Анет Бродрик
Служебен брак (3)

Трета глава

Пристигнаха във Франкфурт навреме и успяха да закусят преди полета за Виена.

Лорън изобщо нямаше чувството, че е спала. Но май беше. В противен случай едва ли щеше да се събуди от сутрешната светлина и да намери главата си, облегната върху гърдите на Джордан, а ръцете му обвити здраво около нея.

Какво се бе случило?

Щом помръдна, той веднага отвори очи. Не бе виждала толкова добри рефлекси. Извини се, че го е събудила и отиде в тоалетната. Видът й я разочарова. Среса се, гримира се и реши, че може да се върне.

Джордан се оттегли без коментар. Лорън въздъхна облекчено. Нуждаеше се от няколко минути спокойствие. Погледна часовника си и разбра, че скоро ще се приземят. Играта наистина започваше. Предстоеше да минат през митницата.

Когато вече седяха в ресторанта на летището, се бе поуспокоила.

— Как си? — попита Джордан и отпи от втората си чаша кафе.

— Много по-добре от преди. Не знам защо бях толкова нервна. Митницата не беше толкова страшна.

— Не, тук не. Всяка страна си има особености. В Унгария или Чехословакия ще видиш напълно различно посрещане.

— Ти наистина ли смяташ, че ще отидем там?

— Искрено се надявам да не се наложи, но нищо не мога да кажа, докато не се срещна с някои хора. — Той замълча и се огледа. — Това ме подсеща… — добави тихо Джордан. — Отсега нататък, дори да мислиш, че сме сами, не говори за това, което правим, разбра ли? — Тя кимна. — Просто помни, че сме женени и отиваме на почивка. Опитай да се вживееш в ролята.

— Нямам нищо против почивката. Малко съм притеснена от женитбата.

Той присви устни.

— О, така ли? Досега добре успяваше да го скриеш!

— Да, но сега, когато наближава времето да сме в една и съща стая…

— Знам. Но това не може да се предотврати. Малори беше прав. Трябва да сме възможно най-близо един до друг. Ще те напускам за малко, но иначе през следващите няколко дни ще сме съквартиранти.

Лорън усети как при последната забележка погледът му се плъзна по гърдите й и почувства, че се изчервява. Проклет да е! И без това положението беше доста неудобно.

— Надявам се поне да спим в отделни легла — опита се да запази официалния тон тя.

— Защо? Да не би да дърпаш завивките?

Тя го погледна и не отговори. Очите му леко се присвиха.

— Не ми казвай, че досега не си спала с мъж.

Лорън почувства, че лицето й пламва от неудобство.

Джордан се плесна по челото и простена:

— Не, Малори! Не можеш да ми скроиш това!

Свали ръката си и погледна Лорън.

— Защо си се съгласила да се представяш за моя съпруга, след като очевидно нямаш никакъв опит?

Тя вдигна очи.

— Ако ми бяха казали, че ще ми трябва опит в леглото, никога не бих се съгласила. Казаха ми, че се нуждаят от помощта ми, защото приличам на госпожа Монро. Никога не е ставало въпрос за това как трябва да се държим ние с теб.

— Разбирам — каза той, развеселен от възмущението й.

— Сигурна съм, че ако ти трябва жена, ще си я намериш другаде — отбеляза тя с моминска гордост.

— Да, така е. Но ще съм много зает през следващите няколко дни, за да се посветя на това. — Джордан сви рамене с престорено равнодушие. — Ще направя всичко възможно да обуздавам животинските си страсти. — Вече не можеше да скрива усмивката си. — За отбелязване е, че ще ми е трудно, защото сладката ти невинност ще ме измъчва.

Като чу думите си, Джордан осъзна, че не се шегува. Не че имаше някакво намерение да я люби, та той дори не я харесваше и, въпреки широко разпространеното мнение за хората с неговата професия, не бе привърженик на случайните контакти. А и определено нямаше никакво намерение да започва връзка с двадесет и пет годишна девственица.

— Предполагам, че се забавлявате, като ме обиждате, господин… — Той внезапно вдигна ръка и тя се поправи: — Джордан. Изобщо не ме впечатляват недодяланите ти забележки.

Руменината й противоречеше на думите, но той реши да не го коментира. И без това бе прекалил. Не можеше да разбере защо му харесва да се заяжда с нея. Вероятно защото тя се хващаше много лесно.

Изведнъж се засрами. Пред него стоеше жена, която бе извън обичайната си среда и въпреки това се справяше много добре със ситуацията. Голяма смелост е била необходима, за да се съгласи да тръгне на пътешествие с един непознат, който не полагаше никакво усилие да улесни положението.

Но нямаше да се извинява. Не той й бе възложил тази задача. Ако тя не можеше да отказва, това си беше неин проблем.

За миг си представи как ще изглеждат в леглото. Имаше чувството, че ако се опита да направи нещо, Лорън определено ще знае как да го отблъсне.

Забеляза, че е приключила с храненето и каза:

— Готова ли си?

— Да — рязко отвърна тя.

Той стана с въздишка и протегна ръка.

— Майка ми така и не успя да ме научи на добри обноски, но съжалявам, ако закачките ми са те обидили.

Лорън го погледна, стана и постави ръката си в неговата.

— Би трябвало да съм свикнала с иронията. Всички в семейството ми постоянно се шегуват. — Тя внимателно отдръпна ръката си. — Просто не те познавам достатъчно добре, за да знам как да приемам думите ти. Но ще се науча.

Платиха сметката мълчаливо. Когато тръгнаха към вратата, Джордан каза:

— Не се бой, няма да те притеснявам. Никога не бих се възползвал от положението.

За момент Лорън остана с наведена глава, после вдигна очи и го погледна хладно.

— Благодаря ти, Джордан. Оценявам това твое обещание. Бих желала и ти да приемеш моето — продължи тя сериозно. — Аз също ще възпирам страстите си. Така че и ти няма за какво да се безпокоиш.

Слисан от думите й, Джордан тръсна глава и се разсмя с пълен глас. Няколко души се обърнаха. Прегърна я за миг и я притисна към себе. Протегна ръка.

— Точно това ме безпокоеше. Радвам се, че ще съм в безопасност. Дай да си стиснем ръцете по този случай.

Лорън още веднъж откри в него мъжа, който бе забелязала и по-рано. Чудеше се как да го накара да бъде по-често такъв. Намираше го за особено привлекателен.

Когато стигнаха до хотела, тя вече не се интересуваше с кого ще дели леглото. Искаше само да намери място, където да отпусне тяло за няколко часа. Последната пълноценна почивка бе само смътен спомен.

Не бе спала много от момента, когато се съгласи на това пътуване. На няколко пъти решаваше да се откаже от задачата. Само силното чувство за отговорност и съзнанието, че ще помогне я караха да продължи.

Сега бе много уморена, за да мисли, за каквото и да е. Позволи на Джордан да я води. Когато стигнаха в стаята, вече не виждаше почти нищо.

— Изглежда имаш късмет. Тази вечер няма да се наложи да се бием за завивката.

Лорън погледна към двете успоредни легла. Чантата се изплъзна от ръката й, но тя не се опита да я спре.

Джордан отиде до нея и я хвана за брадичката.

— Много ли си уморена?

Лорън с мъка задържаше очите си отворени, но отбеляза, че Джордан изглежда свеж и готов за излизане.

— Не се безпокой. Почини си малко. Аз и без това трябва да изляза.

Без да каже дума, тя се отпусна на леглото.

— Не искаш ли първо да си облечеш нещо по-удобно? — усмихна се той, седна до нея на леглото и събу обувките й. — Хайде, ще ти помогна. Ще си починеш по-добре, ако…

Лорън отвори очи и блъсна ръката му от колана си.

— Какво правиш?

— Помагам на съпругата си да се чувства по-удобно. Наистина, мила, много си странна, когато си уморена.

Наистина бе много уморена, за да възразява. Освен това той беше прав. Повдигна се и започна да разкопчава роклята си. След това спря.

— Трябва ли да се грижа за развлеченията ти, докато сме тук? — пожела да узнае тя.

Джордан се усмихна и стана.

— Съжалявам, засега не. Трябва да тръгвам. Ще закъснея за срещата.

— Каква… — започна Лорън, но той внезапно се наведе и я целуна силно. Не можа да реагира от изненада. Погледна го учудено. Той прошепна в ухото й:

— Ще трябва да свикнеш с мен. Просто вярвай на това, което ти казвам. Не можем да си позволим никакъв риск. Разбра ли? — Тя кимна и той продължи: — Ще се видим по-късно, мила.

Тя все още гледаше към вратата, когато след няколко секунди Джордан отново я отвори.

— Не вечеряй без мен. Ще се върна веднага, щом мога. — Лорън кимна рязко. — Чудесна си — каза с усмивка той и излезе.

Лорън се измъкна от леглото. Целувката я бе разсънила. Все още се чувстваше ужасно уморена, но реши да вземе един душ, преди да си легне. Върна се в стаята приятно отпусната. Завърза трикотажния си халат, вмъкна се под завивките и заспа, доволна, че ще се сблъска с всичко едва след необходимата почивка.

 

 

Събуди я завъртането на ключ в бравата. Сънливо отвори очи. За момент не можа да разбере къде се намира. Тъмната стая изглеждаше напълно непозната. Вратата се отвори и влезе Джордан.

Лорън седна в леглото и запали нощната лампа.

— Здравей — каза той. — Изглежда си успяла да си починеш.

Бе доволен, че гласът му прозвуча нормално. Окъпана в мека светлина, с разчорлени коси и учудени очи, тя изглеждаше много привлекателна. Като я видя, притаи дъх. Блестящата й кожа сякаш го викаше, молеше да я погали. Но той не се поддаде.

— Така изглежда — отвърна притеснено тя. — Колко е часът?

— Време е да похапнем нещо. Харесва ли ти тази идея?

— Много.

Той отвори куфара си и го разбърка.

— Ще взема набързо един душ и ще отидем някъде.

Когато вратата се затвори зад него, Лорън стана от леглото и отиде до гардероба. Облече се като за военни маневри. Бе готова за секунди, гримът и прическата й отнеха малко повече време, но когато той излезе от банята, беше напълно готова.

Джордан си бе избрал обикновени дрехи, съответстващи на ваканционния дух на пътуването им. Пуловерът стоеше много добре върху широките му рамене и гърди. Досега не бе забелязала колко добре е сложен.

Поддържането на добро физическо състояние без съмнение бе част от ежедневието му. Лорън се притесни, че така силно я привлича. Започна да рови из чантата си, защото се страхуваше, че тези мисли са изписани върху лицето й.

— Забравила ли си нещо? — попита той.

— А, не. Проверявах дали съм си взела всичко — обясни тя малко задъхано.

— Готова ли си?

— Да.

Мълчаха, докато стигнаха улицата. Джордан я отведе при една кола, паркирана до тротоара.

— Откъде я взе? — попита изненадано тя.

— Исках да съм по-свободен при придвижването си, затова наех кола. Освен това ни е необходимо място, където да можем да разговаряме.

Докато караше по улиците на Виена, Джордан обясни:

— Може да ти изглежда глупаво, но искам да приемеш, че където и да отидем, разговорите ни се подслушват, дори в стаята.

— Затова ли…

— … те целунах следобед? — довърши той — Да. Трябва да си наясно със ситуацията.

— Успя ли да получиш някаква информация за госпожа Монро?

— Малко. Това е другата причина, за да наема кола. Утре сутринта отиваме в Бърно.

— Къде се намира?

— В Чехословакия.

— Тя там ли е?

— Вероятността е много голяма. Достатъчна, за да проверим.

— Значи приятелите ти успяха да помогнат?

— Не бих казал приятели, миличка. Някои хора биха продали и майка си за подходяща цена.

— Наистина ли?

— Съжалявам, ако съм те разочаровал относно човешката природа — каза той след няколко минути мълчание.

— Не, не е това. Осъзнах, че дори не съм се замисляла как живеят останалите хора. Приемам за съвсем естествено, че имам работа, дом, приятели. Нищо наистина вълнуващо не се е случило с мен.

— Такива неща има по цял свят, Лорън. Просто професията ми е такава, че се занимавам с друг тип хора, които едва ли си срещала. — Той промърмори нещо под носа си. Тя го погледна и забеляза строгия му профил.

— Какво каза?

— Просто казах, че се надявам да не се налага да ги срещаш. Но не виждам как бих могъл да те предпазя от подобна възможност.

Тя се усмихна.

— Знаеш ли, аз съм зряла жена. Нямам нужда от закрила.

— Не се отказвай, скъпа. Може би ще ти потрябва.

Избраха един празен и тих ресторант. Бе рано за вечеря. Лорън се чувстваше идеално. Можеше да свикне с новото място, без да се притеснява, че всички я наблюдават.

— Свърза ли се с господин Малори? — попита тя по време на десерта.

— Индиректно.

— Знаят ли нещо ново за въпросната госпожа?

— Не.

— Значи никой не знае кой би могъл да е отговорен?

— Имам някои идеи, но в момента не искам да назовавам имена. Нека просто кажем, че колкото по-бързо я открием, толкова по-добре за нея.

Лорън потръпна от сериозния тон и погледна лицето му. Срещу нея седеше човек, който определено не искаше да й бъде враг.

„А любовник?“ — прошепна един тих глас. Мисълта я шокира. Тя не мислеше в подобен контекст за мъжете. Няколкото, с които се бе сприятелила, обикновено бяха романтично свързани с някоя друга. В това отношение наистина не знаеше нищо за мъжете. Бащите не се брояха. Усмихна се на мисълта си.

— Ще се радвам да разбера за какво мислиш — каза меко Джордан, като забеляза промяната на изражението й. — Бузите й пламнаха и той се усмихна: — Сигурно е много интересно.

— Съмнявам се — каза тя, като се опитваше да не заеква. — Мислех за родителите си. Ще ми бъде много трудно да не им кажа за идването си в Европа.

— А няма да бъде лесно и да им обясниш, нали?

— Да. Господин Малори ме предупреди да казвам на всички, че заминавам на специализация в Калифорния.

— Предполагам, че е имал право. Едно от неговите правила е да знаеш какво да кажеш. Така шансът за провал е по-малък.

— Да, той ми обясни. Разбирам причините — каза тя и огледа печално луксозния ресторант.

— Е, сигурно ще дойдеш пак някой друг път.

— Едва ли.

— Настоявай да прекараш медения си месец във Виена — каза закачливо той.

Тя видя как пламъкът на свещта се отразява в очите му и осъзна, че въпреки не особено благоприятното начало на техните взаимоотношения никога нямаше да може да си мисли за Виена, без да си спомня за Джордан Трент.

Погледна скъпата покривка на масата и несъзнателно посегна към кафето си.

— Лорън?

Тя го погледна, учудена от тона му.

— Съжалявам. Да не би да те засегнах? Изглежда имам склонност да те обиждам, без да разбера.

— Не си ме обидил.

— Но като споменах за меден месец в Европа, ти се засегна.

— Не — поклати глава тя. — Просто си помислих колко невероятна е тази възможност.

— Защо?

Тя сви рамене.

— Аз съм от жените, които цял живот си остават неомъжени.

Той промърмори някаква ругатня.

— Предполагам, че някой идиот е разбил сърцето ти и си решила да не вярваш на друг мъж.

Внезапният й смях го озадачи. За първи път я виждаше така истински развеселена. Намираше я прекрасна. Загадъчна, но прекрасна.

— Не можеш да си представиш колко грешиш — най-накрая успя да каже тя.

— Така ли?

— Погледни ме. Аз не съм такъв тип жена, по който си падат мъжете. Смятам, че си го разбрал.

Джордан изведнъж се сети за първия път, когато видя Лорън — очилата, костюма, ниските обувки, небрежната прическа. Почти потрепери при спомена за нея. Щеше да пропусне красотата на очите й, които му напомняха здрача при зазоряване, или кадифената гладкост на бузата й, която караше ръката му да тръпне от желание да я докосне. А тази фигура? Мъжете слепи ли бяха?

Лорън Макензи бе като скрито съкровище, показано изведнъж на слънце. Блестеше с новост, цялост и жизненост. А щеше ли да забрави някога чувството й за хумор?

— Зависи — каза той внимателно. — Един проницателен мъж би те оценил високо. Ти можеш да предложиш много на щастливеца, спечелил любовта ти.

Изглеждаше искрен, но думите му звучаха странно. Напомняха й за сърдечните разговори, които водеше с баща си.

Точно така. Той се опитваше да бъде мил и да й вдъхне увереност. Тя се учуди. Съчувствието определено не беше от характерните му черти.

— Нямам думи. Направо ми спря дъха. — Тонът й беше закачлив, но очите й издаваха уязвимост.

Неспособен да устои на желанието си, Джордан се протегна и я погали по бузата. Не се бе излъгал. Кожата й напомняше кадифе. Почувства, че реагира на допира до нея и свали ръката си.

— Готова ли си да тръгваме? — попита бързо той и огледа стаята.

Внезапната промяна в настроението му й причини болка. Какво всъщност очакваше? Той се опитваше да покаже съпружеска загриженост. Не трябваше да забравя, че времето, през което щяха да са заедно, бе ограничено. Нещо като служебен брак, който щеше да приключи веднага, щом изпълнят задачата си.