Хаим Оливер
Как станах кинозвезда (9)

8. Любов, ревност и конфликти като в операта „Кармен“

Пристигнахме в три и четирийсет и пет. Тати веднага хукна на мач, мами се залости до телефона и взе да звъни на всичките си приятелки, за да ги пита имат ли книги за Орфей; аз пък проверих дали билетите са под изтривалката. Нямаше ги. Значи — Кики…

Макар и да съм патрав, стигнах до кино „Република“ за дванайсет минути. Милена и Кики тъкмо се отправяха към входа.

— Чакайте! — извиках аз. — Чакайте!

Те се стреснаха от моя глас. По онова време той беше толкова мощен и висок, че достигаше горното „до“ при осемдесет децибела. И се ококориха: никога не бяха ме виждали с такава разбита устна.

— Кой те нашари така, бе? — започна да задава своите вечни въпроси Кики Бръмбазъка.

Замалко да им разкажа за всичките си софийски премеждия, но нали бяха тайна, замълчах. Само казах:

— Степах се с едни софийски хулигани.

— Натупа ли ги барем? — попита той.

— Уха! — отговорих и надух гърди като капитан Петко Войвода.

— Къде? — попита пак Кики.

Замалко да отговоря: в кенефа на Двореца на пионерите, но отново замълчах. Иначе трябваше да им разкрия и драмата в корема си.

— Тайна — казах.

Милена от третия чин веднага се намуси. Все така се муси.

— А, така значи, тайна! А ужким нищо не криеш от мен!

Аз наистина до снощи нищо не криех от нея. Всичко й разправях, даже когато ми се смееше, че имам щръкнали уши. Но сега можех ли да й призная, че съм участвувал в изпит за филм, без да съм я уведомил предварително? И как да й разкрия, че в София съм се запознал с едно момиче, наречено Росица, и че ужасно много съм харесал нейните кадифени очи и трапчинки, и че сме си обещали да си пишем интересни писма, в които да описваме нашите душевни премеждия и така нататък?

Защото, не знам дали съм ви споменавал, но Милена от третия чин е адски ревнива. Иска всичко, което е около нея, да й принадлежи. Даже аз. Каже ли ми, ела да ме изпратиш до книжарницата, и аз отивам. Заповяда ли да й реша задачите по математика, и аз й ги решавам. И даже й поправям скъсаната чанта, с която се бие с момчетата. Освен това тя е председател на отрядния съвет, усилено ни готви за Комсомола и по време на война командува Женското царство.

Знаете ли на кого прилича Милена от третия чин? На Кармен от онази опера. Видях я, когато Северина Доминьор ни заведе на представлението. В тази опера се разказва за една красива циганка от Испания, в която са влюбени едновременно двама мъже. Единият е войник, другият — бикоборец, но тя им е невярна и само се гевези с тях и им пее разни песни, за да ги разиграва. Накрая обаче, когато тореадорът победоносно промушва бика с шпагата си, войникът, луд от ревност, убива Кармен с кама и тя умира.

Та тогава седях на петия ред и можах да видя Кармен отблизо. Е, тя беше стара и дебела, но имаше същите като на Милена очи, същите буйни и черни коси, същите червени устни, но Милена от третия чин положително пее по-хубаво.

Та тъкмо заради всичко това не й разкрих нищо от моите авантюри в София — де да знаеш какво може да измисли тя, толкова е щура. И само казах:

— Миленче, аз наистина не крия нищо от тебе, но днешните ми приключения са строго секретни.

Тя почти ме запали с огнените си очи:

— Добре тогава, щом не искаш, и аз не те искам. Кики, да вървим!

И го потегли към входа на киното. Веднага се провикнах:

— Ехе, къде така? Билетите са си мои. Цял лев и 60 стотинки съм дал за тях.

Кики ме изгледа умолително, но аз въпреки това не отстъпих:

— Дайте си ми билетите!

Милена сърдито тропна с крак и извика:

— И това ми било кавалери! Да изоставят така една беззащитна дама на произвола на съдбата без билет!

— Добре де — ядосах се аз, — щом като искаш, ела с мен.

— Не ти искам нито билетите, нито киното! — изръмжа тя като тигрица. — И да знаеш, всичко ще разкажа на Северина Доминьор, пък и на Женското царство ще разкажа всичко, и горко ти тогава!

И се обърна и си тръгна, като тропаше яростно с токчетата си, а черните й като туш коси, които така хубаво миришат на сапун, се развяваха на раменете й като конска грива.

Изтръпнах. Защото заплахите на Милена не бяха шега работа. Тя командува Женското царство!… Въпреки това казах на Кики:

— Хайде, Кики, да влезем. Филмът е хубав.