Лорън Донър
Тайгър (22)

Глава 21

— И така, значи, ти не спориш, че с Тайгър сте заедно? Сексът горещ ли е? — Ричард се ухили.

Зенди погледна скептично колегата си.

— Това ли е най-остроумното, за което можа да се сетиш? Очаквах повече от теб.

— Е, бих могъл да попитам дали техните пениси са по-големи. Крийк ме уверява, че нашите са по-малки. А аз все още отказвам да си сваля панталоните пред нея, когато се осмели да ме попита. Така че, това слух ли е, или факт?

— Факт. — Тя игриво размърда вежди.

— Дявол да го вземе! Ще гледам никога да не заставам на съседен писоар до някой от тях. — Той се засмя на собствената си шега. — И двамата ли сте готови за това нещо, наречено „свързване“?

Обхвана я силен копнеж.

— Не знам. Не сме го обсъждали.

— Ти живееш в къщата му вече колко? Седмица? И той все още не те е помолил да станеш негова половинка?

— Не, и дай да оставим този въпрос. Не желая да го обсъждам.

— Аз съм твой приятел.

— Знам. Живея с Тайгър от осем дни в дома му, но все още нямам представа защо ме помоли да остана при него. Дали защото знае, че не мога да се прибера в моята къща, докато застрахователната компания не оцени щетите, или просто иска да живея с него. Нещата са… сложни.

— Аз съм мъж и знам как мислят мъжете. Тайгър е обсебен от теб. Виждам как те изпраща всяка сутрин и начина, по който те целува за довиждане. Той остава толкова дълго, колкото може, защото не иска да се разделя с теб. Всеки ден обядвате заедно и бърза в края на работното време, за да те вземе. Всичко това ми говори много. Би могъл да те остави да живееш в човешките жилища, след като беше отвлечена, но вместо това той те отведе в дома си. Мъжете правят това, когато имат сериозни намерения. Повярвай ми! Ние не се отказваме така лесно от ергенския живот.

— Той е Нов вид.

— Какво от това? — Ричард махна с ръка.

— Не може да го сравняваш с обикновен човек.

— Само защото пенисът му е по-голям, не…

— Млъкни! Не това имах предвид и ти много добре знаеш. Кой знае какво означава за него да ме остави да живея в дома му. Просто може да е заради секса, а не „имам сериозни намерения към теб“.

— Не го вярвам нито за секунда. Той дойде вчера и те изненада с пикник. Каза, че планира да го повтори днес. Беше толкова нетърпелив да прекара времето с теб, че ме изхвърли навън, преди моят ескорт да успее да слезе от джипа, за да ме отведе на обяд. Този мъж е луд по теб.

— Възможно е. Той има проблеми, свързани с ангажимента, така че да не говорим за половинки.

Ричард въздъхна.

— И вие, деца, ще продължавате да си играете на семейство и няма да направите нищо по въпроса?

— Така изглежда.

— А ти какво искаш?

Зенди се поколеба.

— Тайгър.

Колегата й се усмихна.

— Сигурен съм, че всичко ще се нареди. Вие двамата сте щастливи заедно. Всеки, който има очи, може да види това. — Ричард погледна през прозореца. — А, моят ескорт пристигна няколко минути по-рано. — Той се изправи и обу обувките си. — Приятен пикник с Тайгър! — Намигна й. — И моля те, не правете секс на моето бюро.

Зенди се засмя.

— Имаш мръсно подсъзнание. Тук има камери, а на прозорците няма щори. Всеки, който мине, може да види какво става вътре. Наистина ли си мислиш, че това правихме вчера? Само обядвахме.

— Офицерите от Сигурността, които наблюдават мониторите на камерите, със сигурност ще го оценят, ако го направите. Защото поне един път ще им се отдаде да видят нещо увлекателно. — Ричард се засмя и се отправи към вратата.

Торент, висок, чернокос Нов вид, отвори вратата на офиса, преди Ричард да стигне до нея. Той държеше торба в ръката си и погледът му се спря върху младата жена.

— Зенди?

Тя се усмихна на ескорта на Ричард.

— Здравей, Торент? Какво става?

Новия вид се запъти към нея.

— Беше свикана спешна среща и Тайгър трябваше да присъства. Той ще дойде веднага, щом свърши. Няма да продължи дълго, но той не искаше да стоиш гладна, затова ти поръча обяд.

Зенди стана и приближи към него.

— Благодаря! — и протегна ръка.

Новия вид вдъхна и изръмжа към нея. Това я потресе толкова много, че тя бързо се отдръпна назад. Мъжът вдъхна отново и присви очи. После изръмжа по-силно и тялото му се напрегна. Ричард и Зенди размениха неразбиращи погледи, преди колегата й да застане пред нея.

— Какво правиш? — Ричард се намръщи. — Плашиш я!

Торент сякаш се стресна.

— Съжалявам! — Протегна торбата с обяда към Ричард. — Ще те чакам отвън. Тайгър не ме предупреди, че тя е в период на висока температура. Трябва веднага да изляза оттук. Този аромат ме подлудява! Не съм бил с жена от известно време и трябва веднага да се махна, преди да съм направил нещо, за което Тайгър ще ме убие. — И бързо избяга от офиса.

Ричард се обърна, стиснал торбата с храна, и се разсмя.

— Ще умра от смях. Още ли овулираш? Мислех, че това продължава само няколко дни. Какво си ти? Център за производство на яйцеклетки?

Зенди беше смаяна.

— Не трябва да съм. — Разговорът с доктор Алисън изникна в паметта й. — Биха ми антибиотик, след като ме спасиха от онези идиоти, които ме отвлякоха. — Лекарката обясни, че това ще обърка цикъла ми. Навярно овулирам отново, вместо да имам продължителен цикъл. Тайгър нищо не ми каза.

— Чудя се защо ли? Може би току-що си започнала.

— Може би. Нямам представа, но явно това се случва. Обонянието им е невероятно.

— Искам да попитам откъде знаеш това? Звучиш така, сякаш си напълно информирана.

— Тайгър може да изброи съставките в шампоана ми, само като ме подуши. Наложи се да променя марката, която използвам, защото той не понася авокадо. Веднъж си измих косата с нов шампоан, Тайгър изобщо не беше видял шишето, тъй като му се наложи да излезе за някаква проверка по сигурността, когато ми го донесоха. Аз се измих, докато го нямаше, и той разбра какво има в шампоана още щом влезе в спалнята.

— Радвам се, че моето обоняние не е толкова силно. Отивам да обядвам. — Ричард внезапно се засмя. — Не забравяй за камерите, когато Тайгър се появи и реагира по начина, по който Торент току-що го направи. Мъжът изглеждаше така, сякаш иска да те сграбчи и да те повали на пода.

Зенди сложи торбата с яденето на бюрото си и я отвори. Чудеше се защо Тайгър не й бе казал нищо за това, което Видовете наричаха „висока температура“. Крийк твърдеше, че Новите видове могат да помиришат кога цикълът на жената идва. Изведнъж замръзна на стола си и се напрегна. Тази сутрин Тайгър беше особено игрив.

Събуди я и я люби, докато тя не започна да си мисли, че никога повече няма да я пусне да стане от леглото. Винаги беше страстен любовник, но тази сутрин бе по-агресивен от обикновено. Възможно ли е той да не е забелязал, или периодът й е започнал, след като я изпрати до работното й място. Тя сви рамене и изяде сандвича с печено говеждо и чипса, после изпи содата, която бяха сложили в торбата.

Телефонът й звънна.

— Зенди Гордън.

— Здравей, малката ми! Съжалявам, но няма да успея за обяд. Срещата се проточи, а и трябва да изчакам да дойде доклада за сигурността. След това трябва да се обадя в Хоумленд. Заседнал съм в кабинета и скоро няма да се освободя.

— Всичко наред ли е?

— Да. Вече не сме в повишена бойна готовност. Правителството на САЩ взе по-твърда позиция относно враждебно настроените групи след това, което се случи с теб. Проследили са и са арестували най-върлите членове, отправяли обществени заплахи срещу НСО. Това ни спасява от огромен брой нахъсани протестиращи. Правителството настоява да се въведе нов закон, според който заплахите и омразата срещу нас да се разглеждат като престъпление.

— Чудесна новина!

Тайгър се засмя.

— Бих могъл да благодаря на брат Адам, ако не беше мъртъв. Беше се подсигурил с множество камери и репортери, когато опита да те убие, и превърна това в международна новина. Така всички видяха с какво се налага да се разправяме, а общественият протест принуждава всички политици да ни подкрепят, ако искат да бъдат преизбрани.

— Ти се прояви като герой, когато ме спаси, рискувайки живота си. Това показва колко страхотни са момчетата от Новите видове. Плюс това сте много секси и горещи. — Зенди се изкиска. — Получаваме много писма лично до теб. Повечето са от жени. Надявам се да не ти се замае главата и да решиш да ме изхвърлиш.

— Ти си единствената жена, която искам.

— Много се радвам да чуя това, защото и ти си всичко, което искам.

Тайгър тихо измърка в телефона и тялото на Зенди моментално реагира. Този мъж издаваше най-очарователните звуци, които я възбуждаха. Тя прехапа устни, затвори очи и си позволи да помечтае за това, което най-много искаше сега.

— Липсваш ми!

— Ще те взема в четири вместо в пет.

— А какво ще си помисли шефът ми? — Зенди се засмя, знаеше, че Тайгър ще оцени шегата. — Не искам да ме уволнят.

Той също се засмя.

— Шефът ти ще си помисли, че те преследвам сексуално и това ти харесва.

— Обещания, обещания…

— Това е обещание. — Тайгър замълча за миг. — Ще затварям. Докладът вече е пред мен и трябва да се обадя в Хоумленд.

— Ще се видим в четири.

— Да, ще се видим. — И прекъсна връзката.

Зенди приключи с обяда си и забеляза, че Торент не придружи Ричард до вратата, когато го докара обратно от кафетерията. Това беше необичайно, тъй като винаги го правеше.

Ричард й се усмихна.

— Как беше обядът с Тайгър?

— Не успя да дойде. Изникнали неотложни задачи. Но днес ще си тръгна час по-рано от работа. Тайгър ще дойде да ме вземе в четири, за да изкупи вината си пред мен.

Колегата й се засмя.

— Виждаш ли? Той е луд по теб. Крийк ми каза, че много й липсваш и пита дали ще обядваш утре в кафетерията. Обясних й, че си в период на висока температура и тя каза, че ще се видите след няколко дни.

Зенди се върна към работата си и започна да преглежда писмата. Пощата се беше увеличила значително. След събитията миналата седмица това бяха предимно писма в знак на подкрепа. Писмата, пълни с омраза, бяха намалели. Това беше хубава промяна.

* * *

Тайгър вдигна поглед и видя Бестиал, който влезе в кабинета му и отпусна огромното си тяло в един стол срещу него. Мъжът изглеждаше подозрително весел и Тайгър се напрегна.

— Какво?

— Как е твоята половинка? Още ли не си й казал?

— Не.

Бестиал широко се усмихна и кучешките му зъби лъснаха.

— Глупак! Кажи й, че тя е твоята половинка и се обвържи с нея.

— Не е толкова просто.

— Разбира се, че е. Зенди няма остри зъби и не може да се бие, както правят нашите жени. И се съмнявам, че е толкова упорита, колкото са те. Можеш да се справиш с нея, ако се съпротивлява, докато не промени решението си. Не ми казвай, че се страхуваш да не ти срита задника. Ще загубиш цялото ми уважение към теб.

— Млъкни! Сложно е.

— Ти го правиш да е сложно. — Бестиал се забавляваше. — Нали се бих с теб и знам — Зенди няма никакви шансове.

— Не става дума за надмощие. Тя е имала двама мъже, които са били лоши половинки и са разрушили доверието й към нашия пол.

— И ти не си по-добър от тях, щом дори не знае, че си има половинка. — Новия вид изсумтя. — Искаш ли аз да й кажа?

— Не се намесвай!

— Мога да го направя.

— Не, не можеш! Брон още ми ръмжи понякога, ако погледна към Бека, когато ги срещна. Купих подарък за раждането на сина им и когато отидох да им го дам, имах чувството, че всеки момент ще ме нападне. Ти използва името ми, за да го накараш да я последва, принуждавайки го да мисли, че се интересувам от нея и съм готов да му я открадна.

— Но това свърши работа. — Бестиал се засмя. — Никога не съм виждал някой от Видовете да спринтира толкова бързо, колкото Брон, когато се изстреля от кабинета ти, за да стигне до Бека. Все още си мисля, че трябваше да нарекат бебето Спринт.

Тайгър се усмихна.

— Много ми се иска сам да им разкажеш за това.

— Няма начин. Кисмет е най-чудесното име, което можеха да изберат. Но ти пропускаш най-важното. Помогнах им да се съберат и те са много щастливи заедно. Нека помогна и на теб.

— Стой настрана от това.

— Кога ще й кажеш?

— Скоро.

— Как смяташ да й го кажеш?

— Не знам. Защо си толкова любопитен?

Бестиал сви широките си рамене.

— Скучно ми е.

— Заеми се с някакъв нов спорт или прекарай известно време в Дивата зона. Венджънс ще се радва да има приятел. Върви се меси в неговия живот. Той е този, който има нужда от помощ с жените. Потънал е в скръб от загубата на половинката си.

— Предпочитам да помогна на теб.

— Иди си намери жена и сподели секс с нея.

Бестиал го изгледа с присвити очи.

— Аз съм твой приятел, можеш да говориш с мен. Боиш се, че тя ще те отхвърли ли?

Тайгър пое дълбоко въздух и се облегна назад в стола си.

— Да. — Беше облекчение да си го признае.

— Никога не съм мислил, че ще доживея деня, в който една малка жена ще те покори. Това е толкова забавно!

— Не е смешно! — Гневът се надигна в Тайгър.

— Но е така. — Бестиал се засмя. — Сам разбираш, че всички ние се наслаждаваме на тази ситуация, защото ти се биеше в гърдите и навсякъде тръбеше, че никога няма да си вземеш половинка. А това, че е човек, се явява като допълнителен бонус.

Тайгър изръмжа и скочи на крака.

— Нямам търпение кога най-сетне ще срещнеш жена, която ще поискаш за половинка. Тогава ще видим дали ти е забавно.

Бестиал бавно се изправи на крака, по лицето му нямаше нито следа от веселие.

— Ако някога намеря жена, която искам да направя моя половинка, просто ще я заведа у дома и ще я задържа там. И веднага, след като се окаже в моя дом, няма да й позволя да си мисли, че само живеем заедно. Ще се обвържа с нея. Опитай! Трябва да направиш нещо.

— Правя го.

— И какво правиш?

— Имам план.

— Какъв?

Тайгър се поколеба.

— Зенди каза, че мъжете, които са я направили нещастна, не са имали понятие какво е това отговорност. Ще й докажа, че аз не съм като тях.

— И как ще го направиш?

Тайгър не отговори. Нямаше желание да продължава да обсъжда тази тема.

— Чудесно! Надявам се, че каквото и да си намислил, ще сработи, преди Зенди да си отиде. Не ми се ще да те видя унил и скърбящ заради загубата на половинката ти. А ако това се случи, не очаквай никакво съчувствие от мен. — Бестиал напусна кабинета и затръшна вратата след себе си.

Тайгър изръмжа. Беше повече от разстроен. Бестиал беше прав. Трябваше да каже на Зенди, че няма намерение да я остави да си иде. Те бяха свързани. Трябваше само преди това да я накара да се почувства сигурна с него. Тя можеше да избяга, а за разлика от Бестиал той нямаше да я принуди да остане, макар че ако си тръгне, това щеше да разбие сърцето му.

* * *

Точно в четири часа Зенди видя как джипът на Тайгър спира пред сградата. Бързо пъхна крака в обувките си и махна за „довиждане“ на Ричард. Излезе от офиса, преди Тайгър да успее да стигне до вратата. Той се усмихна и я прегърна.

— Липсваше ми! — Сведе глава и я целуна.

— Предполагам, че е така — Младата жена се засмя. — Правим представление на Ричард и на всички пред камерите.

Красивите му сини очи заблестяха.

— Това не е нищо. Ето им едно истинско представление.

Зенди ахна изненадано, когато Тайгър я сграбчи и краката й се откъснаха от земята. Автоматично обви ръце около врата му и се зацелуваха така страстно, че тя изпита желание да обвие крака около него. Искаше да трие през дрехите клитора си в члена му, който, вместо това, се притискаше към долната част на корема й. Отчаяно се нуждаеше да потуши пламъците на желанието, изгарящи тялото й. Но Тайгър откъсна устни от нейните.

— Да вървим! — изръмжа той. Красивите му котешки очи бяха пълни със страст.

— О, да! Да тръгваме! Карай бързо!

Без да я пуска от прегръдките си, Тайгър отиде до джипа и я настани на пътническата седалка отпред. Преди да я освободи от обятията си, зарови лице в шията й.

— Колкото е възможно по-бързо. — И скоростно се настани зад волана.

Зенди погледна напрегнатото му изражение и то много й хареса. Това обещаваше горещ секс веднага щом стигнат до къщата му.

* * *

Тайгър паркира на алеята и скочи от джипа. Зенди не го изчака да дойде при нея, вместо това се втурна към входната врата. Чу го да ръмжи силно, а звукът от тежките му стъпки я увери, че е по петите й. Стигна до стъпалата на верандата, но така и не успя да се качи по тях, тъй като Тайгър я сграбчи за бедрата. Младата жена се разсмя, когато бягството й завърши и тя се оказа преметната през рамото му, с главата надолу. Той се изправи, сложи длан на дупето й и здраво я притисна към тялото си.

Бързо отвори вратата, прекоси дневната и по коридора влезе в спалнята. Зенди ахна, когато я хвърли по гръб на мекия матрак. Той отстъпи назад и тя се повдигна на лакти, за да го види.

— Сваляй дрехите или ще ги разкъсам! Искам те на секундата!

После се наведе, събу обувките и ги хвърли небрежно зад гърба си. Пръстите му сграбчиха ризата, издърпаха я през главата, оголвайки сексапилния му стегнат корем и загорялата кожа на гърдите му. Мускулестите му ръце се вдигнаха и махната кожената лента от опашката, в която бе събрана дългата му коса. Той разклати глава и копринените кичури се разпиляха в безпорядък по раменете му. Тогава присви сините си очи и изръмжа.

— Веднага, Зенди! Говоря сериозно. Знам, че много харесваш тази блузка. Свали я или ще стане на парцал.

Зенди седна в леглото и бързо свали блузката и сутиена, в същото време Тайгър разкопча панталоните, избута ги надолу и ги изрита встрани. Пенисът му беше дебел и твърд и сочеше право към нея. Тя моментално легна по гръб, вдигна крака и извивайки се, свали панталоните и бикините. Тайгър й помогна да ги изхлузи през глезените и ги захвърли при собствените си дрехи.

Останала напълно гола, просната в средата на леглото, Зенди облиза устни. Погледът на Тайгър се устреми към устните й и от гърдите му се изтръгна мъркане. Той опря коляно на леглото, плъзна се с нетърпение напред и забивайки от двете й страни лакти в матрака, заключи Зенди в капана на тялото си.

Беше й трудно да мисли, когато го искаше толкова много, но Зенди имаше няколко часа, за да размишлява върху нещата, преди той да дойде да я вземе от работа. Те така и не бяха намерили време сериозно да обсъдят проблемите, тъй като всеки от тях беше подозрителен към намеренията на другия, но имаше един въпрос, на който бе решила да получи отговор.

— Чакай! — Тя вдигна ръце и ги опря в гърдите му, преди Тайгър да се отпусне върху нея. — Може би първо трябва да взема душ. Днес беше доста горещо и съм потна. Вероятно мириша лошо.

Новия вид вдъхна дълбоко през носа си и от гърлото му отново излезе мъркане, при което гърдите му завибрираха под дланите й.

— Никакъв душ! Миришеш толкова добре, че ми се иска да те изям. — Погледът му се спусна по тялото й и Тайгър се плъзна леко надолу, докато лицето му застана над корема й. — Искам да разбера дали си толкова вкусна, колкото е и аромата ти. Разтвори крака широко за мен!

Младата жена лудо искаше Тайгър да я опита, клиторът й пулсираше в очакване на горещата му алчна уста и на всички чудесни неща, които можеше да направи с нея. Зърната й се втвърдиха, коремът й затрепери. Беше невероятно трудно да запази дишането си спокойно и да устои на порива да разтвори бедра и да му даде пълен достъп. Стана още по-трудно да се съпротивлява на желанието, когато Тайгър сниши още по-ниско глава и целуна с отворена уста гънката, където бедрото се съединяваше с тялото й.

— Тайгър — прошепна тя.

Той изръмжа тихо, след което замърка.

— Ароматът ти е страхотно хубав!

Значи Тайгър знаеше, че тя е в топлина. Мозъкът й просто й крещеше този факт.

— Ъъм, Тайгър?

Устните му леко се спуснаха по-надолу и той зарови бузи и нос между бедрата й, молейки ги да се отворят.

— Да, малката ми?

— Ммм, мисля, че трябва да използваш презервативи. Пак съм в овулация.

Тайгър веднага престана да се търка в бедрата й и замря. Минаха секунди, а той сякаш се бе вкаменил. Най-сетне вдигна глава и срещна внимателния й поглед, като я изучаваше.

— Не се нуждая от тях, когато съм с теб, Зенди.

Сърцето й увеличи ритъма си, докато се опитваше да разбере какво точно има предвид той. Почти се страхуваше от неговия отговор.

— Защо не?

Внезапно Тайгър се раздвижи, сграбчи бедрата й и ги разтвори. Вместо да отговори, устата му се впи в клитора й и започна да го смуче. Усещанията станаха още по-силни, когато той силно замърка, изпращайки вибрации в точката, в която телата им се докосваха. Зенди падна назад, пръстите й се заровиха в копринената му коса, имаше нужда да се държи за нещо, когато удоволствието я заля.

— О, Боже!

Тайгър беше безмилостен, докато си играеше с набъбналото снопче от нерви — ближеше го и силно го подръпваше с устни. Езикът му се движеше все по-бързо, мъркането му ставаше все по-силно. Ръцете му задържаха бедрата й отворени, когато от интензивността на усещанията тя се опита да ги затвори. Гърбът й се изви в дъга и тя извика името му, докато тялото й се тресеше от мощен оргазъм.

Натискът върху бедрата й изчезна и леглото се разклати, когато Тайгър се премести по матрака. Опитвайки се да успокои дишането си, Зенди отвори очи, за да го види какво прави. Внезапно той я обърна по корем, притисна се към гърба й и разтвори бедрата й с краката си. Младата жена изстена, щом дебелият връх на пениса му се отърка във влажната й сърцевина. С един точно премерен тласък той се заби в нея, чак до топките.

Тайгър се опря на ръце, за да не смаже Зенди под тежестта си и разтвори краката й още по-широко. Едва се сдържаше да стои неподвижно, докато кадифената й мекота се приспособяваше към огромния му член, разтегнал я отвътре. Устните му намериха врата й, а острите зъби леко я стиснаха. После излезе почти напълно от тялото й, преди да се забие отново със сила и започна да тласка в нея дълбоко и ритмично.

Зенди се вкопчи в завивките и извърна глава, за да може да диша, докато Тайгър я обладаваше бързо и яростно. Дори не можеше да мърда, беше напълно притисната под него. И въпреки че тялото й все още конвулсивно потрепваше от преживяния оргазъм, удоволствието започна да нараства. Тайгър мъркаше и ръмжеше, той премести ръце по-близо до ребрата й, като по този начин заключи младата жена в клетката на тялото си.

— Не мога да спра! — изръмжа той. — Ти си толкова стегната и гореща! И миришеш толкова хубаво! — Зъбите му се забиха в рамото й, без да нараняват кожата, просто я стиснаха и задържаха на място.

— Да! — насърчаваше го Зенди, макар да не беше сигурна какво точно иска — да продължи да я обладава със същата сила и страст, защото се чувстваше невероятно, или искаше да я ухапе. — Не спирай!

Зенди стенеше, опитвайки да се движи срещу него. В отговор той увеличи ритъма на тласъците и я стискаше по-здраво, тъй като се отпускаше върху нея все повече и повече, докато Зенди не изгуби възможността да се движи изобщо. Всичко, което можеше да прави, бе да приема в себе си твърдата му плът, което я възбуждаше и разпалваше много повече. Изкрещя, когато вторият оргазъм помете тялото й, което не се бе възстановило още от първия. Екстазът я заля и тя се разтрепери. Краката й омекнаха и разбра, че всеки момент може да припадне.

Тайгър тласна за последен път дълбоко в нея, притисна силно бедра в дупето й и ревът му почти я оглуши — този рев беше чест за всеки лъв. Тялото му започна да потръпва в бързи, силни спазми и Зенди почувства как се излива в нея. Задъхана, тя се опитваше да си поеме дъх. Потта лепнеше между телата им и й причиняваше лек гъдел. Тайгър изстена силно и се срути върху нея, отпускайки цялата си тежест. Притисна я силно в матрака.

— Тежиш — изпъшка Зенди.

Тайгър изглежда едва намери сили да се повдигне и да се отдръпне встрани, и тя можеше да диша отново. Той сведе глава и облиза рамото й там, където я беше ухапал преди. Младата жена обърна глава, колкото да види лицето му.

— Пак ли ме ухапа?

— Не, но ми се искаше. — Той се засмя.

— Лелеее! — Очите й се затвориха.

— И аз се чувствам по същия начин. — Тайгър зарови нос в шията й.

С възстановяването на тялото й се възвърна и способността й да мисли. Тайгър знаеше, че е в период на висока температура и че може да забременее. Възможно е да не използва презервативи, защото може да е стерилен. Намръщи се, докато размишляваше.

— Какво има, Зенди? — Той я ухапа по ушенцето.

— Болен ли си от нещо, което те прави стерилен? Знам, че Новите видове могат да имат деца. Лекарката ми каза това, след като видя белезите от твоите ухапвания. Мислеше, че сме свързани.

Тялото му се напрегна. Зенди обърна глава и срещна погледа му. Мъжът беше пребледнял толкова, че тя успя да го забележи, и докато изучаваше очите му, осъзна какво вижда в тях. Вина.

— Какво става?

— Нищо. — Тайгър отвърна поглед.

Заболя я.

— Лъжеш! Погледни ме и кажи какво става! Аз съм във висока температура, но ти не каза нито дума. Трябваше да го науча от Торент. Дори направих така, че да подушиш аромата, и ти много добре знаеш, че съм в овулация. По време на секс дори се държиш по-различно и ставаш по-агресивен. Не че не ми харесва. Защо не ми каза, че съм в период на топлина?

Тайгър отново вдигна очи. Емоцията, която видя в тях, я зашемети. Можеше да се закълне, че това е страх. Внезапно той скочи и я хвана за китките. Притисна ги към матрака и прикова младата жена на място.

— Защо ме държиш така? — Зенди не се страхуваше, но той — да. Вече беше сигурна, че точно това видя в очите му, когато погледите им се срещнаха.

— Не искам да избягаш от мен!

— Защо, по дяволите, трябва да бягам от теб? И може ли да ме пуснеш, искам поне да се обърна. Обичам да те гледам в очите, без да ми се налага да си счупя врата.

Той се поколеба, но пусна китките й, като притисна длани от двете й страни към матрака. После леко се повдигна, за да може Зенди да се преобърне.

— Обърни се!

Тя го направи, като преди това трябваше да разплете крака от неговите. В секундата, в която се озова по гръб, Тайгър легна върху нея и отново сграбчи китките й. Протегна ги над главата на Зенди и преплете пръсти с нейните, приковавайки я здраво към леглото.

Тя го погледна в лицето и красотата му я порази за сетен път. Дългата му коса беше разрошена, а невероятните му очи бяха толкова сини, че се почувства изгубена в тях. Тайгър беше нейният паднал ангел, когото тя обичаше.

— Защо мислиш, че ще избягам от теб? Моля те, говори с мен! Не разбирам нищо и това, което сега се върти в главата ми, ме плаши ужасно. Довери ми се! Какъвто и да е проблемът, можем да го решим заедно.

Тайгър хапеше долната си устна и мълчеше. Това привлече вниманието й, докато чакаше отговор. Той пое дълбоко въздух, после издиша бавно и я погледна в очите.

— Вече втори ден си в топлина. Ето защо ти донесох обяд на работата. Знаех, че не мога да те заведа в кафетерията. Мъжете щяха да реагират веднага и ти щеше да разбереш, че си във висока температура. Помолих Торент да изпрати жена, която днес да ти донесе обяда, но явно това не е станало, след като ми спомена, че той ти е казал истината.

— Защо не искаше да знам? Толкова съм объркана, нищо не разбирам.

— Исках да забременееш.

Зенди го зяпна в недоумение. Отне й известно време, докато асимилира тази информация.

— Защо?

Тайгър сниши лице, докато дъхът им се смеси.

— Мислех, че по-лесно ще се съгласиш да бъдеш моя половинка, ако носиш детето ми. Исках да разбереш, че умишлено съм се съгласил това да се случи и съм готов да поема отговорностите. Каза, че двамата ти мъже са бягали от отговорност. Но аз — не. Надявах се също, че ще се почувстваш по-обвързана с мен, ако това се случи… и че ще ти бъда нужен.

Сърцето й почти спря.

— Искаш да бъда твоя половинка?

— Ти вече си, по дяволите! — изръмжа Тайгър, а в очите му блестеше гняв. — Ти си моя, Зенди! Моя си от мига, в който се събуди върху капака на джипа ми и ме целуна. Просто не исках да го призная отначало, но ти си моята половинка и аз съм твоята!

Зенди продължаваше да го зяпа недоумяващо.

— Правилно ли разбрах всичко? Опитвал си се да ме оплодиш? Не помисли ли, че първо трябва да ме попиташ?

— Съжалявам! Знам, че това не е правилно, но ти си била наранявана много пъти в миналото. Обичам те. Готов съм на всичко, за да те обвържа толкова здраво с мен, колкото съм аз с теб. Ти не си Вид и не мога да те пристрастя към моя аромат. Можеш да ме оставиш и да не страдаш от това така, както аз ще страдам. Само при мисълта, че мога да те загубя, обезумявам. Няма да го преживея.

Зенди се размърда.

— Пусни ми ръцете!

Тайгър се поколеба и с неохота го направи.

— Заслужавам да ме удариш.

Вместо това тя се протегна и взе лицето му в шепи.

— Тайгър, само трябваше да попиташ. Искам да бъда твоята половинка.

— Наистина ли? — Тайгър беше съвсем шокиран.

— Да. И аз те обичам! И не е нужно да имам супер нос, за да се чувствам пристрастена към теб. Сърцето ми вече е.

Устните му превзеха нейните в страстна целувка и Зенди изстена в устата му. Тайгър разтвори краката й със своите, допря члена си до сърцевината й и с един тласък влезе в нея. Тя откъсна уста от неговата и повторно изстена. Погледите им се потърсиха и се впиха един в друг. Новия вид замърка.

— Ще се самоубия, докато се опитвам да те направя бременна. Искам дете с теб! Искам всичко с теб!

Зенди примигна, очите й бяха пълни със сълзи.

— Тогава престани да говориш. — Тя обви крака около кръста му. — По-малко приказки, повече секс!

— Наистина те обичам! — Той се засмя щастливо.

— И аз те обичам, миличък! И също така обичам да те усещам вътре в мен. Наистина ли мислиш, че можеш толкова бързо да направиш бебе?

— Твърдо съм решен — отвърна й.

— Голяма късметлийка съм!

Беше малко уплашена от идеята да има бебе. Връзката им се развиваше прекалено бързо. Но споменът за това колко близко беше да загуби Тайгър завинаги, прогони всички съмнения. Животът беше твърде кратък и тя нямаше да позволи на страха да я спре да грабне щастието с две ръце.