Людвик Йежи Керн
Събуди се Фердинанд (21)

III

— Няма да разпитвам къде се намира Заемодателната банка — реши Фердинанд, когато излезе на улицата. — Защо всички да разберат, че аз, Фердинанд, тегля заем, за да си купя чадър… Сам ще я намеря, без ничие благоволение… Една такава банка трябва да е някъде в центъра на града… В края на краищата в центъра няма толкова много улици… Най-много да са сто или двеста… Ако тичам, ще ги обиколя на бърза ръка и все ще намеря заемодателната банка… Трябва само внимателно да гледам табелите… Тази банка сигурно ще има голяма фирма, толкова голяма, че отдалече да я забележиш…

И Фердинанд хукна по улиците като луд.

Тичаше ли тичаше, но не можеше да открие банката, която търсеше. Имаше други най-различни банки, но ни следа от Заемодателната. Най-сетне, когато вече почти бе загубил надежда, той изскочи от някаква пресечка на главния булевард и видя насреща си огромен надпис:

ЗАЕМОДАТЕЛНА БАНКА

— Тук е! — каза си Фердинанд и много се зарадва.

Влезе през въртящата се врата, защото никоя уважаваща се банка няма обикновена врата, такава дето да се отваря само като натиснеш дръжката. Вратите на всички сериозни банки се въртят.

Въртящата се врата толкова много хареса на Фердинанд, че вместо направо да влезе в банката, той влизаше петнайсетина пъти и чак когато му омръзна да влиза, остана във фоайето и се огледа с кого да поговори за молбата си. Видя един куп гишета и на всяко гише по един чиновник или чиновничка. Той ги изгледа един по един и накрая се приближи до едно гише, зад което седеше младо девойче, защото това девойче много му хареса.

— Моите почитания — започна Фердинанд. — Донесъл съм една молба.

— По какъв въпрос? — попита девойчето, без дори да го погледне.

— За заем — обясни Фердинанд.

— Дайте ми молбата — каза девойчето.

Фердинанд подаде плика с молбата.

— Това май е някаква грешка — каза чиновничката, след като прочете молбата на Фердинанд. — Сигурно е трябвало да пише нещо друго, не чадър!

— Не, моля ви се — каза Фердинанд. — Там трябваше да пише чадър, точно както е написано.

— Значи вие искате да получите заем за чадър? — смая се чиновничката.

— Да, за чадър! — отвърна Фердинанд.

— Трябва да ви кажа, че за първи път виждам такава молба. Ще трябва да се отнесем до началника на отдела.

Отидоха при началника на отдела, чиято канцелария бе на четвъртия етаж.

— Тук има една особена молба — каза чиновничката, когато влязоха в канцеларията на началник-отдела. — Да ви призная, никога досега не съм виждала такава молба.

— За какво се касае? — попита началникът, като повдигна на челото очилата си с огромни рогови рамки.

— За заем — побърза да каже Фердинанд.

— За заем — потвърди чиновничката, — но познайте за какво е този заем?

— За жилище? За мебели? — опита се да отгатне началникът.

— Нищо подобно. За чадър — каза чиновничката.

— За чадър ли? — учуди се началникът. — За първи път чувам такова нещо. Ще трябва да идем при инспектора.

Началникът на отдела, чиновничката и Фердинанд слязоха един етаж по-надолу в кабинета на инспектора.

— Слушам ви, какво се е случило пак? — попита инспекторът, вдигайки поглед от папките, с които беше отрупано бюрото му.

— Въпросът е изключителен — каза началникът на отдела — и само поради това си позволихме да ви отнемем от времето… Този господин е подал молба за заем…

— Ако молбата е съответно мотивирана, да му се отпусне заем и няма какво повече да говорим — каза инспекторът, който от пръв поглед усети симпатия към Фердинанд.

— Молбата наистина е съответно мотивирана — каза началникът на отдела, — става въпрос обаче, че целта на заема е необичайна…

— А за какво ще бъде предназначен заемът? — попита инспекторът.

— За чадър — обясни началникът на отдела, а чиновничката и Фердинанд потвърдиха с кимане на глава.

— Повторете, ако обичате, защото май не ви чух добре — каза инспекторът.

— Не, господин инспекторе, точно така е както го чухте — рече началникът на отдела. — Наистина, става дума да се отпусне заем за покупка на чадър.

— Много съжалявам — отвърна инспекторът, — но по такива необичайни въпроси не мога сам да взимам решение. Ако ми позволите, ще отидем с молбата при главния инспектор.

Инспекторът, началникът на отдела, чиновничката и Фердинанд слязоха още един етаж по-надолу при главния инспектор.

— Влез! — чу се отвътре басов глас, когато инспекторът почука на вратата. — Каква е тази процесия! — добави главният инспектор, като видя и четиримата да влизат в кабинета му. — С какво мога да ви бъда полезен?

— Господин Великолепни е дошъл при нас с молба да му отпуснем заем — каза инспекторът.

— С истинско удоволствие ще му отпуснем заем — отговори главният инспектор и покани всички да седнат. — Нашата институция е създадена именно, за да отпуска заеми на всички, които се нуждаят от тях.

— Това ми е известно — каза инспекторът — и със заема на господин Великолепни нямаше да имаме никакви проблеми, ако не беше фактът, че този заем е предназначен за покупка на… чадър.

— Как така? На обикновен чадър? — забуча с басовия си глас главният инспектор.

— Да, на обикновен чадър — отвърна инспекторът, а началникът на отдела, чиновничката и Фердинанд кимнаха.

— Я ми дайте тая молба! — каза главният инспектор.

Той взе молбата на Фердинанд от инспектора и като хъмкаше непрекъснато, прочете я няколко пъти от начало до край.

— Няма никакво съмнение — каза той накрая, — че става дума за заем за покупка на чадър… По принцип нашата банка няма нищо против от заема, който му се отпусне, човек да си купи чадър, но… — Главният инспектор млъкна и взе да се чеше с химическия молив по плешивата глава, като без да се усеща рисуваше лилави фигурки по голото си теме. — Но… понеже случаят е без прецедент, предпочитам да се консултирам предварително по въпроса с нашия директор. Да вървим при директора!

Главният инспектор, инспекторът, началникът на отдела, чиновничката и Фердинанд слязоха още един етаж по-надолу. Сега се озоваха на първия етаж пред вратата на директорския кабинет. За щастие директорът ги прие незабавно. Мълвата, че има някакъв необикновено важен въпрос за уреждане, която обикаляше цялата банка, бе стигнала и до него.

— Чух, че имате някакви проблеми — каза той, когато тежката врата, облицована в тъмна кожа, се затвори зад посетителите.

— Идваме с молбата на тук присъстващия Фердинанд Великолепни за получаване на заем… — опита се да изложи въпроса главният инспектор.

— Струва ми се, че такъв род молби не са изключение в нашата банка — засмя се директорът.

— Естествено, че не са — съгласи се главният инспектор. — В нашата банка ежедневно постъпват по няколкостотин молби за заеми. Но откакто съществува банката, такава молба не е постъпвала! — извика главният инспектор и с драматичен жест остави молбата на Фердинанд върху бюрото на директора.

Директорът светкавично я прочете, лицето му се разведри и като потри ръце, той извика:

— Най-сетне нещо ново!!! Браво, господин Фердинанд!!! Всички искат пари само за жилища, мебели, коли и ето най-сетне явява се някой, който се нуждае от пари за красива, бих казал дори благородна цел — за чадър! Колко пари са ви нужни, защото не сте посочили сумата?

— Нямам представа, господин директоре, колко може да струва един чадър… — каза Фердинанд.

— Какъв чадър искате? — попита директорът.

— Голям, с бамбукова дръжка и черен, защото съм сериозна личност — каза Фердинанд.

— Осведомете се незабавно какви са продажните цени на този тип чадъри… — нареди директорът на чиновничката. — А вие — обърна се той към главния инспектор, инспектора и началника на отдела — бъдете така любезни да се върнете в кабинетите си и незабавно се заемете с уреждането на въпроса да се отпусне заем на господин Великолепни. Вие останете, господин Великолепни — каза той на Фердинанд, който се канеше да излезе заедно с другите. — Искам да ви покажа нещо.

Когато останаха насаме, директорът се приближи до шкафа, отвори го рязко и каза:

— Погледнете само!

Фердинанд погледна и видя в шкафа петнайсетина различни чадъра, идеално подредени.

— Прекрасна колекция! — прошепна възхитено той.

— Това още не е всичко — гордо отговори директорът. — В къщи имам още една също толкова хубава. Трябва някой път да наминете у дома, ще ви я покажа.

— Положително ще намина, господин директоре, положително! — каза Фердинанд, благодари за всичко, излезе като замаян от кабинета на директора и се залетя към касата, за да получи отпуснатите му пари.