Шанън Стейси
Специално интервю (8)

Осма глава

Джо придърпа качулката на суичъра над главата си и пое безцелно под дъжда. Беше убеден, че се държа като задник, но не напълно. Въпросът й бе леко обиден, а и тя навлизаше в непозволената територия на име Лорен. Но той бе наясно, още откакто я покани, или по-скоро изнуди, да го придружи, че ровенето в мръсното бельо на хората бе не само начин за препитаването й, ами и нещо, в което тя бе изключително добра.

Без значение колко привлекателна беше в оскъдна черна дантела, а Бог му бе свидетел, че изглеждаше превъзходно, Кери бе тук, за да си свърши работата, която неизменно включваше да изрови тайната от гардероба му. Фактът, че се разгневи, когато тя направи онова, заради което от самото начало му бе пояснила, че е дошла тук, вероятно наистина го правеше да изглежда като абсолютен задник.

Спря при разклона и се зачуди в коя посока да тръгне. Тъй като дъждът валеше безспир, наоколо нямаше никой и ако искаше компания, щеше да му се наложи да почука на нечия врата.

Палатката на Кевин не бе достатъчно голяма, за да побере и двамата, освен ако не се гушкаха на леглото. Родителите му сигурно вече похъркваха сладко в люлеещите се фотьойли. Предвид настроението му, явно бе добра идея да избегне среща с Тери, Майк и Лиса.

По дяволите, нямаше къде да отиде. Пъхна ръце в предния джоб на суичъра и застана на пътя.

— Вали.

Не беше чул как Кери се бе приближила, но бе факт, че стоеше до него и от козирката на бейзболната й шапка капеше вода.

— Ако я караме така, няма да ни останат сухи дрехи.

— По-добре да се поразходим, тъй или иначе сме подгизнали — предложи тя.

— Става.

Той пое надясно, но не я хвана за ръка, както бе сторил по-рано.

— Извинявай, че споменах Лорен — каза тя след двуминутна мъчителна тишина. — Просто неусетно преминах от въпроса към разговор.

— Вършиш си работата.

— Да й не. Да, имам професионални задължения, но не, не всичко, за което те разпитвам ще бъде за страниците на Спотлайт. Работата е там, че… Никога не съм взимала интервю от някой, с когото съм имала интимни отношения. Неловко е.

— А аз никога не съм бил интервюиран от бивше гадже, което е стояло пред мен загърнато в две оскъдни парчета плат.

Дори и в тъмното, Джо можеше да разпознае, че е смутена.

— Направих го, само защото и ти ми го причини — отвърна тя. — Развяваше се пред мен почти гол. Исках да…

— Да, какво? — настоя той, когато Кери не довърши изречението.

Тя изговори всичко набързо.

— Исках да проверя дали ще ти подейства по същия начин, както ми подейства на мен.

Тъкмо бяха завили към едно доста изолирано и тъмно кътче от лагера за радост на Джо, който се надяваше никой да не забележи разкривената му походка.

— Ако те е накарало да изпиташ желание да ме опънеш на леглото, тогава да, подействало ти е по същия начин — отвърна той.

— Значи е било взаимно.

Джо усети неохотата й да си го признае.

— Говорихме за това — продължи тя. — Не е добра идея.

— За твое сведение, представях си те гола през целия разговор.

— Джо, не се шегувам.

— Нито пък аз.

Тя спря и той се обърна към нея. Стоеше със скръстени ръце и го гледаше гневно.

Той се усмихна и се върна при нея.

— Съжалявам, бейби, но това е самата истина.

— Не виждаш ли как миналото ни вече пречи на работата ми? Представи си само какво щеше да бъде, ако правим секс.

— О, представям си го. И то доста често. Поне на всеки пет минути.

— Имах предвид да си представиш колко размита щеше да бъде границата между личните и професионалните ни отношения, ако спим заедно. Не съм сигурна дали изобщо ще успея да завърша материала.

Което означаваше, че щеше да си загуби работата, която не бе никак лоша и за която се бе трудила толкова много.

— Има ли определен момент, в който обективността ти да се пропука? Поне да се поцелуваме? Или да се понатискаме малко?

— Ако започнем, няма да можем да спрем.

— Вероятно да.

Джо се приближи и повдигна брадичката й.

Тя не се опита да го спре и той приближи устата си към нейната. Улови с върха на езика си една дъждовна капка върху устните й, преди да се впусне в целувка.

Тъй като бе наясно, че това няма да ги доведе до нищо, освен една неспокойна нощ, целувката бе кратка и нежна. Или поне възнамеряваше да е такава, но Кери обгърна врата му, бейзболната й шапка падна и не отлепиха устни, докато не им се наложи да си поемат дъх.

Той издиша шумно и избърса дъжда от лицето си.

— Обективността ти държи ли се на ниво?

— Малко е замаяна и развълнувана — отвърна тя.

— Трябва да се прибираме, преди да се удавим тук.

Обратно в бунгалото, където щяха да се преоблекат за пореден път. Джо не беше сигурен, дали щеше да оцелее, след като отново зърнеше черната дантела.

— Да, а и ти все още имаш право да ми зададеш въпрос — напомни му тя с лека усмивка.

Ако сега си отвореше устата, въпросите щяха да завалят. Дали някога е съжалявала, че го е напуснала? Ако се опиташе сега да преспи с нея, щеше ли да го отреже? Ако пък не, щеше ли да го мрази на следващата сутрин?

— Няма да ме питаш дали някога съм се преструвала, че съм изпитвала оргазъм с теб, нали? — подразни го тя.

О не, по дяволите не. Изобщо не искаше да подхваща темата. Не смяташе, че беше кой знае колко обигран първите няколко пъти.

— Ще си запазя този въпрос за някоя вечер, в която няма да мога да измисля по-добър.

Усмивката й проблесна в тъмнината.

— Пъзльо.

Абсолютен.

— Добре, ето го и въпросът. Имаш ли поправки?

— О, имаш предвид като поправките при монтьора, които Майк е правил на пикапа си?

— Значи си чула за този разговор?

— Да, Боби ме осведоми.

— Тактичността и дискретността още не са станали част от ежедневието на това хлапе.

— Разбрах. И не, не съм с никакви поправки. Все още съм си на сто процента аз.

— Обичайното в случая е да ми предложиш да опипам, за да установя дали гърдите ти са истински или не са. Не гледаш ли телевизия?

Тя се засмя и нахлупи падналата бейзболна шапка отново на главата си.

— Добър опит, Ковалски. Ще трябва да приемеше честната ми дума.

Струваше си да опита.

— Тъй като вече сме навън, ако искаш да се изкъпем. А когато се приберем, очаквам да се държиш като дама и да се обърнеш, докато се преобличам.

Кери отново се засмя, точно както бе очаквал и напрежението се стопи напълно. Напрежението между тях се изпари, но неговото се трупаше с всяка изминала минута, в която не си позволяваше да я убеди да запрати професионалната етика по дяволите, да се съблече и да се поизпотят заедно.

След което тя щеше да е разочарована от себе си, както и от него и отношенията им щяха да станат неловки. Междувременно той просто трябваше да е много внимателен докато си закопчава ципа на дънките.

 

 

Проникващото през завесите слънце дразнеше клепачите на Тери и тя промърмори няколко крайно неприлични думи, докато издърпваше одеялото, за да се покрие през глава.

По някое време през нощта дъждът бе спрял, което означаваше, че няма да може да се оттегли в бунгалото си под предлог, че ще чете. Семейството щеше да се нахвърли върху закуската като нашествие от скакалци, поглъщащо всичко пред очите им, преди да поемат към пътеките. Нощните валежи означаваха, че няма да е прашно и че ще има огромни локви, чудесни условия за каране, които бяха причина за много енергия. Тери, за съжаление, бе напълно изтощена.

Всяка сутрин, в която се събуждаше сама, сълзите натежаваха в очите й и се търкаляха по възглавницата.

Опита да се убеди, че всичко ще е наред. Спеше напряко на леглото, от инат, просто защото имаше възможност да го стори. Бе сложила крещящо розови чаршафи, които дори самата тя не харесваше, просто ей така, защото можеше да го стори.

Понякога успяваше да не заспива с плач, но всяка сутрин, когато наставаше време да посрещне деня сама, няколко сълзи й се изплъзваха. Откакто пристигнаха на няколко пъти дори се усамоти в спалнята си, тъй като фактът, че бе заобиколена от щастливи, или поне не разделени семейства, й идваше в повече.

— Миришеш на задника на мръсно и мокро куче.

Явен знак, че племенниците й бяха будни.

Време бе да измие лицето и зъбите си, за да може изкуствената усмивка, която щеше да лепне на лицето си, да е свежа и да ухае на мента. Роля, която бе усвоила доста добре през последните три месеца, ролята на жена на средна възраст, която понася смъртта на брака си с достойнство и стоически.

Никой не я бе виждал как лежи свита на кравай върху студените плочки в банята, след като й бе прилошало от дългия и неудържим плач. Никой не знаеше, че бе отбила колата си по пътя за магазина, когато изведнъж се сети, че на Евън му трябва дезодорант и само след секунда бе осъзнала, че това вече не беше нейна грижа. Той трябваше да си го купи сам, понеже я беше напуснал.

— Така ли? Ти пък миришеш на потни тестиси!

— Роберт Джоузеф Ковалски!

Тери въздъхна и попи сълзите с края на одеялото. Време бе да се изправи и да посрещне поредния ден, който скъсяваше разстоянието между нея и обаждането до бракоразводния адвокат.

Когато най-сетне се показа от кемпера, завари ятото скакалци в действие, а майка й я огледа преценяващо. Трябваше да се постарае да не остава насаме с нея, защото не бе в настроение да обсъжда евентуалната възможност да се помири с Евън.

Нямаше сили да изрече думите на глас. Той не ме обича вече, а аз не мога да го накарам насила.

Познатата рутина с нахранването на ордата Ковалски й помогна да възстанови равновесието си донякъде, но усещаше нарастващо желание да цапне Кери Даниелс с тигана по главата.

Мислеше си, че се е помирила с жената, но гледката как с лекота води разговор с Кевин и Джо, придружен от безгрижен смях, бавно я убиваше.

Разбира се, че Кери бе забавна. Без отговорности, освен да се грижи за себе си. Та тя дори нямаше домашен любимец.

Едва ли щяха да я намират за толкова приятна за общуване, ако постоянно им натякваше за мръсно пране, изхвърлянето на боклука, или за гаража, пълен с какво ли не и затова не може да паркира колата си в него. Тери също би могла да бъде забавна, ако не й се налагаше да върти къщата, да работи, да е нащрек за Стефани и всичко останало, което трябваше да се върши ежедневно.

— Да подпалиш някой с поглед може да се случи само във филмите, Тереза — каза майка й.

Тери се огледа, за да забележи, че се бе озовала пред кафе машината насаме с майка си. Лиса беше край масата за пикник и подаваше чинии на момчетата, а всички останали се хранеха. Ужас.

— Не знам за какво говориш, мамо.

— Не ме лъжи, момиче. Виждам как я гледаш, не е честно. Тя не е виновна, за това, че си нещастна. Всичко е от ината ти.

Последното дали не бе наследствено?

— Аз не съм го напуснала. Той го направи. Кога ще престанеш да ме обвиняваш за това?

— Не те обвинявам. Разочарована съм, че не искаш да поговориш с него. Каквото и да е, може да бъде поправено.

— Не мога да го накарам да ме обича, мамо. — Гласът й се разтрепери и тя се съсредоточи върху сипването на захар в кафето, за да не се разплаче.

— Просто трябва да…

— Престани. — Тери остави лъжицата, която издрънча и сви ръце в юмруци. — Не мога да го направя тук, мамо. Искаш да се разпадна пред всички? Искаш дъщеря ми, която едва преживява това, да ме види как се превръщам в мекотело?

— Разбира се, че не, скъпа, само дето…

Тя се оттегли. Това бе единственото нещо, което можа да стори. Мина покрай кемпера на Майк и Лиса и влезе в своя. Заключи вратата, седна на пода и се разплака.

 

 

Джо не беше сигурен какво точно се случва, но се постара да разсее децата, за да не забележат, че нещата при възрастните не бяха наред. Дори Кери се включи, като предложи холивудска случка, която погълна Стефани напълно и не усети, че майка й се бе оттеглила тихичко.

Отне му няколко минути, докато успее да остане насаме с майка си.

— Какво стана, мамо?

— Тя отказва дори да обмисли вариант да поговори с Евън. Понякога бракът е труден и трябва да се положат усилия, а не да захвърлиш всичко.

— Остави я на мира. Това я чака, когато се прибере в къщи и няма нужда да й се напомня постоянно докато е на почивка.

— Внимавай как ми говориш, Джоузеф. Аз все още съм майката в това семейство, въпреки че нито едно от децата ми не смята, че и аз поназнайвам по нещо за живота. — Тя скръсти ръце и го удостои със същия инатлив поглед, за който се оплакваше, че бе видяла в дъщеря си. — Тя е нещастна, а и ти много добре я познаваш. Ще направи и някой друг нещастен и не е честно да излива гнева си върху Кери.

Той сви рамене и вдигна ръце, сякаш казваше какво мога да сторя.

— Кери е способна да се грижи сама за себе си. Ако има поне едно нещо, което да знам за тях двете, това е да не заставам помежду им. Щом на Кери й писне от лай… непристойното поведение на Тери, тя ще й даде да се разбере. Колкото до Евън, ще си поговорят, когато са готови да го сторят.

— Вече минаха три месеца. — В очите на майка му проблесна сълза. — Колкото повече време минава, толкова по-трудно ще бъде за тях да изгладят отношенията си.

— Не можеш да насилваш ситуацията. Така само правиш Тери по-нещастна и колкото и да настояваш, няма да я накараш да направи нещо, за което не е готова.

— И ти си същия инат — отвърна майка му и го удари по ръката. — Всички сте такива, метнали сте се на баща ви.

Джо се усмихна и я прегърна.

— Просто я остави за малко на мира, става ли?

След като тя кимна в съгласие, макар с неохота и драматизъм, Джо се върна обратно при шумната компания. По-малките момчета мъкнеха екипировката на останалите, докато двете по-големи запалиха машините под надзора на Кевин и ги паркираха една зад друга, на опашка.

— Момчета, дори не можете да изчакате да ви слегне закуската, а? — подкачи ги Кери.

Той се обърна и се усмихна на киселото й изражение.

— Не искаме да губим от деня.

— Вие всички сте много извратени хора.

— Ще караш ли с мен днес или сама?

Дано да е в настроение да шофира сама, помисли си той. Щом само една изпепеляваща целувка под дъжда бе достатъчна да го държи буден с часове, докато превърта края на епизода отново и отново, ако прекараше още един ден със задник между бедрата й, щеше просто да умре.

— Ще карам сама. След като и родителите ти ще идват, няма да съм… как му викахте? ИМ? (изоставен мъртъв)

Той се засмя.

— Никога няма да те оставя, бейби.

 

 

В процеса на сортиране на тринадесет каски и очила и двадесет и шест ръкавици, Тери се присъедини към групата. Добре се преструваше, но Джо беше убеден, че и без да е неин близнак, всеки щеше да разбере, че се преструва.

Изглеждаше уязвима, дори крехка. Но тя се облече, както всички останали от семейството и потеглиха. След дълги разисквания, решиха да сложат Кери в редичката зад Тери, защото машините им бяха еднакви по размер. По този начин щеше да следва нея и пътя. Джо щеше да кара зад Кери, което означаваше, че ще има ясен изглед към задника й, тъй като нейното АТВ нямаше нито втора седалка, нито чанта с багаж, прикрепена за задната рамка.

Той се наслаждаваше и едновременно страдаше от избора на гледка в продължение на почти шест мили, преди всичко да се оплеска.

Тери се заби в кална локва и вместо да мине в края, се навря точно в средата и се повдигна на една страна. Скрит в мътилката камък, или купчина втвърдена кал, повдигна гумите на АТВ-то й точно толкова, колкото да избуксуват малко над почвата. Нямаше да се откачи без помощ. Джо отби близо до машината на Кери. Бе невъзможно да я заобиколи, ако тя не се мръднеше напред.

— Ела да ме бутнеш — извика Тери през рамо и стомахът му се сви, когато осъзна, че тя говори на Кери. Това нямаше да завърши добре.

Преди да успее да й привлече вниманието, Кери също се заби в локвата.

Джо изпадна в паника, щом осъзна, че може би има само тридесет секунди преди да избере между Кери и сестра му. От една страна, ако си държеше устата затворена, това нямаше да му помогне да спечели жената, която се опитваше неистово да вкара в леглото си. От друга, тя скоро щеше да си замине за Лос Анджелис и Тери, която можеше да бъде зла като побеснял върколак, щеше да продължи да живее само на две преки от него.

Освен това те се помириха, нали?

Кери подкара нерешително машината през калта. Децата отбиха зад Джо, последвани от Лиса и Майк и всички се настроиха да гледат шоуто.

— Давай — наставляваше Тери. — Просто ме подпри леко отзад и ме бутни, за да изляза.

Когато Кери се доближи на няколко стъпки зад нея, Джо промени решението си и отвори уста, но бе твърде късно.

Тери задържа предната спирачка и натисна газта, което накара задните гуми да се завъртят като луди. Зад нея се надигна огромна, кафява кална струя, и заля Кери.

— Кажи зеле! — изкрещя Боби.

— О, мамка му — възкликнаха тримата възрастни, които бяха извън локвата.