Лорън Донър
Даркнес (4)

Глава 3

— Виж ме! — каза Даркнес и съблече потника си.

— Това правя. — Кат не сваляше очи от него.

— Целия. — Той се отдръпна на метър от масата. — Кажи ми какво виждаш?

— Ти си висок. — Тя огледа голите му гърди. — Много силен. — Стегнатите, добре оформени мускули изпъкваха върху корема му и бяха съвършени чак до мястото, където се скриваха под колана на долнището му. Младата жена бързо насочи вниманието си към лицето му.

— Никога не примамвай хищник в игра, която не можеш да спечелиш — изръмжа той. — С НСО шега не бива. Не искам да те нараня, защото имам проблем с удрянето на жените, но други може би няма да имат такива скрупули. Кажи ми всичко, цялата истина, или нещата ще загрубеят.

— Не знам какво искаш да кажеш. — Кат наистина не разбираше.

Новия вид се приближи и сърцето й ускори ритъма си, когато той опря ръце на масата, от двете страни на гърдите й, и се наведе. Притисна нос в шията й и вдиша дълбоко. Тя извърна глава, за да му даде по-добър достъп и да пази лицето си далеч от страшните му зъби.

— Мога да подуша страха ти, но въпреки това не искаш да се пречупиш. Добре. Ще пратя някой друг тук. — Той се пресегна, развърза връвта, после се изправи и стисна ръката й, за да я издърпа в седнало положение. — Горещо ти препоръчвам да говориш с този, който ще ме замести. Не би ми харесало да те видя в медицинския център. — Пусна я и огледа тялото й. — Нещо толкова красиво не бива да се разкървавява и насинява.

Новия вид се обърна и тръгна към вратата. Кат осъзна какво се кани да направи и се паникьоса.

— Почакай!

Той спря и бавно се извърна с лице към нея.

— Готова ли си да ми признаеш истината?

— Вече ти казах това, което мога. Бях толкова откровена, колкото ми позволяват обстоятелствата.

— Не е достатъчно. Остани на мястото си. Скоро ще дойде някой.

— Трябва да има и друга възможност.

— Мога да изтръгна със сила истината от теб или… — Тъмният му поглед се сведе към гърдите й.

— Или какво?

— Мога да те съблазня, за да я кажеш.

В продължение на няколко секунди Кат остана слисана, докато осъзнае думите му.

— О!

— Но е в разрез с правилата. — Той се усмихна.

Усмивката преобрази лицето му и Кат остана изненадана, че е толкова красив, когато е развеселен. Още веднъж огледа цялото му тяло. Имаше най-добрата физика, която някога бе виждала и идеята да го опознае интимно, бе странно привлекателна.

— Не ми приличаш на някой, който играе по правилата. — Това от моята уста ли излезе? Прочисти гърло, леко смутена от думите си. — Имам предвид, че това звучи по-добре, отколкото да те пребият.

Усмивката му се стопи.

— Ще отида да доведа някой друг.

Кат прехапа замислена долната си устна, когато той хвана дръжката на вратата, натисна я и отвори няколко сантиметра.

— Можеш да опиташ.

Новия вид замръзна.

— Искам да кажа, че може да свърши работа. Онова със съблазняването.

Вратата се затръшна и Даркнес се обърна, лицето му бе изкривено от гняв.

— Да не се опитваш да ме дразниш?

— Може би. — Погледът й отново зашари по тялото му. — Знаеш ли, че си много секси?

Мъжът пристъпи крачка напред и спря. Ръцете му се свиха в юмруци.

— Това е опасна игра, Кат. Ако това е името ти.

— Казах ти вече, че така се казвам. Всички ми викат Кат. — Тя облиза устни. Даркнес беше точно от типа мъже, за които винаги си бе мечтала. Огромен, секси и вероятно никога не играеше по правилата. Смъкна се от ръба на масата, пренебрегвайки заповедта му да остане на мястото си. Може би никога нямаше да й се отдаде друг шанс да бъде с такъв като него. — Предпочитам да участвам в борбата за надмощие, отколкото да бъда пребита.

Новия вид се приближи и изръмжа тихо. Младата жена пристъпи напред, срещнаха се по средата. Разделяха ги само няколко сантиметра. Това я накара да осъзнае колко по-висок и по-едър е той. Но не се страхуваше. Мъжът бе готов да излезе от стаята, само и само да не я удари. Това го правеше още по-привлекателен. Много от яките, мускулести мъже, които бе срещала, бяха насилници. Даркнес беше джентълмен. Рядко срещана черта.

— Това е грешка. — Той протегна ръка и нежно обхвана бедрата й с топлите си длани. Наведе глава и тя наклони нейната назад, за да оголи шията си.

— Може би. — Надяваше се, че отново ще се насочи към гърлото й. Хареса й преди, когато я бе подушил.

Кат потисна един стон, щом я целуна под ухото, за да я подразни. Устните му бяха меки, езикът горещ. Зъбите му се притиснаха към гърлото й и по гръбнака й полазиха тръпки. Той не я ухапа, а леко ги плъзна надолу по извивката на шията й.

С език и зъби, Новия вид проучи гърлото и вдлъбнатинката на рамото й. Беше невероятно и тялото й отговори, когато гърдите му докоснаха нейните. Той беше огнено горещ и тя се почувства невероятно добре. Беше й студено, но той я стопли. Успя да устои на желанието да вдигне окованите си в белезници ръце и да ги обвие около врата му.

Мъжът я захапа леко със зъби. Тялото й подскочи от тръпката на внезапното усещане. Не я заболя, но чувството беше толкова силно, че я разтърси напълно. Новия вид изръмжа. От докосването до него, зърната я заболяха, тънката материя на сутиена не можеше да я предпази от вибрациите, които идваха от гърдите му. Устните му се плъзнаха нагоре към ухото й и той спря да я целува.

— Кажи ми за кого наистина работиш?

Кат опита да прочисти съзнанието си. Видът беше добър. Тя почти забрави, че е подложена на разпит чрез съблазняване. Беше възбудена, а гласът му бе толкова секси, когато говореше с този дрезгав шепот.

— Полицейско управление на Бейкърсфийлд, криминологична лаборатория. — Тя се напрегна, надяваше се, че няма да го вбеси.

Но за нейна изненада, Даркнес се засмя.

— Ще те пречупя, скъпа. Това ще бъде удоволствие и за двама ни.

Младата жена опита да обърне лице и да го погледне, но той наведе глава и започна отново да целува шията й. Погали извивката на бедрото й, а палецът му закачи ластика на бикините й. Смъкна го надолу и Кат много ясно усети как материята се хлъзга, опасно близо до оголване на венериния й хълм.

— Няма ли да има любовна игра първо? — Всъщност копнееше да я докосне там.

— Мотивирам те да кажеш истината.

Ръката му се раздвижи и с опакото на пръстите си загали кожата, която бе оголил. Отново я захапа по извивката на рамото. Кат се притисна към него и простена. Изглеждаше така, сякаш го окуражаваше да изследва шията й с горещи целувки, докато върховете на пръстите му бавно кръжаха опасно близо до женствеността й.

Младата жена стисна зъби, клиторът й започна да пулсира и топлината надигнала се към корема й, предизвика болезнени спазми в него. Не обръщай внимание на това. Прекалено бързо се предаваш. Съзнанието й го знаеше, но тялото й не я послуша. В отчаянието си, тя реши да постави длани върху гърдите му, но белезниците ограничаваха движението й. Новия вид посегна между тях и сграбчи веригата, дръпна я рязко встрани, така че да не може да го докосва.

— И аз искам да те галя.

Думите й го накараха да вдигне глава и да извие вежди въпросително.

— Ти беше тази, която каза, че не бива да играя по правилата. В тази стая думата „справедливост“ не съществува, скъпа.

— Това ли е твоят план? Само ти да можеш да ме докосваш?

Ноздрите му се разшириха и сексапилните му устни се извиха в самодоволна усмивка.

— Да. Мога да помириша отговора на тялото ти.

Пълни глупости. Това я накара да се ядоса и тя се вкопчи в това чувство с надеждата, че то ще й помогне да му се противопостави.

— Глупости!

— Вече си влажна.

— Необходимо е повече от няколко целувки, за да ме възбудиш.

Новия вид се подсмихна.

— Дръзка лъжа. — Пръстите му продължаваха да я галят. — Трябва ли да го докажа?

Той обърна дланта си и започна да я плъзга надолу между бикините и кожата й, докато покри сърцевината й. Усещането за ръката му там бе шокиращо, но мъжът не бе приключил. Той проследи линията на цепката и пъхна пръст между срамните й устни.

Кат опита да отдръпне ханша си далеч от него, но Даркнес пусна веригата и обви ръка около кръста й, като привлече тялото й към своето. После бавно премести пръстите си и притисна с върховете им чувствителното снопче от нерви. Младата жена изстена от удоволствие.

— Влажна — потвърди той. — Много влажна. — Върхът на показалеца му започна да гали набъбналата пъпка с кръгови движения.

Кат опря чело на гърдите му и затвори очи. Опита да се пребори със себе си, за да блокира удоволствието, което я бе завладяло. Никога не бе обучавана да устоява на атака върху най-чувствителното място в тялото си.

— Не е честно.

Даркнес се наведе и започна да целува шията й отново. Коленете й заплашваха да се подкосят, но той я държеше здраво. Искаше й се и тя да може да му причини същото мъчение.

Пръстът, който галеше клитора й, застина и мъжът спря да я целува.

— За кого работиш? Само не ме лъжи, скъпа.

— Ще спреш ли, ако ти кажа?

— Да.

— Криминологична лаборатория.

Горещият му дъх опари кожата й.

— Ако продължим с този темп, след по-малко от пет минути ще ме молиш да те накарам да свършиш. — Гласът му се задълбочи. — Сега ще спра достатъчно дълго, за да може страстта ти да се охлади и тогава ще започнем отначало. Мога да правя това в продължение на часове, докато цялата се облееш в пот и те боли толкова много от желание да свършиш, че ще ми кажеш всичко, което искам да знам, само за да сложа край на агонията ти. Защото ще се превърне точно в това.

— Това е подло.

Новия вид повдигна лице и погледите им се срещнаха. Очите му бяха красиви по един свиреп начин. Гласът му прозвуча дрезгаво.

— Само ми кажи онова, което искам да знам и аз ще те възнаградя.

— Като ме доведеш до оргазъм?

— Да.

Кат се изкуши да му разкрие истината. Не можеше да си спомни някога да е желала по-силно мъж. Денят й бе ненормален и изглеждаше подходящо да бъде в тази стая с него, правейки неща, за които и двамата щяха да си навлекат сериозни неприятности, ако шефовете им разберяха. Беше напълно непрофесионално да иска да прави секс с Даркнес. Но не чувстваше да е погрешно. Едно беше да пристъпи някои морални закони, съвсем друго бе да предаде агенцията.

— Иска ми се да можех. Предполагам, че ще трябва да се постараеш повече.

— Ще бъде по-лошо за мен, отколкото за теб.

— Какво значи това?

Погледът му се сведе до мястото, където телата им се притискаха. Тя също погледна надолу и видя, че по-голяма част от гърдите й са се оголили. Вдигна очи и се взря в тъмните му ириси.

— Това ще бъде борба за надмощие, която не очаквам с нетърпение, скъпа.

Кат не разбираше. Явно, Видът бе прочел объркването в очите й.

— Ти ще ме молиш да те чукам и аз ще го искам силно, независимо от факта, дали си решила да мълчиш или да говориш. От известно време избягвам жените, но ти ме изкушаваш като никоя друга. Взел съм твърдо решението никога повече да не бъда ръководен от сексуалните си желания, за да мога да запазя волята си силна. В противен случай…

Гласът му заглъхна, а Кат много искаше да узнае какво щеше да каже.

— В противен случай, какво?

— Не искаш да ме видиш как губя контрол. Защото ще получиш повече, отколкото можеш да се справиш — сто и десет килограмов необуздан и възбуден мъжкар върху себе си. — Очите му потъмняха, преди да се присвият. — Не се шегувам. Ще те отнеса до масата, ще те наведа върху нея и ще те чукам така, както никога не си била чукана досега. Не съм сигурен, че ще оцелееш. Натрупал съм в себе си години сексуално неудовлетворение и всичко това ще се стовари върху теб.

Новия вид завъртя таза си и притисна възбудения си член срещу ханша й. Дори и през слоя дрехи, тя го усети твърд и голям. Неговите думи, смисълът им и допирът до възбудения му пенис възпламениха сексуалното напрежение. Което я възбуди още повече. Никога досега мъж не й бе говорил по този начин. Беше готова да се обзаложи, че той е от мъжете, които не говореха, а действаха.

— Малките лъжливи котенца никога не бива да си играят с големите диви котки. Разбираш ли? Аз не съм опитомен, както може би си мислиш.

Сърцето й заби лудо и тя прехапа устни, в противен случай щеше да го помоли да докаже думите си.

— Така че направи услуга и на двама ни и започни да казваш истината, защото, ако продължим с играта, може да приключи много зле. Виждаш ли как функционира откровеността? Дава на някой абсолютната истина. Ще те доведа до оргазъм, но няма да те чукам. Мога да те нараня.

Даркнес беше едър мъж, но тя не се страхуваше. Все пак не й харесваше конфликта, който виждаше в очите му. Да го постави в подобна ситуация, беше последното нещо, което искаше. Необяснимо защо, харесваше Даркнес. Може би молбата й да я съблазни, не бе чак толкова добра. Той имаше работа за вършене и някой, пред когото да отговоря.

— Името ми наистина е Кат и дойдох тук, за да ви науча на някои неща. Никога не бих наранила твоите хора. Това е абсолютната истина.

— За кого работиш?

Тя се поколеба, знаеше, че той няма да приеме още една лъжа, защото беше умен. Изкушаваше се да каже ФБР, но не можеше да го направи. Шефът й я бе пратил тук, за да изпълни заповедите му, но тя нямаше намерение да дебне НСО или да търси компромати.

— Аз не съм убиец нито пък някой, който иска да нарани хората в Хоумленд.

— За. Кого. Работиш? — Той натърти всяка дума.

— За един идиот. — Кат реши да избегне лъжата, като му даде честни отговори, само че не тези които той търсеше.

— Иска ли да ни навреди?

Младата жена нямаше намерение да извръща очи от строгия му поглед, защото играеше своята игра, но не успя да избегне рефлексното движение. Погледът й отново срещна и задържа неговия.

— Не съм особено голям фен на шефа си. Той наистина е идиот. Не спазвам буквално заповедите му. Дойдох тук, за да се запозная с Новите видове и да им преподам няколко урока по криминология. Никога не бих наранила твоите хора. Не им желая злото. Кълна се.

— Как се казва шефът ти?

— Тъпак. Също така го наричам и задник. — Кат затвори очи. Нямаше повече да лъже Даркнес, но не можеше да предаде и шефа си, дори и да не бе съгласна с причините, заради които я бе изпратил тук. Беше я поставил в ужасна морална дилема.

Тя се възхищаваше на Новите видове, четеше и гледаше по новините всичко за борбите им, откакто ги бяха освободили. Дори беше тяхна почитателка. Връзката на Робърт Мейсън с тях и причините за омразата му не й бяха много ясни, но знаеше, че са на лична основа. Кат беше просто една пионка, но това не означаваше, че трябва да предприема каквито и да е действия срещу някого в Хоумленд.

— Погледни ме, скъпа.

Младата жена направи каквото й заповяда Даркнес и срещна погледа му. Той имаше красиви очи. Тя вярваше на всичко, което й бе разказал за миналото си. Беше оцелял след ужасни изпитания и Кат му се възхищаваше много за това. По-слабите мъже щяха да се пречупят, да умрат по време на мъченията или да сложат край на живота си, за да приключат с изтезанията. Новия вид заслужаваше уважението й, особено след като бе убедена, че може да се досети на какво е бил обучен. Той не я преби до смърт, нито чупи костите й, само за да чуе писъците й, нито дра кожата й парче по парче. Трябва да бе преживял подобни неща много пъти в миналото си.

— Как е истинското име на шефа ти?

— Не мога да ти кажа. Искам, но не мога. Това е въпрос на задължение. Разбираш ли?

— А моето задължение е да те накарам да отговориш на въпросите ми.

— Тогава се намираме в ужасна безизходица, не е ли така? — Преглътна сълзите, ситуацията бе покъртителна. — Никога не съм искала да ме считаш за лош човек. Но предполагам, че точно това си мислиш за мен, нали така?

— Ти не си лош човек. Ти си просто жена. И ще те накарам да го почувстваш така, както аз го чувствам. Ще продължаваме ли с тази игра или да спра?

— Не искам да спираш.

Даркнес плъзна пръста си от снопчето нерви и погали отвора на кадифената й мекота. Кат не се отвърна от него, нито протестира. Беше я предупредил с най-малки подробности какво ще направи с нея, и тя се надяваше само, че няма да се предаде и да му разкаже всичко. Даркнес бе в състояние да стори това. Той беше твърде секси с този мрачен израз и трагичното си минало. Новия вид беше от онези мъже, които бяха способни да я доведат до провал.

Той приближи лицето си толкова близо до нейното, че топлият му дъх опари устните й. Кат искаше да я целуне, но в последната секунда мъжът отмести глава и зарови лицето си в извивката на шията й. Затвори очи и стисна юмруци, когато езика му проследи кривата на ухото й. След това засмука меката му част и изръмжа така, че вибрациите подразниха зърната й, а пръста му се върна върху клитора й, търкайки го бавно.

Кат искаше да зарови ръце в косата му и да го придърпа по-близо до себе си. Тя изглеждаше копринено мека и гъста, но младата жена не можеше да я достигне, тъй като едната му ръка я държеше за белезниците. Вместо това разтвори по-широко бедра, за да му даде по-добър достъп до слабините си. Чувстваше се опиянена от усещанията. Устата му вършеше чудеса върху шията й, само секунда и зараждащият се екстаз щеше да залее съзнанието й. Опита се да остане неподвижна колкото се може по-дълго, с надеждата, че сексуалното напрежение ще намалее. Но не стана. Напрегна се и изстена, когато не можа да се сдържи повече. Той изръмжа в отговор и притисна слабините си плътно в нея. Усещането за твърдия му член я накара да осъзнае колко празна се чувства. Искаше го вътре в себе си. Само представата за това как ще се почувства, я накара да притисне сърцевината си към пръста му. Всеки момент щеше да свърши.

Видът застина и спря да я целува.

— Не!

Дразненето върху клитора й престана и той извади ръката си от бикините й. После стисна бедрото й от вътрешната страна. Мазолестите му пръсти загалиха чувствителната кожа, стигайки почти до нейната женственост. Ръката му спря там и той започна да целува отново шията й. Прокара пръсти по бельото й, върху дължината на сърцевината й, за да я подразни. Захапа кожата й със зъби и тя подскочи от пронизалото я удоволствие.

Кат остана неподвижна, докато мъжът я изследваше със свободната си ръка. Остави бикините й на мира, за да погали кожата на корема, след което обхвана венериния й хълм. Потърка го с длан, но когато тя започна да стене, ръката му се оттегли към вътрешната част на бедрото й, погали го, след което започна всичко отначало.

Даркнес беше в ада. Уханието на възбудата на затворничката беше толкова силно, че заплашваше да разруши самоконтрола му. Едва устояваше на желанието си, да я положи на края на масата, да разтвори бедрата й и да се наведе, за да разбере дали наистина вкусът й е толкова хубав, колкото и аромата й. Ако беше от кучешкия вид, досега да се е олигавил целия.

Обещанието за плътска наслада, което носеха стоновете й на удоволствие и представата за начина, по който щеше да движи езика си в тялото й, почти пречупиха волята му. Мина твърде много време, откакто се бе потапял във вкуса, усещанията и мекотата на някоя жена. Трябваше да устои, защото иначе щеше да бъде изгубен. Щеше да я доведе до оргазъм и тя да крещи името му. В такъв момент, нищо не би го спряло да проникне в нея. Само представата за това колко гореща и влажна щеше да бъде, как би се почувствала тя, докато той тласкаше в нея, го накара да изръмжи. Но не такава беше целта в тяхната битка за надмощие. Не можеше да й позволи да стигне до оргазъм, докато не му кажеше всичко, което му бе необходимо да знае.

Пенисът го болеше. Беше станал стоманено твърд, една огромна тежест на чисто мъчение, затворена в панталоните му. Разтвори леко крака, за да облекчи натиска върху топките си. Чувстваше, че всеки момент ще се пръснат, толкова бяха напрегнати. Опита се да не обръща внимание на тялото си от кръста надолу, и се съсредоточи върху лъжливото котенце.

По кожата й бе избила пот, точно както знаеше, че ще стане. Облиза част от нея. Толкова сладка! Прокара кучешките си зъби по сухожилието на рамото й. Не натисна силно, за да пробие кожата, но жената изстена в отговор. Докато се извиваше в ръцете му, гърдите й се притискаха плътно към неговите. Тънката материя на сутиена не можеше да намали въздействието на твърдите й като камъчета зърна.

Не мисли за това, напомни си той. Нямаше да рискува, сваляйки бельото й. Не се доверяваше на своята воля, ако тя останеше напълно гола. Щеше да смуче гърдите й, а после да продължи надолу. Това означаваше да постави устата си между бедрата й, след което нямаше да бъде в състояние да спре, докато не я обърнеше и не проникнеше в нея.

Тук си, за да получиш отговори. Не забравяй това! Повтори си го няколко пъти наум, когато изведнъж осъзна, че трие твърдия си член в тялото й. Дори това леко пропукване в самоконтрола му го разтревожи. Искаше я толкова силно и не можеше да си спомни някога да е желал друга женска повече. Тя беше силна и красива. Деликатна и човек. Не забравяй това! И представляваше неизвестна заплаха, която лъжеше за своята самоличност и цел.

Спомените от миналото му помогнаха. Спомените за жената, на която се бе доверил и, която го бе предала.

Тя също беше много красива. Коварна. С удоволствието идва и болката.

Внезапно вратата на стаята се отвори и Даркнес откъсна уста от шията на лъжливото котенце, за да се озъби на онзи, който се бе осмелил да влезе, след като той изрично бе дал заповед никой да не го притеснява. Моментално застана така, че да прикрие с тялото си нейното.

Сноу се закова на място, очите му се разшириха от шока и ноздрите му пламнаха. Новия вид пребледня, вперил поглед в Даркнес.

— Излез!

Сноу не помръдна. Но придаде безстрастен вид на лицето си, за да скрие своите емоции.

— Трябва веднага да напуснеш стаята.

— Махай се! — повтори Даркнес.

Сноу протегна врат, за да зърне жената, но Даркнес знаеше, че натрапникът не може да види много от нея. Но можеше да я чуе и да подуши желанието й. Тя дишаше учестено, почти се задъхваше. Даркнес изръмжа, за да привлече вниманието му. Другият мъжкар отвърна с ръмжене, когато погледите им се сблъскаха.

— Трябва да излезеш навън.

— Не ми заповядвай!

— Джъстис нареди. Получихме нова информация. Вън, веднага!

Даркнес кимна рязко.

— Ще дойда след миг.

— Сега! — настоя Сноу.

Даркнес се обърна и се изправи в цял ръст. За да го направи, трябваше да пусне Кат, но пристъпи вдясно, за да я скрие колкото се може повече от погледа на другия мъж.

— Напусни! Ще дойда след минутка — изръмжа той.

Сноу се поколеба, после излезе. Остави вратата отворена. Даркнес се опита да обуздае гнева си, но не успя. Обърна се и погледна към Кат. Тя отвърна на погледа му и забеляза, че вниманието му е фокусирано в гърдите й. Те се повдигаха и спадаха от учестеното й дишане. Кожата й лъщеше от пот. Даркнес искаше да има достатъчно време, за да успокои част от напрежението, но тогава Сноу щеше да влезе отново.

— Ще се върна. — Протегна ръце, вдигна я и я отнесе до масата, където нежно я постави да седне.

После прекоси стаята, без да погледне назад. Чувстваше се виновен, че я оставя в това състояние, макар че не можеше да си позволи подобна безполезна емоция. Затвори вратата след себе си. Тя беше звукоизолирана, така че затворничката нямаше да може да чуе нищо от разговора им отвън. Новия вид пристъпи и избута с гърди Сноу назад. Това беше проява на надмощие, но той беше бесен. Направи така, че предната част на панталоните му да не влизат в контакт с другия мъжкар. Трябваше му известно време, преди членът му да спадне.

Сноу залитна, но бързо възстанови равновесието си и стисна юмруци.

— Какво, по дяволите, правеше там вътре?

— Вършех си работата. Никога не спори с мен пред затворник.

— Ти беше на път да правиш секс с нея.

— Какво става тук? — Джъстис се показа иззад ъгъла и спря, очевидно бе прочел езика на телата им.

— Даркнес докосваше затворничката — обвини го Сноу.

— Би предпочел да я бия ли? Никога не бих се отнесъл към една от тях като към мъжете. — Той изправи рамене и погледна към Джъстис. — Нямаше да правя наистина секс. Тя отказа да ми каже коя е и за кого работи. Незадоволеното сексуално напрежение може да бъде по-ефективно от причиняването на болка, ако се прави правилно. Имаш ли проблем с тактиката ми?

Джъстис отвори уста, после я затвори и въздъхна. Поклати глава.

— Вярвам ти. Не си я наранил, нали?

— Не. Аз не блудствам с жени. — Той хвърли злобен поглед към Сноу. — Нито ги бия, нито им причинявам някаква болка.

— Достатъчно! — заяви Джъстис. — Накарах Сноу да те изведе от стаята, защото знаем кой я е изпратил. Получихме обаждане от бащата на Джеси.

— Сенаторът? — Даркнес се намръщи. — Какво общо има човешкото правителство с това? Да не би тя да е от военните?

Лидерът на Новите видове се поколеба.

— Той има приятел във ФБР. Изглежда те са пратили агент в Хоумленд днес. Не сме наясно защо тя е тук, но сме сигурни, че е техен агент.

— Сенаторът не можа ли да ти даде по-подробна информация? — Даркнес искаше да се върне при Кат и да разбере всичко.

— Имаме късмет, че успяхме да научим, че те са изпратили някой тук. Приятелят на Джейкъб знае, че Джеси живее в Хоумленд и е бил притеснен за нейната безопасност. Попитал дали тя е в опасност и дали могат да бъдат полезни с нещо повече, тъй като само един агент е бил определен за тук. — Джъстис направи пауза. — Помислил е, че сме поискали един от техните агенти. Но ние не сме.

Даркнес скръсти ръце на гърдите си, чудейки се защо са изпратили тайно агент в Хоумленд. Но не можа да измисли никаква причина.

Джъстис изглежда също нищо не знаеше.

— С Джейкъб обсъдихме въпроса. Спомняш ли си, когато изпратиха агенти да разпитат Джени Шийвър? Те не бяха доволни от отказа ни да им я предадем. Наредих Тру и половинката му веднага да бъдат транспортирани в Резервата. Хеликоптерът трябва да излети след двадесет минути.

— Вярваш, че тя е тук, за да отвлече половинката на Тру и да я предаде на ФБР? — Даркнес беше бесен.

— Възможно е. — В очите на Джъстис блестеше същата емоция. — Това няма да се случи.

— Ще я придружа до главните порти и ще я пратя да си ходи. — Даркнес се обърна, но Джъстис го стисна за ръката.

— Чакай!

Даркнес мразеше начина, по който стомахът му се бунтуваше. Изправи се лице в лице с Джъстис.

— Жената не ни е причинила никаква вреда. Сам каза, че тя работи за ФБР. Това означава, че й е била дадена заповед. Естествено, ние не сме съгласни с нея, но не смятам, че жената трябва да бъде затворена в килия или отведена в затвора Фулър. Позволи ми да я придружа до портите на Хоумленд. Тя ще се върне във ФБР с празни ръце и това ще бъде достатъчно наказание. Не е изпратена от Мерикъл, нито е наемник. Тя е от правоохранителните органи и е толкова неправилно ориентирана, колкото е погрешна и нейната мисия. Все пак й дължим нещо за ефективната работа, която свърши при отстраняването на заплахата при портите.

Джъстис го пусна.

— По-скоро си мислех да й позволим да остане и да се преструваме, че вярваме на нейната легенда.

Шокиращите думи излекуваха Даркнес от болезнената му ерекция.

— Защо?

— Ние предполагаме, че тя е тук заради Джейн, но какво, ако е тук поради друга причина? Любопитен съм.

Нищо от тези аргументи не хареса на Даркнес.

— Защо иначе ще изпращат някой тук?

— Бих искал да разбера. Джейн ще бъде в безопасност. Ще дадем възможност на агентката от ФБР да преподава своите уроци, като в същото време ще следим всеки неин ход. Това ще намали бдителността й и тя ще разкрие истината. — Лидерът на Новите видове се усмихна студено. — Тогава ще решим какво да правим с нея. Ще наредя да се подслушва мобилния й телефон и да се инсталират проследяващи устройства във вещите й, в случай че успее да се изплъзне от нашите офицери. Жената ще бъде непрекъснато под наблюдение. Сигурен съм, че с нейното обучение, лесно ще забележи физическото присъствие около себе си. Макар че ще назнача някой да я държи непрекъснато под око, иначе тя ще стане подозрителна.

— Мога да се върна в стаята и да продължа да я обработвам. Ще разбера защо е тук и какво са й заповядали да направи.

Сноу изсумтя.

— Искаш да кажеш, че просто желаеш да правиш секс с нея, след като си положил толкова труд да я разгорещиш и възбудиш?

Даркнес пристъпи заплашително към него и изръмжа. Другият мъжкар не помръдна от мястото си и оголи зъби, готов да се бие.

— Стига! — извика Джъстис с дълбок глас. — Сноу, остави Даркнес на мира. Има причина той да е добър в това, което прави.

— Влез в стаята и вдишай дълбоко. Тогава ще разбереш какво е направил. — Сноу се намръщи. — Добър е в прелъстяването на жени. На мен тази тактика нямаше да ми се размине, ако ми бе позволено да я разпитам.

— Ти нямаш неговия опит, нито неговия контрол над физическите си реакции, Сноу.

— Видях колко много контрол има той, и ти също щеше да разбереш, ако бе погледнал към слабините му, когато излезе в коридора. — Той насочи поглед към предната част на панталоните на Даркнес. — Да, сега всичко е под контрол.

— Нямаше да правя секс — изръмжа Даркнес. — Какъв ти е проблемът?

— Спрете! — сопна им се Джъстис. — Даркнес отлично познава начините и средствата необходими да се пречупи един затворник, за да каже истината, но всеки човек е различен. Даркнес, знам, че можеш да научиш всичките й тайни, но тя е от ФБР. Предпочитам подходът ти да не е толкова агресивен, тъй като тя идва от правителствена агенция. Нека го наречем професионална учтивост и го направи само, за да задоволиш любопитството ми.

— Добре. — Даркнес наклони глава. — Какво искаш от мен да направя?

— Влез вътре и обвини някой от нашите, че е направил грешка. Престори се, че вярваш на всичко, което ти казва, и я заведи в жилищата, определени за човеците. В момента там работи екип, за да сме сигурни, че всяка стая се подслушва. Тя няма да може да направи нещо, без ние да не знаем за това.

— Добре.

Джъстис погледна единия, после другия.

— Сега си тръгвам. Трябва да проведа няколко разговора. Пресата полудя при новината за нападението на портите и всяка правоохранителна агенция се интересува нуждаем ли се от помощ. И никакъв бой! Имаме си достатъчно друга работа. Всички сме под огромно напрежение.

Даркнес изчака, докато звукът от стъпките на Джъстис заглъхна и изгледа свирепо Сноу.

— Какъв ти е проблемът?

— Мога да разбера защо не искаш да вляза в тази стаята с теб.

— Познаваш ли женската? Имаш ли лична връзка с нея?

— Не.

— Тогава какъв ти е проблемът?

Сноу стисна зъби.

— Искам да добия повече опит в разпитите. Ти не желаеш тази работа, така че аз мога да работя тук на пълно работно време и да го правя.

— Но през повечето време ти живееш в Резервата.

— Искам да остана тук.

— Тогава кажи на Фюри и Слейд да не те назначават другаде.

— Не искам да обикалям по периметъра или да охранявам при портите. Искам да правя нещо полезно.

Даркнес въздъхна и се отпусна. Не му бе харесала идеята, че мъжкият има личен интерес към Кат, но тук не ставаше въпрос за жената, а за неговата работа.

— Аз не провеждам разпити често, само при някои специални случаи.

— Само при най-важните.

Той се взря в събрата си.

— Какво става всъщност?

Сноу се поколеба.

— Чувствам се безполезен.

— Не е вярно.

— Има Видове, които се отличават от останалите и получават специално отношение. Искам да съм един от тях.

— Аз не се отличавам с нищо. Нито пък получавам някакво специално отношение. Живея в мъжките общежития, също като теб.

— Нашите хора се страхуват от теб, а и ти притежаваш специални умения. Чу Джъстис. Можеш да съблазниш затворничка и той няма никакви възражения. Ако аз направя подобно нещо, ще ме изпратят в медицинския център за освидетелстване. Ще се разтревожат, че съм си изгубил ума.

В Даркнес се надигна недоволство, но той бързо успя да го потуши.

— Аз не съм я карал насила да го прави. Тя беше тази, която ме подтикна да действам. Ще обсъдим това по-късно. Точно сега Джъстис е прав. Всички сме под огромно напрежение заради атаката. Нормално е да се чувстваш безполезен след такова изпитание. И да искаш да направиш нещо, за да помогнеш на нашите хора.

Много му беше трудно да се справя с мъже, които изпитват емоционален катаклизъм, но той харесваше Сноу. Събратът му бе сговорчив през по-голяма част от времето и имаше бърз ум. И не избягваше директния контакт с очите, нещо, което Даркнес оценяваше.

— Ще намерим някакво решение. Сега трябва да вляза вътре и да се държа като глупак. Ще бъде много трудно. — Той се подсмихна.

Сноу кимна.

— Съжалявам. Не исках да ти причинявам тези неприятности.

— Денят не беше добър за всички ни. Защо не изгориш част от натрупаната енергия, като помогнеш в разчистването? Предната част на сградата на Сигурността е почти разрушена. Ще трябва да се възстанови възможно най-бързо, а това означава да се отстранят отломките.

— Заемам се. — И Сноу се отдалечи.

Докато го наблюдаваше, Даркнес направи няколко дълбоки вдишвания. Кат, или каквото беше истинското й име, работеше за ФБР. Тази новина успокои страха му, че тя е наемен убиец, изпратен от някой, свързан с техните врагове, но това не я правеше задължително приятел. Жената бе пристигнала в Хоумленд по неизвестна причина. Но той щеше да разбере каква е тя. Просто нямаше да го направи, като я държеше завързана за масата. Част от него съжаляваше, но друга изпита облекчение. Тя беше твърде съблазнителна.

Новия вид отвори вратата и пристъпи вътре. Затворничката се смъкна от масата, без го изпуска от поглед. Той затвори вратата след себе си и бавно се приближи към нея.

— Трябва да поговорим.

Очите й моментално станаха предпазливи.

— За какво?

— Някой от Сигурността е объркал нещата. Повечето са нови. Част от Видовете все още се обучават и точно на един от тях са възложили да те провери. — Ако я бе разгадал правилно, жената се чувстваше облекчена. Тя отчаяно искаше той да повярва на фалшивата й самоличност. — Друг е проверил повторно данните ти и всичко е точно така, както твърдиш. Името ти е Катрин Декър и работиш за полицейското управление в Бейкърсфийлд, като сътрудник в криминологичната лаборатория. — Направи гримаса, като се надяваше тя да се поддаде на неговата демонстрация на съжаление. — Извинявам се.

Кат премигна бързо и той почти можеше да види как информацията се върти в ума й.

— Добре. — Тя облиза устни и се стегна, изпъна рамене. — Страхотно. Аз нали ти казах?

— Да, така е. — Новия вид бръкна в джоба си, измъкна ключа за белезниците, наведе се и ги отключи. Кат извади китките си от металните халки и започна да ги разтрива. — Съжалявам за това, което ти причиних.

Бузите й почервеняха и тя сведе поглед.

— Няма за какво да се извиняваш, освен за това, че само ме раздразни. Ще го преживея.

Новия вид все още можеше да усети аромата й. Членът му отново започна да се втвърдява, но той бързо си представи най-тежките моменти от живота си. Това уби сексуалното му желание.

— Предполагам, че сега ще предпочетеш да ни напуснеш, вместо да бъдеш придружена до жилищата за гости. Колата ти е повредена, но ние можем да ти осигурим транспорт до вкъщи. След като я ремонтираме, ще я върнем на компанията, от която си я взела под наем. Това е най-малкото, което можем да направим. — Даркнес знаеше, че жената няма да си тръгне. Тя обичаше предизвикателствата, и не го разочарова.

— Не. Дойдох да преподавам уроци. Стават грешки. Добре съм. Но все пак не бих имала нищо против да получа някакви дрехи.

Новия вид се възхищаваше на духа й. Някои жени не биха се изправили толкова бързо пред нова трудна ситуация, след като току-що са се възстановили от подобна такава. Той забелязваше всичко, що се отнасяше до нея.

— Разбира се. Стой тук, аз ще ти донеса дрехите. Или може би предпочиташ някой друг да ти ги донесе? Сигурен съм, че точно сега не съм ти любимец. — Не можа да устои да не я подразни.

Бузите й отново почервеняха.

— Няма значение кой ще ги донесе. — Вдигна брадичка и решително го погледна в очите.

Тя беше толкова привлекателна. Искаше му се да й се усмихне, но успя да запази безстрастното изражение на лицето си.

— Има ли нещо друго, което мога да направя за теб? — Нарочно спусна поглед надолу по тялото й. — Длъжник съм ти.

Мъжът улови бързото поемане на въздух и начина, по който очите й се разшириха. Беше я шокирал с деликатното си сексуално предложение. Тя не отговори веднага.

— Може би е най-добре и за двама ни, ако нещата останат така, както са. Просто ми донеси някакви дрехи. Тук е студено. Би било хубаво да знам, ако куфарът ми е оцелял, така че да има какво да облека утре. Беше в багажника на колата.

— Ще видя. Отпусни се, Кат. Добре дошла в Хоумленд. — Новия вид се обърна и тръгна към вратата, като по пътя вдигна захвърления си потник. — Скоро някой ще ти донесе нещата. Стой тук. Отвън има много мъже, които с удоволствие биха се насладили на гледката, която представляваш полугола.

Даркнес излезе и затвори вратата. Щеше да държи под око тази жена и тя често щеше да си има работа с него. Но първо трябваше да смени сегашното си жилище. Очакваше с нетърпение да види изненадата й, когато разбереше, че той й е съсед.