Лий Голдбърг
Г-н Монк и отдел „Убийства“ (19)

18. Г-н Монк и полезният хороскоп

Астрологичната диаграма от компютъра на Алегра Дусет беше забодена на таблото за съобщения в дежурната стая заедно с цялата останала информация относно четирите убийства.

Синди Чоу и Спароу разговаряха пред таблото, докато Портър, Уайът, Джаспър и Арни седяха наоколо и чакаха нещо да се случи. Мисля, че „нещото“ бяхме ние.

Когато влязохме, всички се обърнаха към нас. Уайът се изправи.

— Говори се, че е убит един полицай — каза Уайът. — Изпратете ме на улицата, и ще открия копелето, което го е извършило.

— Не ние се занимаваме с разследването — каза Монк.

— Това е убийство — каза Уайът. — Ти си капитанът. Кой друг ще се заеме с това? Полицаите по паркингите ли?

— Капитан Стотълмейър се върна на работа — каза Монк.

— Разбира се, че се върна, броени часове след като разобличихме извънземната конспирация — каза Чоу. — Това съвпадение ли е? Мисля, че не. Потулването вече започва. Не след дълго ще последва „случайна“ и „естествена“ смърт на всички ни. Няма да остане и следа от нас или от работата ни тук.

— Беше забавно, докато траеше — каза Уайът. — Къде да предадем значките си?

— Няма да ги предавате — рече Монк. — Капитан Стотълмейър се занимава с убийството на Милнър, а ние продължаваме с тези.

— Наистина ли? — възкликна невярващо Чоу.

— Наистина — каза Монк.

— Много си умен — обърна се Чоу към най-близкия компютърен монитор. — Заговори в рамките на други заговори. Машинации в рамките на други машинации. Кутии, пъхнати в други кутии. Чудя се какъв е крайният ви замисъл.

— На кого говори? — обърна се Портър към Джаспър.

— На тях — каза Джаспър.

— О! — Портър погледна към компютъра си и помаха към екрана: — Хей, как я караш?

Монк се приближи до таблото и присви очи към астрологичната диаграма. Не знам какво го караше да смята, че присвиването на очите внезапно ще го дари със способността да схване онова, което се намираше пред него, но също опитах. Това ни най-малко не ми помогна да си изясня бъркотията.

Диаграмата приличаше на колело. Около външния пръстен имаше тясна линия, изпълнена с числа, написани като степени, и десетки символи, от които не разпознах нито един. Със същия успех можеше да е написана и на санскрит. Вътрешният кръг, подобно на пица, беше разделен на дванайсет отрязъка, всеки от които също беше изпълнен с цифри и символи. В средата имаше друг кръг, пълен с многоцветни пресичащи се линии, които ми навяваха плашещи спомени за часовете по геометрия в гимназията и за господин Рос, учителя по математика, който продължава да играе главна роля в много от кошмарите ми.

— Какво успя да научиш от хороскопа за онзи свидетел? — обърна се Монк към Чоу.

— Всичко важно за него, с изключение на името, адреса и телефонния му номер — каза Спароу. — Меркурий е във Водолей, а Венера е в Риби, така че търсите човек, който е обаятелен и притежава склонност към творчество, но също така вероятно потаен, алчен и наистина ужасно себичен и надменен. Уран се намира в съзвездието Лъв, следователно това е човек, който държи на свободата си, не се подчинява на чужда власт, и не притежава почти никаква самодисциплина. Аз бих се разтревожила от този Нептун в Скорпион: това означава, че е способен на изключителна жестокост.

Монк се обърна към нея, изненадан:

— И ти ли разбираш от астрология?

— Името ми е Спароу — каза тя. — Вие как мислите?

Монк се втренчи безизразно в нея. Нямаше представа какво иска да каже тя.

— Що за родител ще нарече детето си Спароу? — каза тя.

Той все още не загряваше. Тя въздъхна, насищайки въздишката с толкова много примесено с безнадеждност раздразнение, че беше цяло чудо, дето изобщо можеше да диша.

— Родителите ми са много запалени по движението „Ню Ейдж“ и се смятат за част от естествените цикли на природата — каза тя. — А всички тези цикли са обвързани с движението на Земята около слънцето, най-важния от всички цикли.

Франк Портър беше баща на един от родителите на Спароу. Трудно ми беше да си представя някое от неговите деца да има такива либерални и земни възгледи. Това сигурно е било акт на бунт срещу Франк, който синът или дъщеря му така и не бяха надраснали.

Съвсем скоро Джули щеше да започне да се бунтува срещу мен, точно както аз се бунтувах срещу родителите си. Не можех да не се зачудя каква ли форма щеше да приеме нейният бунт. Смятах, че все още ми остават няколко години да се подготвя за него.

— Е, и как тази диаграма ще ни помогне да открием следващата жертва, набелязана от убиеца? — попита Монк.

— Това е карта — каза Спароу. — Ако човек знае как да я разчете.

— Географската дължина и географската ширина, отбелязани на картата, показват, че непознатият клиент на Алегра е роден в Сан Франциско — каза Чоу. — Тези неща тук, около външния край на диаграмата, са „линии на меридианите“, които изобразяват всекидневното движение на планетите. Тези линии на меридианите се изчисляват въз основа на това, къде живее сега търсеният субект.

— Сан Франциско — каза Монк.

Забелязах онзи проблясък в очите му. Чоу дори още не беше довършила обяснението си, но знаех, че всички улики започват да се подреждат в ума на Монк.

— Точно така — каза Чоу. — Линиите на меридианите показват, че той живее в Сан Франциско. Диаграмата, показваща връщането на слънцето в началното му положение, съвпада със следващия му рожден ден, който има същите линии на меридианите, следователно това показва, че той възнамерява да остане близо до това място до тогава. Или поне така е смятал, докато не е видял как намушкват смъртоносно Алегра Цусет.

Сега вече започваше да звучи логично, дори за някой като мен, който не притежава каквито и да било детективски умения.

— Значи така убиецът е стеснил кръга на възможните свидетели — казах. — Той знае, че човекът, намирал се в банята на Алегра Дусет в нощта на убийството — който и да е бил — е роден в Сан Франциско на двайсети февруари хиляда деветстотин шейсет и втора и все още живее в града. Но как е успял да се сдобие със списък на хората, отговарящи на това описание?

— Има го в публичните архиви — каза Портър. — Всичко, което трябва да направите, е да съпоставите имената, излезли при търсенето на удостоверения за раждане, издадени в Сан Франциско на двайсети февруари хиляда деветстотин шейсет и втора, с текущата информация от Отдела за регистриране на моторни превозни средства, данъчните ведомости на окръга, регистрационните списъци на гласоподавателите… такива неща.

— Много ли е трудно това? — попита Монк.

— Всяко дванайсетгодишно хлапе, разполагащо с интернет връзка, може да го направи — каза Арни. — Познавам един много враждебно настроен тийнейджър, който използваше тази информация, за да краде личните данни на учителите си, да си издава кредитни карти на тяхно име, и безгрижно да пръска пари по магазините.

— Можеш ли да направиш същия списък като този на убиеца? — обърна се Монк към Портър.

— Само ми дай два часа — каза той. — Но може да стане по-бързо, ако успеем да накараме това враждебно хлапе да ми помогне.

— Няма проблем. — Арни посегна към телефона с лявата си ръка. — Ще измъкна сина си от училище. Страшно ще се зарадва на възможността отново да се приближи до компютърна клавиатура. Направо е нетърпим, откакто съдията му забрани да се доближава до компютър с интернет връзка. Сигурен съм обаче, че съдията ще прояви разбиране и ще му позволи едно изключение. Това е за добра кауза.

Монк се обърна към Уайът:

— След като Франк състави списъка, искам двамата с детектив Чоу да започнете да се свързвате с хората в него, докато откриете клиента на Алегра Дусет.

— Ако приемем, че той или тя все още не е в моргата — каза Уайът.

— Не е ли редно да поставите всички тях под полицейска закрила? — попитах.

Монк поклати глава:

— Да им кажем да не излизат от къщи през следващите час-два и да не отварят вратата на непознати, би трябвало да е единствената закрила, която им е необходима.

Усмихнах се. Без да го казва направо, Монк току-що беше дал да се разбере, че е разрешил загадката. Той знаеше кой е убиецът.

— Мислите, че ще е достатъчно да заключат вратите си, за да са в безопасност? — попита Уайът.

Това беше погрешният въпрос. Уайът трябваше да попита защо според Монк те трябва да си стоят вкъщи само през следващите един-два часа.

— Само ако убиецът ги чака пред дома или службата им точно в този момент — каза Монк. — Но ще разберем съвсем скоро.

— Как? — попита Чоу.

Грабнах си чантата и якето.

— Защото отиваме да арестуваме убиеца още сега. Нали така, господин Монк?

— Такъв е планът — каза Монк.

На мен този план ми звучеше много добре.

 

 

Макс Колинс тъкмо излизаше от къщата на мадам Фрост, когато спряхме до сребристото му мазерати „Куатро порте“ — което е много по-секси и по-скъпо звучащо описание от „Италиански седан с четири врати“. Беше облечен с костюм „Армани“, който вероятно беше стандартна добавка към колата. Или може би беше обратното.

Паркирах успоредно на останалите коли на улицата. Двамата с Монк излязохме от колата. Предполагах, че този път полицай Къртис и партньорът й, в черно-бялото полицейско „Куатро порте“ зад нас, няма да ми напишат талон за глоба и да вдигнат колата ми с „паяк“.

— Капитан Монк, каква неочаквана изненада — каза Колинс.

— Мадам Фрост не ви ли каза, че ще дойдем? — попита Монк.

— Тя знаеше ли? — попита Колинс.

— Ако не е знаела — рече Монк, — значи не я бива много да вижда в бъдещето, нали?

— За нещастие астрологията не е толкова прецизна. Но мадам Фрост наистина ми предсказа някои вълнуващи неща.

— Мислех, че се отказвате от астрологията — отбелязах.

— Само по отношение на инвестиционните съвети, както ви казах по-рано — рече Колинс. — Но намирам, че ми е от помощ в други области от живота. Мадам Фрост съветваше мен и семейството ми от години.

— Докато се появи Алегра Дусет — каза Монк.

— Мадам Фрост е като любима леля. Алегра приличаше повече на голите момичета от средните разгъващи се страници на „Плейбой“. — Колинс сви рамене. — Тя непрекъснато правеше опити да ме прелъсти. Е, затова ли сте тук — да ми задавате още въпроси за Алегра?

— Тук сме, за да арестуваме убиеца й — каза Монк.

— Трябва ли да се обадя на адвоката си?

— Може би трябва да зададете този въпрос на мадам Фрост — каза Монк.

Като по поръчка, мадам Фрост излезе от къщата си и закуцука към нас, облягайки се тежко на дебелия си, чепат бастун, който изглеждаше достатъчно стар, за да е принадлежал на самия Мерлин. Кожата й беше повехнала, а косата й беше посивяла, но в погледа й имаше удивителен плам. В този момент вярвах, че може да надзърне не само в бъдещето, а и направо в душата ми.

— Знаете ли защо са тук, мадам Фрост? — попита Колинс.

Мадам Фрост кимна важно. Това беше умение, което не притежавах. Аз не бих могла да кимна важно, дори животът ми да зависеше от това. Ако се опитах, просто щях да изглеждам все едно съм изяла нещо изключително кисело.

— Предвидих този момент преди много дни — каза тя.

— Това, преди да убиете Алегра Дусет, ли беше? — попита Монк. — Или след като убихте Джон Ямада, Даян Тръби и Скот Егърс?

Макс се втренчи невярващо в Монк:

— Мислите, че мадам Фрост е убила Алегра и други трима души?

— Знам, че го е направила — каза Монк. — Няма съмнение в това.

— Той никога не греши за тези неща — рекох, макар че също бях доста изненадана от изказването му.

— Не може да говорите сериозно — каза Колинс. — Мадам Фрост е немощна жена, прехвърлила шейсетте. Алегра беше млада жена във върхова физическа форма. Наистина ли смятате, че е възможно мадам Фрост да я е надвила?

— Подценявате мадам Фрост, което е било и фаталната грешка на Алегра Дусет — каза Монк.

Мадам Фрост не казваше и дума — просто се взираше в Монк с проницателните си очи. В отговор Монк я погледна право в очите, без да трепне. Когато е разкрил някой случай и се изправя лице в лице с убиеца, Монк никога не се колебае. Единствено тогава той успява да бъде в мир със себе си и със заобикалящия го свят. Тогава се намира в свои води.

— Алегра е била измамница, която е отмъквала всички клиенти на мадам Фрост и я е избутвала от бизнеса — продължи Монк. — Мадам Фрост не е можела да си съперничи с Алегра, затова я е убила. Ето какво е станало…

И Монк изложи ситуацията, изпитвайки огромно удоволствие от разказа си. Не се налагаше да изнася това представление — можеше просто да арестува мадам Фрост и да спести всички тези обяснения, за да ги каже на окръжния прокурор. Но кое му беше забавното на това? Във всяко разследване това беше точно моментът, за който живееше.

Монк ни каза, че мадам Фрост влязла в къщата на Алегра през входната врата в петък вечерта, вероятно демонстрирайки фалшиви приятелски чувства. Когато Алегра се надигнала от стола си, мадам Фрост я намушкала в гърдите и продължила да мушка. Алегра изобщо не получила шанс да се защити. Била мъртва още преди да падне на пода.

Точно тогава мадам Фрост чула шума от тоалетното казанче и осъзнала, че в къщата има още някой. Докато стигнала до банята, другият човек, който и да бил той, вече бил избягал през прозореца. Мадам Фрост била твърде стара и немощна, за да побегне след него към колата му, затова разгледала астрологичната диаграма на екрана на компютъра на Алегра, за да намери следите, които й били нужни за откриването на свидетеля.

— Мадам Фрост съвсем не изпитва такова презрение към компютрите, каквото би искала да смятаме, че храни — каза Монк. — Използвала е интернет да състави списък на възможните свидетели въз основа на информацията, която е научила от диаграмата.

Монк обясни, че тя е бързала да убие избраните жертви, преди свидетелят, който и да бил той, да успее да отиде в полицията. Точно затова и трите убийства изглеждаха импровизирани — защото наистина бяха такива. И също като Алегра Дусет всички бяха нападнати изненадващо или в гръб. Тя не можела да поеме риска някой от тях да окаже съпротива, защото била физически неспособна да ги надвие.

— Когато дойдохме да се срещнем с вас в събота сутринта, вие отивахте пеша към къщата си — каза Монк. — Беше се наложило да паркирате колата си, същата, с която току-що сте били прегазили Джон Ямада, на една странична улица, защото автомобилната ви алея беше задръстена от полицейски коли.

— Да отворим гаража ви и да погледнем колата ви — казах. — Обзалагам се, че предната броня е смачкана.

— Много хора на моята възраст имат коли с вдлъбнатини по бронята — каза мадам Фрост. — За съжаление, вече не шофирам така добре, както някога. Преди няколко седмици се блъснах в стълба на една улична лампа.

— Стълбовете на уличните лампи не кървят — казах. — По колата ви ще има следи от кръвта на Ямада и други уличаващи доказателства — дори и да сте я измили след убийството.

Нямах представа дали това е вярно. Всичките ми юридически познания идваха от гледането на повторения на сериала От местопрестъплението, но го изрекох с увереността, която идва от пълното невежество, а тя не се опита да ми противоречи. Затова събрах кураж и увереност.

— И освен това са намерили на местопрестъплението кал, която се е олющила от колата ви — казах. — В лабораторията не би трябвало да имат проблем да я изследват и да докажат, че е от този квартал.

Това отново бе твърде смела догадка от моя страна, но се забавлявах твърде много, за да ме е грижа. Никога преди не се бях правила на детектив, никога не бих дръзнала да го направя в присъствието на капитан Стотълмейър, Дишър и всичките тези криминалисти. Но тъй като този път присъстваха само Монк и двама униформени полицаи, прецених, че мога да си доставя едно малко удоволствие.

— Това е налудничаво — каза Колинс. — Погледнете я. Наистина ли ви прилича на масов убиец?

— Как се предполага, че трябва да изглеждат те? — попитах, макар че всъщност бях съгласна с него. Тя не ми изглеждаше особено страховита.

— Ами, първо, нямат болни колене и не се тътрят наоколо, подпирайки се на бастуни — отвърна Колинс.

— Точно затова мадам Фрост е взела празна щайга за зеленчуци от една бакалия, докато е отивала да убие Даян Тръби — каза Монк, като премести погледа си обратно към мадам Фрост. — Трябвало ви е нещо, на което да седнете, докато чакате жертвата ви да мине.

— В думите ви няма никакъв смисъл — каза Колинс.

Разбирах защо коментарите на Монк може би звучаха на Колинс като празни брътвежи, но на мен думите му ми звучаха съвсем логично. Почувствах удовлетворяващото изщракване в ума, когато една неясна улика си дойде на мястото. Осъзнах, че сигурно точно това чувстваше Монк, само че хиляда пъти по-силно, когато разкриеше някой случай.

Монк беше много озадачен от щайгата. Спомних си как се чудеше защо убиецът си е направил труда да я носи със себе си. Фран Портър беше предположил, че може би убиецът, също като него самия, има подбити ходила или болен гръб. По това време нито Монк, нито Портър си бяха давали сметка за това, но Портър се беше оказал прав.

— Блъснали сте Даян пред бързо движещ се автобус, а после сте се измъкнали незабелязано в суматохата — каза Монк. — Но сте зарязали щайгата. Това е било грешка.

— Чудя се дали сте оставили отпечатък от пръстите си някъде по нея — добавих, само за да й дам още един повод за тревога.

— Освен това сте причакали Скот Егърс в една уличка — каза Монк. — Ударили сте го в гръб и после сте го задушили с найлонов пазарски плик, който сте измъкнали от боклука.

— Предполагам, че сте го ударили с бастуна — рекох.

— И аз така предполагам — каза Монк. Изпитах голямо облекчение, защото това наистина беше напълно произволна догадка от моя страна.

— Мислите ли, че на хората от лабораторията по криминалистика ще им е много трудно да намерят по този бастун петно от кръвта на Скот Егърс, господин Монк?

— Изобщо няма да е трудно — отговори Монк и погледна мадам Фрост в очите. Блясъкът в погледа й угасна като фенерче, на което са се изтощили батериите. Беше хваната натясно, и го знаеше.

— Всичките им обвинения са смехотворни — успокояващо се обърна Колинс към мадам Фрост. — Ще ви свържа с един блестящ адвокат по криминални дела, но дори един лош адвокат би могъл да направи на пух и прах това несъстоятелно обвинение.

— Не мисля така — каза мадам Фрост.

— Не се тревожете — рече Колинс. — Тези двамата разполагат само с разни глупости.

— Доказателствата са в изобилие, дори без свидетел — каза мадам Фрост. — Убих всичките, точно както те казват.

Колинс погледна мадам Фрост, сякаш тя внезапно се беше преобразила във върколак. Челюстта му увисна, очите му се разтвориха широка, и ми се струва, че дори косата му настръхна, но не мога да съм напълно сигурна. Нека просто да кажем, че беше шокиран, и да оставим нещата така.

— Аз не съм полицай, господин Монк — казах, — но мисля, че това може би е подходящият момент да прочетете на мадам Фрост правата й.

— Може ли? — попита Монк.

— Вие сте капитанът — казах.

Монк извади от джоба си малко картонче, прокашля се и зачете на глас от него. Каза на мадам Фрост, че има право да мълчи, има право на адвокат по време на разпита, и всичките тези неща. Това му достави такова удоволствие, че предложи да ги прочете втори път просто за да е сигурен, че мадам Фрост е наясно с правата си.

— Знам си правата, благодаря — заяви мадам Фрост.

Монк отдавна чакаше възможността да прочете на някого правата му, и искаше да се наслади напълно на момента. Мисля, че за него това беше повторно потвърждение на факта, че отново е ченге.

— Тази част с адвоката може да бъде малко объркваща — каза той. — Вероятно ще е добре да я минем отново.

— Отказвам се от правата си — каза тя. — Няма смисъл да ми ги четете отново. Аз убих Алегра Дусет и останалите.

Монк погледна към Макс Колинс:

— Вие бихте ли искали да ги чуете?

— Арестувате ли ме за нещо? — попита Колинс.

— Не — каза Монк. — Но всички би трябвало да знаят правата си, установени от закона.

— Запазвам пас — рече Колинс.

Разочарован, Монк пъхна картончето обратно в джоба си.

Все още имах да задам на мадам Фрост един въпрос относно внезапно отприщилото й се желание да убива, на който Монк не беше отговорил.

— Убили сте Алегра Дусет в петък вечерта — казах. — Когато никакъв свидетел не се е появил в събота, след като сте прегазили Ямада и сте блъснали Тръби пред един автобус, защо сте продължили да убивате? Защо не приехте, че сте убили когото трябва, или че свидетелят ще си мълчи?

— Следвах напътствията на звездите — каза тя мрачно. — Те ми казаха, че ще бъда заловена. Опитвах се да променя съдбата си.

Звездите се бяха оказали прави. А Макс Колинс беше изпитал вълнението, което те му бяха предрекли. Реших, че в астрологията може би все пак има някаква истина. Реших да започна да чета хороскопа си по-внимателно.