Луис Бромфийлд
Пътят към славата (6)

6

Господин Мърдок остана една седмица повече, отколкото възнамеряваше отначало и, преди да си замине, успя да види Елен неведнъж, а няколко пъти. Мей присъстваше винаги на тия срещи, като се кикотеше и възхищаваше, при все че към края, предупредена от прозорливата си майка, която съзираше в това положение прикрита заплаха, започна да проявява леко охлаждане към приятелката си. През това време отношенията на Елен и господин Мърдок се бяха променили, и тя го наричаше вече не господин Мърдок, а просто Кларънс.

През следващите седмици тя получи от него две картички — едната изглед от долната част на Ню Йорк, снета от Бруклинския мост при залез, другата — резервоара на Четиридесет и втори булевард, който бил съборен неотдавна, както гласеше написаното на обратната страна. Той й припомняше обещанието й да го предупреди за идването си в Ню Йорк. Самата Мей обаче получи половин дузина писма и цяла дузина картички, така че кореспонденцията му с Елен нямаше никакво значение. И не я тревожеше много.

— Кларънс ми пише — каза един ден Мей, — че ще отидеш в Ню Йорк. Защо не си ми казала досега?… Мисля, че би трябвало да кажеш на най-добрата си приятелка.

Елен се изплъзна с цял облак уклончиви отговори.

— Възможно е да съм казала такова нещо — отговори разсеяно тя. — Защото иначе не би могъл да го открие… Това е тайна, която не съм споделяла с никого.

Тя каза няколко смътни извинения, които не изглеждаха нито логични, нито основателни. Като смяташе, че Мей е твърде глупава, за да може да разбере тия неща, или пък незаслужаваща изобщо честта да ги узнае.

— Смешно — каза Мей, — че си поверила такова нещо на един чужд човек като Кларънс…

Подозренията, внушени в отзивчивото й съзнание от славолюбивата майка, се съживиха отново и вдигнаха глава. Но тя попадна скоро под влиянието на приятелката си и прегърна Елен.

— Казвам това, само защото се интересувам за теб — каза тя. — Зная, че един ден ще се прочуеш и всички ще се гордеем с теб.

Елен направи презрителна гримаса, за да подчертае, че не иска и да знае дали градът ще се гордее или ще се срамува някога заради нея.

Когато се прибра вкъщи обаче, Мей бе предупредена отново от майка си.

— Господин Мърдок — каза пълничката мисис Сетън, — не е младеж, който може да се пренебрегне… Хората като него не са много… Той е много приятен на баща ти и ще бъде много полезен за фабриката. На баща ти е потребен такъв човек именно за помощник, докато Джими порасне и го замести… Не се доверявай на Елен… Тя е много мълчалива, а такива хора не заслужават доверие.

Мей се изсмя.

— О, Елен не би и помислила да се омъжи за такъв човек — каза тя. — Елен няма да се омъжи за никого от нашия град… Не зная дори дали ще се омъжи изобщо… Или поне още за дълго време. Освен това, тя не го харесва. По-нисък е от нея.

Мисис Сетън изсумтя сърдито и остави домакинското списание, което държеше.

— Не го харесва ли?… Че коя е тя, за да бъде толкова взискателна?… Толивъровци не могат вече да плащат дълговете си… Завчера фалираха… А тя не го харесвала!… Ако може да докопа някога такъв прекрасен и обещаващ младеж като господин Мърдок… толкова трудолюбив, любознателен и възпитан, ще трябва да благодари на звездите… — Мисис Сетън помълча, за да си поеме дъх, запъхтяна от този изблик на възмущение. Вестта, че Елен презира човек като господин Кларънс Мърдок, не можеше да се понесе спокойно. След това продължи: — Ами тия приказки за отиването й в Ню Йорк? Кой ще й даде пари, ако смея да запитам? Сигурно старата Джулия Шейн… Но тази старица не би желала да се раздели нито със стотинка от парите си, дори ако би могла да го стори.

Семейство Сетън се радваше на неизменната заблуда, че Джулия Шейн е страхотно обедняла; тази заблуда засилваше самоувереността на тяхното богатство, крепено на двойно баленираните корсети.

— Джулия Шейн! — продължаваше славолюбивата майка. — Джулия Шейн! С какво ли би могла да се гордее тя?… С онази разсипница и развратница Лили, навярно? Или с това, че живее във вонящата стара къща насред равнината?

Искрите на омразата между Сетънови и рода Бар — Шейн — Толивър пламнаха отново след един двадесет годишен мир, поради случайната поява на невинния и безупречен господин Мърдок.