Джеймс Туайнинг
Черното слънце (84)

81.

11-и януари — 09:27

Без да си прави труда да се представи, Бейли развълнувано се вторачи в Том.

— Разкажете ми за картината.

— Подслушвал си? — извика Кърк, ядосан по-скоро на себе си, че не е бил по-предпазлив.

Бейли кимна към една малка черна дупка в ъгъла на килията.

— Следях разговора ви, в случай че проявите небрежност. Не се тревожете. Изключих микрофона.

— Лъжеш. — Том го погледна недоверчиво.

— Защо не ми разкажете какво всъщност става?

— Няма да ти кажем нищо — изсумтя Арчи.

— Виж какво, здравата сте загазили. Моят шеф, Виджиано, ви е взел на мушка. Ако искате да се измъкнете оттук, трябва да ми кажете. И тогава може би ще ви помогна.

— И защо ще ни помагаш?

Бейли повдигна вежди.

— Да речем, че той прави нещата по свой начин, а аз по свой.

— Ти си пръв — бавно каза Том. — Какво мислите, че сме направили?

— От музея на АНС в Мериленд беше открадната машина „Енигма“ и един пазач беше убит. Получихме информация, че е замесена крайнодясна групировка от Айдахо — Синовете на американската свобода, — затова ги проверихме. Когато отидохме там, някой ги беше заключил в стая и беше заложил газ. Всички загинаха.

— Но как това ви доведе до мен? — попита Арчи.

— Имахме очевидец. Описа мъж, когото идентифицираха, че се е качил на самолет за Цюрих. Проверихме големите купувачи на вещи от войната и се появи името на Лаше, затова наблюдавахме хотела, където живее — където живееше всъщност. И след няколко дни се появи ти. Отговаряше на описанието.

— Не е възможно — заяви Арчи. — Аз бях в Ню Орлиънс. Дори не знам къде е Айдахо.

— Да видим какво имаш — поиска Том. — Покажи ни снимката.

Бейли бръкна в джоба си и извади сгънат лист. Кърк го разгърна, втренчи се замислено в лицето, после каза:

— Това може да е всеки.

— Не е всеки — възрази Арчи и грабна листа от ръцете му. — Това е болногледачът на Лаше.

— Болногледачът на Лаше? — недоверчиво попита Бейли. — Сигурен ли си?

— Не забравям физиономии. Мисля, че се казваше Хайнрих.

— Точно така — кимна Том. — Прилича малко на теб. Има горе-долу същото телосложение и подобна прическа.

— Какво е участието на Лаше? — попита Арчи.

— Предполагаме, че той е бил посредник за машината „Енигма“ — започна Бейли, гледаше неспокойно снимката. — И вие сте я откраднали и после сте я продали на него.

— Това е единственото ви правилно предположение — каза Кърк. — Макар че според мен Лаше е изпратил свой човек да открадне „Енигма“, а после някой друг е убил крайнодясната групировка и вероятно Лаше, за да им затвори устата.

— И кой е този някой друг? — попита Бейли.

— Мисля, че е Хари Ренуик, наричан още Касий, или някой от хората му. Проверете във вашата база данни. Последния път, когато погледнах, той беше в списъка на десетимата най-издирвани престъпници. Трябва да търсите него. Убеден съм, че Ренуик е организаторът на всичко.

— Но какво общо има това с картината? И с вас?

Том се замисли за миг, преценяваше колко е готов да сподели. Вроденият му инстинкт му подсказваше да не казва нищо, но у Бейли имаше нещо — откровеност, съчетана с нетърпение, които внушаваха доверие. Кърк реши да му каже каквото е необходимо, но нищо повече.

— Към нас се обърна едно лице: Уилям Търнбул, от антитерористичния екип на МИ6. Тревожеха се за някаква крайнодясна групировка в Германия, свързана с Ренуик, и поискаха да им помогнем да разберат какво е намислил.

— Защо вие? Познавате ли го?

— Може да се каже. — Том се изсмя глухо. — Оказа се, че и Ренуик, и те търсят нещо, скрито в края на войната. Смятаме, че картината е последният ключ за разкриването на местоположението му. Едва сега разбрах за машината „Енигма“, но предполагам, че поради някаква причина Ренуик се нуждае от нея, за да разкодира шифровано послание в картината.

— И как това води до Лаше?

— Картината е била скрита от таен рицарски орден на СС. Лаше беше експерт по онзи период. Искахме да чуем мнението му. Беше глупава случайност, че Ренуик вече го беше замесил в кражбата на „Енигма“.

— А Мария Ламерс? Какво е нейното участие?

— Чичо й е бил член на рицарския орден — обясни Арчи. — Тръгнахме по следата, за да видим дали ще доведе донякъде. Но не знаем защо Ренуик я е убил… — Той озадачено поклати глава. — Тя не знаеше нищо. Беше толкова млада…

— Имаш право. — Том се намръщи. — И онази нощ в клуба беше така. Има нещо, което пропускаме.

Бейли изду бузи, облегна се на стената и затвори очи. После се вторачи в пода и заговори монотонно:

— Добре. Стойте тук. Ще отида да проверя тези неща.

Кърк кимна към вратата и каза:

— Бездруго няма как да отидем никъде.