Людвик Йежи Керн
Събуди се Фердинанд (24)

VI

Накрая обаче разтвореният чадър започна да дразни Фердинанд.

Кажете, колко време може да се обикаля града с разтворен чадър, ако при това не вали?

— Трябва нещо да направя — реши Фердинанд и още веднъж подробно огледа дръжката на чадъра и всичко около нея, надявайки се да намери някакво приспособление, което да му даде възможност да промени формата на чадъра от гъбообразен на бастунообразен. Но такова приспособление нямаше никъде. Тогава Фердинанд опита разни други начини. Разтърси силно чадъра, удари го о тротоара, завъртя го наляво, завъртя го надясно — никакъв резултат. Чадърът продължаваше да си стои разтворен и нямаше никакво намерение да се затваря.

— Май трябва да отида при Амбрелински — помисли си накрая Фердинанд, — да ми каже как се затварят чадърите, които той отглежда…

И Фердинанд тръгна към улица „Дъждовна“, но едва бе изминал няколко крачки, когато изведнъж някакъв тип — голяма тупалка — го блъсна.

— Внимавай малко, бе братле — направи му забележка Фердинанд.

— Какво? — възмути се типът.

— Не е хубаво да се блъскат минувачите…

— Я не се прави на толкова важен! — каза тупалката и пъхна ръце в джобовете си, за да покаже на Фердинанд дълбокото си презрение.

— Когато блъснеш някого, трябва да му кажеш: „Извинете“.

— Аз пък не искам!

— Такова поведение показва липса на култура…

— Много важно! — каза типът.

— Защото си невъзпитан — заяви Фердинанд.

— Стига с тия проповеди бе! — кресна типът и изчезвайки в тълпата, добави още: — Я се скрий! Чао!

Едва беше произнесъл тези думи, когато чадърът се затвори. Съвсем сам, без никакво усилие от страна на Фердинанд.

Фердинанд се стъписа.

„Изглежда този чадър се затворя по заповед и за това няма никакви специални приспособления за тази цел — помисли си той. — Добре, но в такъв случай как се отваря? Ако се затваря с думите: «Скрий се!», би трябвало да се отваря с думите: «Покажи се!». Ей сега ще опитаме дали наистина е така…“

И без да губи време Фердинанд извика високо:

— Покажи се!

Чадърът веднага се отвори.

— Скрий се!

Чадърът веднага се затвори.

— Покажи се!

Чадърът се отвори.

— Скрий се!

Чадърът се затвори.

— Работата е ясна! — радостно извика Фердинанд. — Вече знаем как се отваря и затваря нашият чадър. О, непознати нахалнико, дето ме блъсна, как бих искал да ти благодаря за услугата, която ми направи с грубостта си!

Но нахалникът отдавна вече беше изчезнал и затова не разбра, че неговото грубо: „Скрий се!“ разреши въпрос, който мозъкът на Фердинанд не беше в състояние да разреши.

Повтаряйки непрекъснато: „Скрий се!“ и „Покажи се!“ Фердинанд реши да се прибира към къщи. Всички минувачи, които този ден се намираха по улиците, по които минаваше Фердинанд на път за дома си, наблюдаваха с добродушна насмешка един сериозен мъж, който час по час без никаква причина отваряше и затваряше черния си чадър с бамбукова дръжка.