Джек Лондон
Мексиканецът (3)

3

След много бързане, тичане, безбройни телефонни разговори и ругатни в бюрото на Кели се състоя вечерно съвещание. Кели беше зает до гуша, освен това нямаше късмет. Докарал бе Дани Уорд от Ню Йорк, уредил бе за него среща с Били Карти, до срещата оставаха три седмици, а ето че от два дни, грижливо скрит от спортните дописници, Карти лежеше тежко контузен. Нямаше кой да го замести. Кели бе залял с поток от телеграми всички подходящи боксьори от лека категория на Изток, но те бяха обвързани със срещи и договори. Най-после надеждата възкръсна, макар и слаба.

— Ти си дяволски смел човек — обърна се Кели към Ривера още щом го погледна, когато се запознаха.

Злобна омраза блестеше в очите на Ривера, но лицето му остана безстрастно.

— Мога да бия Уорд — бяха единствените му думи.

— Отде знаеш? Видял ли си го някога да се бие?

Ривера поклати глава.

— Той може да те напердаши с една ръка и с вързани очи.

Ривера сви рамене.

— Няма ли да кажеш нещо, а? — изръмжа боксовият менажер^[1].

— Мога да го бия.

— С кого си се бил въобще? — поиска да знае Майкъл Кели. Майкъл беше брат на менажера и държеше игралния дом „Йелоустоун“, където печелеше тлъсти суми от тотализатора за боксовите мачове.

Ривера го удостои с жлъчен, мълчалив поглед.

Секретарят на менажера, младеж с биеща на очи спортна външност, високо се изкиска.

— Добре, ти познаваш Робъртс — прекъсна враждебното мълчание Кели. — Той ще дойде ей сега. Изпратих да го повикат. Седни и чакай, макар че ако съдя по външния ти вид, нямаш никакви изгледи за победа. Не мога да измамя зрителите с някаква предварително нагласена работа. Местата на първия ред се продават по петнадесет долара, нали знаеш?

Когато Робъртс пристигна, стана ясно, че е пийнал. Това беше висок, слаб, сякаш разглобен мъж, който еднакво спокойно и отпуснато влачеше и краката, и думите си.

Кели пристъпи направо към въпроса.

— Виж какво, Робъртс, ти се беше похвалил, че си открил това мексиканче. Нали знаеш, че Карти си е счупил ръката. И това нищо и никакво жълтокожо хлапе има нахалството да се домъкне тука днес и да ми заяви, че щяло да замести Карти. Какво ще кажеш?

— Ще кажа, че може, Кели — чу се проточен отговор. — Той умее да се бие.

— Сигурно след малко ще кажеш, че може да бие Уорд — тросна му се Кели.

Робъртс се позамисли.

— Не, няма да кажа такова нещо. Уорд е боксьор от класа и цар на ринга. Но той не може да види сметката на Ривера по късата процедура. Аз познавам Ривера. Никой не може да го накара да се забрави. Той няма нерви, поне доколкото съм го наблюдавал аз. Освен това се бие еднакво с двете ръце. Може да свали противника си от всяко положение.

— Това няма значение. Какво може да покаже на ринга? Ти си възпитавал и тренирал боксьори през целия си живот. Свалям шапка пред твоето мнение. Може ли да задоволи зрителите тъй, че да не съжаляват за парите си?

— Положително може и отгоре на това Уорд ще види доста зор с него. Вие не познавате това момче. Но аз го познавам. То е мое откритие. Няма нерви. И е истински дявол. Ако някой те попита, кажи, че е истинска вихрушка. То ще накара Уорд да се поучуди на местното дарование, ще накара да се поучудите и всички вие. Не казвам, че ще бие Уорд, но ще ви покаже достатъчно, за да се уверите, че е бъдеща знаменитост.

— Добре. — Кели се обърна към секретаря си. — Обади се на Уорд. Предупредих го, че ще го извикам, ако сметна, че си заслужава. Той е отсреща в „Йелоустоун“, перчи се и се показва пред хората. — Кели се обърна отново към треньора: — Ще пийнеш ли?

Робъртс отпи от чашата и се разприказва:

— Нали не съм ви разправял как открих този хлапак? Горе-долу преди две години той се появи в залата за тренировки. Аз подготвях Прейн за срещата му с Дилейни. Прейн е много проклет. У него няма ни капка милост. Беше изпопребил партньорите си по най-жесток начин и не можех да намеря момче, което да се съгласи да работи с него. Бях забелязал това изгладняло мексиканче да се навърта наоколо, а бях стигнал до отчаяние. Тогава го грабнах, нахлузих му ръкавици и го пуснах на ринга. Беше жилаво като недъбена кожа, но слабосилно. И не разбираше нито бъкел от бокс. Прейн го направи на кайма. Но то издържа два убийствени рунда, преди да загуби съзнание. Недояждане, това беше цялата му болка. Пребито ли? Нищо подобно. Дадох му половин долар и хубаво го нахраних. Трябваше да го видите как лапаше. Цели два дена не беше слагало троха в устата си. „Сега вече няма да го видя“ — помислих си аз. Ала то пак пристигна на другия ден, схванало се, в синини, но готово да получи още половин долар и хубав обяд. Полека-лека взе да се бие по-добре. Просто боксьор по рождение с невероятна издръжливост. То няма сърце. Просто буца лед. Никога, откакто го познавам, не съм чул да каже и десет думи на един път. Само мълчи и си гледа работата.

— Виждал съм го — обади се секретарят. — То е работило много за вас.

— Всички големи боксьори от лека категория са си опитвали силите върху него — отговори Робъртс. — А то се учеше от тях. Виждал съм някои, които би могло да бие. Но боксът не му е присърце. Струва ми се, че никога не е харесвало този занаят. Това личеше по държанието му.

— Последните месеци е излизало на срещи, уреждани от малките клубове — забелязва Кели.

— Да, но не зная какво го е накарало да го направи. Изведнъж се запали. Просто блесна като мълния и видя сметката на всички местни боксьори от лека категория. Изглежда, че са му трябвали пари и спечели доста, макар да не личи по дрехите му. Особен чешит. Никой не знае с какво се занимава. Никой не знае как прекарва времето си. Дори когато е на работа, все мълчи и почти всеки ден изчезва, щом си отработи. Понякога го няма по цели седмици. Но не се вслушва в никакви съвети. Онзи, който ще се залови да го лансира, може да спечели цяло състояние, само че с него не можеш се разбра. Ще видите как ще държи да получи парите в брой, като стигнете до условията.

Точно в този миг пристигна Дани Уорд. Появяването му бе доста шумно. С него бяха менажерът и треньорът му и той се втурна като вихрен полъх на сърдечност, добродушие и всепобедност. На всички страни заваляха поздрави, придружени тук от шега, там от закачка, усмивка имаше за всекиго. Но такъв си му беше обичаят и във всичко това нямаше много искреност. Уорд беше добър актьор и бе открил, че сърдечността е едно от най-положителните качества в играта за спечелване на хорските сърца. Обаче в душата си беше пресметлив, хладнокръвен боксьор и печалбар. Останалото беше маска. Онези, които го познаваха или имаха вземане-даване с него, казваха, че щом се стигнело до паричките, той ставал Дани Сметкаджията. Уорд неизменно присъствуваше на всички преговори и някои твърдяха, че неговият менажер бил безгласна буква и единственото му задължение било да служи на Дани за високоговорител.

Държанието на Ривера беше съвсем друго. В жилите му течеше и индианска, и испанска кръв: той седеше сгушен в ъгъла, безмълвен, неподвижен и само черните му очи се стрелкаха от лице към лице и забелязваха всичко.

— Значи, това е хлапето — каза Дани и измери с изпитателен поглед предлагания му противник. — Здравей, приятелче!

Очите на Ривера злобно пламнаха, но той не отговори нито с най-малко движение. Мексиканецът мразеше всички гринго^[2], но към този изпита ненавист, каквато не беше обичайна дори за самия него.

— Божичко! — шеговито запротестира Дани пред менажера. — Да не искаш да се бия с глухоням! — Когато смехът поутихна, той пусна нова шега: — Лос Анжелос трябва съвсем да е загазил, щом това е най-доброто, което сте успели да намерите. От коя детска градина сте го взели?

— Момчето си го бива, Дани, това ти подписвам — защити го Робъртс. — Няма да ти е чак толкова лесно, колкото ти се струва.

— Освен това половината билети са вече продадени — умолително рече Кели. — Ще трябва да приемеш, Дани. По-добър от него няма да намерим.

Дани измери Ривера с още един нехаен и пренебрежителен поглед и въздъхна.

— Май ще трябва да бъда по-внимателен към него. Дано само не пукне.

Робъртс изсумтя.

— Трябва да внимаваш — обърна се менажерът към Дани. — Не бива да бъдеш прекалено самоуверен пред непознат противник, който може случайно да ти дръпне хубав бой.

— О, бъди спокоен, ще внимавам — усмихна се Дани. — Ще го повъртя и ще го пазя за удоволствието на милите зрители. Какво ще кажеш за петнадесет рунда, Кели… а после да го тупна на земята?

— Добре ще е — отвърна менажерът. — Стига да не изглежда като нагласена работа.

— Да минем тогава към търговската част. — Дани позамълча и взе да пресмята. — Разбира се, шестдесет и пет на сто от общия приход, както и с Карти. Но разпределението ще бъде друго. Осемдесет на сто горе-долу ще ме задоволи. — Той се обърна към менажера си: — Нали така?

Менажерът кимна.

— Хей, ти разбра ли тази работа? — обърна се Кели към Ривера.

Ривера поклати глава отрицателно.

— Е, слушай тогава — заговори Кели. — Възнаграждението ще бъде шестдесет и пет на сто от общия приход от билетите. Ти излизаш за първи път и никой не те познава. Ти и Дани ще поделите парите: двадесет на сто за тебе и осемдесет на сто за Дани. Така е справедливо, нали, Робъртс?

— Съвсем справедливо, Ривера — съгласи се Робъртс. — Виждаш ли, ти още не си известен.

— Колко ще правят тези шестдесет и пет на сто от общия приход? — поиска да знае Ривера.

— Може би пет хиляди, а може би и не по-малко от осем — намеси се в обясненията Дани. — Нещо такова. Твоят дял ще бъде хиляда или хиляда и шестстотин. Заслужава си да ядеш бой от човек с моята известност. Какво ще кажеш?

Тогава Ривера ги смая.

— Победителят взима всичко — отряза той.

Настъпи мъртва тишина.

— Виж, така ще е най-добре — обади се менажерът на Дани.

Дани поклати глава в знак на несъгласие.

— Аз не съм новак в тази работа — обясни той. — Не ще хвърлям подозрение върху рефера или върху присъствуващите. Не казвам нищо и за собствениците на тотализатори, нито за разните мошеничества, които се случват понякога. Мога да кажа само, че това е лоша сделка за боксьор като мене. Искам да бъда сигурен. Кой го знае. Може да си счупя ръката, нали? Или някой да ме опие с нещо. — Той важно тръсна глава. — И да спечеля, и да загубя моят дял е осемдесет на сто. Какво ще кажеш мексиканецо?

Ривера поклати глава.

Дани избухна. Работата беше опряла до паричките.

— Слушай, жълтокожо мексиканче! Иде ми още сега да ти разбия кратуната.

Робъртс лениво се надигна и застана между противниците.

— Победителят взема всичко — мрачно повтори Ривера.

— Защо държиш на това? — попита Дани.

— Защото мога да те бия — беше недвусмисленият отговор.

Дани понечи да си свали сакото. Но менажерът знаеше, че това е само театрален жест. Сакото остана на раменете и Дани се остави на присъствуващите да го успокоят. Всички бяха на негова страна. Ривера остана сам.

— Виж какво, глупаче такова — започна да го убеждава Кели. — Ти си нула. Ние знаем какво си правил през последните месеци: побеждавал си дребни местни боксьори. Но Дани е състезател от класа. На следващата си среща ще се бори за шампионат. А ти си неизвестен. Никой никога не е чувал за тебе вън от Лос Анжелос.

— Ще чуят… — отговори Ривера и сви рамене — след тази среща.

— Нима можеш и за секунда дори да си въобразяваш, че ще ме биеш? — не изтърпя Дани.

Ривера кимна.

— Хайде, хайде, разсъждавай разумно! — замоли се Кели. — Помисли си за рекламата.

— Трябват ми пари — беше отговорът на Ривера.

— Ти не можеш да ме победиш и за хиляда години — увери го Дани.

— Че защо се дърпаш тогава? — възрази му Ривера. — Щом парите ти са сигурни, защо не искаш да ги приемеш?

— Ще ги приема, бога ми! — кресна Дани, взел внезапно решение. — Душичката ще ти вземе на ринга, момчето ми… да ме разиграваш по такъв начин. Приготви условията, Кели. Победителят взема всичко. Разгласи го в спортните колони на вестниците. Пиши, че това е бой за лично отмъщение. Ще му покажа аз на това нахално хлапе какво зная.

Секретарят на Кели бе започнал да пише, когато Дани го прекъсна.

— Почакай! — Той се обърна към Ривера: — Кога ще се теглим?

— Преди да излезем на ринга — беше отговорът.

— И дума да не става, безочлив хлапако! Щом победителят взема всичко, ще се теглим в десет часа сутринта.

— И победителят взема всичко? — попита Ривера.

Дани кимна. Това уреждаше въпроса. Той щеше да излезе на ринга в пълния блясък на силите си.

— Тегленето в десет часа — каза Ривера.

Перото на секретаря продължи да скрибуца.

— Това значи пет фунта — недоволно забеляза Робъртс на Ривера. — Много му отстъпи. С това ти проигра срещата. Дани ще бъде силен като бик. Ти си глупак. Положително ще те бие. Сега имаш толкова надежда да оцелееш, колкото капка роса в пъкъла.

В отговор Ривера му хвърли поглед, изпълнен с омраза. Сега презираше дори и този гринго, макар че го бе смятал за най-благороден между всички.