Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Momentary marriage, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,4 (× 33 гласа)

Информация

Сканиране
helyg (2011)
Разпознаване и начална корекция
ivanka iondrova
Допълнителна корекция
asayva (2017)
Форматиране
in82qh (2018)

Издание:

Автор: Анет Бродрик

Заглавие: Служебен брак

Преводач: Пламен Стефанов

Година на превод: 1992

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: Арлекин България ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 1992

Тип: Роман

Печатница: „Образование и наука“ ЕАД

ISBN: 954-11-0010-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4576

История

  1. — Добавяне

Епилог

Под яркото слънце белият пясък блестеше като диамант. Небесносинята вода изглеждаше неестествена. Лорън бе убедена, че местните жители излизат през нощта, когато туристите спят, и изсипват оцветители в лагуната.

Бяха изкарали три прекрасни дни и вълнуващи нощи на острова. Джордан настояваше тя да се пази от силното слънце. Харесваше кожата й с цвят на слонова кост и не искаше нищо да го измени. Затова плуваха само рано сутрин и късно вечер, когато слънчевите лъчи бяха слаби.

Сега лежаха един до друг на терасата с палми и лениво наблюдаваха лекия ритъм на вълните и люлеенето на дървета.

— Това е далечен спомен от Чехословакия — промърмори Лорън.

Лежаха в двоен шезлонг. Джордан отвори едно око и погледна почти голото й тяло. Бе доволен, че успя да наеме малката кабана, далеч от всичко друго на острова. Преди, когато бе сам, искаше да си почива необезпокояван. Сега искаше никой да не се наслаждава на съпругата му, особено вечер, когато я караше да плува гола с него.

— О, не знам — каза той и мързеливо сложи ръка върху голия й корем. — Забелязах някои основни прилики.

— Например?

— Прекарваме повечето от времето си в леглото.

— Е, това трябва да се промени.

— Радвам се, че смяташ така. В противен случай бих се притеснил за възможностите си.

Звукът, който издаде тя, можеше да се оприличи само на женска прозявка.

— Прекалено си самонадеян, за да се притесниш. Смяташ, че си съвършен.

— Не точно.

— Е, трябва да отбележа, че понякога почти успяваш.

Той се обърна и я целуна по ръба на горнището на банския.

— Например?

— Трябва да си полудял, ако смяташ, че ще лежа тук, ще възхвалявам способностите ти и ще ти давам възможност да се държиш още по-самонадеяно.

— Това ти харесвам, скъпа, всички тези забележителни похвали, които се изсипват от устата ти.

Мушна ръката си в лекото горнище, обхвана пълната й гръд и прекара пръст около зърното. Тя какво смяташе, че не е забелязал как гърдите й са наедрели през последните няколко седмици?

Лорън въздъхна при докосването му, а той скри усмивката си, махна пречещата дреха и постави устни върху гърдата й.

Лорън прекара пръсти през косата му и го притисна към себе си. Никога не си бе представяла, че животът й ще стане толкова прекрасен. Джордан изглеждаше щастлив с нея. Напрегнатият професионалист бе изчезнал. На негово място се бе появил един весел, страстен млад мъж. Тя обичаше закачливото му настроение. Всъщност, обичаше всичко, свързано с него… прямотата му, откровеността… Затова й бе трудно да му каже, че е бременна.

Това не бе нещо, което можеше да се подхвърли при обикновен разговор. Не смяташе да го пази в тайна, особено, след като той се появи в къщата на родителите й.

Преди това бе провела мъчителен спор с майка си и баща си. Те смятаха, че Джордан има право да знае за бебето. Тя бе на друго мнение. Той ясно бе показал какво мисли за децата, а и професионалният му живот бе напълно несъвместим с един нормален семеен живот.

Неочакваното му появяване промени всичко. Той явно я потърси, за да я накара да се омъжи за него. Тя се усмихна при тази мисъл. Нито веднъж не я бе попитал дали иска да се омъжва. Беше точно като баща й — смяташе го за гарантирано.

Мислите на Лорън се разбиха на парчета, когато Джордан успя да й свали горнището и мушна ръка в долната част на банския костюм. Леко я погали и Лорън не можеше да си мисли за нищо друго, освен за Джордан и как я кара да се чувства.

Той непрекъснато искаше да я докосва, дори и когато не смяташе да я люби. Където и да бяха, каквото и да правеха, или държеше ръката й, или рамото, или я прегръщаше през кръста.

Лорън също свикна да го докосва. Той бе станал златисто кафяв. И как иначе? Прекарваше повече от времето си на слънце, а настояваше тя да се пази. Банският костюм изобщо не прикриваше мъжествеността му. Ако изобщо правеше нещо, то бе да показва колко е надарен.

Устните му обсипваха корема й с нежни целувки, надолу, надолу…

— Джордан! — въздъхна тя.

— Знам, скъпа. Просто се отпусни.

Той си позволяваше всякакви волности с нея, учеше я на различните видове любов и бе открил няколко начина да я подлудява. Наслаждаваше се на нейната реакция.

Лорън не можеше да лежи спокойно. Искаше да го докосне, да го люби, да му покаже всичко, за което не можеше да намери думи. Когато легна върху нея, тя трепереше от възбуда.

Той влезе в нея с едно силно движение. Вдигна я и краката й се обвиха здраво около кръста му. Тя се бе притиснала към него, а тихите й стонове го понесоха към върха на удоволствието. Той знаеше, че в замяна бе способен да й достави същото удоволствие.

Не виждаха деня, блестящия пясък, небесносинята вода и люлеещите се палми. Не ги интересуваше, че пропускат прекрасната гледка.

Джордан продължи да се движи ритмично, докато Лорън извика. Гласът й прозвуча като крясъка на чайките, които посещаваха плажа им от време на време. Едва тогава той направи едно последно конвулсивно движение, прегърна я толкова силно, че тя едва дишаше.

Търкулна се заедно с нея, така че местата им върху широкия шезлонг се смениха. Тя лежеше върху него, с глава, положена върху гърдите му. Все още не му стигаше въздух.

— Джордан? — Той почувства как тя леко се притесни.

— Да? — отпуснато отвърна той.

— Знаеш ли, че не сме използвали противозачатъчни средства?

Той се опита да не помръдне, за да не издаде отношението си към този разговор.

— Така е — каза спокойно и прокара ръка през косата й.

— Ти веднъж каза, че не искаш деца — започна предпазливо тя.

— Така ли? Трябва да не съм бил наред. Обичам децата. Трябва да имаме поне две, едно момиче и едно момче. — Можеше да усети как тялото й отново започна да се успокоява.

— Това ми харесва — каза меко тя. След няколко секунди добави: — Разбира се, сигурно не очакваш да започваме веднага със семейството… — Постепенно замлъкна, защото не знаеше как да му каже, че независимо дали му харесва или не, той ще стане баща след малко повече от шест месеца.

Лорън никога досега не се бе смятала за страхлива. Но бе такава. Да, наистина. Потвърждаваше го с всяка изречена дума.

Джордан усети страха й, но не знаеше как да й помогне. На този етап от техните взаимоотношения не искаше да разбере, че е открил състоянието й, когато тя припадна. Вероятно някога щеше да й каже. Но за момента бе накарал Мат Макензи да запази тайната.

— Ами не знам — каза той. — Няма да стана по-млад. Смятам, че ще е добре, ако децата ни се родят по-рано. Така ще им дадем шанса да имат по-млади родители…

— О, Джордан, наистина ли смяташ така? — попита тя, вдигна глава и го погледна за първи път през последните няколко минути.

— Да, мила. Наистина смятам така. Обичам те и ще обичам децата ни. За мен ти си всичко на света.

Сълзи проблеснаха в очите й.

— Това е първият път, в който ми казваш, че ме обичаш!

Той леко повдигна глава и я целуна.

— Казвам ти го с всичко, което правя от момента, в който те срещнах. Просто не съм го знаел.

Замълча в очакване тя да намери начин да му каже за бебето. Искаше да зададе толкова много въпроси относно целия процес на раждане.

Тя иска ли той да присъства на раждането? Ако не иска, през следващите няколко месеца ще трябва да я убеди, че е толкова незаменим при раждането, колкото и при планирането. Усмихна се, защото знаеше какво ще каже тя за неговата самонадеяност.

— Ъъъ… Джордан, мисля, че има нещо, което трябва да знаеш — с колеблива усмивка започна Лорън.

Край