Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Конан
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Conan the Defender, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране
Rinaldo (2016 г.)
обработка и корекция
WizardBGR (2017 г.)

Издание:

Автор: Робърт Джордан

Заглавие: Конан — защитника на трона

Преводач: Здравка Ефтимова

Година на превод: 1996

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 1996

Тип: роман

Националност: американска

Редактор: Ганка Петкова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1223

История

  1. — Добавяне

Втора глава

Улицата на Скърбите беше последната над Хелгейт. Това беше място, където хората със зъби и нокти се бореха да не пропаднат в казана на бедняшкия квартал, хора, които с отчайваща яснота знаеха, че дори ако те самите се задържат тук цял живот, то децата им неминуемо ще затънат в тресавището. Малцина бяха изпълзели дотук от Хелгейт и веднага прекъсваха похода, след като веднъж бяха достигнали сигурност на Алеята на Житения Клас, уплашени да продължат към града, който не разбираха. Те пренебрегваха вонята, която се разнасяше всеки път, щом вятърът задухаше от юг, и която им напомняше всъщност колко къс път са извървели. Онези, които наистина бяха избягали от Хелгейт, не спираха при Улицата на Скърбите — нито за ден, нито дори за час. Ала те бяха същинска рядкост.

На тази улица всички желаеха да забравят какво ги очаква на следващия завой, при следващото зазоряване, и не се интересуваха какво се е случило преди хиляда нощи. Улицата на Скърбите представляваше неистов, див карнавал. Улични музиканти с лютни, цитри и флейти бълваха музика, която си съперничеше със смеха, напълнил въздуха — груб кикот, пиянски, истеричен, смях насила. Жонгльори с топки и обръчи, бухалки и бляскави ками, демонстрираха своето изкуство пред блудниците, наизлезли по улицата полуголи, в къси копринени одежди, с излъскани пиринчени гривни и сандали на висок ток, пъчейки се с прелестите си пред всеки, който имаше някоя и друга пара. Ала техните най-похотливи движения и безсрамни милувки по собствените им тела бяха предназначени за онези добре облечени зяпачи от богатите квартети, които изпъкваха сред пъстрата тълпа, сякаш държаха знаци, за да покажат, че са дошли за онова, което според тях бе дъното на разврата в Хелгейт. И над цялата тази гмеж се носеше смях.

Конан очакваше да намери кръчмата „Заклания вол“ тъкмо на тази улица. В единия край на стаята за посетители, вмирисана на вкиснало вино, върху малка платформа три обилно закръглени жени въртяха бедра и гърди под сластните звуци на флейти. Мъжете по претъпканите маси не им обръщаха никакво внимание, съсредоточени в игра на зарове, карти и пиене. Уличница с бакъреночервеникава коса и парче тъмносиня коприна, обвито около тялото й така, че да показва колкото е възможно повече пищна гола плът, поддържаше застинала усмивка върху устните си. Дебел коринтианец в карирани дрехи я галеше, сякаш се опитваше да определи цената й според теглото.

Друга проститутка с невъзможно червена коса, хвърли око върху широките рамене на Конан и започна да оправя позлатената катарама на сутиена, който придържаше огромните й кръгли гърди. Тя се люшна към него и овлажни подканящо сочните си устни, ала спря, намръщена разочаровано, когато той поклати глава. Конан не виждаше никъде Хордо сред пияната навалица; щяха да намерят време за жени, след като се срещнат.

В таверната имаше една жена, по-различна от останалите. Седеше сама. Подпряла гръб о стената, с чаша недокоснато вино пред нея, тя изглежда бе единственото същество, което наблюдава танцьорките. Дълга черна коса падаше в къдрави вълни върху раменете й, големи лешникови очи и матови устни й придаваха красота, далеч по-ярка от онази на леките жени. Тя не принадлежеше към братството на жриците на удоволствието. Обикновената рокля от бял памук, покрила тялото й от врата до глезените, недвусмислено го доказваше. Мястото й не беше тук. Роклята не беше нито крещяща, нито разкриваше достатъчно за погледа на обитател от Улицата на Скърбите — не беше украсена с пищна бродерия, не бе направена от скъпа материя, както на жените от кварталите на богатите, които идваха тук, за да вкусят порока и се потяха под някого, който можеше да бъде по-пропаднал от убиец.

Жените по-късно, напомни си Конан. Той разтърси завития в наметалото меч и се огледа за празна маса.

Изведнъж от онова, което по-скоро приличаше на вързоп дрипи, се протегна кокалеста ръка и го дръпна за туниката. Тънък, стържещ глас се промъкна през беззъбата уста на непознатия:

— Здравей, кимериецо, къде си тръгнал с този меч, който донесе толкова убийства?

Конан почувства как космите по врата му настръхнаха. Старецът, толкова съсухрен, че бе невъзможно да има бръчки, бе препасал мръсно парче плат на мястото, където трябваше да се намират очите му. Ала дори да имаше очи, как би могъл да знае какво е завито в наметката? Или пък, че Конан е от Кимерия?

— Какво знаеш за мен, старче? — попита той. — И как си го научил, щом си сляп?

Старецът остро се изкиска и с тояжката, която държеше, докосна превръзката върху очите си.

— Когато боговете ми отнеха зрението, те ме дариха с други способи за гледане. Аз не гледам с очите си и не виждам онова, което виждат зениците, а… други неща.

— Чувал съм за такива хора — измърмори Конан. — И за още по-странни дори. Какво още можеш да кажеш за мен?

— О, много, много, млади господине. Ще познаеш любовта на много жени — и кралици, и селски момичета, и на много други с ранг между техния. Ще живееш дълго, ще спечелиш кралска корона, а смъртта ти ще бъде забулена в легенда.

— Ей, бичи мях! — изсумтя Хордо, провирайки главата си край рамото на Конан.

— Чудех се къде си — каза Конан. — Този старец позна, че съм кимериец.

— Дочул е акцента ти на варварин и с малко късмет е уцелил истината. Хайде да сядаме на масата и да вземем кана вино.

Конан поклати глава:

— Не съм си отварял устата, той знаеше. Кажи ми, старецо, какво ме чака след седмици, а не след години.

Слепият слушаше с болезнено изражение на лицето, навел глава, за да долови техните думи. Сега беззъбата му усмивка се бе завърнала:

— Колкото до това — той вдигна ръка, потривайки палеца с върха на останалите си пръсти. — Аз съм беден човек, кепето виждаш, млади господине.

Големият кимериец бръкна с два пръста в кесията на пояса си. Тя бе достатъчно олекнала, съдържаше повече медни, отколкото сребърни монети, при това малко и от двете, ала той извади сребърна пара с лика на краля и я пусна в дланта, която приличаше на парче стара животинска кожа.

Загубил всякакво търпение, Хордо въздъхна:

— Познавам един гадател и трима астролози, събрани заедно, за половината пари ще ти предскажат всичко много по-добре, отколкото тук, в тая бърлога.

Върховете на пръстите на слепия пробягаха леко по лицето на монетата.

— Щедър човек — измърмори той. — Монетата изчезна сред дрипите му. — Дай ми дясната си ръка.

— Сляп гледач на ръка — изсмя се Хордо, ала Конан протегна десницата си.

Със същата скорост, с каквато бяха изучили монетата, пръстите на стареца проследиха линиите по ръката на кимериеца и се поспряха върху местата с удебелена кожа и старите белези. Той започна да говори и въпреки че гласът му бе тънък, нотките на кикот бяха изчезнали. В него бе стаена сила, дори властност.

— Пази се от жената със сапфири и злато. Заради любовта й към властта, тя може да опустоши съдбата ти. Пази се от жената със смарагди и рубини. Заради любовта й към теб, тя може да съзерцава дори смъртта ти. Пази се от мъжа, който се стреми към трона. Пази се от мъжа, който е направен от глина. Пази се от благодарността на кралете — според Конан гласът на стареца звучеше твърде високо, ала никой не отклони поглед от своята чаша вино, когато той започна да пее провлачено, монотонно: — Спаси трона, спаси краля, убий един крал или умри. Каквото и да дойде, каквото и да бъде, подбери точно времето, когато трябва да си тръгнеш.

— Толкова е мрачно, че може да вгорчи и младо вино — измърмори Хордо.

— Освен това не е много смислено — добави Конан.

— Можеш ли да го кажеш по-ясно?

Старецът пусна ръката на Конан и сви рамене:

— Ако можех да изричам пророчествата си по-ясно — отбеляза сухо той, — щях да живея в дворец, а не в кочина сред Хелгейт.

Потупвайки с тояжката си, той закуцука към улицата, като избягваше с еднаква ловкост и масите, и пияните гуляйджии.

— Запомни думите ми, Конан от Кимерия! — подметна той през рамо от вратата. — Моите пророчества винаги се сбъдват! — после изчезна сред трескавия водовъртеж навън.

— Стар глупак — изръмжа Хордо. — Ако искаш добър съвет, отиди при истински астролог, а не при някой от тези щъкащи навред шарлатани.

— Не съм му казвал името си — тихо повтори Конан.

Хордо примигна и изтри уста с опакото на грубата си ръка:

— Имам нужда от питие, кимериецо.

Проститутката с огненочервената коса стана от масата, за да заведе един плещест Офирийски разбойник нагоре по стъпалата към стаите, които можеха да бъдат наети срещу няколко чаши вино. Конан се отпусна на освободения стол и кимна на Хордо да заеме другия. Тъкмо оставяше завития в наметката меч върху масата, когато едноокият сграбчи ръката на прислужничката с очи на сърна, бледи гърди и бедра, едва-едва прикрити под две ивици зелен муселин.

— Вино — поръча Хордо. — Най-голямата кана, която имате. И две чаши. — Момичето ловко се измъкна от хватката му и бързо се отдалечи.

— Приказва ли с приятелите си за мен? — попита Конан.

Хордо въздъхна тежко, поклащайки глава:

— Приказвах, но отговорът е „не“ Работата тук е лека, Конан, златото тече като река, ала съм принуден да изпълнявам заповедите на един човек — Ераниус, дебел, кривоглед кучи син, който вони като бунище. И тая торба с отпадъци ми чете конско — представяш ли си — аз седя мирно и слушаш конско? Да не съм се доверявал на непознати в тези опасни времена. Опасни времена! Ха!

— Не е чак толкова трагично — успокои го Конан. И все пак се бе надявал да работи отново с тази брадата мечка. Свързваха ги хубави общи спомени.

Прислужничката се върна и постави върху масата две кожени халби за вино и груба глинена гарафа, голяма почти колкото мъжка глава. Тя напълни чашите и зачака с протегната ръка.

Хордо затършува сред медните монети да й плати и същевременно лукаво я пощипна.

— Изчезвай, момиче — изсмя се той — преди да решим, че искаме повече, отколкото си съгласна да продадеш.

Тя си тръгна, като потри закръгленото си бедро, а влажният й поглед към Конан подсказваше, че не би имала нищо напротив да продаде, ако именно кимериецът е купувачът.

— Казах му, че не си непознат — продължи Хордо. — Разправих му много неща за тебе, за контрабандата в Султанапур. Той въобще не пожела да слуша. Според него ти изглежда си опасен тип. Нареди да се държа настрана. Представяш ли си го как си мисли, че аз ще изпълня точно такава заповед?

— Не мога — съгласи се Конан.

Изведнъж кимериецът усети съвсем леко докосване там, където стоеше кесията му. Голямата му ръка се стрелна назад, сграбчи една гънка китка и измъкна собственика й пред себе си.

Златни къдрици обграждаха по детски невинно лице с безхитростни сини очи, ала пищният бюст, опнал тясната ивица червена коприна, издаваше нейната професия, за която красноречиво говореше и коланът от медни монети, докосващи краката й високо над коленете; надолу от препаската се спускаха прозрачни червени воали, едва покриващи отпред вътрешните извивки на бедрата, а в гръб — хълмчетата на заоблената й задница.

— Ето я жената със сапфири и злато — изсмя се Хордо. — Каква е цената ти, момиче?

— Следващия път — посъветва я Конан, — не се залавяй с достатъчно трезвен с мъж, защото ще усети колко несръчно го докосваш.

Изкусителна усмивка превърна лицето на момичето в маска.

— Ти бъркаш. Аз исках да те докосна. За такъв красавец като тебе, цената ми няма да е висока, пък и билкарят казва, че съм напълно излекувана.

— Билкарят! — Хордо започна да пръска слюнки във виното си. — Махни си ръката от нея, Конан! В тоя град има двадесет и девет вида шарка. Ако е прекарала един, обезателно ще прихване и останалите двадесет и осем.

— А ми го казва веднага — усъмни се Конан.

Той леко стегна хватката. Пот изби по челото й, сочните й устни се отвориха с тих вик, пръстите й се отпуснаха и изтърваха две сребърни монети в свободната ръка на Конан. За миг той я притегли по-близо, като притисна ръката й зад гърба. Едрите й гърди се сблъскаха с масивния му гръден кош, уплашените й небесносини очи се взряха в неговите.

— Истината, момиче! — изрече той. — Крадла ли си, или проститутка? Или и двете? Истината и ще те пусна да си вървиш свободно. При първия опит да ме излъжеш, ще те заведа горе и ще си взема толкова, колкото се полага за парите ми.

Тя навлажни бавно устните си и прошепна:

— Наистина ли ще ме пуснеш да си вървя? — Конан кимна. Тръпнещият й дъх издигаше гърдите й и приятно ги притискаше в гръдния му кош. — Не съм блудница — отрони накрая тя.

— Опасна игра играеш, момиче — предупреди Конан.

Жената предизвикателно отметна назад русата си коса.

— Кой би забелязал някаква уличница сред толкова много? Вземам само по няколко монети и всеки си мисли, че ги е похарчил за пиене. А щом спомена за билкаря, никой не пожелава прелестите, които смята, че му предлагам. — Тя рязко приближи устните си към него и дъхът й опари лицето му. — Не съм проститутка — измърмори тя, — ала бих се насладила на една нощ в твоите прегръдки.

— Не проститутка — засмя се Конан. — Крадла. Познавам крадлите. Когато се събудя, няма да намеря нито кесията, нито наметката и меча, а може и ботушите ми да изчезнат. — Очите й блеснаха, простодушието им се стопи в мига на раздразнение; тя безпомощно започна да се гърчи в желязната хватка на ръката му. — Нямаш късмет тази вечер, момиче. Усещам го. — Той рязко я пусна. За момент крадлата замря в недоверие, после разтворената му длан я плесна отзад и жената се повдигна на пръсти с писък, който предизвика смях сред околните маси. — Върви си, момиче — подкани Конан. — Късметът ти не проработи.

— Ще отида където искам — ядосано отвърна тя и потъна сред навалицата в таверната.

Той освободи мислите си от нея и отново се зае с виното, като отпиваше големи глътки. Над ръба на кожената халба очите му срещнаха погледа на жената, чието място не беше в тази таверна. Тя го гледаше с недвусмислено одобрение, ала в очите й също тъй недвусмислено липсваше покана към него. Жената пишеше нещо върху парче пергамент. Конан би се обзаложил, че на цялата улица едва ли щяха да се съберат шепа жени, способни да напишат или поне да прочетат имената си. Нито пък мъже, ако това имаше някакво значение.

— Тази не е за нас — обади се Хордо, забелязал посоката на погледа му. — Каквато и да е, с тази дреха върху себе си, в никакъв случаи не е уличница.

— Не ме е грижа каква е — отвърна Конан, спестявайки част от истината. Тя беше красива, а той признаваше слабостта си към красивите жени. — В момента съм загрижен да си намеря работа, за да не стигна до там, че да не мога да си позволя никаква жена. Прекарах целия ден в обиколка на града. Видях много мъже с телохранители. Не носи злато, колкото контрабандата, но по-рано съм бил телохранител и вероятно пак ще стана.

Хордо кимна.

— Такава работа има достатъчно. Всеки, който преди година имаше един телохранител, сега има пет. Някои от по-тлъстите търговци, като Фабий Палиан и Енарио Осториан, плащат на цял отряд. Така се печелят истинските пари — като даваш под наем телохранители от собствения си отряд.

— Да, ако преди всичко имаш злато да го поддържаш, — съгласи се Конан. — Аз нямам с какво да купя ризница за един войн, какво остава за цял отряд.

Едноокият прокара пръст през локвичка вино върху масата.

— Тъй като вече започнахме разговора — половината от онова, което контрабандираме, е оръжие. Митото за един хубав меч е по-високо, отколкото е цената му. — Той срещна погледа на Конан. — Ако не съм сбъркал някъде в сметките, можем да откраднем достатъчно, за да екипираме цял отряд, без никой да ни усети.

— Ние ли, Хордо?

— Утробата на Хануман! По дяволите, човече! Когато започнат да ме командват кой да ми е приятел, вече съм негоден за контрабанда!

— Значи трябва да съберем достатъчно сребро за една извънредна заплата при постъпването на хората при нас. Да кажем петдесет човека…

— Злато — прекъсна го Хордо. — Цената в момента е една жълтица на човек.

Конан свирна през зъби.

— Няма никаква вероятност скоро да зърна толкова пари на едно място. Ако ти не…

Хордо тъжно поклати глава.

— Ти ме познаваш, кимериецо. Прекалено много харесвам жените, пиенето и заровете, за да се задържи злато при мен.

— Крадла! — изкрещя някой. — Хванахме крадла!

Конан се огледа и видя русокосата с невинното лице, която се бореше срещу едър брадат мъж в мазна синя туника и висок тип с доближени очи, които припламваха в хищно изражение на невестулка.

— Хванах я тъкмо когато ръката й беше в кесията ми! — изкрещя брадатият.

Неприлични коментари заглушиха смеха в таверната.

— Казах й, че късметът й я е напуснал — измърмори Конан.

Брадатият мъж разкъса коприната върху гърдите й и русокосата изпищя. После я захвърли към мършавия тип, който се бе покатерил върху една маса. Въпреки съпротивата на крадлата, мъжът бързо раздра остатъка от тънката й дреха и я изблъска съвсем гола пред цялата таверна.

Брадатият разтърси чаша със зарове над главата си.

— Кой ще опита да я спечели? — Мъжете се струпаха около него.

— Хайде да тръгваме — предложи Конан. — Не искам да гледам това. — Той прибра завития в наметката меч и се запъти към улицата.

Хордо хвърли изпълнен със съжаление поглед към едва наченатата гарафа с вино и го последва.

На вратата Конан още веднъж срещна очите на младата жена в обикновената памучна рокля. Тя отново го гледаше, ала този път лицето й изразяваше неодобрение. Какво ли бе сторил, зачуди се той. Не че това толкова го засягаше. Имаше много по-важни грижи наум, отколкото тази жена. Следван от Хордо, той се наведе, за да излезе през вратата навън.