Анет Бродрик
Служебен брак (6)

Шеста глава

Вечеряха в почти празния ресторант на хотела. Нямаше какво да си кажат. Мислите им бяха заети с това, което им предстоеше. Засега спорът бе приключен.

Когато се върнаха в стаята, беше тъмно. Без да каже дума, Лорън бръкна в общия им куфар и установи, че е взела една от копринените си нощници. Сви рамене. Когато си приготвяше багажа, мислеше как ще изглежда на митницата, а не как ще се чувства с тази нощница. Дори не си бе взела халата.

Отиде в банята и напълни ваната. Съблече се и се потопи в топлата вода с въздишка на облекчение.

Какъв ден бе прекарала! Събуди се от експлозия, участва в емоционален катаклизъм, който разруши всичките й представи за мъжете и секса и за участието й в интимности преди брака.

Продължи да изброява наум събитията от деня: пътуването зад Желязната завеса, срещата със Стефан и планът, който можеше и да означава никога да не се върне у дома. „Не мисли по този начин!“ — смъмри се тя. Планът ще успее, защото те щяха да се постараят да успее. В зависимост от приликата си с Френсис Монро, Лорън можеше да продължи маскарада с дни.

И после?

Джордан щеше да се върне и да я вземе.

Тя се усмихна на мисълта си. Знаеше, че той ще й помогне. Имаше му пълно доверие.

Когато излезе от ваната, Лорън бе отпочинала и успокоена. Умората от пътуването беше изчезнала. Облече нощницата, приближи се до огледалото и започна да се реши.

Изведнъж се вцепени. Ръката й замръзна във въздуха. Погледът й бе фиксиран върху образа в огледалото. Тънкият плат прилепваше плътно към тялото. По-добре да беше гола! Дори сянката около пъпа й се забелязваше. Всъщност гърдите й се показваха под дантелата. Така разсъблечена ли очакваха да си легне с Джордан Трент?

Тя се усмихна. Той нямаше никакъв шанс.

Каквото и да се случеше утре, тази нощ беше само нейна и тя възнамеряваше напълно да я сподели с Джордан. Напрежението между тях бе почти видимо от сутринта. Той едва ли се надяваше, че ще легне с нея в това легло и ще заспи! Не и след тази сутрин.

Лорън отвори вратата и излезе от банята.

Само малката лампа до леглото осветяваше стаята. Джордан стоеше в тъмния ъгъл и гледаше през прозореца. Когато тя влезе, той не я погледна и по изражението на лицето му личеше, че не си мисли за много приятни неща.

— Джордан?

Той погледна наоколо и се изпъна. Очите му се заковаха върху нея.

— Извинявай, че толкова се забавих във ваната.

Тя се приближи до него. Меката светлина обливаше гърба й.

Той осъзна, че няма начин да й устои тази вечер. Просто няма начин. Бе много притеснен, безпокоеше се за нея. А тя се появи с нощница, каквато не бе виждал досега. Какво стана с избелялата тениска от снощи?

Той се прокашля.

— Няма проблеми — промърмори, заобиколи я и отиде в другата стая.

Твърдо затвори вратата, но не преди тя да забележи желанието, което гореше в очите му, и начина, по който тялото му реагира на вида й.

Бе научила много за него сутринта. Смяташе да научи още повече, преди да приключи тази нощ.

Когато Джордан излезе от банята след дългия ободряващ душ, в спалнята бе тъмно. Само слабата светлина от двата прозореца му помогна внимателно да се придвижи до леглото.

Защо не си бе взел нещо спане? Когато събираше багажа си, бе твърде ядосан, за да се сети за всички усложнения, които можеше да се появят при пътуването с жена, представяща се за негова съпруга. Следователно можеше да обуе единствено панталоните или джинсите си. И двете не бяха подходящи.

Той допря с крак леглото. Придвижи се внимателно по ръба и бавно се отпусна върху него. Дотук добре. Може би тя вече спеше? Притаи дъх и се заслуша. След като малко се успокои, долови и лекото й дишане. Какво всъщност очакваше?

Предишната нощ поне леглата бяха отделни. Тази вечер нямаше избор. Трябваше да спят като семейна двойка. Тези, които ги подслушваха, щяха да уловят всеки необичаен звук.

Освен това нямаше дори един удобен стол или пък кресло. Не смяташе да спи на пода.

Джордан леко повдигна завивките, сви се и се увери, че е запазил безопасно разстояние между себе си и центъра на леглото. Щеше да бъде дълга нощ, но се нуждаеше от колкото бе възможно повече сън. Опита да се отпусне и се опъна.

— Джордан, скъпи…

Почти се изправи в леглото. От прилагателното, което бе прибавила, пролича, че тя се досещаше, че ги подслушват.

— Ммм? — отвърна внимателно той. Какво ли целеше тя?

— Не съм те питала. Нали няма да се сърдиш, ако се окаже момиче?

Наелектризирана тишина обхвана стаята. Той обърна глава, но не успя да види друго, освен бледия силует на тялото й.

— Какво? — попита със сподавен глас.

— Бебето — каза тя с тон, който му показваше, че се усмихва. — Зная, че нямаше планове да започваме толкова рано, но след като вече е на път, не съжаляваш, нали? — попита тя с копнеж.

— О, Лорън…

Тя се приближи, прокара крак по глезените му и потърка стъпалото му. Джордан почти изскочи от леглото.

— Какво правиш! — прошепна дрезгаво той.

— О, извинявай, любов моя. Притеснявам ли те? Това легло е доста по-малко от нашето, нали? Но на нас не ни трябва много място, когато сме заедно. — Тя се приближи още и косата й падна върху рамото му. — Надявам се да прилича на теб — добави тя.

— Кой?

— Бебето. Ако е момче, искам да го кръстим като теб. Надявам се косата му да е черна и къдрава като твоята, да има големи черни очи и твоята дяволита усмивка.

— Дяволита… — прекъсна я Джордан, обзет от мисълта за Лорън и собственото му дете. За момент много ясно си го представи, сякаш то присъстваше в стаята с тях: черната къдрава коса, усмивката. Единствено очите му бяха сиви, като големи езера в ранна утрин.

След това едно малко момиченце се присъедини към бебето. Тя също имаше къдрици, но нейните бяха червени, почти като морков, а очите тъмнокафяви. Протягаше ръце към него и очакваше да я прегърне.

Джордан разтърси глава и примигна няколко пъти. Полудяваше ли? Напрежението ли бе твърде голямо? Той бе прав. Много бе остарял за този начин на живот. Трябваше да го затворят някъде в един спокоен санаториум…

— Или предпочиташ да го кръстим на баща ти?

Без да се замисля, Джордан отговори:

— Не, не искам да го кръщаваме на баща ми. — Гласът му прозвуча грубо в тихата стая и той се опита да скрие реакцията си с думите: — Какво ще кажеш да го кръстим на твоя баща? — Едва след като чу какво каза, Джордан разбра, че се е включил в идиотската й игра.

— Матю Макензи Трент. Хубаво звучи, нали? — каза тя с известна гордост.

Джордан се усмихна. Лорън определено приличаше на майка, която представя сина си пред публика. Той се премести, обърна се на една страна и я почувства цялата, от раменете до пръстите на краката си. Сложи свойски крака си върху нея и леко отпусна ръка върху гърдите й.

— А дъщеря ни? — попита той и започна да хапе ухото й.

Изненадан, че може да говори така заспало, когато сърцето й работеше като локомотив, Джордан се зачуди докъде смята тя да продължи с играта.

— Дъщеря ни ли? — повтори Лорън без дъх.

— Ъхъ — отвърна той. Целуваше я по врата и леко докосна с език пулса в основата на гърлото й. — В случай, че е момиче.

— Не съм сигурна.

— Тя положително ще има твоята коса и големите ти очи, които изглежда изпълват мъжете с всякакви мисли…

— Така ли? Искам да кажа…

— О, да. Ако не бяхме вече женени, определено щях да се вбеся от начина, по който някои мъже те гледаха днес.

— Но аз…

Той я прекъсна, като постави устните си върху нейните. Тя се опита да се отдръпне, но бе здраво хваната от ръката и крака му.

Не възнамеряваше да се дърпа. Просто не очакваше да й отговори така внезапно. Лежеше и си мислеше колко малко могат да говорят в стаята. Бе решила да се пошегува с него. Но той й го върна без усилие.

Интересно, тя си представяше и малкото момче, и момичето. Бяха щастливи деца — весели, изпълнени с любов. Лорън усети такъв прилив на радост, че се обърна към Джордан и силно го прегърна. Може би той я целуна само за да я накара да замълчи, но след като сега се намираше там, където бе искала…

Джордан усети как съпротивата й изчезна, когато се приближи към него. Гърдите й докоснаха неговите и тя повдигна крак, за да обхване неговия между бедрата си.

В този момент всичките му добри намерения го напуснаха. Той определено не бе светец, въпреки че се опита да бъде такъв. А и Лорън изобщо не му помагаше. Ако не я познаваше, би се заклел, че се опитва да го прелъсти.

Той се подпря на лакти и погледна към лицето й. С превзета усмивка се прозя и каза:

— Е, скъпа, беше дълъг ден. Нека се опитаме да си починем. Ти трябва да се грижиш за себе си. — В същото време започна да смъква едната презрамка на нощницата й.

Лорън издаде странен звук — нещо между кашлица и въздишка. Джордан продължи да набира нощницата, докато я свали около кръста й.

— Лека нощ — каза той, точно преди да започне да я целува.

Целувките му бяха изпълнени със страст и решителност. Никой от двамата не се съмняваше, че този път ще правят любов и тя няма да го спре.

Съзнаваща необходимостта да не шумят, Лорън бе впечатлена от нежността на Джордан. Докато ръцете му леко свличаха коприната и дантелата надолу по тялото й и събираха нощницата около краката й, устните му продължаваха да я изучават. Той усети, че тя постави юмрук в устата си, за да не издаде някакъв звук.

Дори и да не бе умишлено, тя го предизвика. Сега обратен път нямаше. Преди настъпването на сутринта Лорън Макензи трябваше да опознае интимните отношения между мъж и жена.

Със забележителен успех започна да имитира Джордан. Когато прекара ръката си по корема му, мускулите му се свиха в отговор. Тя напипа слиповете и, следвайки примера му, ги смъкна надолу по здравите бедра.

С много внимателно движение, така че леглото едва се размести, Джордан се търкулна върху Лорън. За момент тя усети тежестта му, след което той се подпря на лакти.

— Много ли тежа? — прошепна почти безгласно в ухото й.

Тя поклати глава.

Той захапа леко долната й устна, а с език проследи горната. Изведнъж навлезе с език в устата й и започна да й показва какво смята да направи с нея. Леките му движения позволяваха да се отдръпне, ако пожелае.

Вместо това Лорън го дръпна по-близо. И двамата трепереха от желание и страст. Лорън никога не си бе представяла, че сливането с друг човек можеше да бъде толкова хубаво, толкова сладко. Тя винаги щеше да бъде благодарна, че бе срещнала Джордан и бе имала възможността да го опознае. Да го накара да й покаже мистериозното изкуство на любовния акт, който сякаш бе чакала цял живот.

Джордан се отпусна бавно и предпазливо, докато тя го погълна напълно. Как бе живял досега, без да опита това вдъхновяващо усещане на сливане с друг човек? Той я задържа до себе си, без да се движи, за да се наслади на очарованието на момента.

Лорън се усмихна в тъмнината и го привлече към себе си. Беше прекрасно. Бе очаквала болка или поне неприятно усещане. Вместо това се изненада от търпението му, от бавните му движения, които даваха на тялото й възможност да се приспособи към него.

Тъй като съзнаваше липсата на уединение, Джордан искаше да й достави удоволствие, без да чувства, че други се забавляват с тяхната любов. Тишината на стаята оставаше ненарушена, с изключение на случайна въздишка или лек шум от чаршафите, които можеха да се приемат за звуци от уморени хора, опитващи се да заспят в ново легло, в непозната страна.

Лорън почувства, че тялото й ще експлодира. Малки пръски светлина и цветове проблясваха в тъмнината. Внезапно един фойерверк избухна около нея и изпълни стаята с щастие, надежда и любов.

Тя зарови глава в гърдите му. Джордан направи още едно силно движение, което го разтърси от главата до пръстите на краката. Лорън усети как раменете му се разтрепериха и той се отпусна безпомощно до нея. Дишаше учестено.

Придърпа я към себе си и я прегърна, сякаш не възнамеряваше никога да я пусне. Тя заспа щастлива.

Някъде посред нощ Лорън се събуди от много приятно усещане. Джордан все още я държеше в прегръдката си и я докосваше леко с ръце и устни.

Любовта съответстваше на сънливото й състояние и тя му отговори несъзнателно, защото знаеше, че времето им изтича след няколко часа.

Следващия път, когато се събуди, той й говореше с нормален глас:

— Ако искаме да разгледаме нещо, време е да ставаме.

Лорън отвори очи и премигна от силната светлина. Успя да види Джордан, който стоеше до леглото. Това, че беше гол, я събуди по-бързо, отколкото чаша ледена вода, изсипана върху главата й.

Тя въздъхна и издърпа завивките към раменете си.

Едно бе да се любиш страстно с мъж в тъмното. Съвсем друго нещо бе да го видиш в природното му великолепие. Тогава разбра, че той изобщо не бе притеснен от липсата на облекло.

— Помислих, че ще си спестим малко време, ако се изкъпем заедно — каза безгрижно той.

— О, но аз…

Той започна да издърпва чаршафа от нервните й пръсти.

— Хайде, мила. Трябва да побързаме!

Наведе се, хвана я за ръце, изправи я на крака и с усмивка я поведе към банята.

— Как спа, скъпа?

— О! Изглежда не съм…

— Знам. Непознатото легло и всичко останало. Трудно е да си починеш добре, когато пътуваш. Толкова много години съм прекарал на път, че вече съм свикнал.

Досега Лорън не знаеше, че е способна да се изчерви цялата. Един поглед в огледалото на банята я увери, че това е възможно. Лицето й дори почервеня още повече, когато откри, че той не е безразличен към вида й.

Джордан се наведе и я целуна под ухото, след което обви ръце около нея. Стояха и гледаха огледалото. Притеснението й явно го забавляваше.

— Ако мислиш, че ще се извиня за случилото се, ще трябва да те разочаровам — каза тихо той.

Тя поклати глава, но не можа да намери гласа си. Той я дръпна под струята и започна да я насапунисва толкова мило и внимателно, че Лорън забрави за смущението си. Сега можеше да изучи тялото, което само бе докосвала миналата нощ. Нейното собствено тяло изглежда много бързо се бе научило да му отговаря. Или той знаеше какво да направи, за да предизвика бурната й реакция.

Джордан я вдигна и я принуди да обвие крака около кръста му. Тя въздъхна на глас.

— Причинявам ли ти болка? — попита той и леко сбърчи вежди.

Тя поклати глава.

— Можеш спокойно да говориш. Водата е пусната.

Лорън бе твърде объркана, за да каже нещо.

— Няма ли да те заболи гърбът? — успя да попита накрая.

Той я целуна — една дълга, упояваща целувка, която изтри въпроса от съзнанието й. Когато накрая той вдигна глава, тя се чувстваше толкова слаба, че едва се държеше за него.

— Ще ме масажираш ли, ако ме заболи гърбът? — попита закачливо Джордан. — Ако е така, може би си заслужава.

Тя не можеше да се съсредоточи върху закачките му. Изви гърба си, издаде лек вик и почувства, че се разтопява.

Джордан направи едно конвулсивно движение и я прегърна толкова здраво, че й бе трудно да диша. След това бавно я пусна на земята.

— Ох! — успя да каже той, когато успокои дишането си.

— Какво значи това?

— Ох! Ти си страхотна!

Тя се усмихна, защото се почувства много доволна от себе си. Джордан се държеше така, сякаш тя знаеше какво прави.

Лорън излезе весело изпод душа, но установи, че колената й треперят неудържимо и едва стои на краката си.

— Не съм сигурна, че идеята бе добра — каза дрезгаво тя.

Джордан изскочи изпод душа, прегърна я и попита:

— Какво става? Заболя те, нали? По дяволите!

— Просто нямах представа — поклати глава тя. — Откъде да знам… — Погледна в огледалото и видя загриженото му изражение. — Добре съм, наистина — добави, като успя да успокои колената си. — Не исках да те изплаша.

— О, Лорън — промълви той и зарови лице в косата й. — Не бих искал никога да те нараня.

— Знам — отговори меко Лорън. Ако се окажеше наранена от тази връзка, можеше да обвинява единствено себе си. Тя взе решението и не съжаляваше. Сега трябваше да продължат с това, заради което бяха дошли.

Пресегна се за кърпата и каза:

— Не трябва ли да спреш водата, преди някой да дойде да провери дали не е спукано нещо в тази стая?

Джордан кимна, без да каже нищо. Той просто я пусна, обърна се към душа и спря водата.

— Е, какъв е планът за днес? — попита спокойно тя.

Той я последва в спалнята и започнаха да се обличат. Колкото и да се опитваше, Лорън не можеше да откъсне очи от него.

— Спомняш ли си малкия антикварен магазин, който открихме вчера? — попита той и тя разбра, че говори за мястото, където срещнаха Стефан.

— О, да…

— Продължавам да си мисля за шаха, който видях там. Каква ръчна изработка! Това ще е страхотен подарък за баща ти, не смяташ ли?

— Разбира се — усмихна се тя. „Ако баща ми разбира нещо от шах, това е то“. — Радвам се, че си се сетил за него.

Той се приближи и намести колана на роклята й, след което ръката му се плъзна по кръста й.

— О, аз винаги се сещам за твоето семейство. А ти сети ли се да изпратиш картички на Мег и Еми?

Лорън го погледна и улови шегата в погледа му.

— Е, смятах, че предпочиташ да им ги изпратим от Франция. Знаеш какви са сестрите ми.

Веждите му се събраха и тя му отправи една много невинна усмивка.

Джордан погледна часовника си.

— Мисля, че трябва да тръгваме. Малко се поуспахме тази сутрин.

— Голяма работа! Нали сме на почивка. — Тя взе чантата си и шапката, която й бе купил предишния ден.

— Радвам се, че ми напомни. Непрекъснато се опитвам да спазвам някакъв график.

Когато стигнаха в малкия магазин, Стефан бе оставил съобщение. Трябваше да го чакат в три часа до добре познатия знак на града. Джордан предложи да обядват, защото не се знаеше кога пак ще им се удаде такава възможност.

Наблюдаваше я през цялото време.

— Какво има? Изцапала ли съм се?

Изражението му стана по-настоятелно.

— Не. Просто ме изненада, това е всичко — каза накрая той и хапна от недокоснатото си ястие.

— Може би не си разбрал колко ще съм агресивна — опита да се пошегува тя, но по погледа му разбра, че той не се хваща.

— Бих желал да знам защо — продума замислено Джордан, като че ли повтори нееднократно задаван въпрос.

— Защо ли? — с колебание попита тя.

— Защо аз? Защо сега? Защо толкова дълго време си чакала, за да вземеш това решение?

— Ти какво искаш да кажеш, че трябваше да седна и да пресметна всичко, преди да се любим?

— Искам да кажа — повтори спокойно той, — че се държа съвсем необичайно, знаеш това.

— Ти явно не ме познаваш толкова добре.

— Знам, че съм първият мъж в живота ти.

— Значи неопитността ми пролича? А пък аз си мислех, че съм се представила много добре.

— Изобщо не ме заблуждаваш, Лорън. От всичко, което научих за теб, знам, че си силна, независима жена, която не прави нищо импулсивно.

— Шегуваш ли се? Та това пътуване е един импулс. Какво ще кажеш, ако съм била отегчена от предишния си начин на живот и съм искала да го променя?

— Защо избра точно мен?

Тя не можеше да продължи с шеговитите забележки, не можеше да изрече: „Защото ти бе на разположение“. Опита се да спечели време и отпи глътка от чашата пред нея. Вдигна леко брадичка и срещна настойчивия му поглед.

— Вероятно съм се влюбила в теб.

Видя как той подскочи, сякаш го бе ударила и разбра, че не би трябвало да се изненадва. Какво всъщност бе очаквала?

— Знаеш, че това няма бъдеще — каза тихо той.

— Знам.

— Начинът ми на живот…

— Познат ми е начинът ти на живот. Моля те, не ми чети лекции!

— Възползвах се от ситуацията, след като ти обещах…

— Защо си приписваш всичко? Аз също успях да се възползвам няколко пъти, нали?

Той поклати глава, ядосан от хода на разговора. Тя нямаше ли да приеме нещо на сериозно?

Разбира се, че не го обичаше. Каква шега! Дори не го харесваше. И кой можеше да я упреква, като се имаше пред вид как се държа с нея в началото. Но между тях съществуваше нещо, от което прехвърчаха искри всеки път, когато бяха близко един до друг. Дори и след като се бяха любили съвсем скоро, Джордан усети, че отново я желае. Какво в нея му въздействаше така? Погледна часовника си и каза:

— Трябва да тръгваме.

Даде знак на келнера и плати. Хвана ръката на Лорън и излязоха от ресторанта заедно, с онова особено излъчване на влюбените, което се забелязваше от всички наоколо.