докоснаха нейните, но той не задълбочи целувката.
— Ти си много секси, Зенди. Не мога да ти се наситя. Този път внимавах да не бъда груб.
— Харесаха ми и двата начина.
Той опря ръце върху предния капак в непосредствена близост до нея, задържайки я като в капан. Обичаше да чувства тялото му върху своето, но искаше голите й гърди и коремът й да се докосват до кожата му, а не до ризата, която той така и не свали.
— Какво ти хареса най-много? — поиска да узнае той.
— Не мога да преценя. Какво ще кажеш за едно повторение утре, така че да можем и двамата да решим?
— А може да измисля нещо друго, което да тестваме. Може би ще отнеме дни, докато разберем наистина кое е това.
Дни, прекарани с Тайгър — това беше Рая. Зенди се засмя.
— Звучи чудесно, но не съм сигурна, че ще бъда в състояние да ходя, след толкова много секс всеки ден.
Погледът му стана сериозен.
— Мога да те нося. Не е нужно да ходиш. А и това ще ми даде оправдание да те държа у дома, легнала по гръб.
По дяволите! Той е очарователен и толкова красив. Пръстите й погалиха топлата му кожа, проучиха структурата на здравите му кости. Скулите му изпъкваха малко повече, както и линията на брадичката. Това му придаваше изключително мъжествено излъчване, което Зенди оценяваше. Но той чакаше отговор и тя трябваше да каже нещо.
— Точно така.
Тайгър отметна косата от врата й и измъкна скъсания сутиен изпод блузата й, за да го махне. Хвърли го през предното стъкло вътре в джипа. Зенди забеляза как изучава рамото й.
— Какво гледаш?
— Ухапаното. Вече не кърви.
— Това е добре. Секс, като този, си струва някоя и друга рана. — Усмихна се. — Как е гърбът ти?
Той обаче не отвърна на усмивката й.
— Ти си първата жена, която ме белязва. Някой някога хапал ли те е, за да те бележи?
— Не мога да кажа, че съм хапана от друг мъж досега.
Мазолестите му пръсти нежно погалиха раната.
— Ще трябва да скриеш това. Ако някой го види, може да си помисли, че съм се чифтосал с теб.
— Чифтосал?
— Това е равносилно на брак при моя вид, но ние никога не се развеждаме. Ти ще се считаш за моя, а аз — за твой.
Младата жена беше слисана.
— Само заради едно ухапване?
Най-сетне Тайгър се усмихна.
— Видовете са склонни да хапят по време на споделянето на секс, но ние никога не пробиваме кожата. Има само два случая, когато това обикновено се случва. Трябва да те ухапя, за да потвърдя моята власт, ако се борим за надмощие по време на секс или да те бележа, за да покажа на другите мъже, че ми принадлежиш. — Примигна. — Съжалявам! Загубих контрол, но в онзи момент исках да те притежавам напълно. Цялата.
Когато смисълът на тези думи достигна до съзнанието й, Зенди осъзна, че тази идея не е толкова лоша. О, не! Не стигай чак до там. Той иска да скриеш белега, което означава, че не е имал намерение да го остави. Не забравяй това.
— Е, мисля, че ти успешно ме притежаваше за известно време.
— Беше взаимно. Когато си в ръцете ми, не съществува нищо друго освен теб. — Очите му се присвиха и всяка следа от хумор изчезна от лицето му. — Ти си опасна, Зенди!
— Аз? — Сега беше ред на младата жена да се засмее, докато оглеждаше огромните ръце до нея и широкия гръден кош, който блокираше цялата й гледка. — Ти си този, който наистина е голям и силен. Аз не съм опасна ни най-малко.
Изведнъж Тайгър сграбчи лицето й в шепи и се приближи толкова, че носовете им почти опряха един в друг.
— Ти си много опасна за мен. Аз не съм от мъжете, които си вземат половинка, Зенди. Не искам никога да се обвързвам по този начин. Наслаждавам се на свободата си, тъй като целият ми живот досега е бил в плен. Чифтосаният мъжкар живее заради женската си. Виждал съм го с очите си. Мъжете искат да убият всички други представители на мъжкия пол, които приближат твърде много до половинките им. Те не могат да спят без техните жени да са в ръцете им. Полудяват при мисълта да не ги загубят. Ние маркираме половинките си с нашата миризма. Това е… — Той спря да говори.
— Това е какво? — Беше любопитна. — Никога не съм чувала нещо за това.
— Ние до голяма степен се пристрастяваме към аромата на женската, след като заявим претенциите си над нея. Имаме потребност нашите половинки да миришат на нас и ние да миришем на тях. Чифтосаните мъже не могат да понасят аромата на друга женска по тялото си. Ако един мъж е белязал някоя жена с миризмата си, той не може да споделя секс с друга. Ако жена му някога сподели секс с друг, мисля, че той ще полудее напълно и ще убие всичко живо, което се изпречи на пътя му, за да достигне до онзи, който е докоснал половинката му. Когато се добере до него, със сигурност ще го разкъса. Това е… — замисли се за момент — много страшно и аз не искам никога да го изпитам. Ако някога проявя интерес да си взема половинка, то тази жена ще бъдеш ти, Зенди. И точно това те прави опасна, защото ме караш да мисля върху тази възможност.
Зенди беше потресена.
— Аз бях женена два пъти и двата пъти се разведох, Тайгър. Очевидно не съм създадена за брак, защото не се чувствам добре в него. Бившите ми съпрузи много ме нараниха. Заклех се, че никога повече няма да разреша да стъпчат сърцето ми. Идеята да позволя на някой да стане целия ми свят, ме плаши. — Искаше да бъде честна. — Ти ме привличаш адски много и това не е смешно. Невероятен си, но аз просто не искам отново да страдам.
— Ние сме си лика-прилика, нали?
Зенди кимна, не можеше да го отрече. И двамата бяха силно привлечени един от друг, но всеки един от тях по свои собствени причини не искаше да става зависим. Тя уважаваше тази негова позиция и инстинктивно знаеше, че той също уважава нейната.
— Искам да се срещнем тук утре. Нямам представа колко време ще продължи всичко това, но знам, че искам да те видя отново — каза Тайгър.
— Ще дойда тук след работа.
— Ще донеса нещо за хапване — да си направим пикник.
— Трябва да тръгвам вече. Наистина съм гладна.
Тайгър се ухили.
— И аз също. Скоро ще се стъмни, а ние пропуснахме вечерята.
Мълчаливо се взираха един в друг, докато най-сетне Тайгър склони глава и леко докосна устните й със своите. После излезе от тялото й, помогна й да седне, след което я вдигна от капака на джипа и я остави да стъпи на земята.
Пусна я с неохота. Зенди оправи дрехите си, без сутиена и бикините разбира се. Насила се усмихна, макар да нямаше желание за това. Беше време да си отива, но изобщо не искаше да напуска Тайгър. Просто чувстваше, че е неправилно да си тръгне и това я увери, че наистина трябва бързо да се качи в колата си.
— Чао. Ще се видим утре, Тайгър.
— Очаквам го с нетърпение. — Отвърна й искрено, оправи дрехите си и извади ключовете й от джоба си.
Тя ги взе и се застави да извърне поглед от него. Желанието да се обърне, да се хвърли в обятията му и да го помоли да я отведе в дома си, беше много силно. По дяволите! Качи се в колата и отново отказа да погледне към Тайгър. Беше твърде съблазнително да го помоли да прекара нощта с нея.
Когато потегли, погледна в огледалото за обратно виждане. Тайгър стоеше точно там, където го бе оставила и я наблюдаваше. Въздишка на съжаление се отрони от устните й.
На половината път до вкъщи, Зенди внезапно се сети, че е забравила да вземе разкъсаното си бельо. Беше останало при Тайгър. Простена, надяваше се, че той няма да забрави да се отърве от него.
Спря в единственото в града заведение за бързо хранене с обслужване за шофьори, защото нямаше желание да готви. С облекчение влезе в дома си и рухна на дивана, стискайки в ръка вечерята си. Замисли се за това, което се бе случило. Не. Не съжалявам — реши и възневидя силното желание, което изпита, да узнае къде е сега Тайгър и какво прави. Дали и той е обсебен от мен?
— По дяволите!
Знаеше, че е взела правилното решение да се прибере у дома. Не можеше да си позволи да се привърже към Тайгър твърде много. Не искаше отново да бъде с разбито сърце и последното, от което се нуждаеше, бе да се влюби в мъж, който явно не искаше да има връзка, също като нея. Това беше общото между тях.
* * *
Тайгър стоя дълго, след като автомобилът на Зенди изчезна от погледа му. Желанието да скочи в джипа и да я догони беше много силно. Бореше се със своите инстинкти и накрая спечели. Обърна се и забеляза разкъсаните й бикини. Наведе се, стисна ги в юмрук и ги пъхна в джоба си.
Когато се качи в джипа, гледката на сутиена й върху седалката на пътника го накара да въздъхне. Беше унищожил бельото й напълно, но не съжаляваше. Вдигна мекото парче плат и го сложи в другия си джоб. Минутите течаха, а Тайгър седеше в автомобила и се опитваше да разбере как една малка, привлекателна червенокоска бе успяла да усложни толкова много живота му.
Знаеше, че е време да се върне в Резервата, но офицерите на вратата веднага щяха да разберат, че не е ходил на лов, ако подушеха миризмата по него. Наведе се и извади изпод седалката сака за спешни случаи, в който държеше резервен комплект дрехи. Взе го и се върна при потока. Погледът му попадна върху измачканата трева, където бе проснал одеялото преди, и в главата му нахлуха спомени.
С треперещи ръце съблече всичко от себе си, извади чистите дрехи и натъпка в сака използваните. Затвори ципа и влезе в хладната вода, за да отмие аромата на Зенди от себе си.
С помощта на шепа мъх изтърка кожата си, а след това се потопи целият под водата и остана там толкова дълго, колкото можеше да задържи дъха си, преди да изплува на повърхността. Това щеше да премахне всички следи от аромата на жената.
Излезе от потока и застана на брега, в гаснещата слънчева светлина, докато усилващият се вечерен бриз изсуши голяма част от кожата му. Разтърси глава, за да може и косата му да изсъхне по-бързо. Все пак щеше да остане влажна, но никой нямаше да задава въпроси.
Бързо се върна при джипа и мушна сака под седалката. Налагаше се веднага, след като се прибере у дома, да изпере дрехите, за да премахне миризмата на Зенди и от тях. Запали двигателя и пое към Резервата.
— Не намери ли други идиоти?
Тайгър поклати отрицателно глава.
— Всичко беше чисто. Само не забравяйте да предупредите следващата смяна, че може да има и други от навъртащите се наоколо глупаци.
— Ще го направя. Приятна вечер, Тайгър!
— И на теб, Смайли.
Тайгър махна за довиждане и се отправи към дома си. Хижата, която му бяха предоставили в Резервата, му харесваше много повече, отколкото къщата му в Хоумленд. Беше по-уединена, нямаше съседи наблизо и бе достатъчно далеч от Дивата зона, за да не се страхува, че някои от мъжете там ще тормозят Зенди.
Мислейки си за това, от гърлото му излезе ръмжене. Зенди бе отказала да дойде с него в дома му, така че нямаше смисъл да се притеснява някой от тези мъже да подуши аромата й. Никой нямаше да дойде да проучва защо има човек в близост, след като в действителност този човек не беше тук. Паркира джипа, грабна сака и закрачи към дома си. Щом влезе вътре, веднага отиде в пералното помещение.
Когато отвори сака, смесеното ухание на секс и на Зенди го удари в носа. Затвори очи, пое си дълбоко дъх и членът му моментално се втвърди. Искаше я отново. Сега. Изръмжа силно, клепачите му трепнаха и се отвориха. Извади дрехите върху сушилнята, сипа прах в пералнята и хвърли ризата си вътре. Застина за миг, когато грабна панталоните.
Трябваше да хвърли унищоженото бельо на Зенди, но реши първо да го изпере, за да отстрани аромата й. Съмняваше се, че някой от Видовете ще рови из боклука му, но хората бяха способни на това. НСО изпращаше всички отпадъци на сметище извън пределите на Резервата, а журналистите бяха известни с това, че са готови да минат през всичко, само и само да се доберат до някаква история. Поради тази причина всички документи се унищожаваха в шредери или се изгаряха, вместо да се изхвърлят. Боеше се, че с неговия късмет някой ще намери бельото й и ще реши, че някаква жена е била малтретирана сексуално.
Извади бикините й от джоба на панталоните си и ги пусна в пералнята. Но сутиенът й задържа в ръцете си. Чашките бяха меки и копринени. Те бяха държали гърдите на Зенди и дланите му, сякаш усещаха тежестта им в този момент. Вдигна парчето плат до носа си и вдиша аромата й.
Членът му болезнено пулсираше и жадуваше да бъде освободен от затвора на станалите изведнъж твърде тесни панталони. Ръмжейки раздразнено, той хвърли мръсните панталони в барабана и рязко затвори капака на машината. Включи я и стискайки все още сутиена в ръка, се отправи към кухнята. Изпитваше силен срам, когато отвори едно от чекмеджетата и извади найлонов плик с цип, след което прекоси хижата и отиде в спалнята.
Отпусна се тежко на ръба на леглото. Какво правя? Това не е нормално, нито разумно, да искам да запазя уханието й. Загубил съм си разсъдъка. Загледа се в найлоновия плик и сутиенът в него. Искаше да го прибере в нощното си шкафче. Пликът щеше да запази ароматът й дълго време.
Пое си дълбоко въздух. Ароматът на тази жена го правеше повече от луд. А това ужасно го плашеше, тъй като се притесняваше, че би могъл да се привърже към нея. Тя не беше негова половинка, а и той не искаше такава, но никога досега не бе чувал за мъжкар, който така бързо да се е пристрастил към аромата на някоя женска.
Мамка му!
Остави плика и посегна към колана на панталоните, почти разкъса плата, за да освободи члена си и въздъхна с облекчение, когато болката от ограничението намаля. Втренчи се във възбудената си плът и изръмжа. Беше повече от ядосан, че е в това състояние заради жена, която изобщо не трябваше да желае.