Боян Бойчев
Пролетно

Този ден е пролетно чуден,

Както пролетно чудна си ти,

Пролетта навън пак се буди,

Защото я сгряваш с очи!

 

Денят ми е мисъл за теб,

Жажда за твоите слънца,

Затова набрах ти букет

От живителни свежи цветя.

 

Ти вървиш по светла пътека,

Поръсена от цветния сняг,

И игривите стъпки полека

Създават кристалния сват.

 

Как сияят в твоите коси

Лъчи слънчеви и се лутат,

Ти с твоите слънца ги плени,

Превърна ги в нежни милувки!

 

А аз съм навеки пленен

От очите слънца и ги гледам,

В новия пролетен ден

Протягам ръцете към тебе!

 

Пролетта значи прераждане.

В дъхава китка от люляк

Пролетта любов ни дарява,

Която ни е така нужна.

 

И тази пролет навън

Запазим ли дланите слети,

Ще се превърне тихо във звън,

Във вечна звездна пътека.

 

Нощта е пролетно чудна,

Както пролетно чудна си ти!

Да не спим. Нека ни будят

Отразените в очите луни!

 

6.04.2001 г.