Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Новите видове (12)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Darkness, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,2 (× 146 гласа)

Информация

Форматиране
in82qh (2017)

Издание:

Автор: Лорън Донър

Заглавие: Даркнес

Преводач: Illusion

Година на превод: 2016

Език, от който е преведено: Английски

Издател: Читанка

Година на издаване: 2017

Тип: роман

Националност: американска

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1941

История

  1. — Добавяне

Глава 15

— Кат!

Младата жена стреснато се надигна, събудена от разтревожения тон на Миси. Протегна ръка към нощното шкафче, напипа дръжката и рязко отвори чекмеджето. Почувства пистолета под дланта си и бързо го грабна.

— Черни джипове току-що спряха в двата края на улицата и я блокираха — с още по-тих глас съобщи Миси. — Гледах през прозореца и ги видях. Шегувах се за проклетите бисквитки.

Кат отметна завивките.

— Това няма да е екипът за борба с тероризма. Те използват микробуси. — Претърколи се от леглото. — Черни ли каза?

— Да. И без никакви светлини. Просто стоят там и никой не излиза от тях.

Кат различи силуета на приятелката си близо до вратата.

— Мислиш ли, че са те видели?

— Не. Опитвах се да прочистя ума си преди лягане. Понякога онова готино парче — мъжът, живеещ надолу по улицата — излиза да тича по това време. И точно тогава ги видях да спират. Станах от леглото, за да ги огледам по-добре. Има по два джипа на всеки край, паркирани един до друг, за да блокират пътя. Смяташ ли, че са тук, за да те арестуват? Това са други агенти, нали?

Кат заобиколи покрай приятелката си и излезе в коридора.

— Искам да се качиш на тавана и да се скриеш. Остави Бъч и Гюс в стаята, за да не издадат скривалището ти. И затвори вратата да не избягат.

— Няма да те оставя сама. — Миси я последва по коридора.

Кат приближи до прозореца, раздалечи с дулото на пистолета завесите на сантиметър една от друга и надникна навън. Успя ясно да види едната страна на улицата. Там стояха два тъмни джипа. Вратите им бяха затворени, фаровете не светеха. Огледа много старателно превозните средства.

— Не мисля, че са от ФБР.

— От Федералната агенция за борба с наркотиците може би? Казах ти, че онова момче, четири къщи по-надолу, ми прилича на такъв, дето пуши трева. Може би си отглежда растенията сам и сега са дошли да претърсят къщата му.

— Не. — Кат имаше лошо предчувствие. Внимателно пусна завесата и се обърна. — Качвай се на тавана. Не се шегувам. Знаеш скривалището, за което ти говоря. Не излизай оттам за нищо на света, освен ако не ти дам зелена светлина.

— Обзалагам се, че те не са тук заради нас.

Кат я хвана за ръката.

— Агенцията за борба с наркотиците не използва черни джипове със затъмнени стъкла, нито пък подобна тактика. — До слуха й достигна някакъв шум и Кат надникна отново навън. Вратите на джиповете бяха отворени и мъже, облечени в черно, включително и каски, излизаха от тях. Видя бял надпис върху гърдите им и автоматите, които държаха в ръцете си.

— Това е НСО.

— Сигурна ли си?

— Идват за мен. Закарай задника си на тавана.

— Защо го правят?

Кат избута Миси, насочвайки я към скрития вход за тавана. Спря пред вратата на спалнята на приятелката си и погледна вътре. Завесите бяха отворени и в стаята влизаше достатъчно светлина от уличните лампи, за да се увери, че кучето и котката все още спяха върху леглото.

— Не знам защо са тук, но не е за добро. Скрий се! Не искам да се замесваш в тази каша.

— Страх ме е.

— Нямам време за спорове.

Натисна панела на стената и той се отвори. Миси се поколеба.

— Може би трябва да оставиш оръжието или по-добре се скрий заедно с мен.

— Не. — Тя побутна приятелката си вътре. — Мърдай!

Миси изтича нагоре по стълбите, босите й крака стъпваха безшумно по килима. Кат затвори панела и избута масата пред него. Защо НСО беше тук? Във всеки случай не и на гости. Бяха в пълно бойно снаряжение и готови да нападнат къщата й посред нощ. Това я вбеси.

Втурна се в стаята си, взе шишенце с парфюм от тоалетката и отново излезе в коридора. Пръсна няколко пъти, докато се предвижваше към края му. Даркнес й бе казал, че парфюмът пречи на обонянието им. Надяваше се, че така ще прикрие следите от аромата на Миси.

От долния етаж се чу приглушен звук и младата жена стисна зъби, спирайки на върха на стълбите. Пое си дълбоко дъх и погледна надолу. Там беше тъмно, но първите няколко стъпала изскърцаха. Леко присви лакът и отново зачака. Сърцето й блъскаше силно, докато махаше предпазителя на пистолета, после стисна оръжието здраво с двете си ръце. Мъжете мислеха, че ще я изненадат, но явно те бяха тези, които щяха да бъдат хванати неподготвени.

Дървените стъпала изскърцаха отново и Кат натисна с лакът ключа на лампата. Стълбището и коридора на долния етаж се обляха в светлина. Прицели се в първия, който попадна в полезрението й, когато надникна иззад стената на горната площадка, докато по-голяма част от тялото й остана скрито зад нея.

— Не мърдай, задник! — Надяваше да звучи толкова ядосано, колкото се чувстваше.

Мъжът в пълна бойна екипировка спря, лицето му бе скрито зад защитния визьор на каската. Кат коригира целта си, насочвайки се към областта на шията му. Други двама стояха зад него, и те вдигнаха оръжията си, като се опитаха да я вземат на мушка.

— Направи още една стъпка и ще те застрелям! Какво търсите в къщата ми? Какво иска НСО от мен?

Прозвуча силно ръмжене и се появи четвърти мъж. Облечените му в ръкавици ръце стиснаха цевите на вдигнатите пушки и ги натиснаха надолу да сочат към пода. Визьорът му беше вдигнат, колкото да се взре в жената.

— Не стреляйте в нея!

Тя познаваше този глас.

— Това ли е начинът да ми дойдеш на гости, Даркнес? — попита, без да сваля оръжието си. — Какво става?

Новия вид пусна дулата, посегна и свали каската си, за да погледне нагоре към жената.

— Престани да се целиш в Трей.

— Проникваш в къщата ми и имаш наглостта да ми даваш заповеди? — Кат се отдръпна леко от стената, като се постара по-голяма част от тялото й да остане прикрито. — Не. Защо си дошъл?

— Трябва да поговорим.

— Звънецът на входната ми врата работи. Телефонът ми също. Чувал ли си някога за съществуването на тези неща?

— Остави пистолета, Кат.

— Не. Обясни ми защо доведе щурмови екип в къщата ми. Дойде да ме арестуваш ли? Това не е територия на НСО. Вашите глупости не важат тук. Искаш ме? Вземете заповед и изпратете истински ченгета да ми закопчаят задника. Няма да се дам доброволно.

Даркнес се намръщи.

— Моля те, поне насочи пистолета към мен. Караш Трей да се поти. Мога да го помириша.

Тя погледна към мъжа, в който се целеше.

— Добре. Кажи му да отстъпи.

Кат наведе дулото на оръжието си леко надолу, така че мъжът да се почувства в безопасност да се движи. Той отстъпи две крачки, обърна се и изчезна от погледа й. Промърмори нещо под носа си, но беше толкова тихо, че тя не можа да го чуе. Даркнес кимна и останалите двама го последваха.

— Може ли да се кача? — Новия вид пристъпи крачка напред.

— Не. — Кат се прицели в бедрото му. Щеше да й е неприятно да го простреля, но това не означаваше, че няма да го направи, ако не й оставеше никакъв избор. — Какво става? Защо си тук, за да ме арестуваш ли?

— Какво те кара да мислиш така?

Тя наклони глава и повдигна вежди.

— Сериозно ли? Дойде с четири джипа, пълни с момчетата от вашата работна група и проникна в къщата ми, сякаш съм някакъв опасен престъпник. И очакваш от мен да ти повярвам?

— Не видяхме никакви камери.

— Няма такива. Имам куче и котка. Те ме предупредиха, че става нещо. — Това беше лъжа, но не искаше да споменава за Миси. И двете животинчета спяха. Бъч бе ужасно куче пазач. Беше страхливец и спеше като мъртъв, когато си легнеше. Ако бе буден щеше да ближе до смърт натрапниците. — Какви са обвиненията?

— Трябва да дойдеш в Хоумленд с мен.

— Не.

Новия вид направи още една крачка и стисна парапета.

— Свали оръжието!

— Започвай да говориш или се разкарай, Даркнес. Не си дошъл само за да си говорим глупости. За твоя информация, хората използват телефони за тази работа в наши дни. Не съм направила нищо лошо, освен че казах твърде много. Ти ми нареди да напусна и аз си тръгнах. Разделихме се в добри отношения.

— Може би си в опасност.

— Имаш предвид от групата тежковъоръжени мъже, които доведе в моята къща? Ако претърсват дома ми, тук няма второ стълбище и прозорците на този етаж са залепнали от боята. Последният собственик беше мърляч, а аз никога не намерих време да ги разлепя. Това се отразява чудесно на отоплението и на климатизацията, и е едно от нещата в тази къща, което работи добре. Кажи им да не се опитват да се промъкват зад гърба ми. Няма да успеят. Също така страшно ще се ядосам, ако наранят моите домашни любимци.

— Заповядах им да се оттеглят и не сме дошли да ти причиняваме болка.

— Много мило от твоя страна. Какъв беше планът? Да ме хванете, докато спя? — Изобщо не й хареса, че можеха да направят точно това, ако Миси нямаше тези странни навици за борба с безсънието си.

— Ти си в опасност.

— Без майтап. — Стисна оръжието по-здраво. — Ти ме постави в нея.

— Не е от нас. Дойдохме, за да се уверим, че си в безопасност и да те отведем обратно в Хоумленд, където нашата защита е много по-добра.

— Кой ме застрашава тогава? Умирам от любопитство да разбера.

— Робърт Мейсън е шурей на Джери Борис. Това е връзката между тях. Твоят шеф е брат на покойната съпруга на Борис.

— Добре. Кой е Джери Борис? Какъв е проблемът с него?

— Ще ти кажа, ако свалиш оръжието.

Младата жена знаеше, че искането му е разумно.

— Добре, но ти оставаш на мястото си, иначе ще го насоча отново, ясна ли съм? Ще те прострелям в крака. — Кат свали оръжието надолу до тялото си, но беше готова да го вдигне, ако Новия вид се опиташе да се втурне нагоре по стълбите. Тя не му вярваше вече и се чувстваше обидена. — Говори!

— Джери Борис е бил директор на Хоумленд, когато са го отворили за първи път.

— Мислех, че той не е Нов вид.

— Човек е. В началото ние не ръководихме Хоумленд. Правеха го хората, докато ние не поехме властта.

Тази информация не й беше известна.

— Добре. Продължавай.

— Борис беше отстранен. Той не харесва Видовете и създаваше проблеми на някои от тях.

— Съдейки по думите ти тази работа не е била точно за него. Значи сте го арестували, защото е задник?

— Беше му предложено да ръководи затвора Фулър.

Тя си спомни, че шефът й беше споменал за това място.

— Какво е това?

— Мястото, където изпращаме хората, които са ни навредили. Повечето от тях са бивши служители на Мерикъл, които успяхме да хванем. Борис беше добър за тази работа, тъй като трябваше да отговаря само за човеците. Някой беше решил, че това е перфектното място за него. Това беше политически ход, за да е сигурно, че ще си държи езика зад зъбите.

— Схванах. Не може да се оплаче пред пресата, ако все още технически се води на работа. Защо онези гадняри не са в обикновен затвор?

— Вашата съдебна система е погрешна.

Кат не можеше да го отрече.

— Продължавай.

— Това е дълга история.

— И нощта няма да стане по-млада, нито пък пистолета в ръката ми ще стане по-лек.

Даркнес изръмжа.

— Да не си посмял. Ти си този, който проникна в дома ми.

— Борис е имал достъп до компютърната ни система в Хоумленд, без ние да знаем, и е използвал информацията от „горещата линия“, която създадохме за намирането на изгубени Видове. Някои от тях са били отвлечени от лабораториите на Мерикъл след първото нападение. То е било излъчено по телевизията и е послужило на другите човеци като предупреждение, което им е позволило да избягат и да вземат Видове със себе си. Ние издирваме тези, които са били отвлечени. Той е събирал информацията от „горещата линия“, проверявал е нейната достоверност и след това е изтривал съобщенията. Принуждаваше НСО да му плаща, за да получи местата, където държат липсващите Видове.

— Това е абсолютно откачено.

Даркнес сложи крак на първото стъпало.

— Идвам.

Кат вдигна пистолета.

— Остани там, където си.

Новия вид отстъпи.

— Научихме това, което прави, след като се опита да накара един човек, да поеме вината за престъпленията му. Беше арестуван и затворен в Хоумленд.

— Разбрах. Значи Мейсън иска да го освободи, защото са роднини. Това е толкова непрофесионално. Ама че задник!

— Вярваме, че Робърт Мейсън е работил с Джери Борис. Това е възможно, защото е бил наясно с дейността му и използва позицията си във ФБР, за да го защити. Жената, на която Борис се опита да прехвърли вината, се намираше в Хоумленд и агенти на ФБР се опитаха да я отведат. Тя беше единственият човек, който можеше да идентифицира Борис визуално. Тогава той използваше фалшиво име.

Кат никога не бе харесвала шефа си и нямаше високо мнение за него. Да чуе, че може да се е занимавал с нещо толкова подло, не я изненада.

— Мейсън наистина има проблеми, когато става въпрос за Новите видове.

— Той може да те нарани.

Тя поклати глава.

— Няма начин.

— С какви заповеди те изпрати в Хоумленд?

Младата жена се замисли дали да отговори, но тя вярваше на Даркнес. Шефът й беше лош човек.

— Искаше информация и трябваше да потърся Джери Борис. Подозирах, че е на лична основа. Представи нещата така, сякаш вие сте банда главорези, които отвличат невинни хора, дрогирате и изнасилвате жените.

Даркнес зяпна изумен.

— Не вярвам на това. Но ми беше заповядано да дойда, така че реших да се възползвам по най-добрия начин — да се позабавлявам, да се отпусна, а и ми харесва да преподавам. Изобщо не направих опит да търся Джери Борис, нито да изровя някаква мръсотия за НСО.

— Какво написа в доклада си? — Той изглеждаше ядосан.

— Не съм го предала. Освен това Мейсън не знае, че съм напуснала Хоумленд. Все още не съм готова да се занимавам с него. Възнамерявах да отида в понеделник и да напиша колко отегчително е било всичко. — Тя сви рамене. — Знаеш, че никога не съм напускала къщата за гости, освен да преподавам и че не научих нищо важно. Мейсън ще побеснее, но той ме нарича чифт цици и си мисли, че го правя с момичета. Не е от любимите ми хора.

— Правиш го с момичета?

— Мисли си, че съм лесбийка. Няма нужда да ти казвам, че не съм. Много се надявам всичко това да го провали. Не знам как е получил поста си. Той е един вид инструмент на някой друг, но заповедите са си заповеди. Изпратиха ме в Хоумленд. Трябваше да отида. Как разбра, че съм от ФБР.

— Фалшивата ти самоличност не беше съвършена. Нашите мъже не са допуснали грешка. Казах ти го, за да те накарам да си мислиш, че сме повярвали на историята ти.

— Разбираемо е. Трябвало е да вярвам, че вие ми вярвате. Добре изиграна игра. Все пак ми подхвърли няколко намека.

— Ти също го направи. — Той кихна.

— Добре ли си?

— Усещам мириса на парфюм. Това ме дразни.

— Съквартирантката ми си пръсна малко преди да излезе по-рано. — Взряха се един в друг. — Не бях съгласна със заповедите, с които ме изпратиха там. Мейсън е задник.

— Защо?

— Трябва да чуеш неговата теория за кучетата. Нямам намерение да я повтарям. Беше достатъчно лошо, когато я чух за първи път, особено след като самата аз имам куче. Предполагам, че е пропуснал обучението по чувствителност.

— Шефът ти може да поиска да те нарани, за да те накара да мълчиш, след като се разбере, че знаем за връзката му с Борис.

— Той изпрати и други агенти също. Какво мислиш? Че ще се превърне в нинджа убиец и ще ликвидира всички ни? Останалите не стигнаха много далеч, но смятам, че са имали заповеди, подобни на моите. Мейсън няма да опита да затвори устите на толкова много агенти.

Даркнес обърна глава и прошепна нещо, което тя не можа да чуе. Ръката й стисна по-здраво пистолета. Намръщи се, когато Новия вид отново се обърна към нея.

— Твоят екип става нетърпелив ли? Защо не им кажеш да напуснат къщата ми? Предлагам ти следващия път да се обадиш, ако искаш да говориш с мен, вместо да вършиш подобни глупости. Това е оскърбително.

Някъде зад нея се счупи стъкло и тя се завъртя стреснато. Погледът й долови движение и младата жена се дръпна назад. Даркнес скочи, движеше по-бързо, отколкото зрението й можеше да проследи. Сграбчи я и изтръгна пистолета от ръката й. Оръжието тупна шумно на пода, Новия вид я вдигна на ръце и я притисна обратно към стената.

— Ах, ти кучи син!

— Предупредих те, че мога да го направя. Не е моя вината, че си забравила — не е необходимо да стъпвам на всяко стъпало, за да те достигна.

— Пусни ме! — Стисна го здраво за раменете.

— Ще те отведа в Хоумленд, Кат. Всичко ще бъде по-лесно, ако просто изпълняваш.

— Нищо, свързано с теб, не е просто, Даркнес.

— Знам. Искам да съм сигурен, че си в безопасност. Взимам те със себе си и ще те държа там толкова дълго, колкото преценя, че е необходимо.

— Мейсън няма да тръгне да ме преследва. Ще бъде твърде зает да защитава собствения си задник, ако всичко, което каза, е истина. Аз трябва да отида на работа в понеделник.

— Може да работиш за НСО.

— И да правя какво?

Той сви рамене.

— Ще измислим нещо.

— Не можете да компенсирате годините, които вече съм вложила в работата, нито обезщетенията за пенсия. Знаеш ли дори какво е това?

Новия вид се наведе.

— Спри!

Тя изви вежди.

— Моля?

— Държиш се предизвикателно и се опитваш да ме вбесиш.

— Ти доведе щурмови отряд в къщата ми. — Наведе се по-близо до него, носовете им почти се докоснаха. — Вече съм много ядосана.

Той изръмжа и устните му се разтвориха.

— Кат! — Това беше предупреждение.

Тя погледна надолу и видя зъбите му. Това й напомни за нещата, които бяха споделили и колко много й бе липсвал. Би могъл да изпрати някой друг да я вземе, но беше дошъл лично. Това трябваше да означава нещо. Усещането от допира на телата им не можеше да бъде пренебрегнато и от двамата. В този момент Кат напълно разбра връзката между любов и омраза. Ненавиждаше начина, по който беше постъпил, но беше щастлива да го види отново.

Вдигна поглед и се взря в очите му.

— Сексът няма да ме направи по-сговорчива да дойда с теб.

Новия вид си пое рязко дъх, не успя да скрие изненадата си от нейните думи.

— Кой е казал, че се опитвам да те съблазня?

— Приковал си ме към стената и издаваш еротични звуци. — Тя вдигна крака и ги обви около кръста му. Кобурът на пистолета, прикрепен на бедрото му, се заби в кожата й, така че тя намести крака си по-високо и сключи глезени зад гърба му. — Можеше просто да ми се обадиш, ако си искал да ме чукаш отново. — Пусна раменете му и стисна в юмрук косата му. Дръпна рязко главата му нагоре и настрани, тъй като той не очакваше тя да го направи. Младата жена притисна носа си срещу гърлото му и вдиша. — Какъв афтършейв използваш? Ухае много хубаво.

Новия вид се напрегна, но не се отдръпна.

— Това е просто моята миризма.

Кат се усмихна при звука на гласа му, който се беше задълбочил.

— Как беше онова, което ми каза? А, да. Миришеш толкова хубаво, че мога просто да те изям.

Ръцете му върху хълбоците й отпуснаха хватката си, плъзнаха се към дупето й и здраво го стиснаха в шепи. Притисна я плътно до стената и дори през слоевете дрехи, тя усети ерекцията му срещу влажната си сърцевина.

— Кат, недей!

— Мислех си, че никога повече не искаш да ме видиш? — Прокара върха на езика си по кожата му и спря точно под меката част на ухото му. — Носиш ли белезници, господин Контрол? — Гризна го по ухото. — Контролирай това! — Дланите й зашариха по тялото му, докъдето можеше да достигне.

Гърдите му започнаха да вибрират, пръстите му се свиха. От гърлото му излезе дълбоко ръмжене, опита се да дръпне глава настрани. Младата жена притисна свободната си ръка към другата страна на лицето му и задържа главата му да не мърда. Устните й освободиха ухото и се спуснаха към врата му, като го целуваше и хапеше нежно със зъби. Бедрата й стиснаха здраво кръста му и тя се размърда срещу него.

Даркнес изръмжа гърлено.

— Има петнадесет мъже, които ни чакат да тръгнем.

— Заслужила съм екип от шестнадесет човека? Поласкана съм.

— Не знаех дали няма да се сблъскаме с друг отряд. Исках да имам достатъчно мъже с мен, за да съм сигурен, че мога да те измъкна. Мисля, че Мейсън ще се опита да те убие.

Кат спря да го целува и отдръпна глава назад, взирайки се в очите му. Той наистина вярваше, че тя е в опасност. Осъзна, че това не беше само една лудория, за да я види отново. Част от нея изпита тъга, но фактът, че бе положил толкова усилия, за да е сигурен, че тя ще бъде в безопасност, стопли сърцето й.

— Грижа те е за мен.

Новия вид затвори очи.

— Може ли да обсъдим това по-късно? — Погледна надолу по коридора. — Трябва да тръгваме.

— Даркнес?

Тъмните му очи се присвиха.

— Какво?

— Ще дойда с теб при две условия.

— Нямаш избор.

— Две условия — повтори тя.

— Какво искаш?

— След като съм в такава голяма опасност, може ли да остана при теб, когато отидем в Хоумленд.

Един мускул на челюстта ми заигра.

— Какво е второто?

— Да пазиш гърба ми и под душа. В кабинката заедно с мен.

— Не.

— Мога да измия гърба ти, докато си там.

Той изръмжа ниско.

— Няма да го направя.

— И аз няма да позволя на куп момчета да ме отвлекат, но мога да ти позволя да ме отведеш, ако се съгласиш с това.

— Не.

Кат облиза устни и много й хареса начина, по който той се втренчи в тях. Притисна дулото на неговия пистолет към бедрото му. С палец се увери, че предпазителят е пуснат. — Откраднах оръжието ти, сладък. Ти беше нещо разсеян. Е, в края на краищата, съгласен ли си с моите условия?

— Няма да ме застреляш. — Беше бесен.

— Няма. — Отдръпна оръжието. — Не това е целта ми. Никога не ме подценявай, бебчо. Приеми моите условия или няма да тръгна с теб.

— Не живея с други хора, нито се къпя с тях.

— Тогава няма да дойда с теб.

— Ще те просна в безсъзнание и ще те отведа оттук метна на рамо. Ще се събудиш в Хоумленд.

— Искаш да ме повалиш? — Изви вежди въпросително. — Може да ми счупиш челюстта или да ми причиниш мозъчно сътресение? — Наистина не вярваше, че ще го направи.

— Ще те окова в белезници, както го направих преди.

— Тогава ти позволих. Беше само символична борба. Един от нас ще пострада, ако наистина се сбием. Приеми моите условия или се разкарай от къщата ми.

— Инат си.

— Ти също. Мисля, че за това се привличаме взаимно. Искаш жена, която да е покорна, но не съвсем.

— Не е вярно.

— Така ли? Тогава, какво ти харесва в мен?

— Всичко, освен твоята упоритост. Очаква се човешките жени да бъдат по-пасивни.

Кат се засмя.

— Щеше да ти е скучно, ако бях такава.

— Смела си и не се страхуваш от мен.

— Не вярвам, че ще ме нараниш. Ти си добър мъж, Даркнес.

Той отново се намръщи.

— Такъв си. — Пъхна пистолета обратно в кобура му и се присегна да го погали по лицето. — Дори и да не желаеш да го признаеш. Искаш ли да дойда с теб? Ще спим заедно и ще споделяме душкабината. Не вярвам, че съм в опасност, но ако искаш да покриеш задника ми, то по-добре да бъде в буквалния смисъл на думата. — Намигна му.

Новия вид отпусна хватката, с която бе притиснал Кат до стената и й помогна да стъпи на краката си.

— Да тръгваме.

— Може ли поне да се преоблека първо — по пижама съм, и да взема някои неща?

— Защо? Според твоите думи няма да имаме основание да носим дрехи. Ще кажа на хората от екипа да вземат домашните ти любимци и да запечатат счупения прозорец. Накарах ги да хвърлят камък, за да отклоня вниманието ти.

— Остави ги. Съквартирантката ми ще се прибере на сутринта. Тя също може да се справи с прозореца. — Не искаше да забърква Миси. Не вярваше, че шефът й е заплаха, независимо от това, което предполагаше Даркнес. — Домашните любимци са повече нейни, отколкото мои, така или иначе. Само ще избутам масата пред вратата ми, за да не могат да влязат вътре. Кучето може да върти дръжката с муцуната си и не искам да има инцидент върху моя под, ако тя закъснее от работа. Нейните домашни любимци, нейната мръсотия.

Приближи до масата, която криеше тайния вход към тавана, и я хвана. Това щеше да позволи на приятелката й да се измъкне.

— Ще дойда в Хоумленд с теб. Знам, че всичко ще е наред. Ще остана там няколко дни. — Стените бяха тънки, така че Миси можеше да я чуе. Беше сигурна в това. Избута масата пред вратата на спалнята си. — Хайде да вървим! — Колкото по-бързо тръгнеха, толкова по-малък беше шансът да намерят Миси.

Даркнес я поведе.

— Стой наблизо.

— Такова е намерението ми.