Анди Бригс
Съветът на злото (11)

Нападението

Базилиск го поведе през поредица коридори, непознати на Джейк. Момчето се обърка напълно и се изненада, когато внезапно се озоваха в хангара. Скайкарът стоеше точно пред тях и отчасти закриваше гледката им към ядрената сонда в центъра на пещерата.

Трима техници, все още облечени в бели престилки и с картечни пистолети „Узи“, се бяха снишили зад сондата. Изстрелваха порой от куршуми из хангара, като внимаваха да не уцелят ядрената бойна глава, която сега беше монтирана върху сондата. Мишената им се криеше зад купчина метални кутии. Силният шум от отривистата стрелба, както и парчетата камък, които падаха от стените, напомниха на Джейк, че това са смъртоносни куршуми.

— Покажете се! — извика Базилиск.

Два сребърни енергийни снаряда се изстреляха иззад кутиите и поразиха двама от стрелците. Фино кристално покритие обгърна мъжете и ги замрази на място — единия с куршум, висящ на половината път от цевта, сякаш беше залепнал в смола.

Джейк инстинктивно се наведе зад скайкара, по който, както забеляза, имаше допълнителни поражения от битката.

— Супергерой! — озъби се Базилиск. Той вдигна ръце и изхвърли мощен енергиен заряд от пръста си. Купчината кутии изригна в пламтящи шрапнели, които отскочиха по стените.

— Не е просто някой супергерой, Базилиск!

Джейк чу ахването на Базилиск, преди самият той да разпознае гласа. Само мисълта за името накара кръвта му да закипи.

— Хамелеон! — изрева Базилиск.

— Време е за разплата! — изсъска безплътният Хамелеон.

В помещението се възцари тишина. Оцелелият техник свали оръжието си и нервно попи потта от челото си, докато се взираше в сенките. Джейк забеляза другите двама техници проснати на пода. Не дишаха. Явно дори и моралът на супергероите се променяше, когато трябваше да се премахнат възможните заплахи.

Базилиск се приближи бавно към купчината натрошени кутии, като се взираше в тъмнината за някакъв знак от натрапника. Внезапно настана суматоха и Хамелеон се втурна покрай злодея и смъкна качулката от главата му. Джейк едва успя да зърне, че героят е във формата си на влечуго и запълзя нагоре по стената към тъмния таван, заобикаляйки кръглия изход.

Любопитството прехвърли погледа на Джейк към Базилиск, който си слагаше качулката. За миг мярна бледа глава със стоманени пластини, прилепнали към кожата.

Вниманието на Джейк бе привлечено от нова стрелба — техникът с узито стреля по сянката, която профуча по тавана. Мъжът беше поразен от сребърен взрив, който го замрази като манекен. Сега Джейк забеляза, че нападателят е точно над главата му. Оттам се спусна на покрива на скайкара, който се сплеска под тежестта му точно под носа на Джейк.

Джейк погледна жълтото люспесто лице на Хамелеон, който се взираше в него.

— Казах ти, че не можеш да ми избягаш, Хънтър!

— Защо да бягам, когато искам да те убия за това, което направи с родителите ми? — изсъска Джейк с такава злоба, че Хамелеон се поколеба. Инстинктите за оцеляване в училищния двор надделяха и Джейк замахна с надеждата да изстреля енергиен заряд към изрода. Той обаче усети болка във върховете на пръстите си и от тях започнаха да никнат нокти като на котка.

Хамелеон отскочи от машината в момента, в който Джейк я блъсна с ръце с такава сила, че разби покрива и новите му нокти го раздраха като хартия. Хамелеон се оттегли на стената като гекон.

Базилиск се въртеше в другата част на хангара, като се опитваше да приклещи Хамелеон между себе си и Джейк.

— Нямаш никакъв шанс, гущероподобно! Момчето е по-могъщо, отколкото си мислиш. И те иска мъртъв!

— А аз искам теб мъртъв. В какво затруднено положение сме! — дойде отговор от тъмнината. Висящите прожектори заслепяваха Базилиск и той не можеше да види зад тях. — Всъщност, аз спасих семейството ти, Хънтър — продължи Хамелеон. — Спасих ги от жестоката скръб, която щеше да им причиниш. Благодарение на това, което направих, те са по-щастливи!

Джейк се взираше в скайкара и се чудеше с какви и с колко суперсили го бяха заредили, докато е бил в безсъзнание. Но подигравките на Хамелеон бързо го върнаха към действителността точно когато Базилиск изстреля един взрив към тъмнината отгоре.

Скалата избухна, но отблясъкът беше достатъчен да освети Хамелеон, който бе достигнал дебелия кабел, захранващ всеки от мощните прожектори на тавана. Героят скъса кабела в заря от искри и целият хангар потъна в тъмнина и тишина.

Очите на Джейк доловиха слабия сноп светлина, идващ от отворения тунел над тях, през който надничаше мъждукащата луна.

После стаята се изпълни с призрачно зелено сияние, или поне така си помисли Джейк първоначално. Напомняше му на онези репортажи по новините, при които използваха камери за нощно виждане. Беше същото усещане, което беше изпитал в Русия. Сега виждаше Хамелеон, който висеше надолу от тавана като пулсираща маса от електронни заряди. Героят изпъкваше в тъмнината като ярка звезда в ясна нощ.

Джейк виждаше в другия край на пещерата и Базилиск да опипва в тъмнината с протегнати ръце, въпреки неоновия блясък на очите му, който несъмнено всеки забелязваше. Хамелеон със сигурност го беше разпознал, защото се втурна по тавана и се приготви да се стовари върху нищо неподозиращия злодей.

— Базилиск! Над теб! — извика Джейк.

Базилиск чу думите му и без да се замисли, изстреля слепешком един енергиен заряд нагоре. Изстрелът уцели над главата му и Хамелеон падна от тавана. Строполи се непохватно на пода и се търкулна под една маса в момента, в който парче от тавана се отцепи и раздроби поредния работен плот.

Джейк видя, как външността на Хамелеон се промени отново, гущеровата кожа се превърна в дрехи и той доби вида на млад чернокос мъж. Джейк предположи, че това беше естественият му вид, а превъплъщението в гущер беше само една от многобройните му сили. Хамелеон се огледа и зърна Джейк. Той също можеше да вижда в тъмното.

Вдигна ръце с ръмжене и запрати по Джейк огнено кълбо, което освети пещерата с трептяща оранжева светлина. Джейк се наведе зад скайкара точно когато кълбото го помете с разрушителна мощ. Машината полетя към момчето и го притисна към стената. Проблясъкът на пламъците възвърна на Джейк нормалното зрение и даде възможност на Базилиск да се ориентира. Той се завъртя и изстреля енергиен залп по пода и го раздроби под краката на Хамелеон. Героят отхвръкна назад. Краката му се извиха над главата и той се строполи тежко върху плота, който се разцепи на две от силата на удара.

— Ще умреш точно както твоята партньорка! — изрева Базилиск. — Но преди това може да погледаш разгръщането на плана ми със съзнанието, че не можеш да го спреш!

Джейк изпъшка и се отблъсна от стената, избутвайки скайкара, който се претърколи настрани със скриптене. Машината избухна в пламъци и изпълни пещерата с мъждива светлина. Джейк усети, че мускулите на ръцете му се надуха мощно и ноктите му се прибраха в пръстите. Реши, че сигурно притежава невероятна сила, щом беше отместил тежкия скайкар.

Огледа се из помещението и прецени ситуацията. Хамелеон лежеше по гръб сред отломките от плота и изглеждаше зашеметен.

Базилиск се интересуваше повече от речта, която произнасяше пред героя, отколкото от убиването му. Той задейства малкия контролен панел отстрани на ядрената сонда. Машината забръмча. Лазерите се активираха и озариха с проблясване купола от вътрешната страна, фокусирайки енергията си върху прозрачната му повърхност. Куполът започна да свети, а силно загрятият въздух около него се превърна в мъгла.

— Какво правиш? — изкрещя Джейк. — Това не е според плана!

Джейк беше погълнат от действията на Базилиск и никой от двамата не забеляза Хамелеон, който се размърда и потърка чело, а после се подпря на лакътя си.

Героят с ужас осъзна, че Базилиск беше задействал машината.

— Не! Всички ни ще убиеш!

Още преди Базилиск да се обърне към него, Хамелеон запрати едно огнено кълбо и го уцели право в гърдите. Джейк наблюдаваше едновременно с ужас и възхищение как злодеят отлита на двайсетина метра през пещерата и се забива в стената с пламнало наметало и качулка. Базилиск се затъркаля по земята, за да потуши пламъците, като крещеше.

Джейк трябваше да помогне на Базилиск, но щом пристъпи напред, Хамелеон се обърна и се прицели в него с огнено кълбо. Джейк отскочи право нагоре, все още без да знае какви суперсили беше вкарала в тялото му лекарката. Дали летенето беше една от тях?

Извади късмет. Изстреля се като ракета, а огненото кълбо порази стената под него. Момчето протегна ръце с надеждата да разполага със сила за изстрелване, но само удари с всичка сила тавана с главата си. Не беше погледнал накъде полита и ударът го зашемети за кратко. Джейк падна насред горящите останки от скайкара. Шасито се смачка и при падането му. От сблъсъка Джейк се върна в съзнание и се търкулна настрани, за да не изгори.

— Време е да спрем с игричките, Хънтър — изръмжа Хамелеон. — Предпочитам да те отведа жив.

Джейк беше замаян. Докосна главата си — косата му беше влажна и лепкава и когато дръпна ръката си, тя беше покрита с кръв.

Хамелеон направи крачка към него, но се поколеба, защото шумът от машината се усили. Куполът вече светеше като ярка звезда и изпращаше топлинни вълни, които всички усещаха. Каменната настилка под сондата съскаше и пукаше като мазнина в тиган.

— Базилиск! — изкрещя Хамелеон. — Спри машината!

Джейк знаеше, че трябва да действа бързо. Когато вниманието на Хамелеон се отклони, той скочи на крака и пъхна едната си ръка под горящото шаси на скайкара, а с другата хвана изкривената рамка на прозореца му. Повдигна машината без никакви усилия.

Хамелеон хвърли поглед към Джейк, който вдигаше над главата си нещо с тежестта на пикап. Изплю кръв от устата си и се втренчи в Хамелеон.

— Ти ми отне семейството! Няма как да те оставя жив! — Джейк изпита омраза както никога преди. Натрупаната скръб и болката от предателството струяха от него. Въпреки всичките заплахи, тормоз и грубиянско поведение, Джейк никога не беше мислил, че е способен на убийство. Но сега съзнанието му бе заето от една-единствена мисъл.

Да убие Хамелеон.

Джейк разтвори крака, изпъшка и захвърли горящия скайкар по супергероя. Хамелеон беше прикован на място от полетялата към него развалина. Все едно го блъсна автобус. Инерцията го помете и го запрати с всичка сила към една от вратите.

Момчето наблюдаваше постижението си. Сърцето му биеше силно. Изпод отломките се виждаше да стърчи само единият крак на Хамелеон. Потрепна няколко пъти и остана неподвижен.

Джейк преглътна с усилие. Дали току-що беше убил един супергерой? Разтърси го чувство за вина, но се овладя, когато се сети за болката, която Хамелеон му бе причинил. Героят не биваше да закача семейството му.

Джейк погледна ядрената сонда, която започваше да слиза надолу, след което изтича при Базилиск, който беше потушил пламъците. Ръцете на злодея бяха въгленовочерни. Голяма част от наметалото и качулката му бяха изгорели, но той все пак успяваше да покрие лицето си. Дишаше с хриптене.

— Ранен ли си?

— Хвана ме неподготвен.

Джейк му помогна да се изправи. Злодеят закуца тежко на десния си крак и Джейк мина от другата му страна, за да го подкрепи.

— Трябва да те заведем в болничното крило.

— Без съмнение добрият лекар е бил евакуиран, когато биха тревога, както и целия несъществен персонал. Ще оживея. Благословен съм с дарбата да се регенерирам.

— Какво е това?

— Способността раните ми да заздравяват много бързо. Въпреки че вече не толкова, колкото преди.

Базилиск погледна към неподвижното тяло на Хамелеон, притиснато от скайкара. Изсумтя доволно.

— Добре се справи. Блестяща импровизация. Жалко за колата ми обаче.

— Спри ядрената сонда! — каза Джейк твърдо.

Помисли си, че Базилиск ще спори, но опитният злодей кимна и като отблъсна Джейк настрана, закуца към машината. Изглежда, че непоносимата топлина не го притесняваше. Той избра две жици — червена и синя, и откачи едната. Лазерите на ядрената сонда спряха с изсвистяване, въпреки че стъкленият купол все още излъчваше топлина и бяла светлина. Базилиск грижливо прокара ръка по хладната повърхност.

— Всъщност по-добре е, че не се задейства. Холандският ми приятел все още не е програмирал подходящата траектория за сондиране, която да компенсира допълнителния полезен товар на сондата. Няма да допусна да не попадне в целта си.

— Мислех си, че земното ядро е доста голяма цел.

Базилиск не каза нищо. Джейк поклати глава и посочи към командното табло.

— Това ли беше всичко, което трябваше да направиш? Да дръпнеш една жица, за да го прекъснеш? Нямаше да е трудно да бъде саботирано.

Базилиск посочи жицата.

— Синята просто затваря веригата. Ако бях дръпнал червената, тя щеше да претовари машината и да взриви бойната глава на секундата.

На Джейк идеята не му хареса.

— Нали няма наистина да взривиш главата? Това е самоубийство!

— Запомни, Джейк! Празните заплахи не заблуждават никого и не печелят ничие уважение! Когато си притиснат към стената, трябва да използваш всяко оръжие в арсенала си, за да се измъкнеш жив. Животът е най-голямата ценност, която някога ще притежаваш!

— Но този план ще убие и нас двамата! Затова ли задейства сондата? Защото беше притиснат към стената?

— Ако ще падам, то няма да е без борба и със сигурност няма да съм сам. — Базилиск закуца към командния център. — Но уверявам те, ние ще оцелеем.

Още веднъж Джейк усети гузната си съвест да го пробожда. Всичко това със сигурност беше нередно. Въпреки факта, че беше участвал в купуването на бойната глава, той се беше надявал, че Базилиск блъфира и няма намерение да взривява бомбата. Но сега се убеди, че греши. Базилиск очевидно не се интересуваше от света наоколо. Със сигурност беше луд и тази мисъл накара Джейк да потрепери от страх, когато го последва.

 

 

В командната стая бяха останали едва трима „най-важни“ техници, които изобщо не изглеждаха разстроени от загубата на колегите си. На екрана беше отворена сателитна карта на острова с две светещи точки, които се приближаваха от морето. Базилиск ги посочи и се обърна към Джейк.

— Виждаш ли това? Това е специалният отряд на Блюстителите. Идват тук заради теб.

— Заради мен ли? — изненада се Джейк. — Искаш да кажеш заради нас?

— Хамелеон беше поставил проследяващо устройство в ботуша ти, когато се бихте в Москва. Махнахме го, докато беше в безсъзнание, но вече беше твърде късно. Ти ги доведе тук!

Джейк се подразни от факта, някой го беше използвал за пореден път. Базилиск се обърна към друг компютърен терминал, където седеше експертът по сондиране Рубен Карлис.

— Действай! — заповяда Базилиск.

— Ще трябва да ми разкриеш тайната в някой момент — оплака се Рубен. — Ако искаш ядрената сонда да достигне до предназначението си, ще трябва да ми кажеш какъв точно полезен товар носи!

Джейк се намръщи. Нима инженерът не знаеше в каква налудничава схема се е забъркал? Момчето прекоси стаята и отиде при спорещите мъже.

— Полезният товар не те засяга — промърмори Базилиск. — Имаш размерите и теглото — всичко, от което се нуждаеш, за да направиш изчисленията.

— Не, не, не! — Рубен удари бюрото с ръце, лицето му почервеня. — Когато приех този проект, предполагах, че е законен бизнес. Чак при срещата ни осъзнах, че има нещо нередно. И сега ми казваш, че сондата ще носи полезен товар, който ще се отрази скоростта й на дълбаене, на промяната в траекторията й според различната плътност на скалата и на проникването й в течната магма под мантията. Ако искаш да работя, дай ми данните, или напускам!

Джейк реши да се намеси.

— Става дума за ядрена бойна глава.

Базилиск се обърна към Джейк, изпълнен с гняв. Рубен замръзна и за момент Джейк си помисли, че Базилиск го беше парализирал с нещо. След това инженерът се строполи в стола си и изрече с омекнал глас.

— Ядрена бомба? Да не си луд?

— Луд е въпрос на гледна точка — измърмори Базилиск. — Направи изчисленията!

— Даваш ли си сметка какво ще се случи, ако взривиш бомбата?

Джейк погледна дръзко Базилиск.

— Земната ос ще се измести, сезоните ще се разбъркат, полярният лед ще се стопи, а пустините ще се превърнат в океани.

— Не — поклати глава Рубен, — не и само с една бойна глава.

Джейк въздъхна с облекчение, но някак се притесняваше да повярва на това, което Рубен му беше казал.

— Само тази е.

От изражението на Рубен можеше да предположи, че ще разкрие поредната лъжа.

Рубен облиза пресъхналите си устни.

— Взривяването на ядрена бойна глава във вулканска система като този остров ще предизвика световна верижна реакция в други вулкани.

Базилиск отстъпи назад, сякаш за да окуражи Рубен да продължи да говори. Джейк погледна двамата мъже.

— Вулканска система ли? Но аз си мислех, че искаш да изпратиш сондата в земното ядро и да я взривиш там.

— Трябваше да повярваш на нещо — сви рамене Базилиск. — Защо не на това?

Рубен продължи:

— Вулканските системи по света са местата, където се освобождава земното налягане, и всички са свързани помежду си. На практика, когато нещата станат напечени под повърхността, вулканите изригват и освобождават напрежението. Взривяването на бомба в тази система би довело домасово изригване по света. Ако всички вулкани изригнат едновременно, това ще причини земетресения, приливни вълни и ще изпрати огромни количества пепел в атмосферата, която ще закрие слънцето. Така на практика светът ще потъне в тъмнина.

За няколко секунди командният център се изпълни с тишина. След това мобилният телефон на един от техниците звънна с дразнещо весела мелодийка. Той благоразумно спря звука моментално.

Базилиск кимна.

— Разбира се, ти си прав. Но аз искам да унищожа само един вулкан. И за да постигна максимален ефект, сондата трябва да е на точната дълбочина. Ще програмираш ли координатите, както сме се договорили?

Този път Джейк не можа да сдържи гнева си.

— Ти пак ме излъга!

— Не съм. Казах ти плана…

— Ти ме заблуди. Исканията, парите, оръжията — всичко е било един голям, екстравагантен блъф! Направи всичко това, разруши моя живот само за да унищожиш един-единствен вулкан? Какво толкова специално има в него?

Базилиск не му обърна внимание и положи тежката си ръка върху рамото на Рубен. Той се загледа в пода за кратък момент, бършейки ръце в бермудите си. След това бавно се изправи и погледна дръзко Базилиск.

— Не. Няма да участвам в това. Умолявам те да ме пуснеш да си вървя още сега.

Той направи крачка напред, но Базилиск сложи ръка на гърдите му, за да го спре.

— Имаме договор.

Тонът му беше достатъчно заплашителен, за да възпре поредната нападка на Джейк.

— Аз не съм безразсъден човек и приемам, че всички взимаме прибързани решения, когато сме превъзбудени. Сметнал ли си вече плътността на скалата?

— Да.

— И си изчислил времето за пробиване до достигането на нашата цел в камерите на вулкана?

Рубен се поколеба, тъй като осъзна, че повече не е необходим. Базилиск беше достигнал до същото заключение.

— Значи си изпълнил задачата си, нали така?

Лицето на Рубен се озари от надежда.

— Все още не можеш да се справиш без мен. Теглото на товара е взето предвид, но формата на бомбата, която си прикачил може да накара сондата да загуби скорост и, разбира се, да се изключи. В такъв случай ще е безсмислено да я пращаш долу. Така че послушай ме, или ще отида при властите.

— Вероятността сондата да излезе от траекторията е минимален, приятелю. Ти изпълни договора си. Но аз не мога да позволя устата ти да се разприказва пред властите.

Рубен събра смелост и се постара да изглежда дързък.

— Е, какво ще направиш? Ще ме убиеш ли?

— Каква прекрасна идея!

Ръката на Базилиск хвана мъжа за гърлото и без никакво усилие го вдигна от земята. Краката на Рубен виснаха във въздуха, а с двете си ръце се вкопчи в китката на злодея в отчаян опит да я разтвори, докато се задушаваше. С една ръка Базилиск вдигна мъжа, така че очите на двамата бяха на едно ниво. След което дръпна назад качулката си.

Джейк не можеше да види лицето на Базилиск. Това, което видя обаче, беше задната част на бледна глава, която беше силно обгоряла. От скалпа висяха кичури руса коса и кожата беше опъната силно на черепа.

Очите на Рубен изскочиха от ужас при вида на лицето. Започна да се дърпа още по-силно, краката му ритаха Базилиск в слабините и в гърдите, но злодеят не потрепна. Тогава Джейк чу изпукване — като звука от ледени кубчета, топящи се бързо в напитка. Лицето на Рубен изгуби цвета си и сякаш се вкамени. Само за пет секунди холандецът бе превърнат в камък от глава до пети и виковете му заглъхнаха. Джейк зърна синята светлина от очите на Базилиск, която се отрази в замръзналото лице на мъжа. После Базилиск пусна статуята на Рубен и тя се разби на пода. За още по-силен ефект злодеят смачка няколко големи парчета с тока на ботуша си.

Джейк осъзна, че останалите в помещението бяха спрели работата си и мълчаливо наблюдаваха екзекуцията. Когато Базилиск се обърна, те бързо се върнаха към задачите си.

Всички, освен Джейк. Той се вторачи в оголеното лице на Базилиск. Беше обезобразено от белези. Очите нямаха бяло — бяха изцяло неоновосини. Но Базилиск притежаваше едно неоспоримо качество.

Изглеждаше точно като Джейк.