Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Новите видове (7)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Tiger, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,2 (× 142 гласа)

Информация

Форматиране
in82qh (2018)

Издание:

Автор: Лорън Донър

Заглавие: Тайгър

Преводач: Illusion

Година на превод: 2017

Език, от който е преведено: Английски

Издател: Читанка

Година на издаване: 2018

Тип: Роман

Националност: американска

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4546

История

  1. — Добавяне

Глава 20

Вратата се отвори и медицинска сестра от Новите видове се върна.

— Току-що направиха рентгенова снимка на Тайгър и е точно така, както предполагахме. Кракът му е счупен. — Той се втренчи в Зенди. — Тайгър отказва да лежи неподвижно, докато не разбере, че си добре. Той ми ръмжа и настоя да те заведа при него.

Доктор Алисън погледна Зенди предупредително.

— Прилича ми на мъж, който няма да намери покой. Можеш да идеш при него. Сложи лед на синините, ако продължават да те болят.

— Благодаря ти за всичко, доктор Алисън! — Зенди се смъкна от масата за прегледи и стисна ръка на жената. — И точно това имам предвид. — Тя беше благодарна на лекарката, че ще запази тайната за това, което бе направил Тайгър и че не й беше казал какво може да се случи, като правят секс. — Надявам се твоят пациент да се събуди.

— Аз също. Някак си се чувствам обсебена от него.

Зенди не пропусна да забележи тъгата в очите на другата жена, преди да се обърне и да последва мъжа в коридора.

Новия вид спря пред една затворена врата.

— Той е тук. Кракът ще го боли, докато костта не зарасне.

— Благодаря ти! — Зенди се поколеба, пое си дълбоко дъх.

Сърцето й биеше бясно и тя не беше сигурна, че иска да се изправи пред Тайгър. Ами ако не искаше повече да я вижда? Мисълта за тази перспектива предизвика болка в гърдите й. Но имаше само един начин да разбере — като говори с него. Вдигна ръка и почука.

— Влез! — извика Тайгър.

Стаята изглеждаше по-скоро като хотелска, отколкото като болнична, и беше много по-хубава от кабинета за прегледи, който току-що бе напуснала. Тайгър се бе проснал на огромното легло, с крак върху възглавница. Торбички лед бяха сложени от коляното надолу. Беше свалил ризата си, оставяйки на показ мускулестите си загорели гърди и плоския корем. Косата му беше пусната и екзотичните му сини очи погледнаха в нея.

— Зенди?!

Начинът, по който нежно измърка името й, накара зърната й да се втвърдят. Той умееше да предизвиква подобен ефект у нея.

— Здравей, Тайгър! Как си? — Зенди пристъпи в стаята и затвори вратата.

— Ела тук! — Той потупа леглото до себе си.

Тя изобщо не се поколеба, веднага приближи до леглото и се качи. Седна насреща му, като се постара да остави разстояние между тях. Погледна болния му крак, след което се обърна към него.

— Как е кракът ти?

Тайгър сви широките си рамене.

— Боли ме. Налага се да остана на легло два дни, докато заздравее. Повторното счупване не е толкова лошо, колкото беше първото. — Той се взря в очите й. — Остани тук с мен!

В душата й избухнаха емоции. От една страна се радваше, че той иска да остане при него, а от друга се страхуваше, че отново ще я изгони, когато поеме повече от лекарствата, за които й каза доктор Алисън. Освен това всички щяха да разберат, ако останеше в една стая с него. Но тяхната връзка вече беше известна, повече не беше тайна за никого.

— Позволено ли е? Предупредиха ме, че от тези лекарства може да станеш нестабилен.

— Пред вратата дежурят офицери, в случай че стана агресивен, но аз няма да те нараня. Когато си отказала да напуснеш болничната ми стая, си дала ясно да се разбере, че си готова да рискуваш, само и само да останеш близо до мен. Тук е много по-безопасно, отколкото бе там.

Зенди не се страхуваше от Тайгър.

— Стаята ти наистина е много хубава.

Сините му очи се присвиха и той изкриви мрачно устни. Наблюдаваше я внимателно. Младата жена отново се огледа и заби поглед в сините завивки на леглото.

— Зенди? Погледни ме! — Дълбокият му глас не търпеше възражение. Той настояваше.

— Ядосан ли си ми? — Тя срещна погледа му.

— За какво?

— Наложи се да кажа на всички, че сме спали заедно, за да мога да стигна до теб. Затова ли ми нареди да напусна болницата? Беше ме предупредил да не показвам на никого ухапванията ти, но бях толкова притеснена, когато чух какво се е случило с теб. Аз…

Тайгър повдигна ръка и я погали по здравата буза.

— Не ме интересува кой знае за нас. Рискувала си живота си, за да се добереш до мен. Трябваше да изчакаш ескорта да те придружи до болницата и обратно. Външният свят не е безопасен.

Беше толкова сладко, когато нарече „свят“ всичко, което се намираше извън портите на НСО. Зенди знаеше какво има предвид.

— Едва не откачих, когато чух, че хеликоптерът, с който си пътувал, е катастрофирал. И исках да се уверя, че си жив. Трябваше непременно да те видя.

— Искам да ми обещаеш, че никога повече няма да напускаш Резервата без охрана, която да те защитава. Беше отвлечена, защото работиш за НСО. Те знаят коя си и къде живееш.

Зенди нямаше желание точно сега да мисли за унищожения си дом. Трябваше да се обади в застрахователната компания, но в момента не й беше до това.

— Ще ми се наложи по някое време да се прибера в къщи.

От устните му излезе меко ръмжене.

— Не, не!

Младата жена не бе сигурна какво означава това.

Тайгър пое дълбоко дъх, издиша бавно и изражението му се смекчи.

— Не можеш да се прибереш у дома, Зенди! Ще останеш при мен!

В ума й възникнаха десетки въпроси. Опита се да реши кой първо да зададе. Дали той искаше да каже, че ще остане да живее с него, или в жилището, което й бе отредено?

Тайгър явно прие мълчанието й за отказ.

— Ти няма да напуснеш Резервата! — Ръката му на бузата й се напрегна. — Няма да го позволя!

— Какво? — Зенди беше изумена.

— Виж какво ти се случи в света. Това няма да се повтори. Аз ще те пазя! — изръмжа гневно той.

— Какво озна…

Той привлече лицето й, покри устните й със своите и сложи край на дискусията с гореща целувка. Езикът му проникна дълбоко в устата й, вкусвайки я, изучавайки я. Ръката му обви кръста й и той я придърпа върху себе си, притисна я към гърдите си. Другата му ръка се плъзна от бузата към тила й и стисна косата й, за да е сигурен, че няма да му се изплъзне.

Но Зенди и не искаше. Тя почти бе загубила Тайгър и си мислеше, че никога повече няма да го види. Действията говореха по-силно от думите и страстната целувка показваше, че връзката им съвсем не е приключила. Той я притегли още по-плътно до гърдите си, като едва не я задуши в обятията си. Ръката му на гърба й хвана блузата й и я избута нагоре, след което плъзна длан по голата кожа на талията й.

Болката я накара да простене в устата му. Той изръмжа и прекъсна целувката. Останали без дъх, двамата впиха погледи един в друг. Сините му очи се присвиха със загриженост.

— Прекалено съм груб. Извинявай!

— Не, не си. Имам няколко натъртвания там.

— Биха ли те? — Яростта изкриви лицето му.

— Не. Бяха ме привързали към една пейка с колани, които бяха толкова здраво стегнати, че се впиваха в тялото ми, докато ме разнасяха насам-натам. Добре съм.

— Свали си дрехите! — нареди Тайгър. — Искам да те видя цялата.

Тя повдигна въпросително вежди.

— Тук, в Медицинския център?! Всеки момент може да влезе някой.

— Заключи вратата!

— Добре съм. Просто не ме хващай там. — Опита се да го целуне отново, но той се отдръпна.

— Свали всичките си дрехи и ми покажи! — Тайгър изглеждаше доста решителен.

— Но…

— Направи го! — Той беше необичайно агресивен и взискателен.

— Дадоха ли ти вече от лекарството, което помага да се възстановиш по-бързо?

— Да. Искам да видя всеки сантиметър от тялото ти точно сега.

Зенди се надяваше, че Тайгър няма да й заповяда да се махне и да започне отново да твърди, че е негов враг.

— На вратата има ключ. — Той я освободи от прегръдките си. — Заключи и свали дрехите!

— Наистина съм добре!

— Свали ги или ще ги разкъсам!

Младата жена видя решимостта в очите му и не се усъмни нито за миг, че наистина ще го направи.

— Добре.

Зенди слезе от леглото и отиде до вратата. Може би бе много по-умно да си тръгне, докато Тайгър не се избави от въздействието на медикаментите, но вместо това превъртя ключа и се обърна с лице към мъжа, когото обичаше. Ръцете й трепереха леко, докато сваляше дрехите. Тайгър я наблюдаваше силно напрегнат. Не изглеждаше възбуден — беше разярен, когато видя първите синини.

— Обърни се!

Беше гола в студената стая, но направи това, което поиска от нея. От леглото дойде ръмжене, то я накара да го погледне през рамо.

— Казах ти, че са само няколко синини.

— Вземи душ! Банята е там. Побързай и се върни при мен!

Искаше й се да се изкъпе и вероятно се нуждаеше от душ, затова само кимна. Точно сега не беше моментът да спори с него за каквото и да било. Просто тръгна към банята.

— Зенди?

Тя спря и погледна назад към него.

— Благодаря!

— Знаеш, че си много настойчив, нали?

— Видях как едва не умря. В момента се държа изключително добре. И двамата имаме късмет, че кракът ми е счупен.

— Какво значи това?

Погледът му се спусна по тялото й.

— Иди вземи душ сега. Носът ми все още е объркан от дима и бензина, които вдишах. Обонянието ми скоро ще се възстанови и не искам да усетя по теб нещо, което ще освободи животинските ми инстинкти. Едва се контролирам. Знам, че съм задник, но нищо не мога да направя.

Зенди влезе в банята, опита да затвори вратата, но Тайгър изръмжа. Тя замря на място. Той не каза нищо, но посланието беше отчетливо и ясно. Пръстите й освободиха дръжката и вратата остана отворена. Банята беше достатъчно голяма, за да побере инвалидна количка, ако е необходимо. На рафта имаше сапун и шампоан за коса. Младата жена пусна водата и влезе под душа.

* * *

Тайгър с усилие се съпротивляваше на желанието да махне торбичките, пълни с лед от крака си, и да отиде при Зенди. Дори щеше да пълзи, ако се наложи. Пое дълбоко въздух, борейки се с инстинктите си и заповяда на ума си да управлява тялото. Почти бе загубил Зенди, а и от прекалено дълго време не я бе имал.

Споменът за огъня и за Зенди, вързана с въжета към дървения кръст, направен от онези луди хора, щеше да бъде източник на много кошмари в бъдеще. Беше успял да стигне навреме до нея, но много добре знаеше, че можеше и да се провали. Тя можеше да умре, и той заедно с нея. За нищо на света нямаше да спре да се опитва да стигне до нея, дори и да знаеше със сигурност, че няма никакъв шанс.

Зенди беше неговата половинка. Той затвори очи, сърцето му биеше силно, пръстите му се свиха в юмруци. Може и да не искаше да си взима половинка, но вече си имаше такава. Зенди Гордън неочаквано влезе в живота му и го обърна с главата надолу. Нейният аромат му липсваше. Беше безнадеждно пристрастен към него и не можеше да чака да се възстановят сетивата му, за да я вдъхне. Устните му все още тръпнеха от целувката и той пожела отново да я вкуси. Ръмжене на разочарование излезе от гърлото му. Доктор Харис бе казал, че ще е необходим най-малко час, за да се възстанови от последиците на пожара.

Лекарството, което му бяха инжектирали, не помагаше. Кожата по цялото му тяло гореше, сърдечният му ритъм не се забавяше до нормалното, адреналинът в кръвта му изостряше емоциите. Тайгър отвори очи и гневно погледна крака си. Той го спираше да бъде със Зенди в този момент. Не искаше нищо повече от това да се къпе с нея и да я държи в прегръдките си.

Водата в другата стая спря и той я видя как подсушава тялото си. Синините по талията, краката и ребрата й го накараха да изпадне в ярост и да изпита безумен импулс да проследи останалите хора, които й бяха причинили зло. Двама вече бяха мъртви, но имаше още от тях на свобода. Екипът, който беше отишъл в къщата на Зенди, беше подушил четирима мъже. И той си беше дал обещание да проследи останалите двама, веднага щом се възстанови.

Зенди се върна в стаята с кърпа, увита около тялото й, и спря до леглото.

— Нямам чисти дрехи.

— Няма да ти трябват. Ела тук!

Тайгър просто я искаше до себе си, да я държи в ръцете си. Едва си я бе върнал и нямаше намерение да я изпуска от поглед. Не бързай, напомни си той. Не я плаши! С усилие разтвори юмруци и потупа леглото до себе си.

— Ще те намокря.

— Ела тук! — Той трепна вътрешно от грубия си тон. — Моля те! — добави.

Тя бавно се доближи до него, с несигурен поглед.

— Няма да те нараня, Зенди. Никога!

— Знам това. Просто се държиш съвсем различно.

— Наясно съм с лекарствата в организма ми и съм стресиран. Това е лоша комбинация, но ти си в безопасност.

Младата жена пропълзя на леглото и седна до него. Той се протегна и я придърпа по-близо до себе си. От мократа й коса капеха капки, които се плъзнаха по гърдите му. Това ни най-малко не го разтревожи, когато я прегърна в обятията си и сложи брадичка върху главата й.

— Тайгър?

— Да?

Тя повдигна лице, за да го погледне.

— Добре съм. Наистина! Повече съм притеснена за теб. Боли ли те? Да повикам ли лекар?

— Просто трябва да те държа.

— Добре. — Тя сложи ръка върху гърдите му и го погали нежно. — Как е главата ти? В болницата казаха, че имаш травма на главата.

— Лекувам се бързо. Ще бъда на крака след два дни. Дотогава ще останем тук. Трябва да ме държат под наблюдение.

— За да са сигурни, че лечението ти върви добре?

— За да са сигурни, че няма да обезумея от медикаментите и че няма да се опитам да навредя на някого. — Зениците на Зенди се разшириха от страх и Тайгър й се усмихна, за да я успокои. — Ти си в безопасност, но не се изненадвай, ако започна да ръмжа на лекарите. Те ме дразнят.

— Радвам се да чуя това. Е, в смисъл, че аз съм в безопасност. Освен това се радвам, че не работя тук като лекар.

Той не беше сигурен как да отговори. Усещането от ръката й, която галеше гърдите му между зърната, накара члена му да се втвърди. В гърдите му се зароди мъркане, което се надигна към гърлото му. Зенди се усмихна.

— Издаваш този звук само когато си възбуден. — Ръката й спря за миг, преди върховете на пръстите й да се плъзнат до долната част на корема му и тя снижи поглед. — И виждам, че е така.

Когато го доведоха в Медицинския център, му събуха панталоните и го преоблякоха в памучни къси шорти, за да имат достъп до крака му. И сега тези шорти се издуваха под напора на хванатия като в капан еректирал член.

— Не му обръщай внимание. И аз се опитвам. Току-що ти премина през сериозни изпитания, а аз съм силно стресиран от факта, че едва не те загубих.

Тя вдигна зелените си очи и се вгледа в неговите, усмихна му се широко.

— И двамата сме добре, а аз знам един чудесен начин да те накарам да се отпуснеш.

Той изви вежди въпросително.

Зенди се измъкна от прегръдката му, седна на пети и той не се въздържа и заръмжа, когато ръката й потърка пениса му през тънката материя.

Желанието го прониза толкова силно, че изрева към нея.

Пръстите й се свиха около твърдия ствол и го стиснаха леко. На лицето й нямаше страх, тя спокойно го наблюдаваше, но усмивката й беше избледняла. Тайгър осъзна, че устата му е отворена толкова, че острите му зъби се показват. И побърза да я затвори.

— Спокойно, миличък! — промърмори тя. — И не се движи! — Погледна към ранения му крак. — Липсваше ми! — Погледите им се срещнаха. — Кажи ми „не“ и ще спра. В противен случай просто се наслаждавай. Знам, че си на ръба и лекарствата те правят склонен към насилие. Ти каза, че няма да ме нараниш и аз ти вярвам. Затова ще пренебрегна страшните звуци, които издаваш.

Тя плъзна ръка под колана на шортите му и дръпна материята надолу. Усетил, че членът му е освободен от капана на дрехата, Тайгър едва не се нахвърли върху младата жена. Искаше да я бутне на леглото, да свали кърпата и да я обладае. Пое си дълбоко дъх, за да подуши дали е достатъчно възбудена, за да може да го поеме, но миризмата на горяща дървесина и бензин все още объркваше обонянието му.

Зенди се наведе и горещият й дъх обгърна пениса му. Мократа й коса падна, скривайки лицето й. Когато усети как малкият й език облизва главичката на члена му, Тайгър отметна глава назад и се вкопчи в чаршафите, вместо в мекото й тяло. И макар да опитваше да се контролира, не можа да сдържи поредния си рев.

Страховитите му звуци не я спряха, вместо това тя обви устни около върха на члена му и го пое в горещата си влажна уста. Когато започна бавно да се движи, смучейки твърдата плът и дарявайки го с неповторимото удоволствие на своите действия, той едва не свърши.

— Зенди! — изръмжа.

Тя отслаби натиска, почти освобождавайки члена му от устните си, но не спря. Пръстите й обхванаха основата на ствола и започна да го гали, докато вкарваше пениса му дълбоко, удряйки главичката в задната част на гърлото си. Всяко движение на устата й го изпълваше с луд екстаз. Със свободната си ръка Зенди хвана шортите му, издърпа памучната тъкан надолу и той успя да повдигне задника си, за да й помогне да ги свали до бедрата, освобождавайки напълно пениса му.

Стенанията, който излизаха от гърлото й, изпратиха вибрации направо в топките му и те се стегнаха болезнено. За да задържи звуците, които не искаше да издава, Тайгър прехапа устни, но не можеше да си поеме въздух и затова задиша през носа. Тя едва бе започнала, а той вече беше готов да излее семето си.

— Мамка му! — изръмжа. — Свършвам!

Зенди го освободи от устата си, стисна члена му с две ръце и се отдръпна малко, защото помнеше предупреждението му, че спермата излиза със сила от тялото му. После направи нещо, което го хвърли отвъд ръба. Разхлаби кърпата и се наведе над него, взе пениса му с гърдите си и потърка главичката между меките хълмчета.

Тайгър изрева подобно ранено животно, когато тялото му се напрегна, и той маркира Зенди със спермата си. Но дори и тогава младата жена не спря, продължи да го търка между гърдите си, които бяха станали хлъзгави от семето му, докато отне и последната частичка, останала от ума му. Той се разтресе от силата на изживяния оргазъм.

Едва когато спря да потърква члена му, той успя да си поеме въздух. Очите му бяха затворени, главата — отметната назад, леглото — изместено.

Усещането за влажна памучна кърпа го накара да потрепери, докато Зенди нежно почистваше пениса му. Когато тя се сви на една страна до него и покри и двама им с одеялото, той успя да се отпусне малко. Погледнаха се очи в очи.

Зенди му се усмихна, устните й го примамваха — той протегна ръка и взе в шепа бузата й.

— Сега ще те обладая.

— Кракът ти…

— Не ми пука!

— Но ти току-що свърши.

— Все още те искам. Непрекъснато те искам.

Тя сложи ръка на гърдите му и го бутна леко назад.

— Тайгър, скъпи, няма да лъжа и ще си призная честно, че ужасно много те искам, но нека първо оставим крака ти да оздравее, става ли?

Някой опита да отвори вратата, но това, че бе заключена, му попречи. Тогава се чу думкане с юмрук.

— Наред ли е всичко там? Тайгър?

— Изчезвай! — извика той.

— Пусни ме да вляза! Казах ти да не ставаш от леглото! — Мъжът от другата страна на вратата замълча. — Донесете ми проклетия ключ! Той е заключил вратата!

— Махай се, Харис! — изръмжа Тайгър. — Зенди е гола!

За няколко секунди се възцари тишина.

— О! Помислих, че ревеш от болка. Няма значение. Всичко наред ли е там? Чух те и реших, че имаш нужда от помощ. Тя добре ли е?

— Добре съм! — извика Зенди. Младата жена направи последното нещо, което Тайгър очакваше. Засмя се и понижи глас до шепот: — Може би следващия път ще използваш възглавницата, за да заглушиш виковете си.

Обичаше я. Силното чувство, стегнало гърдите му, и желанието да я вземе в скута си, за да е близо до него, го увери в това.

— Не бива да правиш секс! Предполагам, че това правите там, след като те чух да ревеш, тя е гола и вратата е заключена. Дявол да го вземе, Тайгър! Не ме ли чу, когато казах, че трябва да пазиш крака си до пълното зарастване на костта? Госпожице Гордън? Той не бива да прави това! Трябва да лежи неподвижно.

На Тайгър му се искаше да удари доктор Харис. Много силно. Ръмжене се откъсна от устните му и той се опита да стане. Искаше да се увери, че лекарят ще ги остави на мира, но Зенди го бутна по гърдите в опита си да го задържи в легнало положение. Тайгър замря. Тя не можеше да го спре, ако наистина искаше да стане, беше много по-силен от нея, но половинката му го гледаше умолително.

— Чу го, нали? — каза му тихо. — Моля те, направи това, което каза доктора!

Той се отпусна.

— Добре.

Усмивка освети лицето й.

— Знаех си, че една свирка ще те направи мек. — Тя му намигна. — А сега, защо не легнеш на възглавницата и да поспим? Уморена съм и се обзалагам, че и ти не си спал много добре нощес.

— Ще направя каквото кажеш, но при няколко условия. — Щеше да използва всичко, което можеше, за да я накара да се съгласи с исканията му.

— Какви са те?

— Искам да останеш при мен. Закълни се, че няма да напускаш Резервата. Твърде е опасно. Няма да позволя отново да попаднеш в опасност.

— Добре.

— Няма да се връщаш обратно в жилището. Когато изляза от тук, ще те заведа в моята къща. — Той затаи дъх от страх, че ще откаже.

— Ще се радвам да видя дома ти.

— Ще живееш с мен. — Видя изненадата, изписана на лицето й. Зенди преглътна.

— Добре, но трябва да следваш съветите на лекаря, за да оздравееш по-скоро.

— Ще го направя, ако си с мен.

Тя кимна.

Тайгър бутна възглавницата отзад и се отпусна по гръб. Отвори ръце и Зенди моментално се обви около него, полагайки глава на гърдите му. Чувството да я има близо до себе си беше толкова хубаво. Дразнещият аромат на възбудата й леко се просмука в носа му — обонянието му се беше върнало. Това накара пенисът му отново да се втвърди.

— Тайгър, може ли да те попитам нещо?

— Какво искаш да знаеш?

Тя се поколеба.

— Питай!

— Защо искаш да живея с теб?

Защото си моя половинка. Но Тайгър не можеше да го изрече на глас. Зенди може и да не искаше това, след като двама човешки мъже не бяха успели да я направят щастлива. Беше направила погрешен избор в миналото и сега не искаше да я плаши. На нея щеше да й е нужно малко повече време.

— Почти те бях загубил, затова искам да бъдеш с мен. — Той реши, че това е по-безопасно, за да не избяга от него. — Ние обичаме да спим заедно и ти няма да напускаш Резервата. Ще се чувстваме по-удобно в моята къща.

Чу я как въздъхна.

— Добре.

Зенди не каза нищо друго и той се отпусна, благодарен, че тя не се впусна в спор. Щеше да я направи зависима от него. Тя нямаше обонянието на Новите видове, за да я направи зависима чрез него, затова щеше да използва секса за тази цел. Усмивка изви устните му. Щеше да бъде удоволствие и за двамата, докато й показва колко щастлива може да я направи, ако се съгласи да стане негова половинка.

* * *

Десетките въпроси на Зенди така си и останаха без отговор. Тайгър беше на лекарства и не на себе си от тях, затова не беше добра идея да му досажда с въпросите си. Щеше да изчака, докато напуснат Медицинския център и лекарствата се изчистят от организма му. Тогава ще говорят. Наистина искаше да разбере защо бе правил секс с нея секс без предпазни средства, след като знаеше, че има шанс да забременее.

Беше ли един от онези мъже, които не се интересуваха от последствията, стига да не трябваше да използват презерватив, или имаше по-дълбоко значение? Никога не бе приемала Тайгър като безотговорен тип. Също така се опасяваше, че ако стане твърде настоятелна, той щеше да прекъсне връзката им. Беше съвсем ясно, че не иска трайни отношения. Оставаше да се надява, че ако живеят заедно, той ще я заобича така, както тя го обичаше.

Изтощението я повали, докато лежеше сгушена до Тайгър. Те бяха в безопасност в Резервата и бяха заедно. За този момент беше повече от достатъчно.