Сесили фон Зигесар
Дръзката (17)

17

Бухалът от „Уейвърли“ знае кога да се довери на съквартиранта си и кога да си мълчи

Докато слизаше надолу към втория етаж, Джени се притисна към стената, за да пропусне покрай себе си Селин Колиста и Верена Арневал, съквартирантки в стая 309 в дъното на третия етаж на „Дъмбъртън“. Верена, която Джени никога не бе виждала в друго, освен в елегантни рокли и обувки с ток, сега беше облечена като за нощен клуб, в черни кожени панталони, прилепнали по тялото и бяло сако с гол гръб. Селин, която пък обожаваше всичко плътно и впито по нея, в момента изглеждаше много стилно в тюркоазена рокля блузон с голо рамо и дълги ръкави, обута в равни балетни пантофки.

— Ей, Джени! Роклята ми ти стои супер — извика Верена, докато двете със Селин летяха по стълбите и се заливаха от смях, — обаче си тръгнала в грешна посока! Партито е долу в лаунджа!

Джени не беше свикнала да носи рокля без презрамки — винаги имаше чувство, че платът просто ще се свлече под гърдите й и ще изложи на показ пред целия свят гигантския им размер. Миналата седмица обаче беше инвестирала в скъп сутиен без презрамки, за който се твърдеше, че не само ще ги повдига, но и също така ще ги прибира, и който засега сякаш спазваше обещанието. Джени дори имаше усещането, че е секси.

— Да, да, само да си измия зъбите — неловко се усмихна Джени към двете момичета, които изчезнаха надолу по стълбите, игриво хванати за ръце.

Изведнъж тя усети колко много й липсва Брет като съквартирантка и колко по-силно й липсваха приятелските отношения с Кели. Не, че някога са били точно приятелки. От самото начало Кели почти не й обръщаше внимание. До момента, в който Джени й потрябва — тогава бе започнала да се държи с нея полуприятелски. Но за Джени това нямаше значение — тя знаеше, че Кели не е студена като Тинсли и имаше предчувствието, че двете биха могли да станат наистина добри приятелки, ако Изи не бе застанал между тях. Дали беше много наивно да се надява, че Кели някога ще забрави това?

Когато се върна в стаята си, Джени се почувства още по-самотна, въпреки че не беше сама вътре. Кели бе застанала пред огледалото и си слагаше спирала за мигли. Широки дънки се спускаха свободно около бедрата й — май не бе успяла да намери някой с толкова малък размер като нейния — и макар че стояха леко свлечено на несъществуващото й дупе, тя изглеждаше супер в тях. Нагоре носеше прозрачен бял топ на малки розови розички, а наскоро подстриганата й коса беше прибрана в две малки стърчащи опашчици.

Кели се обърна с шишенцето спирала в ръка. Очите й бяха очертани с дебела маслиненозелена линия, а върху устните си имаше прозрачен гланц. Олицетворение на калифорнийското момиче — слабо, естествено красиво и закачливо. Никога не бе изглеждала по-добре. Кели се усмихна нервно на Джени и каза:

— Не изглеждам абсурдно с тези дънки, нали? — тя поглади ципа им, за да се увери, че е добре закопчан. — Знам, че всички са с вечерни рокли и имат зашеметяващ вид… като теб — добави тя, — но ги пробвах при Ашли, знаеш ли я? Момичето на долния етаж… И толкова много ми харесаха… — Кели спря, за да си поеме дъх.

„Уау, помисли си Джени, след толкова дълго мълчание, Кели най-сетне ми проговори.“ Със сигурност не трябва да се пропуска такава възможност, реши тя.

— Мисля, че си невероятна — промълви Джени, защото това беше самата истина. — Приличаш на Камерън Диас.

— Е, радвам се, че поне нямам нейната проблемна кожа — отвърна сухо Кели и се пресегна за златната гривна върху шкафчето си. Погледна към Джени през голото си рамо.

— Тя има проблемна кожа, така ли? — любопитно попита Джени.

— Нима не знаеш? — Кели изглеждаше изненадана, все едно е немислимо да не си информиран за акнето на Камерън. Но омекна малко и добави: — Да, и сигурно е гадно. Когато е нервна, цялото й лице се покрива с пъпки — Кели отвори малка кутийка с гланц за устни. — Сигурно затова никога не ходи на премиери.

— О — Джени изпита благодарност, че хубавата кожа се предаваше по наследство в семейството й, — да не можеш да ходиш по премиери навярно е неприятно, особено ако си звезда.

— Всичко наред ли е при теб? — погледна я Кели отново през рамо. — Изглеждаш някак… разсеяна.

Кели Върнън я пита как се чувства! Допреди два часа това момиче не й говореше, а сега й споделя звездни клюки и се прави на загрижена за апатичния й вид? Но може би Кели така преодоляваше терзанията си, изведнъж — просто става една сутрин и те са зад гърба й? Или пък беше срещнала ново момче?

— Ами… — Джени заекна и млъкна.

— Нещо с Изи? — меко попита Кели и коленичи долу, до купчината кутии с нови обувки, за да си намери подходящ чифт. Прехапа устни, а после промълви: — Виж, аз… съжалявам, че бях такава… кучка — Кели погледна нагоре и Джени с изненада установи, че тя всъщност се е изчервила. — Просто всичко беше, знаеш… доста странно.

— Хей — Джени усети буца в гърлото си, — няма нужда да казваш, каквото и да било. Всичко разбирам. — Виждаше, че извиненията причиняват дискомфорт на Кели и макар че последните две седмици бяха повече от дискомфортни за нея самата, в крайна сметка тя беше тази, която Изи избра. Можеше да си позволи да бъде великодушна. — Наистина.

Кели отново вдигна очи към Джени и я погледна неопределено, след което се усмихна.

— Окей — тя извади едни златисти сандали „Келвин Клайн“ от най-горната кутия, — тези прекалено помпозни ли са?

— Не — наклони глава Джени, — мисля, че ще дадат перфектен баланс на дънките.

Кели се тръшна на леглото и започна да се обува.

— Можеш да си говориш с мен. Знаеш, че не хапя.

В прилив на съквартирантка любов, Джени почувства импулсивно желание да сподели всичко с Кели.

— Ами… там е работата, че… той каза, че може да се опита да се вмъкне тук тази вечер. Но не съм го чувала днес цял ден.

— Да — кимна Кели съчувствено, — Изи понякога е доста зле в тези неща. Винаги ми връзваше тенекии или се появяваше часове по-късно. Доста е вбесяващо.

— Просто е добре да знам какво става, нали…

— Да. Но докато е бил малък, родителите му са били супер строги с него и са го карали да казва всеки път къде отива и кога точно ще се върне — Кели протегна обутия си крак и го завъртя наляво и надясно, за да провери как й стоят сандалите. — Мисля, че с идването си тук вече е бил преситен от целия този контрол и не е могъл повече да го издържа, затова сега му е невъзможно да бъде точен и да казва на някого къде е.

— О… — този отговор за Джени беше неизбежно напомняне за силата на връзката между Изи и Кели. Все едно вадиш зъб — отначало изглежда дребна и незначителна работа, но после виждаш колко надълбоко са корените му. Джени и Изи все още се опознаваха, а Кели е била част от живота му много по-дълго. — Не съм разбрала за това.

— Сигурна съм, че ще дойде — каза Кели, умишлено, без да споменава, че е получила съобщение от Изи, в което той й казва, че ще дойде. — Все ще намери начин да влезе.

Няма начин Изи да пропусне нещо толкова легендарно като промъкване в женското общежитие по време на домашен арест. Абсурд.

Джени разкопча розовата си чантичка за гримове и ги пръсна пред себе си. Кели я наблюдаваше как отваря пудрата и нанася лек слой върху лицето си, от което кожата й става още по-сияйна. В тъмнокафявата шифонена рокля и с дългите си непокорни къдрици Джени приличаше на момиче, което би тичало босо из цветни поляни, без да се притеснява, че ще настъпи буболечка. С други думи, на безгрижно момиче, в каквото би се влюбил Изи.

— Надявам се, че си права. Наистина не мога да си представя как Хийт ще ни остави всички тук, така облечени, да изпием неговата бира без него.

Джени затвори едното си око и разнесе прозрачната спирала по и без това дългите си мигли, а устата й инстинктивно зяпна. Ръката й беше точно над кутийката с ластици за коса, която беше — по дяволите — отново пълна. Значи все пак Джени явно беше разбрала, че Кели ги е пръснала из стаята?

Кели внезапно се почувства като лош човек. Не само заради кутийката с ластиците. Джени изглеждаше толкова невинна и ранима, че Кели съжали, задето бе излязла на вечеря с Изи и баща му предната вечер. Може би това не беше най-умният й ход, от полза за когото и да било от трима им? Езикът й натежа в устата и тя се почуди дали трябва да каже на Джени сега, докато си споделят открито разни неща за Изи. Но се отказа. Не можеше. Беше обещала на Изи, че няма да й казва и въпреки че сега се чувстваше зле заради обещанието си, изпитваше удоволствие от малката им тайна.

— Мисля, че ще се кача на покрива, за да си взема малко чист въздух. — Стаята изведнъж й се стори пренаселена. Кели усети желание да се махне от Джени, чиито невинност и доброта само я караха да се усеща още по-виновна. — Ще се видим долу.

Кели отвори вратата и музиката на „Ред Хот Чили Пепърс“ нахлу. Е, поне някой купонясваше в този момент.