Синтия Идън
Обвързани с кръв (3)

Глава 3

Влязоха в спалнята. Морган хвърли бърз поглед върху тежките мебели, плътните завеси и…

Копринени чаршафи?! Черни копринени чаршафи?!

Вълкът я изненада отново.

Тя се втренчи в него, омаята на нуждата изпълваше тялото й. Искаше кръвта му. Имаше нужда. Желаеше го. Жаждата за него не беше неочаквана. Мъжът бе възбуждащо секси. Джейс беше гол. Гърдите му бяха мощни, с релефни мускули. Тялото му беше перфектно. Толкова силно. Така тъмно. Толкова…

Много възбудено.

Членът му се протягаше към нея, тежък и дебел, и нямаше никакво съмнение, че и той я иска.

Нямаше да пие само кръв от него.

Тя прокара език по ръба на зъбите си.

— Трябва да си призная…

Погледът му помръкна.

— … Ъъъ… нямам много опит в това. — Повечето вампири, които познаваше, наистина нямаха.

Той не помръдна. Но каза:

— Глупости.

Трябва да е от ботушите, помисли си тя. Те просто крещяха: чукай ме.

— Желанието за кръв и физическата страст… те могат да се смесят прекалено силно. Ние не, ъъъ…, не пием от източници.

Не би трябвало, да, но правилата се променяха.

— Знам.

Чувстваше се като плячка. Задната част на коленете й се удариха в леглото.

— Така че аз няма да пия и… и…

Мамка му!

— С мен ще го направиш.

Ръцете му потънаха в косата й и извиха главата й назад. Устните му плениха нейните в целувка, която открадна дъха й. Кръвта й кипна. Вълкът знаеше как да целува. О, по дяволите, много добре знаеше. Езикът му се пъхна в устата й и Морган усети как ръцете й се протягат и се увиват около раменете му.

Целувката не трябваше да разпалва пожар в тялото й, но го направи. Блузата и сутиена й отдавна ги нямаше. Ръцете му се спуснаха надолу и избутаха полата й. Дрехата се плъзна по ботушите й и падна на пода. Пръстите му уловиха бикините й и до ушите й достигна звук от разкъсване на плат.

Морган се отдръпна. Какво правя?

Блестящите му очи се взираха в нея.

Бедрата й се удариха в матрака и тя падна върху леглото. Очакваше да й се нахвърли, буквално. Вместо това, вълкът хвана единият й крак и го повдигна, след това бавно, сантиметър по сантиметър, свали кожения й ботуш.

Пръстите му разтриха плътта. Погалиха прасеца. Плъзнаха се по бедрото.

Ръката му се отдръпна и той посегна към другия ботуш.

Тя не можеше да откъсне поглед от мъжа. Тъмна коса. Златиста плът.

Другият ботуш падна на пода и дланта му погали кожата й. Раздалечи бедрата й.

— Толкова красива…

Беше мокра за него.

Морган искаше кръвта му толкова силно, че се разтрепери, но още повече искаше горещото му твърдо тяло върху себе си. В себе си.

Той облиза устни.

— Кой ще вкуси пръв?

По дяволите. Не трябваше да прави секс с него. Съвета бе категоричен по този въпрос. Да пие от него, да, да вземе от силата му, да му даде нейната, но секс?

Забранено!

Но Съвета не беше тук и за първи път Морган щеше да изпита удоволствието като другите жени.

— Аз — каза тя и посегна към него.

Усмивката му покори сърцето й, но за да му покаже, че не е като смъртните жени, които той вероятно познаваше отпреди, Морган се изви и го блъсна, принуждавайки го да легне по гръб на леглото. След това се качи върху него, разтвори и намести краката си така, че възбуденият му пенис докосна нейната женственост.

Повече, моля.

Ноктите й одраскаха гърдите му. Но не достатъчно, за да разкъсат кожата. Нямаше смисъл от пилеене на кръв. Малките му зърна се стегнаха от докосването й. Тя се наведе и близна с език лявото. Тялото му се изви под нея, главата на пениса му се притисна към сърцевината й. Морган вдигна поглед.

— Още не.

Тя ли се задъхваше? Този изпълнен с копнеж глас нейният ли беше?

Ръцете му бяха на кръста й, стискаха я здраво. Толкова много мощ.

Тя бе имала шепа любовници — всичките човеци. Бяха я накарали да се чувства топла и жива, но Джейс беше съвсем различен от всички тях, взети заедно.

Той беше не просто топъл. Той беше пещ. Горещината от неговото тяло стопляше всяка частичка от нея.

— Не си играй твърде дълго — предупреди я вълкът.

Предупреждение, което пренебрегна. Никога не бе играла. Защо да не опита сега?

Проправи пътечка от целувки нагоре по тялото му. Знаеше, че трябва да се чувства нерешителна, нервна, и малко преди това беше. Но сега, просто изпитваше необходимост.

Облиза шията му и усети дивото туптене на пулса му под устните си. Ухапването на вампир не беше като на вълк. Нямаше болка, никога нямаше, не, освен ако вампирът не решеше да играе грубо.

Без болка и когато всичко е направено правилно… идваше удоволствието.

Искаше да направи всичко правилно за него.

Ръцете му се плъзнаха нагоре по тялото й. Толкова големи, с груби пръсти, а такова нежно докосване. Обвиха гърдите й и от гърлото й се изтръгна стон. Неговото име.

Зърната й бяха твърди и напрегнати и когато пръстите му стиснаха жадните за ласка върхове, тя затвори очи.

Зъбите й се притиснаха в кожата му.

Бедрата й се наместиха, разтвориха се още по-широко за него. Не можеше да си спомни да е била така възбудена за някой друг.

Не заради дълга. Не заради вампирското гнездо.

Точно в този момент, това беше само заради един мъж и една жена.

— Вземи ме в себе си — прошепна той, като тласна пениса си нагоре между краката й. Тялото й се съпротивляваше, защото вълкът беше толкова голям. Главата на члена му я разтегна, но това не й причини болка. Беше хубаво, толкова хубаво.

Тя натисна надолу, макар че бедрата му се вдигнаха рязко нагоре — проникването беше трудно, мъчително. Морган го пое в себе си и зъбите й потънаха дълбоко в шията му. Кръвта му потече по езика й — беше толкова пристрастяваща, колкото и целувката му. Тя пиеше от него, пиеше…

Джейс изръмжа и стаята се завъртя. Не, той се извъртя и я прикова под себе си, без да вади дебелия си пенис дори и за миг от тялото й. И тя не отдели зъби от плътта му.

Не, не, тя искаше повече от кръвта му.

Повече от Джейс. Повече.

В съзнанието й се втурнаха образи. Хиляди кадри, като снимки, понесени от бурни ветрове.

Те я нападнаха, превзеха съзнанието й — спомените му станаха нейни. Свързване.

Взе повече от кръвта му. Облиза шията му.

Той се заби дълбоко. Силно. Пръстите му се мушнаха между краката й. Намериха центъра на нейното желание. Погалиха я.

Образите изчезнаха. Единственото, което остана… беше Джейс.

Устата й освободи гърлото му. Облиза устните си. Втренчи се в него. Челюстите му бяха стиснати здраво. Очите му блестяха толкова ярко, че почти изпита болка, докато се взираше в тях. Беше очевидно, че чака тя да вдигне глава и да го погледне.

— Сега ще свършим — обеща той и тласна дълбоко в нея.

Краката й се обвиха около кръста му. Ноктите й се забиха в ръцете му. Тя се изви срещу него, притисна се толкова силно, колкото можеше.

Той се заби вътре, изпълни я, всеки сантиметър се разпъна и се изпълни, а тя обичаше това.

Той се оттегли, изплъзна се почти целия от алчната й женственост, само за да се потопи обратно в нея. Отново.

И отново.

Таблата се блъсна в стената. Летвите на леглото поддадоха със скърцане и матракът падна на пода.

Той продължи да тласка. Тя се държеше здраво за него. Желаеше повече кръв. Искаше повече от него. От удоволствието женствеността й се стегна около ствола му. Кулминацията я връхлетя, толкова силно, толкова интимно, толкова…

Ухапа го в момента на екстаза.

Той избухна в нея — топли струи сперма, които я напълниха.

Вълкът я държеше здраво. Така здраво, че тя се запита дали някога ще я пусне. Тогава разбра, че ръцете й са стегнати около раменете му. Ноктите й бяха дълбоко забити в кожата му.

И тя държеше Джейс също толкова здраво…

Защото не искаше да го пусне.

* * *

Морган сънуваше живота на Джейс. Образите препускаха през съзнанието й един след друг.

Младият Джейс, трябва да бе на тринайсет, тича през гората.

Падане. Разместване. Викове.

Промяна.

Вече пораснал, влиза във вампирски бар. Когато двама вампири скачат върху него, той замахва с ноктите си.

Кръв покрива пода.

Има още кръв. Все повече и повече. Той ловува. Убива. Едно перфектно оръжие.

Има жени. Те минават като вихрушка. Легла. Секс.

Джейс. Продължава да расте. Съзрява.

Силен, смъртоносен.

Без достатъчно смях в живота си. Само смърт и насилие.

Тогава…

Аз.

Морган видя в спомените му себе си; в дните, за които самата тя вече едва си спомняше. Застанала на слънце, когато за последен път се чувстваше нормално. Човек. Той я наблюдаваше. Гледаше я как плаче. Не с човешки сълзи, защото беше на границата.

Сълзи от кръв. Знак, че промяната й настъпва.

„Убийте кучката! Покажете им, че нито един вампир не може да ни се изплъзне!“ — Образът на бившия Алфа на глутницата се появи в съзнанието й. — „Свърши работата! Изтръгни й гръкляна!“

Джейс крачи към нея. Тя стои на балкона, загледана в нощта. Ноктите му са се удължили.

Тогава тя поглежда надолу — към него.

Сега нямаше сълзи.

Джейс се обръща.

Силата на кръвта не го спира. Връща се обратно при Алфата. „Не можеш да ме убиеш, момче, дори не знаеш колко съм силен…“

Ноктите на Джейс се обагрят с кръвта на Алфата.

Морган опита да блокира спомените. Дойде й твърде много. Не искаше да вижда нищо повече. Никаква смърт повече. Това беше всичко, което той знаеше.

И все пак не я уби.

Тъй като образите продължиха да прииждат в съзнанието й, тя осъзна, че Джейс я бе посетил отново.

И отново.

Тя не знаеше, но той е бил там толкова много пъти. Не за да я убие.

За да я пази.

* * *

Джейс наблюдаваше Морган, докато спеше и се чудеше какви ли спомени вижда в съня си. Знаеше какво следва ухапването. Една от причините вампирите да престанат да пият директно от хората беше тази, че не можеха да устоят на свръхнатоварването на съзнанието. Когато пиеха от жив източник, виждаха спомените на жертвата.

Какво виждаше вампирката?

Наведе се над нея и избърса кървавите сълзи, които се стичаха от очите й.

Винаги бе мразил нейните сълзи.

Сега виждаш мен, нали? Купчината от мъртъвци в краката му растеше през годините. Той имаше един талант — да убива. Един талант, който щеше да им помогне в битката с демоните, когато настъпеше време. Но… Какво щеше да мисли Морган за него, когато се събуди?

„Аз не съм шибано чудовище!“ Лъжец, лъжец… кой щеше да знае по-добре от нея? Повече никога нямаше да може да скрие нещо. Сега тя щеше да знае всичко и да разбере за манията, която носеше в себе си. Манията за нея.

Стана от леглото. Не искаше да поглежда в очите й и да вижда там своите спомени.

Още не.

Обърна се и излезе от стаята. Забърза по коридора и отвори външната врата. Следобедното слънце го удари — ярко и горещо — такова, каквото бе винаги в Маями. От близкото блато се чуваше монотонното жужене на насекомите.

Когато скочи надолу по стълбите, неговият заместник, Луис, се оттласна от пикапа си.

Джейс беше чул, когато другият вълк пристигна. И затова побърза да излезе.

— Имаме проблеми — каза Луис с каджунския си акцент, който заваляше леко думите. — Никой не е открил никакви следи от Майк. Нищо, освен кръвта му в една алея.

Веждите на Джейс рязко отскочиха нагоре.

— Намерете този задник и се убедете, че спи някъде, че…

— Тази алея вонеше на вамп, Алфа. — Луис поклати глава. — Не като на твоята красива малка вампирка. Не миришеше на секс, кръв и цветя…

Джейс стисна силно зъби. Но, по дяволите, да, тя миришеше точно така.

— По-скоро вонеше на омраза, смърт и… сяра.

— Сяра? Искаш да кажеш, че там е имало и демони?

Луис сви рамене.

— Казвам само, че имаме липсващ вълк. И кръв, и вампири там, където съм дяволски сигурен, че не трябва да бъдат.

На вълча територия.

Луис хвърли поглед към къщата. Чакълът под краката му изхрущя.

— Ти даде ли на cher кръвта си?

— Бях длъжен. — Това беше част от сделката. Вампирите искаха да увеличат мощта си като вземат от вълчата кръв. — Дадох й от моята и взех от нейната. — Джейс погледна надолу към ръцете си. Само при мисълта за това, ноктите му се подадоха. — Стана точно така, както си мислихме. Кръвта й в мен… — Все още не можеше да повярва на прилива на сила. — Вече чувствам силата.

— Ще получиш ли още?

— Получих толкова, колкото мога да взема. — Погледът му задържа този на другия вълк.

Луис кимна.

— Ще бъде ли достатъчно?

— Трябва да…

Светът експлодира. Взривът изхвърли Джейс във въздуха и той се стовари върху предницата на пикапа на Луис.

Бяха му необходими три секунди, за да осъзнае, че всъщност не светът се бе взривил. Не, гигантското кълбо от пламъци бе излязло от дома му.

Морган!

Огънят яростно се стрелна към небето, пламъците се извиха като подети от вихрушка.

От брадата на Луис капеше кръв.

— Какво, по дяволите, е…

Джейс се втурна към къщата.

— Джейс! Не! — Стъпките на Луис затропаха тежко след него.

Джейс се затича по-бързо. Морган беше в къщата. Кожата на вампира не можеше да издържа на огън.

Тя щеше да умре…

Той хвана дръжката на вратата и я бутна. Вратата рухна под ръката му.

— Морган! — изрева името й и се втурна напред.

Но се спъна в нея. Морган лежеше на пода, с ръка протегната към вратата. Протегната към него.

Той я хвана и я вдигна на ръце. Пламъците пращяха и лумтяха около него, ближеха кожата му. Но той не обърна внимание на изгарянето. Главата на Морган се отпусна на гърдите му, но очите й не се отвориха.

Джейс я прегърна здраво и скочи обратно през рухналата врата. Зад него се стелеше дим.

Тя сякаш едва дишаше. Цялата бе покрита с пепел и сажди, но Джейс успя да види отвратителните червени мехури, набраздили перфектната й кожа.

Изгорена. И вината беше негова.

Не, никога повече.

Зад него се пръсна прозорец и Джейс приведе рамене, изви тялото си, за да я защити. Стъклото излетя във въздуха и парчета от него се забиха в плътта му. Яростта му растеше с всяка стъпка, която го отдалечаваше от този ад. Не разхлаби прегръдката си около Морган, докато не се скри зад пикапа на Луис. После внимателно я сложи на земята. Очите й продължаваха да са затворени.

— О, по дяволите — провлече Луис. — Тя не е… — Гласът му беше дрезгав. — Cher жива ли е или не?

Джейс сложи ръка върху сърцето й, но не го усети да бие.