Ю Несбьо
Пентаграма (38)

Тридесет и осма глава
Понеделник. Облакът

Ракел отвори рязко очи. Сърцето й биеше бързо и силно. Явно е заспала. Заслуша се в нестихващата детска глъчка в басейна. В устата си усети леко горчивия вкус на трева, а слънцето сякаш покриваше гърба й с гореща завивка. Дали се събуди заради някакъв сън?

Неочаквано хладен полъх повдигна завивката и кожата й настръхна.

Странно как понякога сънищата просто се изплъзват от съзнанието ни като хлъзгави парченца сапун, помисли си тя и се обърна. Не видя Олег. Надигна се на лакти и се огледа.

Стана веднага.

— Олег!

Затича се.

Намери го до басейна с трамплина, седнал на ръба, увлечен в разговор с момче, което Ракел познаваше. Вероятно негов съученик.

— Здрасти, мамо — усмихна се Олег, присвил очи срещу слънцето.

Ракел го хвана за ръката, по-здраво отколкото възнамеряваше първоначално.

— Нали ти казах да не ходиш никъде, без да ме предупредиш!

— Но ти спеше, мамо. Не исках да те събуждам.

Олег я гледаше слисан и леко смутен. Съученикът му се отдръпна. Тя го пусна, въздъхна и впери очи към хоризонта. На небето имаше само един-единствен бял облак, устремил се нагоре, приличен на изстреляна ракета.

— Наближава пет, да се прибираме — подкани сина си Ракел с дистанциран глас. — Време е за вечеря.

На връщане с колата към къщи Олег попита дали Хари ще дойде на гости.

Ракел поклати глава.

Докато чакаха да светне зелен светофар, тя се наведе, за да погледне към облака. Стоеше си на същото място, но вече леко издължен, а в долната му част се беше образувал сив слой.

Ракел се сети да заключи вратата, когато се прибраха у дома.