Джеймс Туайнинг
Черното слънце (68)

65.

Василиевски остров, Санкт Петербург

10-и януари — 19:45

Ренуик постави един по един лъскавите месингови патрони в пълнителя, после удари с него по масата, за да се увери, че е зареден както трябва.

Премери на ръка тежестта му и забеляза издрасканата му потъмняла повърхност. Новите пълнители падаха лесно, когато бъдеха освободени, но след продължителна употреба страните им леко се издуваха и се налагаше да се изваждат ръчно. За Ренуик обаче това нямаше голямо значение. Според него, ако човек не решеше проблема си с петнадесет куршума, нямаше да остане жив достатъчно дълго, за да се тревожи за втори пълнител. Той го плесна с длан и го вкара в пистолета — „Глок 19“.

Харесваше оръжието си. Привличаше го с две неща. Първо, късото дуло, благодарение на което беше много по-лесно да го носи незабелязано. Малкият размер и олекотената конструкция не влияеха на точността му. Тези два фактора бяха изключително важни в професията му.

Второ, мисълта, старанието и гениалността, вложени в дизайна, допадаха на любовта му към майсторската изработка. Спусъкът беше предпазен от повреди при удар и се блокираше до следващото натискане. Ударният механизъм беше уникален. Друго нововъведение беше шестоъгълният профил, който гарантираше много по-добро сцепление. Най-много от всичко му се нравеше начинът, по който пистолетът го караше да се чувства. Непринудено, удобно, контролиращ положението, спокоен, решителен и безмилостен.

Вдигна глава, видя, че Хехт и хората му също подготвят оръжията си, и се усмихна. Вече беше толкова близо до целта, че можеше да протегне ръка и да я докосне.

Знаеше, че това ще стане тази нощ.