Сесили фон Зигесар
Дръзката (27)

27

Отговорният бухал отстоява гордо себе си, дори и пред неустоим представител на противоположния пол

Кели се мотаеше замаяно из празната обща стая на „Дъмбъртън“. Все още не можеше да осмисли събитията от отминалия час. Всеки знаеше, че купонджийските игри могат да се окажат опасни — затова и бяха тъй забавни — но под „опасни“ обикновено се разбираше нещо далеч по-елементарно, като да се напиеш и да се целуваш с Хийт Феро например. Само че този път всичко свърши доста по-зле. Кели се чувстваше наистина, наистина ужасно и за първи път не заради себе си, а заради друг. Заради Джени. Беше странно да изпитваш съчувствие към момиче, което си мразил толкова време, но Джени беше наистина добра. Тя не бе споменала пред никого, че всичките й ластици са мистериозно изчезнали, въпреки че очевидно беше забелязала. Или пък, че малката сладка рисунка на Изи също се е изпарила от чекмеджето й. Ако ролите им бяха разменени, Кели със сигурност би вдигнала на секундата скандал заради тези неща. Но Джени беше прекалено… мила.

Тя беше наивна почти като дете и очевидно беше искрено влюбена в Изи. Който, точно сега, бе единственият друг в общата стая с Кели, проснал се на дивана заедно с бирата си, в която бе налял половин бутилка „Джак Даниъл’с“.

Кели се спря и огледа стаята. Определено си личеше, че е имало парти. Дори по миризмата. Порцеланови чаши „Уейвърли“ и пластмасови чашки, полупълни с бира, се въргаляха навсякъде. Супер. Всичко, което трябваше да направи Пардий, е да се върне малко по-рано. После целият „Дъмбъртън“ щеше да е заключен най-малко за още месец. Но къде се бяха дянали всички? Това, че Тинсли съсипа купона, съвсем не означаваше, че не трябва да почистят след себе си! Кели сбърчи нос от недоволство и вдигна една пластмасова чашка от земята.

— Ако не друго, то поне би могъл да ми помогнеш, нали?

— Ъ? — Изи едва придвижи погледа си към нея.

— Ще спреш ли да се наливаш за пет минути поне? — Кели изчезна по коридора към кухненския бокс, който се състоеше от хладилник, натъпкан с остатъци китайска храна и мухлясала пица в кутии, една мивка и микровълнова, която винаги прегаряше пуканките. Кели изля бирата в мивката и изплакна чашката, преди да я изхвърли в боклука. Когато се върна в дневната, Изи не беше помръднал, което я вбеси.

— Какво? — попита той, забелязал гневния й поглед. — Какво искаш да направя?

Тя вдигна две чаши от масичката за кафе и свали краката на Изи от нея.

— Ами например да спреш да се самосъжаляваш и да помислиш малко и за другите, въвлечени в тази история.

— Може би вече го правя.

— Може би — противопостави се Кели, дрънчейки с чашите, и се взря в Изи, все още ядосана, — но трябваше да започнеш да го правиш по-рано, когато все още имаше значение. Постъпката ти беше наистина безсърдечна, знаеш.

Изи изстена, остави чашата си върху коляното и потри очи.

— Знам… Чувствам се тъпо.

Кели виждаше, че Изи се чувства ужасно, но какво да каже самата тя? Ами Джени? Изи държеше картите — той искаше и двете, и той беше този, който прецака нещата.

— И правилно. Защото се държа като истински тъпак.

Изи не отвърна нищо, сякаш знаеше, че тя е права. А Кели беше убедена, че е права. Изведнъж се почувства добре от нещата, които му каза. Не беше честно той просто да си седи тук и да се дави в пиянския си ступор, докато се самосъжалява и мечтае вече да живее в Париж и да не се занимава с всички тези откачени момичета. Не, налагаше се Изи да поеме отговорност за кашата, която бе надробил.

Кели направи още един курс до кухнята и остави чашите, после вдигна смачканата кутия от пица по пътя си обратно към дневната. Няколко недоизядени парчета се затъркаляха вътре.

— Виж, Изи. Не искам да съм груба, но не е честно да се надяваш, че можеш да тъчеш на два стана. Ако имаш чувства към Джени, отсега нататък не би могъл да имаш чувства към мен.

Което би било малко тъжно… но все пак, Кели мислеше точно това. Не искаше да бъде една от приятелките на Изи — щеше да е или Единствената или Никоя. Без значение колко хубаво й беше да го целува отново — а то си беше изумително хубаво наистина — никое момче не заслужаваше да се прави на глупачка заради него. Изи се изправи и каза:

— Да, но не мога.

— Хубаво, но ще трябва. Налага се да решиш какво искаш — Кели натъпка няколко мръсни салфетки (гадост!) в кутията за пица и усети прилив на гордост от себе си. — И докато го измислиш, не смятам, че някоя от нас двете с Джени би желала да има нещо общо с теб.

OwlNet Instant Message Inbox

АлънСейнтЖирар: Чу ли какво се случи в дневната?

АлисънКуентин: Какво, че Т и Б са девствени? Че Кара е лиснала бирата си в лицето на Хийт? Че Изи си е играл и с Джени, и с Кели?

АлънСейнтЖирар: Ъъъъ… да. Как така вече знаеш?

АлисънКуентин: Бейби, новините летят, особено когато сме заключени цял ден на едно място.

АлънСейнтЖирар: Нервна ли си? Искаш ли да потичаме голи из тунелите?

АлисънКуентин: Няма начин. Не разбра ли вече, че тайните не остават задълго тайни тук?

АлънСейнтЖирар: Ами в твоята стая? Тайните остават ли си тайни там???;)

АлисънКуентин: Отговорният бухал никога не кани момчета в стаята си… (но и не ги гони!)