Шанън Стейси
Специално интервю (6)

Шеста глава

Кери оцеля след първото самостоятелно каране на машината, която Джо бе донесъл специално за нея, въпреки съмненията, които я обземаха от време на време.

АТВ-то беше по-малко от това на Джо и от онова, което тя управлява предния ден, и не се стрелкаше толкова бързо, дори и да натиснеше газта по-силно. Освен това й позволиха да покара няколко минути покрай къмпинг района, преди да поемат към планинските пътеки.

За щастие, децата останаха в лагера заедно с Лео и Мери, въпреки бурните им протести и нямаше да й се налага да се притеснява, че ще бъде задмината от дребен келеш на мини АТВ. В последната минута Лиса заяви, че я боли глава и не се присъедини, което за Кери бе леко подозрително. Четирите й сина в никой случай не бяха лек против главоболие.

Джо караше по-бавно като й позволяваше да използва прокараните от него коловози при по-неравните терени. На два пъти се затрудни при хълмовете, като го принуди да се връща при нея и да подкара машината й напред. През по-голямата част, обаче, тя изпитваше наслада от заниманието.

Спряха да похапнат на сенчесто място край малко езерце. Кери раздвижи пръстите си и размърда палец, като се опитваше да предотврати схващането. Моторите на машините бяха изключени и тя усети тишина, на каквато никога не се бе наслаждавала в Лос Анджелис дори и между стените на апартамента си. В далечината гмуркач се потопи под водата, за да търси риба.

— Красиво е, нали? — попита Тери и Кери осъзна, че мъжете не бяха наоколо. Сигурно бяха отишли да маркират териториите си, като препикават дърветата. Способност, за която никога преди не бе завиждала. До този момент.

— Определено е тихо.

— Ако дойдеш рано сутрин, ще видиш лосове.

— АТВ-тата не ги ли плашат? — Не беше сигурна защо Тери изведнъж реши да разговаря с нея, но продължи.

— Лосовете не се страхуват от нищо. А и тези тук са свикнали.

Кери изпи половин бутилка вода, като се надяваше, че ще я изразходва като се изпоти и нямаше да й се налага да пишка преди да са се прибрали в лагера. Между тях настана неловка тишина.

— Съжалявам за вчера — каза Тери забързано, сякаш трябваше насила да изрече думите. — Имам предвид шегата за това, че ще си счупиш нокътя. Не беше уместна.

Уау.

— Благодаря. Извинението се приема.

— Просто ей така?

— Не искам да се карам с теб през цялата почивка. Съжалявам, че се отчуждихме и че нещата между нас с Джо не се получиха, но това беше толкова отдавна. Вече сме големи хора. Брат ти знае защо съм тук и е наясно, че когато дойде време, ще си тръгна.

Тери явно искаше да каже още нещо, но Кевин изскочи от гората, и изглеждаше облекчен, което ужасно влуди Кери. Лицето й беше омазано с кал, косата сплескана от каската, но все още не се считаше за толкова отдалечена от цивилизацията, че да си оголи задника насред природата.

Майк и Джо също се появиха. Всички насядаха на тревата край езерцето и си хапнаха бисквити с фъстъчено масло. Неуместен избор за Кери, тъй като й се наложи да пие още вода. Горкият й пикочен мехур, нямаше да издържи до лагера.

— Заниманието на Джо е достояние на целия свят — каза тя, след като отпи от водата, за да преглътне фъстъченото масло, — останалите ще споделите ли с какво се препитавате?

— Аз съм счетоводителче — отвърна Майк. — Занимавам се предимно с финансите на Джо, но имам и други клиенти. Работя най-вече с автори. Лиса се грижи за децата, но когато настъпи периода за внасяне на данъците, поема част от работата.

— Аз върша всичко, което редакторът, агентът, издателят и счетоводителят му не правят — каза Тери. — Грижа се за уеб сайта, модератор съм на форума. Сортирам имейлите му. Помагам при изглаждането на проблеми около историите в два часа сутринта.

— Официалното й звание е личен асистент на Джоузеф Ковалски — намеси се Джо и се изсмя. — Но всъщност е спойката, която държи здраво всичко.

Кери кимна и се обърна към Кевин.

— А ти, също ли работиш за семейството?

— Не. Бях ченге в Бостън до преди две години, когато си купих спортен бар в Конкорд.

— Младичък си, за да се пенсионираш, не мислиш ли? О, не са те ранили или нещо подобно, нали?

— Не, не са.

Той стисна челюст и инстинктът на Кери й нашепна, че зад всичко това се крие пикантна история, но тя се поколеба само за секунда, преди да смени темата на разговора.

— Мисля, че Дани е взел чудесното решение да стане писател като чичо си.

Джо се засмя.

— Не точно като чичо си. Неговите литературни наклонности са доста по-сериозни. Иска да пише кратки разкази и малко по малко да създаде Велик Американски Литературен Шедьовър.

Поговориха си още няколко минути и поеха обратно към лагера. По пътя, Кери, която вече се прехласваше по машините на четири колела, видя два заека, малка змия и нещо, което реши, че е лисичи задник, който се скри в гората. Също така успя да се заклещи на един камък покрит с кал, и се наложи Джо да дойде да й помогне, но иначе беше страхотно каране.

Краят на деня обаче, се очертаваше да е доста по-коварен от камъните, дънерите и калните локви. Когато се върнаха в бунгалото, Джо й каза, че е обещал да изведат децата на пица точно тази вечер.

— Защо днес? — поинтересува се тя. Нямаше намерение да си признае, че карането на АТВ напрягаше съвсем различни мускули от седенето зад бюро или ходенето на високи токчета, и имаше мускулна треска. — Трябва да си разпределиш заниманията, запази си някои за следващата седмица.

— Защото като си изпълня обещанието по-рано, после ще мога да използвам подкупа отново.

— А защо ще трябва да го правиш пак?

— Майк получи разрешение да кара с мен и Кевин два часа срещу две дежурства като спасители, да заведем момчетата за пица и сладолед, и да организираме с’мор парти първата вечер.

Преживяване, от което тя можеше никога да не се възстанови. Разтопените маршмелоу бяха противно нещо, а децата Ковалски знаеха как да ги изстрелват като ластици.

— Да използваш обещанието на объркана майка за собствено благо не е много прилично.

— Ти беше спасител и пое с’мор вечерта заедно с мен. Наистина ли смяташ, че тя е прецаканата?

Добре казано. Като се има предвид какво могат да направят децата с маршмелоу, не искаше и да си помисли как щяха да използват соса за пица.

— Ще си взема душ — уведоми го тя. Може би по-късно, когато се приберяха, щеше да вземе още един, за да почисти останките от храна по косата си.

— Дай да те проверя за кърлежи.

Тя ровеше в чантата си за монети и при думите му, спря на секундата.

— О, не… това не е истина.

Джо издърпа един от столовете встрани от масата.

— Седни. Позволи ми поне да оправя косата ти.

— Бях с каска.

— Не и докато спирахме за почивка. Сядай.

Тъкмо бе готова да му заяви, че няма никакъв шанс да му позволи да прокара пръсти през косата й и скалпът й настръхна.

Ами ако точно в този момент някой гаден кърлеж сновеше из косата й докато търсеше идеалното място, за да забие зъби в кожата й? Кери потръпна, разтърси леко глава, но побиващото тръпки чувство не стихна. Напротив, усили се.

— Добре, става, но го направи бързо. — Не беше сигурна колко дълго можеше да понесе ръцете му да я галят, макар да твърдеше, че я проверява за буболечки.

Задникът й едва докосна стола и ръцете на Джо се заровиха в косата, а пръстите му започнаха да масажират скалпа й. Тя въздъхна и се отпусна на стола, докато побиващото тръпки усещане изчезна.

След няколко минути той побутна леко главата й напред, за да може да масажира тила й с палци. Беше убедена, че това не е начинът да се проверява за кърлежи, но беше ужасно приятно. Определено твърде приятно, за да се възпротиви.

— Подготви ли въпроса за довечера? — попита Джо, но мозъкът й вече се бе втечнил.

— М? — бе единствения звук, който можа да произнесе.

— Въпросът ти за интервюто? Онзи, който би трябвало да спаси кариерата ти?

— Мхм. — Много добре знаеше, кой въпрос има предвид, но точно в този момент, когато ръцете на Джо я докосваха, не я интересуваше нищо друго.

 

 

Ако Кери не престанеше с леките стонове, той щеше да избухне преждевременно точно както първата нощ, в която тя най-сетне му позволи да свали сутиена й и да докосне зърната й.

Тогава беше достатъчно неловко, но ако се случеше и сега, щеше да умре от срам. Време бе да престане да я докосва.

С огромна неохота отмести ръце и отстъпи назад от стола.

— Нямаш кърлежи.

Кери тръсна глава, като продължи да издава секси стенания.

— Мога да те оставя да го правиш цяла нощ.

Но това не бе нещото, което си представяше, че ще прави цяла нощ с нея и пропусна поканата.

— Отивам да събера децата, докато се изкъпеш.

Той излезе преди да му е казала още нещо, с което либидото му да издуе слабините в обичайната сексуална извивка.

Последното нещо, което искаше да стори в момента, бе да се сблъска с ордата деца. Кръшна наляво и пое по черната пътека към гората, далеч от лагера. Ако подсъзнателно се опитваше да накаже Кери, за това че го е зарязала заради големия град, изобщо не му се получаваше. Той бе този, който се измъчваше.

Поразяващото и също толкова изненадващо желание, което изпитваше към Кери сякаш го удряше в земята.

Разбира се, мислеше много за нея през изминалите години. Майките им бяха близки приятелки и нейната често се отбиваше у тях на гости. А Кери работеше за жената, която спокойно можеше да се определи като човека, който бе неотлъчно по петите му.

Но животът му бе продължил напред. Беше имало достатъчно жени, за някои от които почти бе допуснал, че може би са подходящата. После се появи Лорен…

Никога не би предположил, че онези спазми на носталгия, които бе изпитвал при всяка мисъл за Кери, всъщност бяха потиснати чувства, дебнещи да го пернат по врата веднага щом я види отново.

Ниското боботене предупреждаваше за приближаващо АТВ и Джо се отмести в страни, за да му даде път.

Вместо да го подмине, то отби до него.

— Мотаеш се с приятелите си, а?

Той показа среден пръст на Кевин и продължи да върви. За нещастие брат му не долови намека и продължи да кара бавно до него.

— Видях Кери. Беше се запътила към душовете. Изглежда беше в по-добро настроение от теб.

Има си хас. Тя нямаше ерекция, която да се търка в ципа на дънките й без да има намерение да се успокои.

— Браво на нея.

— Искаш ли да поговорим за това?

Джо се предаде и спря.

— Няма за какво да говорим.

Кевин угаси двигателя и скръсти ръце.

— Не продавай краставици на стар краставичар, приятелю.

— Какво по дяволите си въобразявах?

— Секс, сами, в бунгалото.

Джо изсумтя. Искаше му се да е толкова просто, но част от него винаги разиграваше варианта „ами ако“, от момента, в който чу, че тя е питала за него. Мисълта за секс се появи малко по-късно.

— Тя е тук по работа.

— Може да потискаш спомена, но ти я целуна пред цялото семейство без тя да те изрита в топките.

Направи нещо още по-лошо. Изчете му лекцията „Нека да бъдем разумни възрастни“, и то доста убедително. Мозъкът му разбра всичко, но тялото от кръста надолу не беше получило информацията все още.

— Довечера ще изведем децата за пица.

— Браво, успешно избягна темата. И не, не искам да идвам с вас — каза Кевин.

— Не си спомням да съм те канил.

— Само ти, любовта от гимназията и шайка деца. Уютничко.

Щеше да бъде хубаво. Тъй като нямаше да може да й прави намеци пред децата, макар и понастоящем сексуално изгладнял, може би щеше да успее да преодолее състоянието си. След като бе принуден да не шава много с ръце, това можеше да му даде шанс да си напомни, че тя използва миналото им, за да напредне в кариерата.

Засега му оставаше монотонния напев: Секс, сами, в бунгалото.

— Имаш оня изцъклен поглед, който придобиваш щом сюжетът ти попадне в задънена улица — установи Кевин.

Джо наистина беше изпаднал в някаква дупка и трябваше да се измъкне от нея преди либидото му да я изкопае още по-дълбока.

Той удари закачливо брат си по рамото.

— Отивам да събера децата. До после.

Както очакваше, завари Стеф отпусната на стола под навеса на кемпера им, със слушалки в ушите и със затворени очи. Той издърпа дясната слушалка за жицата.

— Здрасти, хлапе.

— Здравей, чичо Джо.

— С Кери ще водим децата до града за пица. Ще дойдеш ли?

— Не, ще си седя тук.

Дори да вземаше предвид претийнейджърското поведение, дори да добавеше типичната за жените намусеност, което дори не обмисляше да стори, Стеф не изглеждаше много ентусиазирана.

— Не е в стила ти да пропуснеш пицата. Може да има и сладолед.

Тя сви рамене.

— Не съм гладна.

Джо вече знаеше, че нещо не е наред. Фамилията на Стеф можеше и да е Портър, но тя си бе Ковалски, а Ковалски никога не пропускаха ядене.

— Какво те тревожи?

Този път за разнообразие повдигна само едното рамо.

— Нищо.

— Май послъгваш, а?

— Както и да е.

Ако беше някой от племенниците му, Джо щеше да го сбори набързо, но тя вече бе прекрачила прага на онази странна фаза, в която нямаше как да я придърпа в скута си и да я гъделичка докато не започне да моли за милост.

Но от друга страна, ако беше едно от момчетата, нямаше изобщо да изпаднат в тази ситуация. Те споделяха всичко, включително и онова, което обременяваше мисълта им.

— Днес чух мама да плаче.

По дяволите.

— Тя си мислеше, че другите са отишли до магазина, но аз си забравих парите и се върнах. Беше затворила вратата на банята и плачеше.

— Майка ти преживява тежък период, мила. Както и ти.

— Яд ме е на баща ми — промълви Стефани с едва доловим глас, който му напомняше за малкото момиченце, което сядаше в скута на вуйчо си, за да намери утеха след сбиване с братовчедите. Джо се задоволи с възможността да приклекне пред нея и да постави ръка на коляното й.

— Ще изпитваш много емоции, Стеф, което е съвсем в реда на нещата.

Тя отново сви рамене, този път бавно, сякаш целия свят тежеше на раменете й.

— Обичам ги и двамата.

— И те те обичат. Никога няма да трябва да избираш на чия страна да бъдеш. — Той копнееше по отминалите дни, когато магическа целувка беше способна да излекува всяка рана. — Както и да се развият нещата, всичко ще се нареди. Емоционалният катаклизъм ще утихне и нещата отново ще си дойдат на място.

Тя въздъхна и се усмихна леко, а Джо се изправи отново. Остаряваше и не можеше да стои в клекнала поза за дълго.

— Сигурна ли си, че пица и сладолед няма да те накарат да се почувстваш по-добре?

— Искам да остана насаме и да се насладя на тишината. Може да отида до басейна, без да ми се мотаят малки лигльовци наоколо, опитващи се да ме удавят.

Джо се наведе, целуна я по главата и леко разроши косите й. Стефани възропта и го удари по ръката, а вуйчо й се усмихна и се запъти да намери лигльовците.

Двадесет минути по-късно караше на север придружен от четири буйни момчета и Кери.

Кери, която ухаеше на сапун, шампоан и тропически цветя, както и на репелент за комари с аромат на билки. Със сигурност щеше да прибегне към най-обикновен в секундата, в която се върнеха в лагера, но засега бе ужасно трудно да не се разсейва от женствения аромат, който се носеше към него.

Време е да се стегнеш, Ковалски.

Беше му разбила сърцето. Използваше го да се издигне в службата. Живееше възможно най-далеч, без да се премести в съседните щати.

Тя се засмя на нещо, което каза едно от момчетата.

Секс, сами, в бунгалото.

 

 

 

Пицарията не беше пълна. Успяха да долепят две маси една до друга и седнаха всички заедно. После забавата започна.

Един искаше да яде пица с пеперони, друг без. Един искаше гъби, друг получаваше позиви за повръщане само при споменаването на думата. Без аншоа, двама бяха за наденица, един искаше хамбургер и единодушно бяха против черните маслини. Джо ги остави за известно време да избират и поръча голяма с пеперони, една само с кашкавал и една половината с гъби, половината с наденица.

Когато Кери си поръча салата, пет чифта очи се втренчиха в нея.

— Салата?! — Въпросът отекна като изречен от един.

— Зеленчуците са полезни.

Джо поклати глава и се обърна към сервитьора.

— Искам да добавя и една пица Хавай, с по-малко сос и повече ананас.

Устата на Кери се напълни със слюнка, а слъзните й канали едва не последваха примера. Нима фактът, че мъж, който не бе виждала от почти двадесет години я познаваше повече от всеки друг, й доказваше, че е социален отшелник или той наистина я обичаше толкова много?

Пинбол машините снижиха караниците на момчетата до минимум, а Джо похарчи достатъчно пари, с които би могъл да си купи сносна кола на старо, преди да им донесат поръчката. Успяха да накарат момчетата да седнат и голямото раздаване на парчетата започна.

— Моето трябваше да е с пеперони.

— Гадост, до моето е имало гъба!

— Духай за да изстине, не плюй върху парчето.

— Върху пицата на Дани има повече кашкавал, отколкото на моята.

— Гледай, гледай.

— О, пич, това е отвратително!

Докато Кери отхапваше от първото си парче, се чудеше как Лиса издържа всеки ден и все още не се е пристрастила към алкохола. Дори и да имаше само две от момчетата, това щеше незабавно да тласне Кери към алкохола. В огромни количества. Чичо им Джо не помагаше особено нито на хиперактивността на момчетата, нито на хормоните й.

Начинът по който я гледаше, с очи изпълнени с насмешка, понякога с извинение и дори с нещо по-така, когато момчетата не гледаха, я сгряваше отвътре по начин, по който и лютивия сос не успяваше.

Така ли щеше да бъде, ако не го беше зарязала? С Джо и децата им, в пицарията, докато си разказваха вицове? С поглед пълен с обещания за късен десерт насаме? Любов, смях и пет чифта дънки в пералнята, омазани със сос за пица?

Или щеше да негодува ежедневно докато бърше калния под и се сблъсква с безрезултатни опити да махне памперса на някое от децата, докато вече не може да издържа, или спре да понася него? Щеше ли да оцелее бракът им, докато неговото име се подвизаваше в класациите за бестселъри, а нейното по училищни бележки и сметките за ток?

— Ще се върна след малко — каза Джо, бутна стола назад и се изправи.

— Какво? Къде отиваш? — И защо не взимаше децата с него?

Джо се усмихна насреща й.

— Връщам се след малко, обещавам.

Веднъж я остави насаме с тях и унищожената хубава книга бе най-малкото зло. Тя не знаеше нищо за децата. Никой около нея нямаше деца, а дори и да имаше, те бяха някъде със скъпо платени или детегледачки.

— Сигурно отива да си провери съобщенията или да се обади на агента си — предположи Дани.

— От телефона на заведението?

— Не, от мобилния му.

— Но той ми каза, че тук няма никакъв обхват. — Лъжливо копеле.

Браян се засмя.

— Ако отидеш зад пицарията и се покатериш на масата за пикник, която е най-близо до контейнера за боклук, застанеш с лице на изток и ако времето е хубаво, можеш да получиш две чертички.

Това щеше да е полезна информация, ако не беше оставила телефона в къщата на родителите си. Колкото и да й се искаше да види Джо изправен на масата за пикник, в опит да намери обхват и да го придума да й позволи да се качи до него, за да си чуе съобщенията през неговия телефон, не можеше да си позволи риска да остави децата сами. Засега изглеждаха под контрол, но само Господ знаеше какво биха сторили ако никой не ги надзирава.

Изведнъж Боби се наведе към нея и я закова с въпрос:

— Кой е по-добър, Върколака или Хълк?

Останалите три момчета притихнаха и Кери се досети, че този бе начело в списъка им с важни въпроси.

— Жената чудо — отвърна тя.

Сякаш пусна димка сред тях. Започнаха да въртят очи, да пуфтят. Покриха лица с ръцете, започнаха да се задавят.

— Трябва да отидеш на среща с чичо Кевин — каза Боби.

Отне й секунда да осъзнае, че той каза Кевин, а не Джо.

— И защо?

— Той знае много за Жената чудо — обясни Джо. — Разправя, че на момичетата им харесва, ако смяташ, че Жената чудо е супер и че ще излязат на среща с теб.

Кери се засмя и точно в този момент Джо седна обратно на мястото си.

— Кое е толкова смешно?

Боби плесна с ръце.

— Кери ще отиде на среща с чичо Кевин!

На Джо никак не му стана смешно.