Синтия Идън
Обвързани с кръв (8)

Глава 8

Вампирката влезе в бара на върколаците, сякаш притежаваше мястото. Понеже е обвързана с Алфата, помисли си Джейс. Беше се възстановила почти напълно и пак си беше същата красавица. Кожата й беше бледа и съвършена, нямаше и следа от огъня, който почти я бе откраднал от него. Устните й бяха червени и пълни, и той скоро щеше да ги почувства под устата си. Беше обута в нов чифт чукай ме ботуши, които подчертаваха дължината на краката й. И очите й — те бяха насочени право към него.

Когато другите я усетиха, спряха да говорят. Всички глави се извърнаха към нея. И към него. Барът чакаше.

Джейс не помръдна. Искаше му се да скочи, да се спусне към нея, да я вземе в прегръдките си, но не направи нищо от това, просто остана да се наслаждава на сексапилната картина, която представляваше тя, докато прекосяваше бара.

Морган му се усмихна, зъбите й блеснаха.

— Съвета на вампирите от Маями би искал официално да изрази своята благодарност към вас — каза с ясен глас, очите й блестяха ярко. — И ако има нещо, което Съвета може да направи за глутницата… — Тя спря на крачка от него, — … трябва само да кажете — завърши Морган по-меко.

Бяха й необходими два дена, за да се излекува. Дори и с всичката вълча кръв, трябваше да се бори, за да остане жива. Но тя беше твърдо решена да държи смъртта далече от себе си.

Беше успял.

Когато дойде в съзнание, вампирите я избраха за старейшина на Съвета. Джейс знаеше, че тя ще премахне вампирите, които тайно бяха работили с Девън. Копелето не бе изпълнило плана си само.

Беше отрязала главата на змията, като изпрати Девън в ада, и Джейс бе наясно, че сега щеше да унищожи и тялото.

И въпреки това, не я бе докоснал, все още не.

— Радвам се, че Съвета одобрява — отвърна също с мек тон.

В очите й пламна разбиране. Тя вдигна ръка и сложи длан на гърдите му.

— А ти имаш моята лична благодарност… — Устните й се извика в усмивка. — Защото издърпа задника ми от Ада.

Той улови ръката й и я притисна силно към гърдите си.

— Да те оставя там не беше сред допустимите варианти за мен.

Джейс видя деликатното движение на гърлото й, когато тя преглътна.

— Как беше там? — провикна се Луис. — Какво видя, cher?

Морган обърна поглед към него.

— Беше дяволски горещо.

Някои от вълците се засмяха.

— А що се отнася до това, което видях… — тя поклати глава, — някои неща е по-добре да не бъдат изричани.

Когато отново насочи вниманието си към него, спомените бяха в очите й. Тялото й беше излекувано, но Джейс беше сигурен, че тя ще носи белезите вътре в себе си. Някои спомени не могат да бъдат забравени.

— Вратата завинаги ли е затворена? — Защото той не искаше повече демони, идващи след нея.

— Да. — Тя не се отдръпна и той продължи да държи ръката й. Морган се приближи още повече, когато каза: — Затвори се, когато демоните убиха Девън. Той беше жертвата, която им дадох аз. Девън отвори вратата, така че изглеждаше съвсем подходящо той да я затвори.

Джейс не каза нищо — чакаше. Знаеше, че има още.

— Докато горях, сключих сделка. — Миглите й се сведоха и тя се загледа в ръцете им — неговите тъмни, нейните толкова бледи. След миг погледна отново към него. — Казах на онези задници, демоните, че ако приемат Девън и затворят вратата, аз няма да изпратя моя вълк долу, за да унищожи Ада.

И той щеше да го направи. Ако не я бяха пуснали…

— Когато ме издърпа от ръцете им, те разбраха, че им говоря сериозно. Ти беше готов да влезеш в Ада. Но Адът не беше готов да те приеме. — Ръката й се сви в юмрук под неговата. — Освен това, не мисля, че на шефа им, там долу, му харесваше, че демоните му се измъкват на свобода.

Не, Джейс беше готов да се обзаложи, че онзи тип не гореше от желание да загуби тези копелета.

— Значи всичко свърши — каза той.

— Не. — Сега тялото й се отърка в неговото. — Демоните ги няма вече, но нещата не са приключили. — Главата й се наклони назад. Устните й бяха на сантиметри от неговите. — Всъщност, мисля, че ти ми обеща, че нещата едва сега започват…

И така ще бъде.

— Ти ме заключи в клетка — припомни му тя и се намръщи.

Той хвана ръцете й, вдигна ги и ги уви около врата си.

— Но също така те извадих от Ада. Което изравнява резултата, нали?

Нежният й смях причини болка в гърдите му.

— Не зная — отвърна тя. — Мисля, че може би имаш няколко точки в аванс.

Устните му бяха върху нейните, защото контролът му се разби. Целувката беше много груба, много дива, но това беше той.

Морган му отвърна, точно толкова диво и със същата отчаяна нужда. Джейс откъсна устни от нейните, колкото да изръмжи:

— Между съпрузи няма резултати, няма точки. Не ми дължиш нищо. — Той я искаше вън от бара и гола под себе си.

— Оставам твоя длъжница завинаги — отвърна му, докато се изправяше на пръсти, и го целуна. — И ти давам това.

Вечността със своята вампирка… това беше единственото нещо, което искаше.

— Ти си мой, вълко. И няма да ти позволя да си отидеш.

Достатъчно! Джейс я грабна и я вдигна високо в прегръдките си. Глутницата избухна във викове и смях, когато той мина покрай хората си, но това изобщо не го забави. Искаше я само за себе си. Да се изгуби в нея.

Занесе я на горния етаж. Тъй като домът му бе изгорял, сега живееше над „Пълнолуние“. В жилището над бара имаше легло и това беше всичко, от което се нуждаеше. Ритна вратата, за да се затвори зад тях и пусна Морган да стъпи на пода. Тя му се усмихна.

— Кога ще ми кажеш, че ме обичаш?

Той примигна.

— Но… ти вече знаеш. — Тя трябваше да знае.

— Една жена все пак обича да чува тези думи.

Джейс бързо издърпа тениската си и изрита ботушите. После посегна към нея. Ако тя се нуждаеше от думите, щеше да й ги даде, дяволите да го вземат. Щеше да й даде всичко.

— Обичам те!

Зъбите й проблеснаха.

— И аз те обичам, вълко!

Никога повече врагове.

Любовници.

Съпрузи.

Завинаги.

Бяха надвили Дявола и имаха вечността пред себе си. Понякога е хубаво да си алфа вълк…

Много, много хубаво.