Лорън Донър
Тайгър (20)

Глава 19

Слейд тресна слушалката върху телефона.

— Страхотно! Точно това ни трябваше сега.

— Какво не е наред? — напрегна се Тайгър.

— Някакви идиоти са организирали пресконференция пред главните порти, настояват за свобода на словото. В тълпата има куп репортери. Сякаш нямаме достатъчно проблеми и без тези глупости. Искат и ние да отидем при портата. Казаха, че имат да кажат нещо, което ще искаме да чуем. Съмнявам се в това.

Бестиал въздъхна.

— Сигурен съм, че ще бъдат само обиди, които да хвърлят в лицето ни. Тези неща никога не водят до нещо хубаво. Вероятно това са хора, които крещят за човешки права, и отново ще твърдят, че заплашваме начина им на живот.

— Имаме около петнадесет минути преди началото. Отивам там да видя със собствените си очи на какво, по дяволите, са готови тези идиоти. Ще утроя дежурните по постовете и ще извикам няколко снайперисти. Не искам никакви неприятни изненади. — Слейд прокара пръсти през косата си. — Мразя ги тези задници!

Тайгър се изправи.

— Ще дойда с теб. Безопасността е моя работа.

Бестиал също стана от стола.

— Ти все още си в отпуск, Тайгър. Ще отидем всички. Така е много по-добре, отколкото да седим тук, да зяпаме стените и да чакаме Тим да се обади.

— Чудесно — заяви Слейд. — Ще ми бъдеш партньор, Тайгър. Заедно ще се справим с тези глупости.

Тримата излязоха от кабинета на Слейд и се качиха в джипа. Докато Бестиал шофираше, Слейд използва времето и раздаде заповеди по мобилния си телефон. Когато стигнаха до главните порти, те се качиха по стълбата до върха на стената, откъдето се откриваше най-добра гледка. Един от патрулиращите им даде бронежилетки, които те облякоха. Тайгър преброи двайсет снайперисти и трийсет офицери, заели отбранителна позиция около портата на НСО.

Той поиска на един от охранителите радиостанцията и нареди още петдесет души да се подготвят в случай на атака. Искаше мъжете да са готови да се втурнат към портите, ако се наложи. Бестиал наблюдаваше всичко това навъсено, когато погледите им се срещнаха.

— По-добре да бъдеш параноик. — Тайгър напъха радиостанцията в джоба си. — Презастраховането е нещо добро, особено когато оръжията са в нашите ръце.

— Всеки ли има жилетка? — изкрещя Слейд, за да го чуят.

Когато Тайгър се увери, че всички протоколи по безопасност са изпълнени, се успокои малко. Той забеляза пристигането на местния шериф и четирима от неговите заместници. Те трябваше да контролират тълпата пред портите. Изпращането на офицери извън стените не бе нещо, което искаше да направи — беше твърде опасно.

Мислите за Зенди отново нахлуха в главата му. Питаше се къде ли е сега и дали е още жива, прииска му се точно в този момент тя да е в обятията му. Гневеше се, че трябва да се справя с настоящата ситуация пред портите, когато най-много му се искаше да се обади тук-там и да разшири възможностите за нейното намиране. Щеше да й се извини за всички казани думи, които не си спомняше, и да я накара да му прости. Нямаше значение колко време ще му отнеме това, щеше да я убеди, че именно той е нейният мъж.

— Вижте всичките тези микробуси, които идват насам. Кои са тези хора? — изръмжа Бестиал.

Слейд повдигна рамене.

— Никога не съм чувал за тях. Наричат себе си „Спасение от греха“. — Той изсумтя. — Казват, че искат да оповестят на целия свят колко сме зли.

— Предполагам, че не можем просто така да ги застреляме, само за да докажем правотата на тяхната теория? — изсмя се Бестиал.

— Не ме изкушавай да дам такава заповед. — Тайгър беше в лошо настроение.

— Искам да знам как са привлекли толкова много репортери тук. Очевидно са откачалки — отвърна Слейд. — Заявиха, че имат доказателство за това колко сме опасни за човечеството и обещават на новинарските станции нещо, което ще искат да покажат по новините в шест, като водещ материал.

Тайгър измъкна радиостанцията и заговори на офицерите:

— Те могат да опитат да ви предизвикат да ги атакувате. Запазете самообладание. Не откривайте огън, ако не съм ви дал заповед, иначе аз пръв ще ви застрелям. Те са тук поради някаква причина, след като има толкова много камери наоколо. Бъдете подготвени за всичко. Димните гранати готови ли са?

— Да — отвърна един от мъжете, — всичко е готово.

Слейд въздъхна.

— Страхотно! Само не забравяйте да запазите хладнокръвие, всички! Ние сме много по-добри от тези задници. Те искат да произнесат някаква реч и аз съм сигурен, че ще подложат на изпитание нашето самообладание. Колкото по-спокойно реагираме на техните думи, толкова по-глупави ще изглеждат те.

Тайгър изсумтя.

— Точно така.

Бестиал се ухили.

Тайгър преброи поне петнадесет нови буса, паркирани надолу по пътя, но те бяха достатъчно далеч от стените, за да представляват заплаха. Шерифът и неговите заместници бяха успели да изблъскат протестиращите на около петдесет метра от портите. Шериф Купър им махна и Тайгър го поздрави с кимване.

— Е, и кога трябва да започне тази глупост? — Бестиал ставаше нетърпелив.

Слейд погледна часовника си.

— Скоро. Казаха, че ще са тук в 5:40.

— Задават се кемпер и автомобил. Мислиш ли, че са те? — попита един от охраняващите, като се огледа наоколо.

Тайгър присви очи, наблюдавайки приближаващите превозни средства.

— Да. Отстрани имат логото на „Спасение от греха“.

— Погледнете колко старо е това нещо. Имаме си ретро посетител — измърмори Бестиал.

— Поне не трябва да се притесняваме за наличието на ракетни установки. — Слейд се разсмя. — Те не могат да си ги позволят.

Тайгър се съгласи.

— Може би не трябва да се тревожим, че ще стрелят по нас. Виждаш ли ръждата по това нещо? Съмнявам се, че могат да си позволят патрони.

Тайгър се напрегна, когато двама мъже излязоха от кабината на кемпера. Единият от тях отиде в задната част на автомобила, използва стълбата, прикрепена там и се качи на покрива. После се наведе и вдигна един микрофон.

— Това нещо включено ли е? — Гласът на мъжа прогърмя от високоговорителите, които явно бяха включени към превозното средство.

— Високоговорителите работят — извика шофьорът, застанал до предната броня.

— Аз съм брат Адам от „Спасение от греха“. Аз съм водачът на нашата група. Днес съм тук, за да ви кажа, че няма да толерираме начина, по който тези зли изчадия, потомци на дявола, оскверняват нашите жени. Никоя жена, бояща се от Бога, няма да легне с дявола. Грешно е и против Божието слово да се блудства с животни. Искаме всички жени да знаят, че обричат душите си на вечни мъки, като се свързват със злите същества, наричащи себе си „Нови видове“. Всяка жена, която се свърже с тези демони, ще гори в ада и аз съм тук, за да ви кажа, че всяка, която се готви да стане булка на дявола, ще бъде наказана в пламъците на ада. Всяка жена, която се приближи до тези гнусни същества, позволява на дявола да я изкуши да стане негова невеста. Бог ми проговори и ми каза да направя това. Надявам се, че и другите ще вземат под внимание Божието слово, което аз проповядвам днес, и ще последват нашия пример.

— Ужасна реч — промърмори Бестиал.

— Изхарчили са всичките си пари за оратор, вместо за публицист — отбеляза язвително Тайгър.

Човекът, който държеше микрофона, посочи към мъжете Видове, намиращи се горе на стената.

— Вие не трябва да поставяте мръсните си лапи върху нашите жени повече. Обърнете внимание на нашето предупреждение, тъй като богобоязливите мъже ще очистят душите им. — Проповедникът се наведе, напипа нещо под брезента и дръпна рязко, това, което беше под него.

— И ние дойдохме тук заради това? — Слейд завъртя очи.

— Бих се наслаждавал на грешница в леглото ми — ухили се Бестиал.

Един от офицерите в близост до тях се засмя.

— Аз също. И колкото е по-грешна, толкова по-добре.

— По дяволите! — промърмори Тайгър, грабвайки радиостанцията. — Тревога! Човекът маха брезента от кемпера. Там може да се крият въоръжени мъже.

Мъжът в предната част на автомобила се наведе и се разнесе тихо скърцане. Слейд изруга и приближи радиостанцията до устата си.

— Тревога! Това може да е оръжие.

Тайгър постави ръка върху ножа, прикрепен към бедрото му. Той се упражняваше често и беше станал много точен при хвърлянето. С другата ръка остави радиостанцията върху стената и извади резервния пистолет от кобура на офицера, стоящ от дясната му страна, докато брезентът продължаваше да се издига нагоре. Това, което беше под него, бе повече от десет метра високо. Брезентът се развя във въздуха и започна да се свлича, когато цялата конструкция беше напълно издигната.

Един писък стресна всички и когато платното падна, пред погледа им се разкри жена, вързана към кръст. Коленете на Тайгър се подкосиха и той едва не рухна на земята, щом съгледа Зенди. Отне му само няколко секунди да се възстанови от шока, предизвикан от гледката на тялото й, висящо над превозното средство. Косата й беше мръсна и разрошена, по бузите й тъмнееха синини и тя изглеждаше много бледа. Дебели въжета, увити около ръцете и краката й, държаха тялото й прикрепено към кръста. Тя изпищя отново, опитвайки да се освободи от въжетата. Ужасеният й поглед се съсредоточи върху портите.

— Застреляйте го! — извика тя. — Той ще ме подпали!

Тайгър погледна към човека, който стоеше близо до нея. Той държеше червена туба и изливаше съдържанието й върху купчината дърва, безразборно разпръсната върху целия покрив на кемпера. Сетивата на Тайгър се обостриха, сърцето му заби бързо, а носът му се изпълни с миризмата на бензин.

— Застреляйте го! — изрева Тайгър, разбрал веднага какво планира да направи мъжът до Зенди.

Въздухът се изпълни с виковете на хората, когато осъзнаха какво ще се случи. Зенди трябва да бе чула гласа на Тайгър. Тя вдигна глава и ужасеният й поглед го потърси. Сълзи се затъркаляха по лицето й, когато избухна стрелба. Тайгър видя как мъжът рязко трепна, три куршума пронизаха гърдите му и отхвърлиха тялото му назад. Той падна на асфалта и изчезна от погледа.

— Неее! — изкрещя човекът в предната част на автомобила, преди да замахне и да хвърли нещо нагоре. Лумнаха пламъци. Ужасът изтръгна Тайгър от вцепенението, когато огънят се разпростря по покрива и обхвана основата на кръста. Зенди отново нададе ужасен писък, който го накара да реагира, преди изобщо да се замисли. Той избута мъжете от пътя си и забравяйки за все още болния си крак, се втурна към края на стената до охранителния пост на портите.

Скочи, тялото му болезнено се вряза във върха на покрива и той се плъзна по задник до ръба. Със стон се приземи на тревата до бараката, пренебрегна болката и пусна пистолета, който все още стискаше в юмрук. Нуждаеше се и от двете си ръце, за да се изправи, да запази равновесие и да хукне към горящото превозно средство.

Прозвучаха още изстрели и куршуми се забиха в човека, запалил пожара. Тайгър изблъска бягащите хора, за да може да се добере до кемпера. Трябваше да отскочи от падащото тяло, когато мъжът се просна по гръб, мъртъв, после скочи и се хвана за металния край на автомобила. Качи се на покрива.

Обхвана го изгарящата топлина на пламъците, но той не обърна внимание, беше изцяло съсредоточен върху Зенди, за да го е грижа дали ще се изгори. Огромно тяло изведнъж се приземи до него, Тайгър обърна глава и видя Бестиал. Мъжът държеше пожарогасител, който насочи пред тях. Издърпа предпазния щифт и започна да гаси огъня. Това незабавно облекчи положението.

— Свали я! — изръмжа приятелят му, като насочи струята, за да направи път към дървения кръст.

* * *

Зенди се закашля, задушавайки се от дима, който се издигаше от огъня под нея и я заслепяваше. Тя изви глава, но не успя да намери чист въздух. Докато вятърът не обърнеше посоката си, това нямаше как да стане. Тайгър беше на стената, близо до портите на Резервата. Видя го там и го чу да нарежда на офицерите да застрелят брат Адам, но след това го изгуби.

— Зенди! — Тайгър изрева името й и кръстът се разтресе толкова силно, че тялото й се разлюля.

Тя погледна надолу да види дали огънят не е прогорил основата на дебелото дърво дотолкова, че кръстът да падне. И тогава видя Тайгър, който се качваше нагоре в опита си да я стигне. Неговата тежест бе предизвикала силното разклащане. Той стигна до краката й.

Прониза я болка, когато хвана въжетата, за да се издърпа нагоре, но стисна зъби. От неговата тежест въжетата се впиха силно в плътта й, но тя преглътна крясъците си. Тайгър прегърна гредата на кръста, набра се нагоре и те се оказаха лице в лице.

Погледите им се срещнаха. Невероятните му очи се взряха в нейните, и той я притисна до гърдите си. Пусна с едната си ръка кръста и внезапно извади нож. Отклони поглед настрани и преряза въжетата, които крепяха ръката й.

— Държа те, малката ми! — каза той.

— Тайгър… — прошепна Зенди, все още невярваща, че наистина е тук.

— Хвани се за мен!

Едната й ръка вече беше свободна. Движението й причини болка, но тя я обви около врата му. Тайгър се извъртя малко, прехвърли ножа в другата си ръка и сграбчи гредата, за да поддържа тежестта и на двамата.

Капки пот покриваха лицето му, което беше червено от напрежение или може би от вдишването на прекалено много дим. Зенди не можеше да откъсне поглед от него. Дърпането на въжетата я увери, че се опитва да освободи и другата й ръка.

— Побързай! — изръмжа някой под тях. — Пожарогасителят е почти празен.

Вятърът промени посоката и вдигна облак дим нагоре, от което й запари на очите. Тя откъсна поглед от Тайгър и зарови лице в горещата кожа на шията му. Мъжкият му аромат, смесен с миризмата на дим, изпълни носа й. Въжето поддаде и тя обви и другата си ръка около него, прегръщайки го плътно.

Основната греда на кръста се залюля отново и младата жена си помисли, че сега и двамата ще паднат. Но не стана. Вместо това една ръка стисна глезена й и въжетата около краката й бяха разрязани.

— Тя е свободна — извика някой. — Освободих краката й, Тайгър. Побързай! Вътрешността на автомобила вече гори, губим битката с огъня.

— Увий се около мен — настоя тихичко Тайгър.

Отне й няколко секунди да разбере какво има предвид, тогава вдигна крака и ги обви около кръста му. Тайгър извърна глава и погледна надолу. Зенди отвори очи, но незабавно съжали. Усещането за падане накара стомахът й да се качи в гърлото й, преди Тайгър да се приземи тежко на покрива. Тялото му пое цялата сила на удара, а когато приклекна след скока, Зенди се оказа притисната между коленете и гърдите му.

Тайгър изрева съвсем до ухото й — зловещ, смразяващ кръвта рев. Когато се изправи, обвил ръце около тялото й, тя разбра, че току-що беше скочил заедно с нея, държейки я в прегръдките си. Втренчи се в двамата мъже от Новите видове, които бяха на покрива с тях. Единият риташе горящите дърва долу и с пожарогасителя се опитваше да потуши пламъците, докато другият скочи на земята.

Тайгър приближи до ръба на покрива, той куцаше силно, влачейки единия си крак. Тревога изпълни Зенди, когато осъзна, че е ранен.

— Хвърли я на мен! — поиска Бестиал от земята, където току-що се бе приземил. — Ще я хвана!

— Пусни ме! — нареди Тайгър.

Зенди съвсем не искаше да прави това, но знаеше, че няма време да спори. Гъстият дим правеше дишането почти невъзможно и беше цяло чудо, че покривът не се е срутил под краката им досега. Тайгър не й даде възможност да се изправи, вместо това я повдигна и я нагласи в люлката на ръцете си. Поднесе я над ръба и тя разбра какво възнамерява да стори. Обаче не каза нищо, отчаянието, изписано върху лицето му, ясно й показа, че няма друг избор.

Когато я пусна, тя полетя надолу, докато две силни ръце я хванаха под коленете и около гърба. Заболя я, но точно сега изобщо не я интересуваше дали ще й останат синини. Вдигна глава рязко нагоре, за да види Тайгър, защото бе силно притеснена за неговата безопасност.

Той скочи и опита да се приземи на краката си. Но вместо това падна и изрева — краката му се подкосиха и той се просна на асфалта. Зенди се замята в ръцете на Бестиал, но мъжът отказа да я пусне. Завъртя се заедно с нея, от което й се зави свят, и се затича бързо.

Резките движения разтърсваха тялото й, но тя успя да се обърне в прегръдките на мъжа. Надникна над рамото му и видя как третият мъж скочи от покрива на горящия кемпер, приземи се на крака, наведе се и вдигна Тайгър.

Експлозията пръсна всички прозорци на автомобила и парчета стъкло полетяха във всички посоки. Бестиал леко се приведе и притисна Зенди към гърдите си. Когато я вкара през открехнатите порти на Резервата, тя изгуби от поглед пожара и Тайгър.

— Тайгър! — изкрещя, изпаднала в ужас.

— Спокойно! — каза й Бестиал, спирайки лудия си бяг. Обърна се и погледна през полуотворената врата.

И тогава Зенди видя Тайгър. Той изцяло се бе облегнал на огромния Нов вид, който беше участвал в нейното спасяване. Тайгър не можеше да стъпва на единия си крак, но когато минаха през портата, погледът му се прикова право в нея. Мъжът бе обвил ръка около кръста му и му служеше като опора. Двамата идваха право към нея.

Непролети сълзи напълниха очите й. Тайгър я беше спасил, рискувайки собствения си живот. Той и приятелят му спряха на крачка от нея и Бестиал. Тайгър се отдръпна от другия мъж, отвори ръце и погледна в очите Новия вид, който я държеше.

— Дай ми я, Бестиал!

— Тайгър… — започна той, но спря, когато Зенди се измъкна от обятията му.

Само след секунди Тайгър замря с нея в прегръдките си. Краката му едва го държаха и той се олюля. Внезапно двама офицери в пълна бойна униформа изникнаха до тях, за да ги задържат да не паднат. После внимателно отпуснаха прегърнатата двойка, докато Тайгър седна на земята със Зенди в скута си. Той измъкна ръцете си изпод краката и гърба й и обхвана в шепи лицето й.

— Нямах предвид нещата, които казах в болницата. Дори не си спомням, че съм се събудил. — Гласът му беше тих, изпълнен с болка. — Никога не съм искал да те изгоня.

— Добре ли си?

Той изръмжа.

— Чу ли какво казах? Това беше резултат от медикаментите, които ми бяха дали.

— Обадете се за лекар — извика някой. — И двамата са ранени.

Ръцете на Зенди трепереха, когато обгърна раменете му.

— Всичко е наред. Не се притеснявай за това точно сега. Кракът ти добре ли е?

— Счупих го отново. — Той облиза устни. — Ти добре ли си? — Погледът му се спусна към бузата й. — Къде те боли?

Нито една от синините й нямаше значение сега.

— Добре съм. Счупил си си крака отново?

— Той не беше напълно излекуван.

— Ти пак ме спаси.

Невероятните му очи се вдигнаха и се взряха в нейните.

— Винаги ще правя каквото е необходимо, за да те защитя, Зенди. Благодарен съм, че отново те държа в прегръдките си.

Сърцето на Зенди ускори ритъма си.

— Ти почти се беше превърнала във факла, а се притесняваш за мен? — учуди се Тайгър.

Зенди кимна.

— Да. — Едва сега мозъкът й започна да функционира. — О, Боже! Седя в скута ти! Сигурно ти причинявам болка?! — Тя опита да се отдръпне, но той не пусна лицето й, задържа я на място.

— Не ми пука. Само искам да бъда възможно най-близо до теб.

— Тайгър? — Слейд се прокашля.

Зенди се обърна и погледна към мъжа, който я беше наел. Той стоеше до тях с мрачно изражение.

— Остави ни на мира — изръмжа предупредително Тайгър.

— И двамата трябва да отидете веднага в Медицинския център.

— По-късно — поклати глава Тайгър.

— Тя е ранена, Тайгър. Ние не знаем какво са й причинили. И двамата трябва да бъдете прегледани от нашите лекари. Няма да ви разделяме, ще бъдете близко един до друг. Може ли да я взема от теб?

Тайгър се взря в очите на Зенди.

— Позволи му да те носи! Аз не мога.

Слейд се наведе и внимателно я вдигна. Тайгър трепна и лицето му се изкриви от болка, което веднага я обезпокои. Тя се размърда, настоявайки да я пуснат.

— Мога да вървя — каза и погледна към онзи, който я държеше.

Слейд меко изръмжа.

— Вие двамата сте си лика-прилика. Упорити и безразсъдни, когато става въпрос за другия. Стой мирно!

Той се обърна и се запъти към чакащия джип. Постави я внимателно на предната седалка, а Зенди се опита да погледне над рамото му, за да види Тайгър. Слейд се наведе близо до лицето й, закривайки гледката й и я погледна в очите.

— Направи ми една услуга, Зенди Гордън. Разбери, че Тайгър не помни нищо от това, с което е наранил чувствата ти, и съм готов да се закълна, че той е абсолютно честен, когато казва, че не е имал предвид онова, което е казал. Той заслужава да се поизмъчи малко за думите, които е казвал за мъжете, избрали си за половинки човешки жени, но не искам никога повече да го виждам така сърдит. Беше болезнено да го гледаш, докато се притесняваше за твоята безопасност. Прости му и той може би пак ще стане разумен и мил.

Слейд се изправи и кимна на водача на джипа.

— Отведи я в Медицинския център. И побързай, за да може да я прегледат, преди да пристигне Тайгър. Съмнявам се, че сега е в настроение да гледа как доктор Харис докосва неговата жена.

Джипът потегли и Зенди най-сетне видя Тайгър. Двама офицери го държаха от двете му страни, за да не пада цялата тежест върху краката му. Тогава я обхвана силна тревога — Тайгър беше много по-зле, отколкото показваше. Автомобилът зави и тя го изгуби от поглед.

— Зенди?

Познат глас я накара да се извърне в седалката.

— Смайли!

— Радвам се, че си жива! — Той я погледна за миг, после пак продължи да следи пътя.

— Аз също!

— Следващият път не напускай Резервата без засилен ескорт.

Тя се отпусна в седалката.

— Няма проблем.

— Тайгър ще се оправи. Ние сме силни и се възстановяваме бързо. Той не биваше да напуска болницата, докато костите му не са зараснали напълно, но обезумя, когато научи за отвличането ти. Това забави лечението му, но скоро всичко ще бъде наред. Престани да се притесняваш!

Зенди се обгърна с ръце и се помъчи да не плаче. Толкова много неща се бяха случили, че щеше да отнеме време, докато се възстанови психически. Емоциите й бяха твърде близо до ръба.

— Не плачи! Тайгър ще се излекува.

Тайгър твърдеше, че няма спомен от случката в болницата. Зенди затвори очи, докато осмисляше тази информация. Чудеше се дали в неговото упоено състояние той е казал това, което е било в подсъзнанието му. Смяташе ли, че не трябва да бъдат заедно? Че тя наистина е враг?

Джипът спря и Смайли я придружи до сградата. Медицинският персонал беше в пълна готовност, всички лекари чакаха вътре, за да се справят с всяка възникнала извънредна ситуация. Зенди бе отведена в кабинет за прегледи, а една жена-лекар и медицинска сестра — мъж от Новите видове я последваха.

— Аз съм доктор Алисън — представи се тя. — А ти си?

— Зенди Гордън.

— Тя работи в Резервата — каза мъжката медицинска сестра тихо. — Била е вече веднъж тук след инцидента с протестиращите пред портите и е била прегледана от доктор Харис-младши.

— Благодаря за историята! — Докторката се усмихна. — Обикновено съм в Хоумленд, но пострадалите от катастрофата с хеликоптера се нуждаеха от моите грижи, затова бях доведена в Резервата. Боя се, че не познавам много от служителите тук, но ми е приятно да се запознаем. Просто съжалявам, че обстоятелствата не са от най-добрите. — Тя сложи ръкавици и внимателно опипа челюстта на Зенди, обърна главата й на една страна, за да огледа бузата.

— Някой те е ударил?

Зенди опита да си спомни в подробности нападението в къщата и последвалото отвличане. Цялата история за това, което бе преживяла, се изля на един път.

— Така че това е всичко. Тайгър се нуждае повече от теб, отколкото от мен. Смята, че кракът му е счупен.

Лекарката обърна глава и погледна към медицинската сестра.

— Иди и се увери, че доктор Харис се справя, става ли? И двете искаме да знаем това.

Новия вид бързо напусна стаята, а лекарката се усмихна.

— Тайгър ще е по-добре под грижите на доктор Харис. Вчера имахме голям спор с него. Той искаше да напусне болницата, а аз бях категорично против. Така че аз съм последният човек, който ще иска да види като лекар. Най-вероятно ще започне да ми ръмжи, когато му кажа „нали ти казах“.

— Той ми спаси живота. Можеше да изгори заедно с мен, ако покривът на автомобила се беше срутил.

— Радвам се да чуя, че това си е заслужавало болката, която той е изтърпял. Ранена ли си някъде другаде, освен на лицето? — Пръстите в ръкавици докоснаха лицето й и докторката се намръщи. — Откъде са тези червени белези по челюстта ти?

— Залепиха устата ми с тиксо. Успях да го намокря с език и го отлепих от устните си, но за останалата част не можах да направя нищо. Идиотът, който ръководеше групата, дръпна лепенката от лицето ми, точно преди да се опита да ме убие. Заболя ме толкова силно, че дори не можех да дишам в първите няколко секунди. Ох! Сега мястото там е много чувствително.

— Кожата не е разкъсана, но ще те боли още известно време.

— Ребрата и талията също ме болят. Бяха ме овързали с колани, които се впиваха в мен.

— Легни!

Лекарката внимателно я прегледа.

— Само си натъртена. Няма нищо счупено. Отървала си се от този кошмар със забележително малко наранявания. Имаш късмет. Някакви проблеми с дишането от дима, който си поела? — Доктор Алисън проми няколко драскотини, които откри по тялото на Зенди.

— Не. Беше достатъчно ветровито, за да изтласка по-голямата част от дима настрани.

— Можеш да седнеш. — Лекарката свали ръкавиците. — Ти си късметлийка, Зенди Гордън.

— Може ли да те попитам нещо?

Докторката повдигна вежди.

— Разбира се!

— Ъъм… — Зенди се поколеба. — Случи се нещо, което ме притеснява. Тайгър ми каза едни думи в болницата, когато се събуди, и сега твърди, че не помни нищо. Смяташ ли, че медикаментите са го накарали да каже неща, които може би той чувства дълбоко в себе си?

Жената въздъхна и погледна към вратата, после отново към пациентката си.

— Не знам какво са ти казали, но ти работиш за НСО, така че мога да ти имам доверие. Някои от медикаментите, които открихме във файловете на Мерикъл, са експериментални. Те са работели над това. Създавали са нови лекарства и са ги тествали върху Новите видове. Някои от тях са ставали неконтролируеми, когато веществата попаднели в кръвта им. Ставали са агресивни до границата на безумие, а други са имали уникални странични ефекти, вариращи от замъгляване на разума до тежки промени в личността. Това, което е казал Тайгър, беше ли нормално, или нещо, което би могла да очакваш от него?

— Не мисля така.

— Ето ти отговора. Щом толкова те притеснява, питай Тайгър. Новите видове са известни с тяхната откровеност. Убедена съм, че той няма да излъже, независимо какви проблеми ще възникнат от това. Заплаши ли те, или се опита да те нападне? Прекарах много време с Тайгър и това не е нормално за него. В действителност той е много сладък.

Зенди веднага изпита ревност.

— Излизала ли си с него?

— Не. — Доктор Алисън поклати глава. — Ти не си само служител, нали? Предполагам, че сте свързани.

— Бяхме, преди инцидента. Той… хм… изведнъж приключи с мен, когато се събуди. Но каза, че не си спомня нищо от това и се извинява.

— Вече имаш отговора. Поговори с него. Сега в организма му няма лекарства, но скоро ще трябва пак да ги приеме. Те ускоряват лечението.

— Как?

Лекарката се поколеба.

— Била си с Тайгър? Мисля, че тези белези от ухапване, които видях по време на прегледа, са негови.

— Да.

— Ти си влюбена. Виждам го в очите ти, когато говориш за него. — Тя се усмихна. — Видовете са били генетично променени. Тяхната ДНК е била смесена с гените на различни животни. Мерикъл е успяла да управлява този процес достатъчно, за да… ами… като цяло… казано с по-прости думи, да принуди телата им да засилят някои функции. Имунната им система е изненадващо устойчива на болести и всички наранявания и травми се лекуват много бързо. Коктейлът от лекарства, който открихме във файловете, ускорява още повече оздравителния процес. Ако Тайгър наистина си е счупил отново крака, той ще се нуждае от повече дози. Тогава костта ще зарасне само за няколко дни, а не за седмица. Видовете мразят да лежат неподвижно и са ужасни пациенти. — В очите на лекарката проблесна копнеж. — В повечето случаи. Имам един пациент, при когото лекарството изобщо не действа. Той е в кома и не можем да го събудим.

— Съжалявам много! Да се надяваме, че ще се събуди. Той беше ли в хеликоптера заедно с Тайгър?

— Не. Номер 880 беше спасен и докаран в Хоумленд преди няколко седмици. Изобщо не ми се искаше да го оставям на грижите на другите лекари, но моята помощ беше необходима тук. Все още имам привилегии в болниците в тази област. Повечето от останалите лекари, които работят в НСО, нямат такива, тъй като идват от други части на страната. Ето защо ми се обадиха да дойда. — Доктор Алисън се обърна за миг, след което отново погледна Зенди. В ръката си държеше спринцовка. — Трябва да ти бия инжекция. Имаш някои рани, а това е антибиотик. Така ще се чувствам по-спокойна. Мога да кажа, че повечето не са пресни, сигурно са станали по време на отвличането и микробите са имали време да работят в тях. Кога последно са ти слагали инжекция против тетанус?

— Правя си всички ваксинации навреме и никога не пропускам годишния преглед. — Иглата се заби в ръката на Зенди. Тя трепна и отмести поглед, защото мразеше инжекциите.

— Този антибиотик е много силен и ще унищожи действието на контрацептивите.

— Не вземам нищо.

Лекарката изви въпросително вежди.

— Не вземаш нищо?

— Не.

— Добре. Тогава ще ти спестя лекцията за презервативите, след като Тайгър вече ги използва. Както е известно, тези инжекции ще нарушат цикъла ти. Може да пропуснеш един период или да имаш два последователно.

— Аз не боледувам от нищо. Тайгър не трябва да използва презервативи.

Другата жена се обърна, за да изхвърли спринцовката и тампона, напоен с дезинфектант, който бе използвала за инжекцията.

— Не ми казаха, че си негова половинка. Всъщност трябва да ни съобщават такива неща.

— Не съм обвързана с Тайгър. Знам какво означават ухапванията, но той просто изгуби контрол.

Доктор Алисън се обърна и погледна пациентката си с недоумение.

— Абе, хора, какво ви става, опитвате се да забременееш ли? Никога не съм чувала някой от Новите видове да го прави, преди да се обвърже. — Жената сви рамене. — Предполагам, че стават все по-модерни в своите възгледи.

Зенди беше объркана.

— Той не може да ме забремени.

Очите на доктор Алисън се разшириха.

— Какво? — попита Зенди.

— Не ти ли е казал?

— Да ми каже какво?

— Глупав кучи син! — Лекарката беше много ядосана. — Правилата гласят, че той трябва да използва презервативи, ако не сте съпружеска двойка, и да те информира, че може да забременееш, ако спре да ги използва, след като се обвържете.

Зенди беше слисана.

— Ще си поговоря сериозно с Тайгър и трябва да информирам Триша. А тя най-вероятно ще предаде това на Джъстис.

Зенди бързо протегна ръка и хвана лекарката, когато жената се опита да излезе от кабинета.

— Какво каза?

Другата жена я погледна нерешително и въздъхна.

— Щом като работиш за НСО, си била длъжна да подпишеш споразумение за поверителност. Това е класифицирана информация. Съвсем реално е, че мъжките Нови видове могат да ни забременят. Нас, човешките жени. Тайгър е трябвало да използва презервативи или да те предупреди, че това е възможно. Аз не биваше да ти казвам нищо, но предположих, че знаеш. Дявол да го вземе! Може да имам сериозни проблеми заради това, но като жена съм възмутена, че те е изложил на риск. Имаш право да знаеш, след като спиш с него.

— Ние правихме секс по време на овулация.

— Откъде знаеш това?

— Повярвай ми! Знам. Искаш да кажеш, че може да съм бременна?

— По дяволите! — Лекарката се върна обратно в кабинета. — Надявам се да не си. Съмнявам се антибиотикът, който ти дадох, да навреди на плода в толкова ранен стадий, но нямаше да ти го дам, ако не беше абсолютно необходимо. — Тя рязко отвори шкафа и извади някакъв опакован комплект. После се обърна. — Отвори уста и ми позволи да взема проба. Сега ще разберем. Ето защо има правила, а Тайгър не ги спазва. Аз преди всичко съм лекар и ти дадох това лекарство, което не бих направила, ако знаех всички факти.

— Какво?

— Нека просто да направя този тест. Мога веднага да разбера, ако си бременна. Новите видове са различни от нас и анализът на хормоните ти ще бъде положителен в рамките на двадесет и четири часа след оплождането. Знам, че не сте имали сношение след инцидента с хеликоптера.

Зенди беше изпаднала в шок, докато лекарката отвори рязко друг шкаф, взе проба от слюнката й и потопи тампона в епруветка с бистра течност. Наведе се и съсредоточено загледа парчето памук. Мина дълга минута, преди жената да се изправи.

— Отрицателен — съобщи доктор Алисън, показвайки епруветката на Зенди. — Щеше да стане червено, ако беше положителен. А тук няма оцветяване — течността е прозрачна.

— Сигурна ли си? — Сърцето на Зенди продължаваше да бие бързо.

— Сигурна съм. — Лекарката въздъхна. — Или Тайгър наистина се доверява на носа си, който може да му каже кога е безопасно да има сношение с теб, или се е опитал да те забремени. Настоятелно ти препоръчвам да говориш с него. Ще съобщя на моя ръководител, а тя ще информира Джъстис Норт. Триша ще се погрижи това да не се случва повече.

— Моля те, не го прави! — каза бързо Зенди. Тя все още не можеше да осъзнае онова, което бе научила. — Не искам да има неприятности.

— Това не е шега. Знаеш ли какво ще стане, ако някой научи, че Новите видове могат да имат деца?

— Имам доста добра представа. Току-що прекарах известно време с луди фанатици, които мразят Видовете.

Жените се взираха една в друга.

— Добре. Няма да кажа нищо. Ще се позова на лекарската тайна. Така ще си покрия задника. Но ти непременно трябва да говориш с него.

— Повярвай ми! Ще го направя. — Но нямаше никаква представа какво да му каже.