Иван Вазов
Нора (15)

XV.

Любица си отдъхна, когато се научи, че мъж й си е отишъл.

Сега никой не можеше да я безпокои в нейните любовни увлечения с Тихова. В беседите си тя бе му разправила подробно положението си. Тихов бе одобрил постъпката й. Той бе й заявил хилядния път, че страстно я люби, че е готов през целия си живот да се не дели от нея. Госпожа Стридлова не пусна Любица да иде на друго място. Цели два месеца минаха в това блаженство. Срещите на двамата влюбени продължаваха. Целият град говореше за тях.

Но Тихов не беше създаден за дълги и дълбоки привързаности. Той фана да се пресища. Той фана да намира, че Любица сериозно се е залепила за него и храни надежда за венчавка, за женитба с него. Не, той не искаше това! Това го уплаши. И любовта й му стана товар. Той под разни предлози фана да разредява срещите. Любица страдаше от това, но не искаше, не смееше да вникне в истинската причина на това изменение в отношенията на любимия човек.

Но тя страдаше.