Робърт Джордан
Конан — защитника на трона (27)

Двадесет и пета глава

Конан се разхождаше из коридорите на палата, който някога бе принадлежал на Албанус, а от два дни бе станал негова собственост по силата на декрет, издаден от крал Гариан. Спря да повдигне една статуетка от слонова кост. Изработена със съвършено майсторство и толкова лека, тя би донесла добра цена в който и град пожелаеше да я продаде. Постави я в чувала, който носеше и продължи.

Стигна в преддверието с колоните, тъкмо когато Хордо и Ариани влизаха през външната порта на двореца. Сега тя бе оставена отворена.

— Навреме се връщате — каза кимериецът. — Какво става навън?

Хордо сви рамене.

— Градските стражи и оцелелите Златни Леопарди патрулират по улиците и дебнат за плячкаджии и грабители. Не че са останали много. Изглежда земетресението е било съд на боговете над мародерите. Някои разправят, че видели демон — кръжал над кралския палат толкова високо, колкото земетресението изхвърляло камъни и разни парчетии към небето. — Той се засмя неубедително. — Странно какви неща виждат хората, а?

Да, странно — съгласи се Конан с надеждата гласът му наистина да звучи успокоително. Дори да успее да убеди Хордо какво наистина се бе случило във вълчата яма, едноокият само щеше да започне да стене отново колко е остарял за такива неща. — Какво става с „Фестис“? — попита той Ариани.

Тя уморено въздъхна, без да го поглежда.

— Свършено е с „Фестис“. Мнозина от нас видяха прекалено много от нещата, до които доведоха нашите приказки. Гариан освобождава Грекус и останалите от рудниците, ала се съмнявам дали дълго време ще можем да се погледнем в очите. Аз… аз възнамерявам да напусна Немедия.

— Ела с мен в Офир — предложи Конан.

— Ще ида в Аквилония с Хордо — отвърна тя.

Конан я изгледа смаяно. Не че имаше нещо против да я загуби и тя да отиде при Хордо. Е, може би малко, неохотно призна пред себе си кимериецът. Макар че отиваше при приятеля му. Ала в края на краищата той бе спасил живота й. Що за благодарност е това?

Тя се раздвижи предизвикателно и прегърна едноокия.

— Хордо има вярно сърце, едва ли мога да кажа същото за някои други мъже. Може и да не е вярно точно на мен, ала все пак е вярно някому. Освен това отдавна съм ти казала, че аз решавам с кого ще споделям постелята — в гласа й се прокраднаха оправдателни нотки, устните й се изопнаха, което показа, че ги е доловила, ала отказва да приеме, че има за какво да се извинява.

Раздразнен, Конан поклати глава. Спомни си една старинна поговорка. Мъжът никога не може да притежава жена и котка. Те просто се задържат при него за известно време. В този миг смяташе, че предпочита котка.

Чак тогава смисълът на думите, че тя и Хордо ще преминат границата на Немедия, проникна в съзнанието му.

— Защо в Аквилония? — попита Конан приятеля си.

Едноокият му подаде сгънато парче пергамент:

— Дочух слух, че е тръгнала на изток. Тук пише нещо и за тебе.

Конан отвори пергамента и прочете:

Хордо, ти, моя най-вярна хрътка,

Когато получиш това писмо, аз ще съм изчезнала от Немедия с всичките си слуги и цялото си имущество. Недей да вървиш по петите ми. Няма да бъда отново така доволна, ако те открия в своята свита. И все пак аз ти желая всичко хубаво. Кажи на кимериеца, че не съм приключила с него.

Карела

Под подписа с червено мастило бяха нарисувани контурите на ястреб.

— Ала тъй или иначе ти ще я последваш — каза Конан и му върна пергамента.

— Разбира се — отвърна Хордо. Той внимателно прибра писмото в кесията си. — А ти защо разправяш, че ще тръгваш към Офир? Гариан скоро ще те провъзгласи за лорд.

— Спомних си онзи сляп гадател в „Заклания вол“.

— Онзи стар глупак? Казах ти да отидеш при някой свестен астролог. Познавам няколко.

— Но той беше прав — тихо възрази Конан. — Жена със сапфири и злато. Сулария. Жена със смарагди и рубини. Карела. И двете наблюдаваха как умирам, тъкмо заради причините, които предсказа гадателят. Всичко останало също се сбъдна. Спомняш ли какви бяха неговите последни думи?

— Какви? — попита Хордо.

— Спаси трона, спаси краля, убий един крал или умри. Каквото и да дойде, каквото и да бъде, подбери точно времето, когато трябва да си тръгнеш. Той каза също да се пазя от благодарността на кралете. Аз вземам присърце думите му, макар и малко късничко.

Едноокият изсумтя и огледа мраморните колони и стените от алабастър.

— Доколкото виждам, няма защо да се пазиш от кралската благодарност.

— Кралете са върховни властелини — напомни му Конан, — и необходимостта да благодарят ги кара да се чувстват не толкова велики, колкото биха желали. Обзалагам се. А най-добрият начин да се отървеш от чувството за благодарност е да се отървеш от човека, комуто си благодарен. Разбираш ли сега?

— Говориш като философ — недоволно измърмори Хордо.

Конан тръсна глава и се разсмя:

— Дано всички богове ме опазят от такова нещо.

— Капитане — беше Махон, влязъл зад гърба им. — Отрядът е готов, хората са на конете с по един чувал плячка, вързан за седлото. Никога не съм чувал някой да даде разпореждане да ограбят собствения му дворец.

Конан спокойно срещна погледа на Хордо.

— Вземай каквото искаш, стари приятелю, ала не се бави вътре прекалено дълго. — Той протегна ръка и едноокият я сграбчи. Това беше техен обичай, възприет от земите на изток.

— Сбогом, Конан от Кимерия! — дрезгаво каза Хордо. — Разлюлей ада, ако стигнеш там преди мен.

— Сбогом, Хордо от Замора. И ти хубавичко го разлюлей, ако ме изпревариш.

Кимериецът обърна гръб и излезе от стаята, без да погледне към Ариани. Тя бе направила своя избор.

Неговият отряд го чакаше зад палата — двадесет войни на коне, които бяха оцелели в битките. Въоръжени от глава до пети. Конан се метна на седлото.

Чудат край, помисли си той — да напусне доброволно богатствата, които му предлагаха. И двете жени, с всяка от които с наслада би препуснал по пътя си, ала нито едната, нито другата пожелаха да тръгнат с него. Само по себе си това бе така странно. Все пак, напомни си той, в Офир имаше много жени и слуховете за размирици означаваха, че добрият меч там се цени. Отрядът му щеше да бъде доволен.

— Ще препуснем към Офир! — заповяда той и с галоп се отдалечи от портите на двореца начело на своя отряд. Не хвърли нито един поглед назад.