Метаданни
Данни
- Серия
- Новите видове (7)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Tiger, 2012 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Illusion, 2017 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,2 (× 145 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Форматиране
- in82qh (2018)
Издание:
Автор: Лорън Донър
Заглавие: Тайгър
Преводач: Illusion
Година на превод: 2017
Език, от който е преведено: Английски
Издател: Читанка
Година на издаване: 2018
Тип: Роман
Националност: американска
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4546
История
- — Добавяне
Глава 3
Зенди знаеше, че трябва да каже не и да се измъкне от ръцете на Тайгър. Че трябва да… О, по дяволите! Живее се само веднъж. Желанието да го целуне бе твърде силно. Нямаше да отрича, затова плъзна длани по раменете му. Те бяха толкова широки и мощни. Притисна тяло до неговото и устните й се разтвориха в покана.
Очите на Тайгър се разшириха от изненада и той се наведе леко напред. Меко ръмжене излезе от гърлото му и коремът на Зенди се стегна ниско долу. Това бяха най-еротичните звуци, които бе чувала. Спомените й, замъглени от алкохола, не я бяха подготвили за това и тя затвори очи в очакване на целувката му.
Новия вид тихо измърка, щом устата му докосна нейната. Зенди накъсано си пое дъх и се вдигна на пръсти, за да бъде по-близо до лицето му. Устните им се срещнаха отново, но този път не беше само леко дразнене. Езикът му се плъзна между разтворените й устни и той я завладя със страст, от която младата жена щеше да се разтопи на земята, ако не се бе вкопчила в раменете му. Ръцете му се стегнаха около нея.
Очевидно алкохолното й опиянение не бе повлияло на сетивата й, защото този мъж можеше да целува като никой друг. Езикът му я дразнеше, нападаше яростно и напълно я лишаваше от способността да мисли. Тайгър изръмжа отново. Зърната й отговориха на вибрациите, които предизвика звука, тъй като гърдите й бяха притиснати плътно до неговите. Но тя искаше да бъде още по-близо. Обви ръце около врата му и почти не забеляза, че краката й увиснаха във въздуха, когато той я вдигна и задълбочи целувката.
Зенди изрита обувките си, не искаше да й пречат да чувства мъжа с цялото си тяло. Почти инстинктивно вдигна крака и ги обви около кръста му. Гърбът й се удари в колата, а Тайгър се намести така, че твърдият му член се притисна към бельото й. Младата жена стегна колене около него, сключи глезени и заби пети в задните му части, призовавайки го да дойде още по-близо.
Силните мъжки хълбоци се наместиха точно срещу нейната сърцевина и грубият плат на панталоните му одраска голите й бедра… полата й се плъзна и набра нагоре. Но изобщо не я интересуваше. Трескаво зацелува мъжа и изви гръб, за да търка клитора и гърдите си в тялото му. Започна да стене, желанието да го има й причиняваше болка. Тялото й изгаряше в пожар.
Ръцете му се спуснаха от кръста й надолу и погалиха дупето й, топлите му длани стиснаха голата й плът, непокрита от бикините. После бавно залюля бедра, тласкайки члена си срещу нейната женственост. Удоволствие разтърси тялото й от усещането колко твърд и възбуден е той и как силно реагира клиторът й на всяко негово движение. Копнееше да свърши.
Начинът, по който реагираше на него, бе пълна лудост. Никой друг мъж не я бе възбуждал така силно. Устата му беше чист грях. Тялото му вършеше невероятни неща с нея. Караше я да се чувства дива и изпълнена с копнежи и Зенди пожела той да я вземе. Изстена силно и го целуна по-дълбоко, заби нокти в гърба му. Искаше го сега, веднага, тук до колата, по средата на пътя, и изобщо не я интересуваше, че бяха на открито.
Тайгър откъсна уста от нейната, дишаше тежко. Тя отвори очи.
— Не спирай!
Чистата страст бе накарала котешките му очи да изглеждат страхотно секси и Зенди си помисли, че никога не е виждала нещо по-вълнуващо от тях. Красивите му зъби блестяха и внезапно у нея се породи желание да оголи шия и да му я предложи, за да я ухапе. Наистина искаше той да я хапе. Само от мисълта как ще забие зъбите си в плътта й, възбудата й нарасна още повече. Аз съм извратена, но не ми пука. Той е адски секси.
— Аз…
Уплаши се, че Тайгър ще й откаже. Твърде много бе заложено на карта, като се имаше предвид, че никога не бе желала някой толкова много. Способността й да разсъждава я напусна, тя повдигна лице и възобнови целувката. Той изръмжа и я притисна към колата — силно, по-силно.
Сграбчи с ръка косата му, за да не му позволи да се отдръпне и завъртя ханш, търкайки се в тялото му. Простена, усещайки хванатия му в капан член срещу своята мекота и се потърка още по-силно, за да му покаже колко много го иска.
— ХЕЙ! АЛО? Какво правите там, мамка му? Ей, путьо? Може ли да спреш да чукаш пиленцето върху колата и да ме пуснеш?!
Тайгър с мъка откъсна уста от нейната и двамата се вторачиха един в друг — изпитваха болка. Новия вид изръмжа и си пое няколко пъти дълбоко въздух, без да отделя поглед от нея.
— Трябва да се справя с този задник.
Гласът му беше толкова груб, дълбок и секси, че все още не й се искаше да го пуска от обятията си, но бе забравила напълно за арестувания. По дяволите! Ако изпитваше някакъв срам, би се почувствала неудобно, но този момент бе отминал, когато Тайгър я целуна. Всичко, което искаше, беше този мъж и нищо друго нямаше значение. Може би преминавам през някаква ранна менопауза, което ме кара да бъда супер възбудена и да губя проклетия си ум. Тази мисъл я накара да се почувства малко по-добре, но нито за секунда не повярва на нея. Тайгър я караше да обезумява, защото имаше нещо в него, което успяваше да натисне правилното копче.
Прегръдката му се разхлаби и тя разбра, че трябва да го освободи, макар че изобщо не й се искаше. Разтвори глезени и краката й се плъзнаха надолу по тялото му. Също така трябваше да разтвори пръсти и да пусне косата му. Тайгър отстъпи крачка назад и краката й докоснаха земята. Когато телата им се разделиха, тя се почувства празна и изгубена.
— Нека да го закарам до портата и да го предам на офицерите. — Не сваляше поглед от нея. — Чакай ме тук. Става ли? Няма да ми отнеме повече от пет минути.
Зенди не пропусна да види безпокойството и съжалението, изпълнили котешките му очи. Отговорът „да“ беше готов да се откъсне от устните й, но сега, когато телата им не се притискаха едно в друго, можеше да мисли. Една умна жена би избягала веднага, знаеше много добре това, но никога преди не бе срещала мъж като Тайгър. Струваше си риска да направи нещо напълно безумно.
— Той имаше оръжие, иначе щях да го пусна само с едно строго предупреждение. Длъжен съм да го предам. Може да е дошъл тук, за да стреля по моите хора, което означава, че представлява евентуална заплаха. — Тайгър леко приближи, като внимаваше да не я докосва. — Трябват ми най-много пет минути. Ще ме чакаш ли тук? Моля те!
Зенди кимна в знак на съгласие и той се отпусна облекчен. Погледът му най-сетне се откъсна от нейния, той обърна глава, огледа джипа и отстъпи крачка назад. Прочисти гърло, преди отново да върне очите си върху нея. Гласът му излезе почти нормално:
— Ще побързам. Не си отивай, Зенди!
Знае името ми?! Беше впечатлена, че си е направил труда да разбере нещо за нея.
— Ще бъда тук! — кимна повторно.
Тайгър се запъти към джипа, а тя се облегна на колата си, защото коленете й трепереха и можеше да рухне. Имаше чувството, че всеки момент краката й ще се подкосят. Беше я целувал така умопомрачително, че тялото й се бе превърнало в желе.
Тайгър хвана мъжа, който напразно опитваше да се измъкне от задната седалка. Идиотът практически висеше с главата надолу, тъй като белезниците го държаха отчасти вътре. Избута го да седне нормално, изръмжа предупредително, поклати глава и скочи в седалката на водача.
— Не можеш да направиш това! — извика мъжът. — Пусни ме, откачен изрод такъв! Аз съм американски гражданин. Тази страна е моя и вие нямате място в нея! Искам адвокат.
Джипът даде назад. Тайгър изви волана, погледна Зенди, преди да натисне педала на газта, и излетя, за да стигне по-бързо до Резервата. Тя го изпрати с поглед, обгърна се с ръце и безмълвно се запита дали не прави грешка.
Здравият разум й казваше, че трябва да се качи в колата и да си отиде, преди той да се е върнал. Налагаше се да се отдалечи, иначе щяха да правят секс. Не беше толкова наивна да мисли друго и това най-вероятно щеше да бъде още една грешка в дългия списък от неразумни постъпки, който непрекъснато растеше.
Но не се помръдна. Направи няколко дълбоки вдишвания и се загледа в гората около себе си, наслаждавайки се на красотата й, но това не успокои болката в гърдите й. Бикините й бяха толкова мокри, че се налагаше да ги смени веднага, след като се прибере вкъщи, иначе мокротата щеше да плъзне по бедрата й. Желанието й за този мъж все още не бе заглъхнало и сърцето й биеше по-силно от нормалното.
Би било неразумно да рискува новата си работа, като спи с шефа на Сигурността на НСО. Сметките, ипотеката, разходите за храна — всичко зависеше от заплатата й и трябваше на всяка цена да избегне уволнението. Действително ли този мъж си струва да рискувам всичко това? Затвори клепачи и единственото, което видя, бяха очите му. Те сякаш се взираха право в душата й и тя потрепери от спомена за ръцете му, които стискаха дупето й. Тайгър беше много опасен в сравнение с всеки друг мъж, когото някога беше познавала, и въпреки това никога не бе искала някой повече от него.
Качвай се в колата, дявол да го вземе! Бягай! Последното нещо, което ти трябва, е да се забъркаш с този мъж и това няма да доведе до нищо добро! Ти се закле, че няма да имаш нищо повече с мъже, не помниш ли? Два развода, тридесет и една години, и опасните мъже все още продължават да те привличат.
Зенди не помръдна, просто остана там със затворени клепачи, мълчаливо изброявайки причините, поради които трябва да си тръгне. Накрая отвори очи и се наведе да вземе обувките, които неотдавна бе изритала от краката си. Хвърли ги в колата откъм страната на пътника и се обърна да погледне пътя, по който Тайгър бе заминал. Умно или не, нямаше да си тръгне. Той щеше да се върне и тя ще го чака там, когато пристигне.
Някъде бе прочела, че Новите видове са стерилни и не са носители на болести, предавани по полов път. Така че не можеше да я забремени или да я зарази с нещо лошо, ако в крайна сметка правеха секс.
* * *
Тайгър измъкна човека от джипа и го бутна към двамата офицери, след това предаде пушката, която бе конфискувал от идиота.
— Хванах го с това и го качих в джипа, за да го докарам тук, но той се опита да избяга. Наложи ми се да го гоня. Глупав е, така че трябва много да внимавате с него.
Мъжът, който пое отговорността за арестувания, кимна навъсено.
— Да, Тайгър.
— Възможно е да има и други като него. Затворете района, заключете портата и не позволявайте на никого да излиза или влиза от тук. Аз отивам на лов.
— Ще съберем подкрепление, за да ти помогнем.
— Не — поклати глава Тайгър, — ще отида сам. Уверете се, че всички патрули на стената са предупредени. Нека носят предпазната екипировка, в случай, че има снайперисти. Ще изключа радиостанцията си. Смятам да бъда напълно безшумен, докато претърсвам гората.
— Не мисля, че е добра идея — обади се другия офицер. — По-силни сме, когато сме много.
— И също така шумни. Аз съм главният тук и току-що ви дадох заповед. Заключете портата. Никой да не напуска територията и не се тревожете, ако не можете да се свържете с мен. Аз ще бъда там. — Той се обърна, отправи се към джипа и скочи вътре.
Членът му бе все още твърд и тялото му изгаряше от необходимостта да завърши онова, което бяха започнали със Зенди. Наистина се надяваше малката женска да не го е излъгала. Мисълта, че може да си е отишла, когато се върне, го накара да изръмжи яростно.
Друга част от него се надяваше, че тя няма да го чака и ще избяга. Докосването до нея го накара да изгуби целия си контрол. Почти я бе взел пред очите на човешкия мъж и дори не му пукаше. Просто я искаше.
Нейният вкус и усещането, когато бе в ръцете му, го караха да изпитва непознати, съвършено луди неща. Разумът му казваше да се върне у дома, да си вземе студен душ и да потърси жена от Видовете. Те не искаха ангажименти и обикновено бяха лесни за разбиране, въпреки странното поведение на Кит при последната им среща. Зенди… Тайгър нямаше представа какво иска тя от него, освен секс.
В никакъв случай нямаше да си вземе половинка. Поклати глава, запали двигателя и потегли, без да обръща внимание на тревогата, изписана по лицата на другите мъже, които го наблюдаваха как тръгва. Ненавиждаше чувството на вина заради лъжата. Фактът, че бе готов да излъже, за да бъде с най-привлекателната човешка жена, засили тревогата му.
Не че това го възпря да шофира толкова бързо, от колкото бе възможно, за да се върне на мястото, където тя, както той се надяваше, го очаква. Взе завоите с висока скорост, наруши законите за безопасно движение, които бе приело НСО и намали, когато влезе в последния завой, за да не се блъсне в колата й, ако все още беше там.
Когато я видя, му се прииска да изреве от усещането за победа. Тя беше негова. Щеше да я съблече гола и да направи всички онези неща, които искаше. Завладя го неконтролируем глад. Искаше Зенди Гордън и щеше да я има.
Усмихна се, всичките му съмнения изчезнаха, остана само дивият възторг. По-късно щеше да се безпокои, защо толкова силно желаеше тази човешка жена, и какво означаваше това за него. Точно сега просто искаше да остане насаме с нея, далече от пътя, и отново да я има в ръцете си.
Паркира джипа отстрани върху широка ивица трева. Извади ключа от контакта, прибра го в джоба и изскочи от автомобила. Отиде право при Зенди и протегна ръка.
— Дай ми ключовете си.
Тя примигна, очевидно не бе очаквала да каже това, или да ходят някъде все пак.
— Те са в контакта.
— Ще преместя колата ти от пътя и ще я паркирам зад моята.
Младата жена кимна и бавно отстъпи далеч от колата, докато той трескаво бързаше. Желанието да я хване, да я метне през рамо и да я отнесе навътре в гората бе много силно. Съмняваше се, че тя ще оцени похотливите му мисли за това как би искал да я вземе на земята. Опита да охлади кипящата си кръв, докато отвори вратата и с усилие намърда едрото си тяло вътре в колата й.
Жената имаше къси крака и волана го притисна към седалката, докато намери лоста, за да я избута назад докрай. Вътрешността на купето миришеше на Зенди, на сапун и на нещо, което не можеше да определи. Подкара колата, паркира я зад джипа, после се пресегна и бутна чантата й под седалката, за да не се вижда. Пътят по принцип беше безопасен, но всеки би могъл да скита наоколо в търсене на неприятности.
Тайгър нямаше да допусне никаква опасност. Вече бе намерил един човек с пушка да дебне в гората, в близост до стените на Резервата. Мъжът можеше да има приятели. За миг тази мисъл го накара да се вцепени, после тръсна глава, извади ключа от контакта, пусна го в джоба и хлопна вратата на колата.
Един поглед към наситено зелените очи на Зенди го убеди, че тази жена си струваше риска. Вече знаеше къде ще я заведе и се надяваше, че ще успее да запази бдителността си, докато я докосва. Много по-умно щеше да бъде да се върнат в Резервата и да я заведе в дома си, но тогава мъжете щяха да започнат да говорят. Тайгър заедно с човешка жена би предизвикало фурор, като се имаха предвид убежденията му, че мъжете Нови видове са глупави да се свързват с човешки жени, дори повече от това — направо луди.
Зенди хапеше долната си устна, на лицето й бе изписан израз на несигурност, което я правеше да изглежда крехка. Той бързо скъси разстоянието между тях и я грабна на ръце. Тя ахна от изненада, но се вкопчи в раменете му.
— Мога да ходя.
Този малък протест го изненада и развесели едновременно и той едва сдържа усмивката си. Жената в ръцете му бе толкова лека, чувстваше се толкова добре близо до нея и сега тя беше точно там, където искаше да я види.
— Нямаш обувки на краката си. Аз ще те нося. — С усилие откъсна поглед от нея, обърна се към джипа и бързо закрачи напред.
— Къде отиваме? — Зенди се отпусна в ръцете му.
— Далече от пътя. Не искам никакви прекъсвания, в случай, че се появят други нарушители. — Спря до автомобила си. — Виждаш ли одеялото, сгънато на задната седалка? Можеш ли да го вземеш?
Трябваше да го пусне с едната си ръка, той леко се приведе напред и тя взе одеялото като го сложи в скута си. Ръката й отново се обви около врата му.
— Наистина трябва да ме оставиш да ходя сама. Това е само трева.
— Не искам да си нараниш краката. Там, където отиваме, може да има камъни и малки клонки. Довери ми се. Аз ще те нося.
Да, вече го правиш, призна тя безмълвно. Мъжът беше силен. Държеше я на ръце, сякаш бе лека като перце и бързо лавираше между дърветата. Това й показа, че той е напълно непознат за нея. Позволяваше му да я отведе навътре в гората, и това вероятно не беше най-разумното нещо, което някога бе правила. Можеше да е сериен убиец, но се съмняваше в това. Нещо в него я караше да му се довери. Интуицията й относно мъжете винаги бе била погрешна, но Тайгър не беше съвсем обикновен мъж.
— Напред има хубав поток — изръмжа той. — Ще отидем там.
Това звучи романтично. Усмихна се, приятно изненадана от този факт.
— Добре.
Вгледа се в лицето му. Той наистина беше великолепен в своята мъжественост и до известна степен екзотичен. Косата му приличаше на грива. Гъстите кичури падаха надолу по раменете му, разноцветните им проблясъци бяха наистина впечатляваща гледка. Обърна ръка и прокара пръсти през тях, наслаждавайки се на копринената им мекота. Погледът му за секунди се стрелна към лицето й, преди да се съсредоточи отново в пътя.
— Почти стигнахме.
Движеше се изненадващо бързо, но не се бе задъхал, което я накара да осъзнае колко силен е този мъж. Това най-вероятно би трябвало да я изплаши, но тя не изпита никакви признаци на страх. Беше напълно готова да прави секс с него. Химията между тях беше извън всякакви граници и това, че Тайгър беше огромен, го правеше още по-привлекателен.
Изведнъж дърветата свършиха и те се озоваха на малка полянка, покрита с цветя и гъста трева. По средата й течеше ручей. Тайгър спря и подуши въздуха, а Зенди се огледа в почуда.
— Тук е толкова е красиво.
Той се обърна и се взря дълбоко в очите й.
— Това е моето ново, любимо място. Наскоро придобихме земята и идвам да се къпя тук понякога, когато обхождам района. Не са много офицерите, които го знаят, и само малцина претърсват участъка за нарушители. Тук сме насаме, няма кой да ни притеснява.
Остави Зенди да стъпи на краката си. Гъстата мека трева нежно обгърна пръстите й, одеялото почти се изплъзна на земята, но Тайгър го хвана. Той заобиколи младата жена, наведе се и го разстла върху мъха в близост до водата.
Едрото му тяло се изви грациозно, когато той посегна към ризата си, за да я съблече и изложи на показ впечатляващо изваяните мускули на корема си.
— Имаш ли нужда от помощ при събличането? Искам да свалим всичките дрехи от нас.
Сърцето й заби лудо, щом взе окончателно решение — наистина искаше да прави секс с него. Съвсем не бе трудно да направи този избор. Споменът за Тайгър я преследваше от нощта, в която се бяха целунали на паркинга, привличането между тях бе твърде силно, за да го отрече. Желаеше го. Бе изминала почти година, откакто се бе заклела да не се доближава до мъж след развода си и мисълта да бъде докосвана от него я изкушаваше твърде силно.
Пръстите й трепереха леко, но тя разкопча блузката си, разтвори я и съблече дрехата, без да откъсва поглед от очите на Тайгър. Те бяха зашеметяващи, така екзотични, че бе невъзможно да се откъсне от тях, но гледката, която той представляваше, когато започна да сваля ризата си, бе твърде съблазнителна, за да я пропусне.
Загорялата, златиста кожа, широкия гръден кош, тъмните плоски зърна и силните мускули бяха достатъчни, за да я убедят, че е взела правилното решение. Мъжът беше съвършен.
Звукът от ципа отзад на полата й прозвуча необичайно силно, когато го свали. Материята просто се свлече в глезените й и тя пристъпи встрани от нея. Тайгър изръмжа тихо, погледът му поглъщаше всеки сантиметър от тялото й и Зенди се надяваше, че той харесва това, което вижда. Радваше се, че бельото й беше комплект. Ръцете й все още трепереха, когато разкопча сутиена и го хвърли настрана, и се наведе да смъкне сините прашки по краката си.
Тайгър бавно приближи, докато между тях останаха само няколко сантиметра. Не беше свалил панталоните си. Зенди се почувства безпомощна, бидейки напълно гола, докато той все още бе облечен.
— Не си си свалил панталоните.
Усмивка изви сексапилните му устни.
— Скоро ще го направя, просто не искам да те плаша.
Веждите й се извиха въпросително.
— Защо да ме плашиш?
Колебанието му я накара да се разтревожи, докато не проговори:
— Аз наистина те искам и съм много възбуден. Но съм различен от вашите мъже.
Това я изуми и тя погледна надолу. Очертанието на члена му ясно се открояваше. Беше голям, но формата му бе същата, като на нормален пенис. Вдигна поглед и за първи път се притесни, че е насаме с него, но бе готова да се справи с всякакви физически разлики, които може би щеше да им се наложи да преодоляват.
Тайгър сякаш прочете мислите й.
— Формата и функциите са същите, просто ние сме по-големи от вашите мъже. Боя се, че ще промениш решението си, затова не искам да рискувам, ако те уплаша.
— Ще го направим съвсем бавно. — Ръцете й посегнаха към кръста му. — Мисля да рискувам, дори и малко да се уплаша.
Но той сграбчи китките й и я притегли към себе си, не й позволи да го съблече. Пристъпи до одеялото и коленичи върху него, без да пуска ръцете й.
Зенди се отпусна на колене на тревата, след това се премести върху одеялото. Тайгър пусна китките и обхвана кръста й със силните си ръце. Тя ахна, когато я прекатури по гръб и бавно се наведе над нея, докато устните им почти се докоснаха.
— Искам те повече, отколкото някога съм искал жена. — Гласът му излезе дрезгав и прозвуча малко грубо. — Опитвам се да действам бавно, но е толкова трудно.
Тя взе в шепи лицето му.
— И аз те искам. Това е лудост, нали?
Той кимна.
— Малко, но има силно привличане между нас.
Животински магнетизъм. Не го каза на глас, опасявайки се случайно да не го обиди. Можеше да го нарече и дива страст, но взряна в екзотичните му котешки очи, разбра, че първото е по-подходящо. Каквото и да бе това между тях, то бе невероятно силно.
— Никога не съм желала някого така, както желая теб — призна му. — Без значение дали е лудост или не.
От гърлото му излезе меко мъркане и това я изненада, но в същото време я възбуди. Без съмнение този мъж не приличаше на никой, когото познаваше. И това беше много добре.
— Ще се опитам да бъда бавен.
— Не трябва. — Реши да бъде пряма. — Изпитвам болка, толкова много те искам.
Устата му се спусна върху нейната и сложи край на всякакъв по-нататъшен разговор. Агресивната му целувка подхрани страстта й. Пръстите й трескаво проучваха широката му гръд — галеха всеки сантиметър, до който можеха да стигнат. Тайгър беше горещ, образно и буквално. Той вдигна крак и тя разтвори своите, за да му направи място, когато се плъзна между тях.
Зенди изви гръб и се притисна плътно към горещото му тяло. Той изръмжа и откъсна уста от нейната, когато и двамата започнаха да се задъхват. Подпря се с длани на одеялото и се вдигна, за да седне. Издърпа ботушите и чорапите и ги захвърли настрана. Бързо се изправи на крака и хвана колана на панталоните си. Вгледа се внимателно в лицето й, наблюдавайки изражението й.
— Не се страхувай от мен, няма да ти причиня болка.
Зенди се повдигна на лакти.
— Покажи ми.
Тайгър притвори очи, толкова силно беше желанието му да я обладае, Тя сведе поглед, гледайки напрегнато, докато той разкопчаваше копчето и смъкваше ципа. След това остави панталоните да се плъзнат надолу, разкривайки пред взора й черни боксерки. Младата жена забрави да диша, когато видя доказателството за това колко много я желаеше. Той се наведе, прекъсвайки съзерцанието й на члена му и свали изцяло панталоните си. После се изправи и мушна пръсти под ластика на бельото си.
— Ще го направим бавно.
— Просто ги свали.
Гърдите му се разшириха, когато си пое дълбоко въздух.
— Моля те, не променяй решението си. Това ще ме убие.
Усмивка изви устните й.
— Мога да се справя.
Платът на боксерките започна да се смъква мъчително бавно, сякаш Тайгър специално се стараеше да се съблича, колкото се може по-дълго. Тя оценяваше чувството от очакването, докато памучната материя не слезе достатъчно ниско и освободи твърдия му член. Устата й се отвори и тя едва не забрави да диша. Тайгър беше по-голям от който и да е мъж, когото бе виждала някога. Стволът му бе дебел и дълъг, а главата извита леко нагоре, с напълно заоблен връх.
— О! Леле!
Той замръзна и се втренчи в нея.
— Какво означава това? Страхуваш ли се?
— Не. Само го давай по-бавно.
Облекчението, изписало се на лицето му, й се стори почти смешно, но тя не се чувстваше много спокойна, чудеше се дали има причина той да бъде толкова притеснен. Дали бе имало жена, която, като е видяла лошото момче, бе хукнала да бяга? Тя не считаше себе си за боязлива. Не бяха много предизвикателствата, пред които щеше да отстъпи, особено ако те изглеждаха като най-горещата й фантазия.
Тайгър изрита боксерките и коленичи. Едната му ръка я хвана за глезена, повдигна я и разтвори широко краката й, погледът му се прикова в изложената й на показ розова сърцевина. Дълбоко от гърдите му излезе звук — нещо средно между ръмжене и мъркане, което беше много еротично.
— Имаш косми.
Тя нервно облиза устни.
— Предпочиташ да няма никакви ли? Това е само малка ивица.
Той пусна глезена й и се наведе, докато лицето му застана точно над мястото, където се събираха бедрата й.
— Харесва ми много. — Той вдиша и простена. — Толкова много.
Нито един мъж, с когото бе била преди, не бе правил такова нещо и това сякаш я възбуди повече. Едната му ръка стисна вътрешната страна на бедрото й и мазолестите му пръсти погалиха кожата там, тази ласка я накара да трепери още по-силно.
— Искам да те вкуся, но и до болка искам да бъда в теб. — Вдигна поглед към лицето й. — Ти си толкова мокра и готова за мен.
Зенди се отпусна по гръб и приканващо протегна ръце към него.
— Много добре. И аз те искам точно сега.
Той пропълзя над нея, покри я с едрото си тяло и тя усети горещия му дебел член до вътрешната страна на бедрото си. Лежаха притиснати един до друг, корем до корем, и устата му потърси нейната. Целуна я така, сякаш настъпваше края на света. Целувката беше толкова трескава и дива, че едва не я накара да се побърка. Вдигна крака и ги уви около кръста му. Залюля бедра, за да го подкани и изстена силно, когато той плъзна тялото си малко по-високо и невероятно твърдият му член се притисна към входа на нейната сърцевина.
Тайгър раздвижи бедра и потърка цялата дължина на пениса си в клитора й. Стана лесно, тъй като бе подгизнала от желанието си за него. Беше толкова хубаво, че трябваше да откъсне уста от неговата, иначе рискуваше да го ухапе. Ръцете й се вкопчиха в раменете му, ноктите й се забиха в кожата му.
— Моля те! — призова го.
Лицето му се зарови във врата й и той покри с влажни, топли целувки шията й, която тя оголи за него. Зенди почувства драскането на острите му зъби и това я възбуди още повече. В този момент можеше да я захапе, но на нея й бе все едно. Той дори не бе влязъл в тялото й, а тя бе готова да свърши.
Тайгър разтвори бедра, принуждавайки нейните да се отворят още по-широко и завъртя хълбоци така, че пенисът му притисна силно снопчето от нерви.
— Вземи ме! — настоя тя.
Той престана да целува шията й и изръмжа.
— По-кротко!
— По дяволите! Вземи ме!
Тялото й гореше, беше толкова близо до оргазъм. Нейният паднал ангел беше твърде сексуален мъж и знаеше как да възнесе една жена на небето. Тялото й изкрещя за освобождаване.
Той се повдигна достатъчно, за да могат да се гледат един друг. Синьото в котешките му очи така я омая, че тя почти не забеляза, когато Тайгър се намести между разтворените й бедра и притисна широката глава на пениса си в отвора на влажната й мекота.
— Да! — подкани го.
Той затвори очи и натисна. Първоначално тялото й се съпротивляваше, но тя завъртя бавно ханш, докато дебелият връх на члена му се пъхна вътре. Устните на Тайгър се разтвориха, лицето му се стегна, сякаш от болка, и той изръмжа, когато бавно проникна в нея. Тя беше толкова мокра и това му помогна да влезе в утробата й.
— О, Боже! — изстена тя. Удоволствието да бъде препълнена и разтегната беше невероятно.
Тайгър отвори очи.
— Кажи ми, ако те наранявам. Ти си толкова тясна.
Зенди отново завъртя ханш, обви по-здраво крака около кръста му и забивайки пети в задните му части, го придърпа към себе си. Пенисът му потъна по-дълбоко.
— Чувствам те много добре.
Тайгър обви ръце около раменете й и я прикова под тялото си. Подпря се на лакти, пренесе цялата си тежест върху тях и мушна пръсти под раменете й, за да я държи неподвижно на място.
После леко се отдръпна назад и отново тласна с бедра, принуждавайки Зенди да вземе повече от плътта му. Тя не можеше да откъсне поглед от очите му, които се взираха в нейните. Те бяха най-прекрасното нещо на света и никога нищо не я бе карало да се чувства така добре, както този мъж, който бавно я обладаваше.
— По-бързо — настоя тя, веднага след като членът му влезе докрай и тялото й се приспособи към него. — Моля те!
Той наведе глава и се опита да я целуне, но тя извъртя лице на една страна и му предложи шията си.
— Боя се, че ще те ухапя. Чувствам се прекалено хубаво. Всеки момент ще свърша.
Устата му се зарови в шията й и я покри с целувки. Силното му тяло я прикова под себе си, щом започна да се движи по-бързо. Зенди усещаше как мускулите играят под кожата му и това я изпрати на ръба. Членът му уцели една конкретна точка вътре в нея и тя изкрещя, забивайки нокти по-дълбоко в раменете му. Острите му зъби захапаха кожата й и бедрата му заподскачаха бързо, докато я обладаваше силно и яростно.
Зенди отметна глава назад и изкрещя, когато удоволствието я връхлетя. Кулминацията беше жестока и завладя цялото й тяло. Вагиналните й мускули се стегнаха плътно около движещия се член, стиснаха като в юмрук твърдата плът и Тайгър разтвори зъби.
Ревът, който излезе от устата му, почти я оглуши. Почувства топлината, изстреляла се в нея, когато той свърши. Можеше да усети всяка струя сперма, която я изпълваше. Движенията на бедрата му се забавиха до резки, кратки тласъци и след няколко секунди Тайгър замря, дълбоко заровен в горещото й лоно. Връхлетя я втори оргазъм и тя шокирана вдигна глава срещу гърдите му, за да заглуши писъка, който не можа да сдържи. Страхуваше се, че той ще го приеме като вик на болка. Зъбите й се затвориха върху гладката му кожа.
Зенди беше потресена от факта, че го ухапа и се страхуваше от последващата реакция. Тайгър оброни глава и цялата тежест на едрото му тяло я притисна в земята. Задъхан, той се прилепи към нея — кожа до кожа. Тялото й започна да се отпуска и възстановява. Краката й все още бяха увити около кръста му и тя разхлаби хватката им. Изпълни я чувство на дълбоко удовлетворение и на лицето й цъфна усмивка. Дори не се обезпокои от факта, че Тайгър бе изревал като лъв, когато свършваше. Звучеше страшно, но бе истински възбуждащо.