Лорън Донър
Тайгър (18)

Глава 17

Паркирала на алеята пред дома си, Зенди продължаваше да седи в колата. Това бяха най-дългите и най-ужасните двадесет и четири часа. Беше научила, че Тайгър е пострадал в катастрофа, а сега го бе загубила. Той беше жив. И това бе всичко, което наистина имаше значение. Сълзите заплашваха отново да потекат, но тя ги преглътна. Сладоледът определено беше начело в списъка с нещата, които можеха да й помогнат.

Тя отключи, отвори входната врата и остана поразена от гледката, която я посрещна. Диванът й беше разкъсан, а пълнежът от възглавничките разпръснат по килима. Масата до него беше на парчета и настолната лампа — счупена. Стените бяха нашарени с нещо червено и носът й веднага долови миризмата на боя и на още нещо отвратително.

— Какво за…

Някой беше разбил и унищожил дома й. В страха си, че този, който го е направил, може да е още там, Зенди отстъпи назад. После се обърна, за да се втурне към съседите и да се обади на полицията, но само успя да ахне и се закова на място. Висок мъж стоеше на прага на верандата. Изглеждаше около трийсет годишен. Лицето му се изкриви, когато се намръщи.

— Здравей, блуднице на Сатаната!

Смисълът на думите му едва достигнаха до мозъка й, когато зад гърба й се чу хрущене на стъкло под подметките на някого, и тя обърна глава, за да погледне отново към вътрешността на къщата си. Двама други мъже, около двайсетгодишни, излязоха от кухнята. Ръцете им бяха изцапани с боя — поне се надяваше, че това е източникът на червеното, а не нещо друго, тъй като много приличаше на кръв. Погледът й веднага се насочи към стените и тя бе сигурна, че неприличните думи, изписани небрежно там, са направени с боя. Поклати глава.

— В портмонето си имам петдесет долара. Вземете ги — Ръцете й трепереха, когато протегна напред чантата си и ключовете за колата. — Вземете и колата. Това са просто неща, които не си струват живота ми. И никога не съм ви виждала — нито вас, нито приятелите ви. Вземете каквото поискате, само не ме наранявайте, моля ви. Кълна се в Бога, че дори няма да се обадя на ченгетата.

Този, който се бе изправил срещу нея, изсумтя шумно.

— Какво знаеш ти за Бог? Не сме тук, за да крадем вещите ти. Дойдохме за теб.

— Защо? — Тялото й се скова от страх.

— Ти работиш в Резервата и помагаш на демоните, дошли на земята.

— Какво? — Объркването беше следващата емоция, която я обхвана.

Непознатият пристъпи напред, принуждавайки я да влезе в къщата и затвори вратата след себе си, като по тоя начин я хвана в капан в унищожената й дневна, заедно с него и двамата му приятели.

— Мислихме, че ти си Джеси Норт, но нашия брат ни каза истинското ти име и адреса ти. Така те намерихме. Той ни даде тази информация, преди демоните да го убият.

— Не може да е мъртъв — прошепна един от двамата мъже зад нея. — Не казвай това, братко Адам.

Зенди погледна към говорещия, който изглеждаше най-младият от групата. Той имаше сериозен проблем с акнето и това я накара да си помисли, че младежът едва е започнал двадесетата си година. Сълзи изпълниха очите й, докато се взираше в него. После обърна поглед към брат Адам, тъй като, изглежда, той беше главният.

— Той така и не се измъкна от това свърталище на злото. Или са го убили, или са почернили душата му. Демоните сеят своето зло в другите. Съжалявам за братовчед ти, братко Бруно! Той даде живота си, за да ни предаде тази грешница. — Откачалникът пред нея се втренчи в лицето й. — Ще се погрижим жертвата му да не е била напразно.

Зенди разбра, че е затънала в големи неприятности. С всяка изминала секунда ужасът я обхващаше все повече и по-силно.

Брат Адам се усмихна — студена, страховита усмивка, която не достигна до тъмните му очи, приковани в нея.

— Тя ще послужи за пример на всички богобоязливи жени, че трябва да стоят далече от тези демони.

Третият мъж се изкикоти зад нея.

— Мисля, че тя ще изглежда добре, когато я приковем към кръста и го запалим пред портите на онова адско място. Това ще бъде показано по целия свят на всички потенциални грешници и ще ги разубеди да не напускат праведния път. Ще се обадим на всички медии да присъстват там, за да станат свидетели на първия ответен удар срещу злото.

Зенди чу достатъчно. Тези тримата бяха тотално изперкали и никакви аргументи не бяха в състояние да ги вразумят. Обходи с поглед стаята, преди да се обърне към мъжа, стоящ пред нея. През ръцете й бяха минали достатъчно писма от религиозни фанатици, за да може да отгатне, че тези са едни от тях.

— Вие сте от църквата „Уудс“? Вашият водач изпраща много писма до НСО. Чела съм ги. — Стрелна поглед из стаята, търсейки път за бягство. — Можем да обсъдим проблемите, които той има с Новите видове.

— Този кретен? — Брат Адам изсумтя. — Не той говори от името на Бог. Ние го правим.

Зенди се втурна към кухнята, за да стигне до задната врата. От гърлото й се изтръгна силен вик, младата жена се надяваше, че някой от съседите й ще я чуе и ще се обади на 911. Бързото й движение изненада мъжете, но се оказа, че там има повече от трима от тях.

Зенди се блъсна в четвърти, когато той изскочи от ъгъла, препречвайки пътя й.

— Хванах те!

Блъсна се толкова силно в него, че отскочи назад и се стовари тежко по задник на пода. Зенди отново изкрещя и се опита да изпълзи надалече. Болка прониза ръката й, когато дланта й попадна върху счупено стъкло от лампата. Нечия ръка я хвана за косата и я изправи на крака. Агонията я накара да изстене.

Този, който я държеше за косата, използва ситуацията, че контролира жената, бутна я напред и я блъсна в стената. От удара в мазилката бузата й пламна от болка. Някой я хвана отзад и изви ръцете й зад гърба. Ръката отново я дръпна за косата и Зенди изпищя, когато нападателят заби лицето й в стената.

— Да се махаме оттук. Някой може да я чуе.

— Докарайте микробуса — нареди брат Адам. Той беше този, който държеше Зенди за косата.

Около гърлото й се обви ръка и я стисна. Зенди започна да се бори, но тялото на противника се наведе напред и я притисна болезнено към стената. Мъжът държеше косата й в единия си юмрук, а в другия — шията й. Тя не можеше да диша, лицето й гореше и Зенди изпадна в паника, когато усети, че се задушава.

Опита да се вкопчи в ръката върху гърлото си, но другите мъже я сграбчиха и приковаха ръцете й към стената. Риташе и се съпротивляваше, но не можеше да се освободи. Пред очите й заиграха черни петна, преди всичко да потъне в мрак.

* * *

Тайгър се събуди и се взря в белия таван с множество малки дупчици по него. След това миризмите изпълниха носа му. На човеци, на антисептици и на климатизиран въздух. Сбърчи нос, когато разпозна миризмата на болница, и се помъчи да си спомни как се е озовал тук.

Паметта му бързо върна ужаса, който беше преживял, когато хеликоптерът бе обстрелян от земята и падна. Катастрофата беше жестока, но очевидно той бе оцелял. Обърна глава и се загледа в мъжа, който седеше в ъгъла.

— Как се чувстваш сега? — изръмжа Бестиал. — Чувстваш ли се по-нищожен от копеле?

Тайгър остана шокиран от думите на приятеля си.

— Не беше моя вината, че хеликоптерът се разби. Всички ли оцеляха?

Бестиал кимна мрачно.

— Един от човешките пилоти е в критично състояние, но лекарите казаха, че ще оживее. Той е в отделението по изгаряния. Дадоха ти лекарства, разработени от Мерикъл. Имаше множество фрактури и травма на главата. Ще страдаш от болки в продължение на няколко дни, но съдейки по темповете, с които се възстановяваш, утре вечер ще бъдеш наред.

Тайгър се отпусна.

— Моля те, дай ми телефон. Трябва да се обадя.

— Не — изръмжа Бестиал.

— Не? — учуди се Тайгър.

— Не. Не бих направил нищо за теб в този момент. Дори нямаше да съм тук, ако Джъстис не беше наредил на мен и Джейдид да те охраняваме.

— Защо си ми толкова ядосан? Какъв ти е проблемът? — Тайгър изглеждаше объркан.

— Не се преструвай, че не знаеш за моя проблем. Имах предвид точно това, което казах. Ще преследвам жената и ще се обвържа сам с нея. Ти си глупак, Тайгър! Тъп идиот!

— Нямам представа за какво говориш. Жената — коя е тя?

Бестиал изсумтя.

— Тя седеше до леглото ти и се грижеше за теб. Спа свита в едно кресло до леглото ти, само за да държи ръката ти, докато беше в безсъзнание.

— Коя? Колко време бях в безсъзнание? — Тайгър беше в шок. — Колко съм зле?

— Беше. Казах ти, че лекарствата действат. Имаше счупени кости, но те бързо зарастват. Ръката и кракът ти са добре, но все още не са успели да ти махнат гипса. Имаше тежка травма на главата и лекарите предполагаха, че няма да се събудиш. Казват, че сега си добре, но аз не съм съгласен. Мисля, че имаш сериозно мозъчно увреждане. Загубил си здравия разум.

— Какъв ти е проблемът? Защо си ми толкова ядосан?

— Тя сложи стола до леглото ти, за да може да те гали и докосва, докато спиш. Наблюдавах я как те къпе и се грижи за теб. Почти изгуби гласа си, докато шепнешком те молеше да се събудиш за нея. Не отиде в друга стая, за да спи на легло. О, по дяволите, не! Вместо това тя седеше тук, притеснена за теб.

— Коя?

— Ти знаеш коя. — Бестиал се намръщи.

— Нямам представа за какво говориш. — Тайгър поклати глава озадачен.

— Не си спомняш, че Зенди седеше тук? — Бестиал тихо изруга.

Тайгър се опита да седне, но се задъха от болката в ребрата. Погледът му отчаяно зашари из стаята.

— Къде е Зенди? — Вдиша дълбоко, но усети само болничната миризма. Ароматът на Зенди го нямаше. Новия вид се втренчи в приятеля си.

Огромният мъж бавно се изправи и приближи до леглото му.

— Ти я прогони. Каза й много груби думи, докато тя се разплака и избяга.

Очите на Тайгър се разшириха.

— За какво говориш? — Гневът му избухна. — Не бих направил такова нещо. Къде е Зенди?

От гърлото на Бестиал се изтръгна вик, когато сграбчи преградата на леглото.

— Наистина ли не си спомняш как я нападна с думи, преди да поискаш да я изхвърлим от тук?

— Не! — Тайгър отново се опита да седне. — Не бих направил такова нещо!

— Но го направи. — Бестиал го накара да легне. — Престани да се бориш! Трябва да лежиш!

Тайгър впи поглед в приятеля си.

— Къде е Зенди? Не си спомням да съм я видял. Тя беше последното нещо, за което си помислих преди катастрофата. Зенди е в опасност, когато е с мен, и трябва да я защитя от хората, които могат да й навредят.

— Тя пристигна вчера сутринта, след като чула за катастрофата на хеликоптера и поиска да те види. Дори ни показа белезите от твоето ухапване, за да докаже, че е била с теб, защото ни беше трудно да повярваме, че си се замесил с човешка жена. Ти се събуди и я нападна с думи.

— Не бих направил това! — Тайгър имаше лошото усещане, че Бестиал не лъже. — Какво точно казах?

Вратата се отвори и Джейдид влезе вътре.

— Той отново е буден? Трябва ли пак да му даваме успокоително?

— Той твърди, че не си спомня нищо за предишното си събуждане и за Зенди.

— По дяволите! — Джейдид се намръщи и спря до леглото му. — Честно?

Тайгър се вторачи в другия си приятел и усети как сърцето му се свива в гърдите от страх.

— Какво й казах?

— Изкрещя й, че не искаш половинка и никога няма да я вземеш за такава. Заповяда й да напусне стаята ти. — Джейдид направи пауза. — Каза, че е твой враг.

Тайгър ги гледаше с широко отворени, невярващи очи.

— Кажи ми, че това е отмъщение за някои от шегите, които съм си правил с вас! Наистина не бих могъл да направя подобно нещо.

Погледът на Бестиал се смекчи.

— Но го направи. Зенди се разплака и бързо-бързо си тръгна от тук. Беше зашеметена от болка и шок. Ти я нарани жестоко. Тя не заслужава това, Тайгър. Зенди те обича. Тя седеше тук, грижеше се за теб, не се отдели от леглото ти нито за секунда. Напуснала е Резервата веднага щом е чула за катастрофата на хеликоптера, шофирала е собствената си кола до тук сама. Смайли се е опитал да я убеди да изчака ескорта, но й казал, че ще трябва да минат няколко часа, докато се освободят мъже, за да я придружат. Тя отказала да чака и трябваше да получи разрешение да може да те види. Зенди те обича и всеки може да го види от начина, по който те гледа. Ти си абсолютен задник, а тя е добра жена. И ще си най-тъпото копеле, ако не я вземеш за половинка.

— Не помня. Аз… — Тайгър беше в шок. — Не бих й казал нищо такова.

— Но го каза. — Бестиал тихо изруга. — Наистина ли не си спомняш?

— Не. Не бих направил това, по дяволите! Не бих изгонил Зенди. Ето защо искам телефон. Трябва да й се обадя.

— Направи го — потвърди и Джейдид. — Накара я да избяга, потънала в сълзи от болка. Трябва да е било от лекарствата. Не знаехме. Просто си помислихме, че си проклет задник, тъй като винаги си изразявал гласно неодобрението си срещу Видовете, които се чифтосват с човеци.

— Преди колко време си тръгна Зенди? — Тайгър почувства как гърдите му се свиват от болка.

— Преди пет часа. Имала е достатъчно време да се върне в Резервата. — Бестиал извади мобилния си телефон. — Ще се обадя и ще й кажа, че лекарствата са виновни за всичко, че те са говорили, а не ти.

— Моля те! — Тайгър кимна.

Бестиал набра номера на Сигурността и се идентифицира.

— Свържи ме с ескорта на Зенди Гордън.

Той се заслуша.

— Сигурен ли си? — Замълча. — Ясно. Когато пристигне, искам незабавно да ме уведомите. — Затвори и мрачно погледна Тайгър. — Изобщо не се е появявала в Резервата.

— Колко далече сме от там?

— Почти три часа път с кола.

— Сигурно е отишла в дома си. — Тайгър изруга тихо. — Дай ми телефона си. — Ще й звънна на мобилния.

Той набра номера, който бе запомнил наизуст, но той даде сигнал свободно, докато се включи гласовата поща.

— Зенди? Тайгър съм. Току-що се събудих и не помня нищо от случилото се преди. Нямам предвид нищо от това, което съм казал. Не бях на себе си. Моля те, малката ми, обади ми се! Номерът, който виждаш, е на Бестиал, обади се на него! — Той затвори.

Бестиал го изгледа.

— Малката ми?

Тайгър се намръщи.

— Май си влюбен, а? — Джейдид се засмя.

— Зенди е всичко, за което мисля, така че — да, влюбен съм.

— Чувството е взаимно. Тази жена те обича много и е напълно посветена на теб. Това беше очевидно. Бе ужасена, че няма да се събудиш и бдеше над теб като твоя половинка. Беше много впечатляващо.

— Зенди е много впечатляваща. — Тайгър се отпусна.

Бестиал внезапно се засмя.

— Но тя може да не ти прости. От нея ще стане чудесна половинка.

— Опитай се да я последваш и ще умреш! — изръмжа Тайгър. — Тя е моя!

— Но ти не си се свързал с нея — посочи Джейдид ухилен.

— Объркан съм — призна Тайгър. — Никога не съм искал половинка, докато не я срещнах. Тя е била наранена от мъжете и аз се опитвах да забавя нещата.

— Ние не действаме по този начин. — Джейдид поклати глава. — Ние вземаме това, което искаме.

— Тайгър прекарва твърде много време с работната група и слуша човешките мъже. Човешките условности сега оказват влияние и върху него. — Бестиал изсумтя.

— Хайде, ухапи ме! — изръмжа Тайгър.

— Ти почти ухапа Джейдид — съобщи Бестиал. — Мисля, че за днес това е достатъчно проливане на кръв.

Тайгър погледна към двамата мъже и видя честност, изписана на лицата им. Не можеше да си спомни как се е нахвърлил на единия от тях.

— Трябва да обясня на Зенди, че не съм искал да кажа това, което съм казал.

Джейдид се облегна на стената и се ухили.

— Тайгър ще си взема половинка.

— А може би не. Тя може да предпочете мен — подразни го със смях Бестиал.

Въпреки болката Тайгър принуди тялото си да се движи и с мъка се изправи до седнало положение. Погледна приятеля си предизвикателно.

— Ще стана и ще те пребия, ако продължаваш да заплашваш, че ще последваш това, което е мое. Тя е всичко, за което мога да мисля, когато не съм с нея. Трудно е да я оставя дори и за минута. Ароматът й ме кара да полудявам от желание да я докосвам и да се чифтосвам с нея.

Тайгър осъзна, че е шокирал приятелите си, когато всички следи от хумор изчезнаха от лицата на двамата мъже, и те го погледнаха със зяпнали уста. Изобщо не го интересуваше какво си мислят те. Беше постъпил глупаво, като отблъсна Зенди.

— Обичам да я усещам в ръцете си, когато заспивам, а събуждането с нея е прекрасно. Мисля за нея, когато не е с мен, и искам винаги да бъде наоколо. Зенди е изключителна. Тя е различна. Тя е…

— Твоята половинка — довърши Бестиал вместо него. — Идиот! Искаш или не искаш, ти я имаш вече, Тайгър. Е, поне така беше. Ти я накара да плаче. Беше ми болно да я гледам и не мога да си представя колко наранена се е почувствала една половинка да чуе тези думи. Ти ужасно я нарани. Не знам дали ще иска да остане с теб след днешния ден.

— Намери номера на домашния й телефон. Може би мобилния не е с нея. Вероятно го е забравила, когато е чула за катастрофата.

Бестиал кимна и отново се обади в НСО, за да поиска домашния номер на Зенди. Запамети го и го набра, без да сваля очи от Тайгър.

— Ще й обясня, че е било от лекарствата и ще й предложа ескорт до тук.

Тайгър изпита огромно облекчение.

— Благодаря ти! Трябва да й обясня, че никога не съм мислил това, което съм казал.

Бестиал се намръщи.

— Телефонът й дава заето.

След толкова неуспешни опити да се добере до Зенди, нетърпението започна да подлудява Тайгър.

— Повече не мога да издържам. Помогни ми! Отиваме в къщата й.

— Не — отвърна Джейдид, — ти оставаш тук, докато не оздравееш.

— Трябва да намеря Зенди.

— Запази спокойствие — заповяда Бестиал. — Имам план. Човешките жени обичат да говорят дълго по телефона, но знам, че има начин оператора да ни организира спешно повикване. Бих нарекъл този случай спешен. — Той се обади, поговори и накрая затвори. После внимателно погледна Тайгър. — Телефонът й е изключен от мрежата. Така каза операторът.

Тайгър опита да се измъкне от леглото.

— Отивам при нея. Тя е разстроена и аз трябва да й обясня всичко.

Бестиал бързо реагира и го бутна обратно.

— Тя живее само на няколко километра от Резервата, нали? Ще изпратя наши мъже в къщата й и ще ги накарам да й дадат телефон, за да поговори с теб.

— Благодаря! — Тайгър се усмихна.

Бестиал сви рамене.

— Запомни го, ако случайно си намеря и аз човешка половинка и имам проблеми. Може да ми притрябва твоята помощ.

— Имаш думата ми! — Тайгър отново се усмихна.

* * *

Когато Зенди дойде в съзнание, лицето я болеше, а устните й бяха подути. Прокара език по долната си устна и потръпна от болка, усети вкуса на кръв. Младата жена опита да седне, но нещо й пречеше. Огледа се бавно и осъзна, че е завързана за пейка в стар кемпер.

Китките й бяха оковани в белезници, а дебели колани през раменете, талията, бедрата и глезените й я приковаваха към плоската повърхност. Опита се да размърда ръце под коланите, но те бяха здраво стегнати. Напрегна слуха си да чуе нещо, но не долови никакви звуци.

Оранжевата и кафява боя по стените на кемпера бе избледняла, а самият той бе виждал и по-добри дни. Зенди изви глава, за да види кухнята и откри източника на миризмата, която дразнеше носа й, когато съгледа купищата мръсни чинии. На който и да принадлежеше това возило, той беше мърляч в най-прекия смисъл на думата.

Обърна глава на другата страна и видя множество брошури, пръснати по пода. Успя да прочете думите върху няколко от тях. Брошурите имаха религиозен характер и бяха предназначени да пропагандират омраза към Новите видове.

— Мамка му — въздъхна Зенди и отпусна глава върху тапицираната пейка. Паметта се възвърна и страхът се превърна в ужас.

Бяха споменали, че ще я изгорят на кръста. Тя бе чела достатъчно гневни писма, пълни с омраза, за да отгатне какви са основните им убеждения. Периодично се появяваха фанатични религиозни групи, които заявяваха, че хибридите между човек и животно са пратени на Земята от дявола, за да унищожат човечеството. Те гледаха твърде много филми на ужасите и за съжаление не бяха подвластни на гласа на разума. Фанатиците твърдо вярваха, че само злите същества могат да имат остри зъби и да ръмжат.

Мисли! Успокой се! Трябва да се измъкнеш от тази каша!

Мислите й бяха прекъснати от мъжки глас, който ставаше все по-силен. Зенди обърна глава към затворената врата, тъй като очакваше рано или късно някой да дойде да провери пленницата. Единственият й шанс беше с хитрост да ги накара да я пуснат. Напрегна ръце и крака, но така и не успя да ги раздвижи.

— Тази вечер ще покажем на всички тези дяволи, че не могат да спечелят.

— Това ще накара жените да мислят два пъти, преди да се свържат със злото — каза възбудено втори мъжки глас. — Сигурен ли си, че първо не трябва да я упоим? Не знам дали ще мога да слушам крясъците й, докато гори.

Стомахът на Зенди се качи в гърлото. Те наистина планираха да я изгорят жива. Това беше отвъд пределите на ужаса. Паниката я завладя с пълна сила и тя се помъчи да се изтръгне от коланите, които я държаха здраво.

— Ние сме на страната на правдата, братко. Наш свещен дълг е да покажем какво ще се случи с тези, които преминат към страната на злото.

— Прав си, братко Адам. Вярвам толкова силно в това, колкото и в нашата Библия. Трябва да покажем на грешниците как ще бъдат наказвани, за да се предотврати разпространението на тази чума по целия свят.

Вратата на кемпера се отвори със силно скърцане. Ярката слънчева светлина, която проникна вътре, я ослепи и младата жена премигна няколко пъти. Значи е била в безсъзнание цялата нощ. Първият мъж, който влезе вътре, беше онзи, който вчера застана на пътя й на входната врата. Той намръщено срещна уплашения й поглед.

— Ти си будна. Готов съм сега да те изслушам, ако искаш да изповядаш греховете си, преди душата ти да се пречисти тази вечер.

Зенди едва се въздържа да го попита дали въобще има някакъв избор и от подробното разясняване какъв глупав и луд кучи син е той. Друг един мъж, някъде в средата на шейсетте, последва Адам вътре. Набръчканото му лице веднага се обърна към нея.

— Тя не изглежда зла, братко Адам.

— Тази жена е в съюз с демоните. Не забравяй това. Злото приема различни образи, а нейният невинен външен вид е само уловка за глупаците.

Възрастният мъж кимна мрачно.

— Това е вярно. Ако не се намесим, тя може да свърши като булка на демон, също като другите жени, които посещават бърлогата на злото.

— Ние спасяваме душата й — съгласи се Адам. — Тя е просто жена, а всички ние знаем колко са слаби и глупави, когато видят мъжка кожа. Ето защо всички тези демони от НСО са толкова огромни. Жените само ги поглеждат и в тях се събужда похот, която ги води към греха. Те крият своите жени от нас, защото знаят, че ние сме по-силни и можем да устоим на плътските грехове.

О, дяволите да ги вземат! Зенди вече не можеше да се сдържа. Тези типове бяха направо абсурдни.

— Знаете ли от какво може да ме спасите?

По-възрастният мъж я изгледа любопитно.

— От какво искаш да бъдеш спасено, дете? Искаш ли да прегърнеш Бога и да поемеш по правилния път, преди душата ти да бъда очистена от злото тази вечер?

— Искам да бъда спасена от вас, луди идиоти! Това са най-големите глупости, които някога съм чувала. Мъжете са тези, които мислят само с долната си глава. Ако сте толкова религиозни, може би сте чували за десетте божи заповеди? Не убивай! Това говори ли ви нещо?

— Виждаш ли? Душата й вече е изгубена. Вероятно тя прелюбодейства със самия дявол. Точно както казах. Тези демони показват мускулите си и превръщат жените в похотливи курви. Ето защо трябва да бъде прикована към кръста и душата й да бъде очистена с огън — пенеше се Адам.

Страхът бързо бе заменен от гняв.

— Ако го правех с дявола, сега той щеше да е тук и да изпече проклетите ви задници като наденички на скара! Помислили ли сте някога за това? Дяволът знае всичко, нали? Ако му принадлежа, той щеше да дойде за мен. Пуснете ме, глупави копелета!

— Виждаш ли? — Адам кимна към другия мъж. — Омразата се излива от устата й.

— Омраза?! Говорите, че ще ме приковете към кръста и ще ме изгорите! Наистина ли си мислите, че съм изпълнена с омраза, защото ви нарекох глупави копелета?! Ало? Можете ли да размърдате мозъците си поне веднъж? Можете ли да помислите върху това, преди да извършите убийство?

Възрастният се намръщи.

— Всъщност нямаме намерение да те приковаваме към кръста. Ще те завържем с въжета за него. Ще е твърде жестоко да забиваме пирони в тялото ти.

Шокирана, Зенди зяпна.

— Шегувате ли се? А не е ли жестоко да ме изгорите? Що за хора сте, по дяволите, и какво не е наред с вас? Вижте, зарежете проклетите наркотици! Изхвърлете цигарите с марихуана и пушете малко здрав разум!

— Достатъчно! — отсече Адам. — Ние спасяваме душата ти. Ще те очистим и ще покажем на другите, че работата за демоните носи само смърт и унищожение.

— Огънят прочиства душата — съгласи се с нетърпение другият мъж.

— Какво правите в свободното си време, задници такива? Преследвате тийнейджъри, които слушат рок и носят черно? Обвинявате ги в магьосничество и ги давите? Оставете ме на мира! Някога чували ли сте за лекарства? Възползвайте се от тях!

— Не се нуждаем от лекарства! — извика Адам. — Мисията на живота ни е да унищожим злото и да установим Божията воля, като се борим с дявола и неговите изчадия, създадени от слугите му.

— Слуги? Наистина? Колко комикси сте чели? В тях няма нищо реално. Имам важна новина за вас, психари. Единственото зло, това сте вие, които извъртате религията така, че да отговаря на вашия тесногръд фанатизъм срещу хора, които не разбирате. — Тя прониза с поглед Адам. — Може и да не мога да се освободя, но искам да знаеш едно нещо, братко Адам. Ти си жалък идиот! — Погледът й се насочи към другия мъж. — И още по-жалки са тези, които го следват.

Може и да не й оставаше много да живее, но мътните да ги вземат, щеше да ги накара да се чувстват нищожества, до последния си дъх. И двамата мъже изглеждаха готови да се пръснат от ярост след тези обиди. Това й подейства почти удовлетворяващо и я насърчи да продължи. Винаги бе искала да изрази мнението си, когато четеше гневните писма, и внезапно й се бе предоставил шанс да се разтовари, ако успееше да скрие страха си.

— Мисля, че истинският ви проблем е, че нямате интимен живот и това е единственият начин да получите жена. Трябва да ги отвлечете и да ги завържете, за да ги накарате да слушат тези глупости. Гадно е да знаете, че сте неудачници, нали, и затова ревнувате? Новите видове са много секси, а вие и двамата няма да получите секс, дори и да се разхождате из публичен дом, облепени само в стодоларови банкноти.

* * *

Мобилният на Бестиал иззвъня и Тайгър почувства как сърцето му подскочи в гърдите. Зенди трябваше да му прости, след като й обясни за последиците от лекарствата и за това, че не си спомня нищо от това, което й е говорил. Щеше да й разкаже за своите чувства към нея и се надяваше тя да му повярва. Нямаше да се откаже, докато Зенди не разбереше всичко. Можеше да бъде много убедителен, когато е необходимо, и не мислеше да се предава, докато не я върнеше обратно в живота си.

Приятелят му отговори на повикването.

— Бестиал.

Тайгър видя как лицето на мъжа пребледня и устните му се свиха напрегнато. В очите на Бестиал блесна гняв и от гърлото му излезе ръмжене.

— Кажи ми как изглеждаше всичко. — Той замълча. — Колко? Можеш ли да проследиш дирята? — Заслуша се. — Сигурен ли си?

Тайгър разбра, че нещо не е наред и много се разтревожи. Дали не бяха атакували отново НСО? Или бяха стреляли по другия хеликоптер? След няколкото часа сън ребрата го боляха по-малко и той се опита да седне в леглото.

Бестиал отказваше да го погледне.

— Обадете се във всички правоприлагащи органи, дори и в човешките. Това е с приоритет. Трябва да намерим тези мъже незабавно и искам да бъда вторият, на когото ще съобщите за това. — Той затвори.

— Какво е станало? Ранили са някой от нашите ли? Писна ми от глупави хора. Защо не могат да бъдат разумни?!

Бестиал се надигна от стола си до вратата и най-сетне го погледна в очите. Ледът в яростния му поглед само потвърди, че се е случило нещо ужасно. Приятелят му приближи до леглото, спря на една ръка разстояние и въздъхна дълбоко.

— До тази сутрин не можахме да освободим членове на работната група, които да придружат нашите мъже до дома на Зенди.

Стомахът на Тайгър се сви, ръцете му се стегнаха в юмруци. Сърдечният му ритъм се ускори и той имаше болезненото усещане, че нещо лошо се е случило с жената, която толкова много обичаше.

— Добре ли е? — Знаеше, че няма да може да го понесе, ако отговорът е отрицателен.

— Домът й е бил съсипан от вандали. Миришело на четирима човешки мъже. — Бестиал посегна и сграбчи раменете на Тайгър, за да го задържи на място. Погледът му се изпълни със съчувствие, когато се взря в очите на приятеля си. — Също така са намерили и кръв от Зенди. Колата й била на алеята, но тя не е там. Предполагат, че е била нападната и отвлечена.

Информацията беше прекалено ужасяваща, за да е истинска, но Тайгър знаеше, че Бестиал няма да го излъже по този въпрос.

— Изгубили са аромата й отвън, на тротоара. Нашите мъже са разговаряли със съседите, които снощи са видели ван, спрял пред къщата й. Двама от тях са чули писъци, но са решили, че някой е пуснал телевизора твърде силно. Повечето от кръвта й е била открита вън. Когато са я отвлекли, е била жива и е кървяла силно. Кръвта не е много, ако това е някаква утеха. Сигурен съм, че ако искаха да я убият, щяха да оставят тялото в дома й. Правим всичко възможно, за да я намерим, Тайгър.

Тайгър обезумя. Болката беше толкова силна, че не можеше да мисли. Рев раздра гърлото му, когато се опита да скочи от леглото. Силни ръце го бутнаха обратно, но той започна да се бори. Зенди беше някъде там, ранена и отвлечена от човешки мъже. И се нуждаеше от него.

— Престани! — изкрещя Бестиал. — Все още се възстановяваш!

Вратата се отвори с трясък и в стаята се втурнаха повечето членове от екипа на работната група, за да помогнат да задържат Тайгър в леглото. Той се бореше упорито, ръмжеше и хапеше всичко, което се доближеше до устата му.

— Пуснете ме! Трябва да я намеря!

— Успокой се! — изръмжа Джейдид, като привлече вниманието му.

Тайгър отправи поглед към другия котешки вид, борейки се с емоциите си.

— Дай ми дрехите веднага! Отивам да търся моята жена! Помогни ми или се махай от пътя ми!

— Разбирам те, но ти все още не си укрепнал от нараняванията.

Тайгър оголи зъби.

— Те отвлякоха моята жена. На мое място ти щеше ли да лежиш тук кротко, докато други я търсят? Зенди е моя!

Джейдид се поколеба.

Бестиал разхлаби леко хватката си.

— Щях да чувствам същото, ако това беше моя половинка. Хайде, аз ще ти дам някои от моите дрехи. Твоите бяха унищожени. Ще я намерим, Тайгър. — Той се обърна и излезе от стаята.

Когато мъжете се отдръпнаха, Тайгър на секундата издърпа всички жици и сензори от тялото си и провеси крака от ръба на леглото. В бързината разкъса болничната нощница, докато се опитваше да я свали.

Изпитваше мъка и страх, докато стоеше на треперещите си крака и чакаше Бестиал да се върне. Пренебрегна всички погледи, отправени към него, с изключение на Джейдид. Остра болка прободе сърцето му, когато помисли, че неговата Зенди може да е мъртва. Мигновено отхвърли подобна мисъл. Ако искаха да я убият, щяха да са го направили веднага. И да оставят тялото й захвърлено в къщата. Не. Те я бяха отвлекли с определена цел.

— Ще ги убия всички до един, ако само един проклет косъм падне от главата й! — изръмжа силно Тайгър.

Бестиал се върна с куп дрехи в ръка.

— Ние ще ти помогнем да го направиш.

Джейдид протегна ръка и му помогна да се изправи.

— Ще я намерим!