Клер Лоримър
Дивото цвете (1)

Пролог
1911 година

На 1 февруари 1911 година почина лорд Рошфорд от имението Рошфорд. Семейният адвокат Ричард Бартолъмю изпрати телеграми до четиримата близки роднини, чието присъствие според него беше наложително. Съмняваше се, че новината, която бе длъжен да съобщи, ще причини скръб някому, въпреки че предчувстваше огромното й въздействие върху семейството. Не можеше обаче да предвиди значителния и дълготраен ефект, който тя щеше да окаже върху живота им.

Първата телеграма, адресирана до лейди Рошфорд, в дома й в Сан Франциско, Калифорния, Съединените американски щати гласеше:

„С най-дълбоко съжаление ви уведомявам, че тази сутрин след фатално падане по време на лов почина лорд Рошфорд. Моля незабавно да дойдете в Англия. Неотложни въпроси изискват вашето присъствие.

Ричард Бартолъмю.“

Втора телеграма със същото съдържание бе изпратена до брата на покойния лорд Рошфорд, Пелам, в къщата му на улица „д’Артоа“, Париж, Франция.

Третата трябваше да бъде получена от директорката на девическия пансион в Норбъри.

„Моля, уведомете Люсиен Рошфорд, че баща й почина снощи. В четири следобед ще дойде кола, за да я вземе.

Подпис: Ричард Бартолъмю, семеен адвокат.“

Четвъртата телеграма, съдържаща много повече информация, бе изпратена до по-големия брат на лорд Рошфорд, Тобаяс — ерген, чийто дом се намираше в близост до този на снаха му в Сан Франциско, Калифорния. Освен формалното съобщение за смъртта на лорд Рошфорд адвокатът бе добавил:

„Моля ви, подгответе лейди Рошфорд, че дъщеря й Люсиен, която тя знае като София, също ще присъства. Преди девет месеца момичето се завърна от Франция и заживя отново с баща си. Следователно лейди Рошфорд трябва да дойде на всяка цена.“

В шест часа същата вечер Ричард Бартолъмю мълчаливо подаде на Люсиен Рошфорд телеграмата, която току-що бе получил, предизвестяваща пристигането на майката, която Люсиен въобще не познаваше.