Анет Бродрик
Служебен брак (12)

Дванадесета глава

С две големи крачки Джордан се озова до нея, хвана я и я положи на дивана, преди някой от родителите й да е успял да помръдне.

„Необикновено бързи рефлекси“ — реши Мат.

Каквато и реакция да очакваше, Джордан не смяташе, че Лорън ще припадне в краката му. Тя бе твърде силен човек. Не можеше появата на Джордан така да я шокира. Освен ако нещо не бе наред.

— Какво й е? — изрази гласно мисълта си той. От мястото си до дивана той погледна втрещените лица на родителите й.

— Припадна — започна баща й. — Напоследък често й се случва. Страхувам се, че в това отношение прилича на майка си.

— Ще донеса вода — каза Хилъри и излезе.

Джордан погледна по-възрастния мъж.

— Каква е причината? Ходила ли е при доктор?

— Да. Лорън отиде на лекар в началото на тази седмица по наше настояване. Той обясни, че е бременна, но очаква да се оправи след около седем месеца.

— Лорън е бременна — повтори Джордан с глух глас.

Нищо чудно, че Матю Макензи се отнесе с него като със заподозрян в изнасилване. Какво ли им е казала Лорън?

Почувства нейното движение.

— Лорън? Добре ли си, скъпа? Удари ли си главата при падането? — попита той и нежно отмести косата от челото й.

— Помислих, че халюцинирам — бавно отвърна тя.

Той хвана и леко стисна ръката й.

— О, истински съм.

— Как ти е гърбът? Каза ли докторът…

— Докторът каза много неща, но какво разбира той? Ти защо си тръгна?

Тя продължи да разглежда познатите черти на любимото лице.

— Ти нямаше вече нужда от мен и аз…

— Винаги имам нужда от теб, скъпа. Мислех, че го знаеш.

Очите й се отместиха към баща й, който замислено наблюдаваше сцената. Майка й влезе забързано в стаята.

— О, Лорън, така ни изплаши. Това е едно от всичките глупави неща, които са наследили дъщерите ми — да припадам всеки път, когато съм…

— Мамо! Ъъъ… Запознай се с Джордан Трент.

Джордан не пусна ръката на Лорън. Кимна с глава и се усмихна на притеснената жена.

— О! — възкликна Хилъри, — значи, вие сте Джордан!

— Мамо! Не трябва ли да приготвиш вечерята? Татко сигурно умира от глад.

Хилъри се усмихна на вълнението на дъщеря си. Не й бе трудно да забележи, че нищо не би могло да отдели този млад мъж от Лорън. Какъвто и да бе проблемът между тях, очевидно не беше липсата на любов.

Тя бе разпознала симптомите веднага щом Лорън се върна вкъщи, много преди някой друг от семейството да се досети за неочакваната бременност. Лорън беше влюбена. В това нямаше съмнение. Но не искаше да говори за него и Хилъри предположи, че сигурно са се скарали.

Тя се наведе и потупа дъщеря си по бузата.

— Разбира се, мила. Започвам веднага. — Погледна Джордан, размени един многозначителен поглед с Мат и каза: — Предполагам ще останете тук с нас, нали, Джордан? Няма смисъл да търсите стая при положение, че разполагаме с такава голяма къща.

Лорън се понадигна:

— Мамо, нямаме представа защо е дошъл Джордан. Защо смяташ, че той иска да остане…

— Очарован съм да приема гостоприемството ви, госпожо Макензи — прекъсна я Джордан. — Надявах се да мога да поговоря с Лорън.

— Сигурен съм, че имаш нужда от помощ в кухнята — обърна се Мат към Хилъри и внимателно я избута към вратата. — Ще се опознаем с Джордан на вечеря.

След като двамата излязоха, стаята сякаш се изпълни с неизказани думи и чувства. Джордан разгледа бледата кожа на Лорън. Тя не се пазеше. Ако й се случеше нещо, той не знаеше как ще го понесе.

Без да каже нито дума, я придърпа до себе си. Нямаше нищо сексуално в тази прегръдка. Просто имаше нужда да бъде близо до нея. Боже, толкова му липсваше!

— Какво търсиш тук? — успя да попита тя.

— Дойдох да те намеря.

— Защо?

След като се запозна с Мат Макензи, Джордан вече знаеше откъде Лорън се е научила да говори така.

— Защото е трудно един брак да съществува от разстояние.

— Това приключи.

— Не и според правителството.

— Но Малори каза…

— Независимо какво иска да си мислим, Малори не контролира цялото правителство.

— Знам, но…

— Паспортът ти ясно показва, че си моя съпруга.

— Да, знам, но Малори каза, че няма проблеми да…

— Да се фалшифицират документи? Не го е срам Малори, така да те подведе. Знаеш ли, извършила си сериозно престъпление.

Тя го погледна внимателно.

— Защо не използваш множествено число? Нелегалното напускане на една страна също се счита за престъпление, нали?

— Е, аз имам желание да направя всичко възможно, за да спася доброто ти име.

— За какво говориш?

— Искам данните в паспорта ти да са точни. Омъжи се за мен.

— Защо?

— По дяволите! Защо задаваш толкова много въпроси?

Той се изправи и започна да се разхожда. Това й напомни деня, в който се срещнаха. Да, този Джордан Трент си спомняше тя. Лорън наведе глава, за да скрие усмивката си.

— Защо един мъж моли една жена да се омъжи за него? Защото искам да си ми съпруга, майка на децата ми. Искам да се събуждам всяка сутрин и да знам, че си до мен. Искам всяка вечер да те прегръщам и да заспивам така! — Той почти крещеше.

Лорън захапа долната си устна, за да не се засмее на глас. Никога в живота си не бе чувала толкова неромантично предложение и затова повярва на неговата искреност. Ако Джордан Трент й бе направил предложение с любезни и учтиви фрази, тя би се усъмнила в намеренията му.

Това бе мъжът, в който се бе влюбила — самонадеян, нетърпелив, избухлив…

— Джордан?

С кръстосани крака и ръце на хълбоците, той се обърна и я погледна.

— Какво? — Потръпна от остротата на тона си. Знаеше, че не се справя добре, но по дяволите, тя можеше да бъде най-упоритата… най-решителната… най-любимата жена. — Извинявай, Лорън — каза по-тихо. — Не исках да ти крещя.

— Може ли да го получа писмено, моля? — попита с усмивка тя. — Струва ми се, че това е първото извинение, което някога си направил.

Как можеше да й устои? Той отново седна на дивана до нея и я издърпа в скута си.

— Ще се омъжиш за мен, нали? — попита меко той и я целуна, преди тя да има възможност да отговори.

В болницата сънищата му бяха изпълнени с нея. Трескавото му съзнание я викаше да го успокои. Сега можеше действително да я прегърне. Нито един сън не можеше да се сравни с действителността.

— О, мила, толкова ми липсваше. Моля те, не го прави отново!

— Какво съм направила?

— Изчезна. Много ще те пазя, докато повярвам на късмета си, че отново те открих. Няма да затварям очи от страх да не изчезнеш, докато спя.

— Не исках да те огорча с тръгването си.

— Но успя.

— Мислех, че така ще е по-добре.

— За кого?

— И за двамата. В крайна сметка, начинът ти на живот е толкова различен. Никога не знаеш къде ще си следващата седмица…

— О, да, знам. Зад бюрото на Малори.

Тя се отдръпна и го погледна изненадано.

— Какво е станало с Малори?

— Защо? — засмя се Джордан. — Да не смяташ, че съм му направил нещо?

— Не, сериозно.

— Съвсем сериозно, Малори е повишен. Аз също.

— Но ти искаш ли да работиш зад едно бюро?

— И да прекарвам вечерите си с теб? Ужасно си права. Няма да съм ти от полза в домакинството, но тъй като не съм използвал огромната си заплата през годините, можем да наемем някой, който да поддържа къщата, двора и…

Лорън прекъсна речта му. Наведе се и нежно го целуна по устата. Това завладя цялото му внимание. Когато накрая се отдръпна от него, тя каза:

— Само да не решиш да наемеш някой да те замества и в леглото.

— Значи ще се омъжиш за мен? — Страхуваше се да повярва, че въпреки всичко тя има желание да го вземе за съпруг.

— Малори спомена, че винаги получаваш това, което искаш. Струва ми се, че ако се опитам да ти се противопоставя, няма да имам никакъв шанс.

Усмивката му озари стаята. Беше впечатлена. Явно той нямаше никаква представа за чувствата й. Тя, разбира се, не ги бе изразявала с думи. Не смяташе, че е необходимо, както не мислеше, че е нужно той да й казва, че я обича.

Едва ли някога щеше да й го каже, но това не я интересуваше. Той й го показваше по всички възможни начини.

— Кога искаш да се оженим? — попита тя и обви ръце около врата му.

— Утре.

— Не съм сигурна, че ще се успея.

— Малори най-накрая ми даде отпуск и аз смятах, че островите Сантяго са страхотно място за меден месец. Можем да останем там, докато ни омръзне. После ще решим какво друго да правим.

— И освен това ще се възстановиш.

— Вече се чувствам отлично. — Той погледна през вратата. — Между другото, какво си казала на баща си за мен? Той спомена, че сме се срещнали в Калифорния.

— При положение, че трябваше да съм била там, къде другаде можех да те срещна?

— Той се държа с мен като с професионален прелъстител на невинни девици.

Бузите на Лорън порозовяха.

— Такива са бащите — промърмори тя, — пазят дъщерите си.

Джордан отново си представи малкото червенокосо момиченце и разбра, че ще бъде същият, ако не и по-лош.

— Извинявай, ако съм ти причинил болка, Лорън. Никога не съм искал да те нараня.

— Не си. Наистина. Просто не виждах как ще можем да прекараме живота си заедно.

— Можем и ще го направим.

Реши да изчака тя да му каже за бременността си. Не искаше да разбере, че вече е научил. Страхуваше се Лорън да не помисли, че това е причината за предложението му. Баща й бе разбрал. Джордан обяви намеренията си, преди да разбере за състоянието й.

Погали я по врата и попита:

— Ще се връщаш ли на работа?

Тя замръзна в прегръдката му.

— Ти искаш ли?

— Искам да правиш това, което ти харесва.

Джордан затаи дъх.

— Е, още не знам какво точно искам да правя сега.

— Просто знай, че каквото и да решиш, аз съм съгласен.

Усети как тя се отпусна. Все още не бе готова да му каже. Нямаше значение. Джордан бе доволен от начина, по който се развиха нещата. Ако вече не беше бременна, можеше да настоява да изчакат и да се опознаят по-добре. Или пък можеше да реши, че изобщо не иска да се омъжи за него.

Първото нещо, което смяташе да направи при появата на детето си, бе да му благодари за помощта при решаването на най-важната задача в живота му.