Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,6 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране
gogo_mir (2016)
Разпознаване, корекция и форматиране
ventcis (2016)

Издание:

Хаим Оливер

Как станах кинозвезда

 

Роман

Първо издание

 

© ХАИМ ОЛИВЕР, 1985

© ГЕОРГИ ЧАВДАРОВ, художник, 1985

с/о Jusautor, Sofia

ДБ — 3

ИЗДАТЕЛСТВО ОТЕЧЕСТВО, СОФИЯ, 1985

 

Рецензенти: Елка Константинова, Димитър Коруджиев

Редактор: Ганка Константинова

Художник: Георги Чавдаров

Художествен редактор: Венелин Вълканов

Технически редактор: Спас Спасов

Коректор: Ирина Кьосева

 

Код 11 95373-12331/6257-4-85

 

Националност българска.

Дадена за печат Х. 1984 година.

Подписана за печат I. 1985 г.

Излязла от печат III. 1985 год.

Издателски коли 12.50. Печатни коли 12,50.

Усл. издателски коли 13,36. Формат 16/60/90.

Тираж 25 115 броя.

Цена 0,88 лв.

 

Държавно издателство „Отечество“ — София, 1985

Държавна печатница „Г. Димитров“ — София

История

  1. — Добавяне

2. Призив за помощ

Прибрах се в стаята си ужким да си легна, но не се съблякох, а изчаках мами и тати да заспят, после тихичко се измъкнах и се качих на тавана. Това е лесно, защото живеем на петия етаж под тавана. Там е моето Орлово гнездо. В него си пазя всички ценни неща, като например книгите, които мами не ми разрешава да чета, защото не били за малки деца, самобръсначката, дето скоро ще почна да я употребявам, Бинарната бомба, която възнамерявам да взривя във войната срещу Женското царство на нашия клас, кокошката Кока Мери, с която тренирам да хипнотизирам животни и хора, и преди всичко МП-1.

МП значи Маркони-Попов, тоест радиоприемателен и предавателен апарат, като ония, дето ги имат милицаите. Сигурно знаете, че Маркони и Попов са били велики изобретатели и са изобретили радиото. Нашият апарат обаче е конструиран лично от мене и Кики Бръмбазъка под ръководството на Черния Компютър, нашия учител по трудово. С помощта на МП ние можем, когато си поискаме, да си приказваме тайни неща, защото и Кики Бръмбазъка си има такъв апарат, МП-2. Само че сега не знаех дали ще заваря Кики буден, но все пак пуснах призивните сигнали.

orlovoto_gnezdo.png

Не щеш ли, Кока Мери така се разкудкудяка, че едва не събуди цялата махала, та се наложи да я хипнотизирам, като й пъхна главата под дясното крило. Така тя млъкна и аз продължих да изпращам в ефира своите сигнали.

И изведнъж червената лампичка на апарата светна и се чу отговора: „МП-Две слуша!“ Кики значи беше буден. Тогава тревожно зашептях в микрофона, но понеже много се вълнувах, взех да пелтеча. Аз винаги попелтечвам малко, когато имам душевни трепети.

— МП-2, слушай внимателно! Ес О Ес! Опасност!

— Каква? — попита Кики, без никак да се уплаши.

Трябва да ви предупредя, че Кики не се плаши от нищо: нито от духове, нито от цафета по български, нито от войната с Женското царство, което употребява в битките развалени яйца, скапани ябълки и конфети с лепило. Инак е ужасно любопитен. Черния Компютър твърди, че основната черта в характера на Кики Бръмбазъка е любопитството. Така е. Кики иска да знае всичко, навсякъде си завира носа и ако някъде се появят вампири или таласъми, непременно ще отиде да се запознае с тях и да ги поразпита къде живеят. Веднъж Кики, като искаше да разбере как точно гори бензинът, запали бараката в техния двор и опърли косата си. Друг път тръгна подир един човек с куфар, който му се стори подозрителен, човекът се оказа контрабандист и милицията го хвана, та сега Кики е на почит и уважение сред кварталните отговорници в града, и аз мисля, че един ден той ще стане като Шерлок Холмс.

И за да свърша с Кики Бръмбазъка, нека ви кажа, че главните думи в неговия речник са „кой“, „как“, „къде“, „защо“, „какво“, „кога“ и така нататък. И мисли само „логично“ и „дедуктивно“. Та сега в отговор на моя призив за помощ той ме попита:

— Каква е опасността?

— Искат да ме отвлекат.

— Къде? — попита той.

— В София.

— Кой? — попита той.

— Нашите.

— „Левски-Спартак“ ли? — попита той дедуктивно.

— Не, бе, не „наште“, а нашите: мами и тати.

— Че защо ще те отвличат? — попита той още по-логично.

— Слушай, Кики, хайде, стига си задавал въпроси, защото мами може да провери дали спя и тогава всичко пропада. И защото това, дето ти го казвам, е адска тайна и аз нямам право да я разкривам пред тебе.

— Защо е тайна? — попита той.

— За да не могат лошите хора да слагат пръти в семейното колело.

— Кое семейство? — попита Кики.

Тук вече се ядосах:

— Кики — казах, — ще ми помогнеш ли или не?

— Винаги готов! Само че как? Ако искаш, ела, ще те скрия в нашето мазе. Там имаме кисело зеле, конфитюри и лютеници и можеш да издържиш в нелегалност цял месец, без да гладуваш.

— Добре, само че не сега. Сега виж какво ще направим. Утре в десет имам репетиция със „Златните камбанки“. Ще отидеш при Северина Доминьор, ще й кажеш, че съм болен и че съм заминал за София.

— Какво ти е? — попита той.

— Като се върна, ще ти обясня. След това ще отидеш при Черния Компютър и ще му предадеш, че чертежа за клапана на Машината ще му го занеса по-късно. Разбра ли?

— Добре де. И какво от това? — попита той.

— Нищо. И още нещо: утре следобед имам среща с Милена от третия чин. Щяхме да ходим заедно на кино…

— Имаш ли билети? — попита той.

— Имам. Ще ги оставя под нашата изтривалка. Вземи ги и ги продай, а на Милена кажи, че мисля за онова, дето си говорихме вчера.

— Какво сте си говорили? — попита той.

Не исках да му призная, какво сме си говорили с Милена от третия чин, защото това си е моя интимна работа, и затова казах:

— Край на предаването. Ще те потърся утре вечер. — И изключих.

После отхипнотизирах Кока Мери, като й измъкнах главата изпод крилото, нахраних я и се върнах на петия етаж.

Като минавах на пръсти покрай кухнята, забелязах, че в нея свети. Надникнах през ключалката и видях мами: беше по нощница и пълнеше една кошница с бутилки вино и със суджуци от ония, дето дядо ни праща редовно от село.

Тихичко се прибрах в стаята си и си легнах. Ама дълго не можах да заспя, мислех за всички опасности, които ме дебнат в София. А като заспах, ми се присъни, че съм красавицата Лорелай, че стоя на скалата в реката Рейн и пея с омаен глас, и корабите се разбиват край мен, а „Златните камбанки“ ми пригласят под ръководството на Северина Доминьор.