Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Семейство Ковалски (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Exclusively Yours, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
4,7 (× 50 гласа)

Информация

Редактори: Ralna, 2016

История

  1. — Добавяне

Трета глава

Кери още не беше сигурна как, но щеше да накара Джо да си плати, за това че я изостави. Докато той и братята му се забавляваха по мъжки, каквото и да означаваше това, тя трябваше да търпи клана Ковалски.

Отново блесна светкавица.

— Кажи зеле!

— Зеле. — Кери се усмихна на въжето за простиране, което се опитваше да завърже на дървото.

По нейни сметки, беше единадесетата скучна снимка, която Боби й направи откакто Джо тръгна.

— Не си изразходвай позите още през първия ден.

— Красива си.

— Благодаря.

— Леля Тери каза, че сигурно си си поправяла нещо, като камиона на тате, дето беше на ремонт при монтьорите.

Тя погледна към Тери, която го раздаваше много вглъбена във възела, който връзваше.

— Не, не съм си правила нищо на лицето.

— Тя каза, че сигурно си пластмасова, а чичо Кевин каза, че ще те пипне, за да провери дали ще усети и ще й доложи, а после чичо Джо го удари по рамото и каза, че единственото нещо, което ще усети, е, как задникът му ще бъде наритан, ако посмее да го стори.

— Робърт Джоузеф Ковалски! — Лиса се спусна към момчето и го изгони. — Остави фотоапарата и заминавай на площадката за игра, всезнайко.

Тери все още бе погълната от възела, който явно й се опъваше, ако се съдеше по изражението на лицето й. Лиса се усмихна смутено на Кери и се зае да завързва своя възел. Кери сигурно щеше да има по-големи възражение към коментара за пластиките, ако репликата за това как Джо ще удари Кевин не я бе накарала да се разтопи от умиление. Той и в училище беше със силно развито чувство за притежание, без да стига до крайности, и тя се чувстваше пазена като принцеса. Въпреки че в момента не се усещаше толкова величествена, стъпила върху хладилна кутия и чупеща нокти в името на простира, все пак беше мило някак си. Не чак толкова, че да си свали гащите, но достатъчно, за да предизвика леко вълнение.

Тери, която винаги се самоизтъкваше и перчеше с постиженията си, беше готова с опъването на въжето. Отвори си кутия безалкохолно и поседна.

— Момчетата ще се върнат след малко, Лиса. Приготви ли си монетите?

Лиса се изчерви, а Кери си умираше да бъде въведена в семейната шега, но не можа да си позволи да попита Тери какво иска да каже с това. Те съумяха да избягват директните разговори цели два часа и тя си даде сметка, че внимателното планиране и чистия инат биха могли да разтегнат продължителността на тази идилия до две седмици.

Но пък от друга страна не й се искаше да прекара четиринадесет дни под теглото на две десетилетия напрежение. Вече не бяха в училище и в чантата си имаше две ролки с монети, без да й бе обяснено за какво ще й послужат. Пое си дълбоко дъх и погледна към Тери.

— За какво са монетите?

— За душовете в общата баня.

За секунда Кери си помисли, че ще получи само това кратко разяснение, но Тери вдиша дълбоко, сякаш се поуспокои и продължи.

— Когато момчетата отидат да покарат, някак си се… възбуждат. Заради целия този тестостерон и ръмжене, предполагам. Както и да е, Майк винаги завлича Лиса към душовете щом се прибере.

— Пощенето за кърлежи — измърмори Лиса, която се беше изчервила почти колкото Тери преди няколко минути.

— Тогава кой проверява Кевин и Джо за кърлежи под душа? — попита Кери. Възелът й най-сетне изглеждаше здрав. Тя го дръпна, за да провери за пореден път, и след като не се развърза, скочи от хладилната кутия.

Тери сви рамене и трапчинките й, които не бяха чак толкова изразени като тези на Джо, се показаха леко.

— Предполагам, че трябва да вземат нещата в свои ръце, така да се каже.

Чувствата й за секунда преминаха от леко вълнение във възбуда. Едно време, преди още да го направят, той й бе показал как да взема нещата в свои ръце, и картината не бе от нещата, които бяха лесни за забравяне.

Сега споменът бе заменен с визията на възмъжалия Джо, гол, сапунисан и…

По дяволите, отново я обляха горещи вълни. Ако знаеше, че да се мотае около Джо е равнозначно на това да си в менопауза, сигурно щеше да преосмисли бъдещето на кариерата си. Поне да си бе донесла някакъв билков чай или нещо подобно.

— Не си го и помисляй, Кери Даниелс.

Кери почти видя как пред очите й изниква разклонението на пътя към съзряването. Можеше да поеме по асфалтирания и да увери Тери, че интересът й към Джо е чисто професионален, или да поеме по черния, по който без съмнение щеше да върви през следващите две седмици.

— О, точно за това си мисля, Тереза Ковалски.

— Фамилията й е Портър — чу се глас откъм кемпера и трите жени подскочиха. Беше невъзможно да не забележиш момчетата, които играеха някаква луда кръстоска между ръгби и баскетбол на площадката, но Кери бе забравила напълно за Стеф. Можеше само да се надява, че момичето е по-дискретно от по-малкия й братовчед.

Тери гледаше гневно към Кери и без съмнение се опитваше да я откаже безмълвно от намеренията й спрямо Джо. Нямаше да й се получи, след като бившите гаджета щяха да споделят едно и също бунгало, а и брат й още не беше определил дали ще си облича пижамата.

— Ще запаля скарата и ще метна няколко кренвирша — каза Лиса и издиша тежко в отчаян опит да заглади грубата част на разговора.

— Няма смисъл преди да са се прибрали мъжете — заяви Тери. — А пък и Майк ще си намери някакво извинение за това, че много му трябваш в банята.

— Гнус! — извика Стефани. — За ваше сведение, слагам си слушалките на ушите.

Лиса изчака няколко секунди и се усмихна на Тери.

— Изобщо не ми говори по този начин. Вие с Евън прекарвахте най-много време под душовете.

Усмивката на Тери се изпари полека и дори Кери усети, че Лиса се шамаросва в мислите си. Майката на Кери я бе запознала с някои факти по време на припряна закуска тази сутрин, но информацията не беше достатъчна.

Евън Портър бе напуснал съпругата си преди три месеца и се бе преместил в малко студио разположено над обществена пералня. Изглежда никой не знаеше защо, не е имало никакви съмнения, че е станало заради друга жена. Или мъж.

— Нямат ли баня в кемперите си? — попита Кери само за да запълни празнотата в разговора.

Двете жени прихнаха да се смеят и Лиса каза:

— Ако успееш да правиш секс с някой от мъжете Ковалски под душа на кемпера без да го поместите от лостовете, на които е паркиран, ще бъда спасител на басейна за три дни вместо теб, когато ти дойде реда.

— Ако само се опиташ да правиш секс с брат ми в кемпера, или където и да било — намеси се Тери, — ще ти скрия спрея против комари и насекоми. — Начинът по който Лиса ахна накара Кери да си помисли, че злата заплаха беше реална.

— Давай Кери, присмивай ми се — продължи Тери, — но в момента, в който слънцето залезе, ще си омотаеш краката с най-здравото тиксо, за да ги държиш затворени и да си получиш обратно репелента, повярвай ми.

— И тъй като тя ще бъде единствената жена в диаметър от петнадесет километра, която не вони на препарат, преди да се усети ще й се навъдят мъже, които ще се опитат да разкъсат тиксото със зъби — допълни Лиса.

За щастие, ръмженето на приближаващите се АТВ-та избавиха Кери от коментари по това интересно и нагледно описание.

Скоростта, която се развиваше на територията на къмпинга, бе сериозна. В момента, в който братята Ковалски се показаха на хоризонта, изравниха позиции, но Кери разбра, че някъде се бе провело свирепо и лудо състезание. Мъжете и машините бяха покрити с кал и единственото чисто нещо, което можеше да забележи, бяха зъбите на трите широки усмивки.

Нима Джо очакваше и тя да се подложи на това?

Пристигането им накара момчетата да се оттеглят от игрището и да се скупчат около тях. Стефани, Лео и Мери излязоха от кемперите.

— Най-сетне ще мога да обядвам — извика Лео.

Въпреки че не го беше виждала отдавна, Кери изпитваше все същото абсолютно и безочливо обожание към Лео Ковалски. Той бе измамно нисък и здрав, но тя знаеше, че вероятно можеше да огъне като нищо едно АТВ, ако се заинати да го стори. От край време си беше със същата посивяла късо подстригана коса и беше източника на красивите сини очи. Мери, която се бе превърнала в типичната баба, бе дала на децата си трапчинките.

Преди години, Кери се ужасяваше от Лео Ковалски. Баща й бе тих човек, като изключим инцидента със стика за голф, докато Лео беше като фишек от енергия с вграден мегафон. Не знаеше какво да си мисли за мъж, който заплашваше децата си на висок тон с потресаващи закани, които включваха наритване на задник, опъване на уши и разходки зад бараката за дърва.

Разбира се нито Кери, нито децата Ковалски, знаеха какво е барака за дърва, а и Лео никога не им бе посягал в яда си, но това не омаловажаваше заканите. След няколко посещения в къщата им, Кери установи, че онова, от което децата наистина трябваше да се пазят, бе Мери и дървената й лъжица.

Кери харесваше най-много поведението на Лео и Мери поведението им, когато я посрещнаха и я поздравиха така, сякаш не я бяха виждали от осемнадесет месеца, а не години. Без мелодрама, възмущение, натякване или преиграване. Просто се държаха естествено, за разлика от останалите.

Джо, Майк и Кевин се надвикваха един с друг, за да разкажат на семейството за бясното каране. Долавяха се думи като офкембър, висок склон и подобни, които й звучаха като на китайски. Важното бе, че бяха карали като луди, с риск да си счупят вратовете, но се бяха прибрали невредими.

Бяха мръсни, премалели от глад и съдейки по замъгления поглед, който Джо й мяташе над главите на племенниците си, доста надървени, така да се каже. Точно както жените предрекоха, че ще бъдат.

Майк кимна към Лиса.

— Изчакай няколко минути за обяда, трябва да се изкъпя и да смъкна калта от себе си. Ела да ме провериш за кърлежи.

— Щастливи копелета — измърмори Кевин, преди да се вмъкне в палатката си, за да се преоблече.

Кери не беше сигурна защо използваше множествено число, докато не видя Джо да се приближава към нея. Освен белия отпечатък на очите, които бяха оставили очилата и косата му, всяка частица от Джо изглеждаше така, сякаш си беше взел кална баня и беше пропуснал да се изплакне.

— Не си и помисляй да ме докоснеш — предупреди го тя.

— Май имам кърлеж на гърба. Трябва да дойдеш до банята и да провериш.

По изражението му си личеше, че единствената причина, да не каже, че кърлежът е в гащите му, бе присъствието на децата.

— Добър опит, Ковалски. Толкова си мърляв, че кърлежът не би могъл да открие кожата ти нито с гугъл мапс, нито с навигационна система.

— Явно трябва да се оправям сам — въздъхна той.

Откачените топли вълни се появиха отново. Тя го проследи с поглед как се метна на машината и я подкара към бунгалото. Положи адски усилия да разсее картината, в която Джо се оправя сам.

След няколко минути, когато мина покрай нея с раница преметната през предната решетка на АТВ-то, тя все още работеше по въпроса с пропъждането на някои картини от главата си. Изгледа го как зави към банята и сериозно обмисли отказа си. Нямаше да има интервю, ако Джоузеф Ковалски умре от някаква болест причинена от кърлеж, нали?

После осъзна, че всички останали я гледат как наблюдава Джо, последва и мисълта, че той се бе запътил към общата баня, не защото тази в бунгалото беше твърде малка, а защото нямаше такава. Нямаше и тоалетна. Ами ако й се наложеше да пикае посред нощ?

Светкавица.

— Зеле!

 

 

Кери забеляза как Тери подмушна един долар на деветгодишния Браян. Обзалагаше се на десет кинта, че той щеше да е първия, който щеше да намаца косата й с разтопено маршмелоу, ако не го държеше под око.

Настана време за с’морс. Лео и жените разположиха столовете си встрани от периметъра на лагерния огън, тъй като мъжете явно бяха обещали на Лиса, че ще помогнат на децата тази вечер.

Това не се отнасяше за Кери, въпреки, че имаше цици, тъй като нейната позиция бе да е дресираната маймунка на Джо. Но тя беше подготвена. В началото на кариерата й бяха възложили задача, да присъства на летен лагер за социално слаби деца, основан от известен актьор и там беше усъвършенствала изкуството да приготвя перфектни с’морс.

Ключът беше в организацията и в прецизната подготовка. Първо на масата за пикник трябваше да се наредят квадратни бисквити с по едно парче шоколад върху тях, и по още една бисквита до тези с шоколада. Тогава, и само тогава, запичаха нанизаното на шиш маршмелоу до златисто над огъня. Поставяха го върху бисквитата с шоколада, а отгоре слагаха другото парче, притискаха леко и издърпваха шишчето, като размазваха омекналото маршмелоу по шоколада. Броиш до десет и ядеш. Безупречен с’мор.

— Всички ли имате шишове? — попита Кевин.

В случай че хорът от възгласи не беше достатъчен, петте деца предоставиха нагледен пример, като размахаха лудо пръчките си. Кери се дръпна рязко назад, тъй като Дани насмалко щеше да отнесе върха на носа й.

Кевин разкъса пакета с маршмелоу, а Боби изписка от задоволство. Преди Кери да успее да поясни, че още не беше време за пръчки и маршмелоу, децата ги изопнаха като мускетарски шпаги и чичо им забоде по едно на всяка.

Тя само наблюдаваше с тих ужас как, след като си извоюваха място с лакти, децата се приближиха към огъня.

Джо, Майк и Кевин кръжаха постоянно наоколо, нагласяха пръчки и напомняха кога е време да ги завъртят. Тази на Боби избухна в пламъци и единствено бързата реакция на Майк предотврати рязкото й размахване, което щеше да изпрати горящото маршмелоу във въздуха.

Изведнъж към Кери се насочиха шишове от всички посоки. Загарът на всяко маршмелоу варираше от златист до въгленово черен.

— Не си готова! — изкрещя Стефани, точно когато прегорялата пихтия на Боби падна от пръчката и се лепна върху маратонката на Кери.

— Трябва ми бисквита!

— Къде е шоколадът?

— Чичо Джо, та тя дори не знае как се прави с’мор!

Кери съвсем се обърка да раздава бисквити и парчета шоколад колкото се може по-бързо, а през това време разтопеното маршмелоу се спояваше с връзката на маратонката й. Докато Браян тъпчеше устата си, Джоуи вече печеше второто маршмелоу.

След тридесет минути, когато Лиса най-сетне сложи край на поглъщането на захар, Кери беше изтощена, цялата лепнеше и й се повдигаше от с’мор, които всяко дете беше приготвило специално за нея. Тя изпусна нарочно това от Стефани и го срита под масата, но момичето я видя, а то от своя страна не искаше да я види натъжена и бързо й приготви още едно.

А Браян, малкия разбойник, определено си заслужи долара. Именно той бе отговорен за залепената с маршмелоу бисквита за лявото ухо на Кери, размазания шоколад по крачола на дънките й и трохите, които успя да пусне във врата й, докато я прегръщаше за да й благодари.

В момента, в който и последната хапка бе погълната, децата отидоха на игрището, като оставиха възрастните да се оправят с остатъците. Кери беше готова да се сгромоляса на стола, но Джо я сграбчи за лакътя и я задържа изправена.

— Имаш маршмелоу на задника си — каза той. Кери разпозна по проклетите му трапчинки, че си умираше да й се изсмее в лицето.

— Това беше най-откаченото правене на с’мор, което съм виждала — изсъска тя и едва устоя на подтика да го срита в пищяла.

— Имаш шоколад на устните.

Преди да успее да реагира, пръстът му беше там. С върха му докосна ъгълчето на устата й и го прокара по долната й устна. Тя потрепна, без да успее да отмести поглед в страни, а Джо доближи пръста до устата си и облиза шоколада по него.

Тихият звук от засмукването накара стомахът й да се свие и Кери преглътна с мъка. Той извърши цялото движение много бавно и показалият се за секунда език, с който докачи остатъка от шоколада, наелектризира тялото й.

От гърлото на Кейт едва не се изтръгна стон и тя заби нокти в дланите си. Какво й ставаше? Държеше се така, сякаш не бе правила секс от…

От кога не беше правила секс? Месеци? Години? Не, едва ли бяха изминали години от последния път, когато бе правила секс. Това би било тъжно. Беше със Скот, колега с привилегии, докато той не се премести в Ню Йорк, което беше преди… тридесет и един месеца.

Не беше правила секс от тридесет и един месеца.

— Що не си наемете стая?! — каза Кевин и бутна Джо от пътя си. Грабна една разкъсана опаковка от шоколад и се отдалечи.

Кери бе извадена от транса си, обърна се с гръб към мъчителя и се захвана да събира пръснатите по масата бисквити. Слава на Бога, че се появи Кевин, инак кой знае предателското й тяло какво щеше да я застави да стори.

Беше ясно, че трябваше да отбягва оставането насаме с Джо. Но как, след като споделяха едно бунгало и леглата им бяха на метър едно от друго. Можеше да се постарае останалите от семейството винаги да се намират наоколо през деня, а вечер щеше да се преструва на заспала, веднага щом се оттеглеха в бунгалото.

Да е сама с Джо Ковалски щеше несъмнено да й донесе проблеми. Само че, ако този път се поддадеше на чара му, щеше си навлече неприятности с Тина, която бе много по-страшна от бащата на Кери, без дори да държи стик за голф.

 

 

След безкрайни и мъчителни часове, Джо най-сетне се усамоти с Кери. За нещастие тя беше с пижама, закопчана чак до веждите й, и се въртеше в леглото като принцеса, върху матрак осеян с грахови зърна. От време на време изпускаше една от онези женски въздишки, които показваха, че е раздразнена и той нямаше да мигне докато не го приеме за факт.

Не че очакваше да се наспи добре тъй или иначе. Да организира нещата така, че Кери Даниелс да прекара нощта в легло само на два метра от неговото, не беше много находчива идея. Но да направи така, че тя да спи толкова близо тринадесет вечери, си беше направо идиотско.

Кери изпусна още една въздишка. Те ставаха по-силни и Джо знаеше защо.

— Колкото повече си мислиш за това — каза той, — толкова по-лошо става.

Тя надигна глава и намачка възглавницата си на топка.

— Не съм пила нищо от часове.

— Забелязах, но сега си мислиш за това и не го правиш тихо.

— Добре.

Той я чу как изрита завивките и се запъти към вратата.

— Фенерчето е на пода, отдясно на вратата.

След серия непохватно тракане и шумолене, фенерчето светна. Тя успя да освети очите му два пъти докато си обуваше обувките и излизаше.

Нямаше я за около двадесет секунди.

— О, Боже! — извика Кери и тръшна вратата зад себе си. — Отвън има очи.

Да, спането щеше да е просто блажено тази вечер.

— Космати горски твари, бейби.

— Мисля, че беше енот.

Не беше лесно да не й се присмееш, когато завъртя ключалката.

— Погледни нещата от хубавата им страна. Щом енотът се мотае около нас, значи скунксовете и мечките са на посещение при някой друг.

— Как може това да ти е смешно?

— Защото аз не съм този, на който му се пикае.

Цели шест вата светлина прогори ретината му, когато Кери насочи фенерчето към него.

— Няма да мога да заспя, докато не отида до тоалетната, Ковалски. А ако аз не мога да спя и ти няма да спиш.

Това му беше ясно. Джо прехвърли краката си през леглото и се изправи. За разлика от Кери, той не носеше пижама, която да го покрива до веждите и се засмя, когато снопът светлина премина по черните му боксерки преди отново да се насочи към вратата. Нахлузи анцуга и пъхна босите си крака в маратонките. След кратко колебание, си облече и риза. Въпреки че добре оформените му гърди все още привличаха жените, тук женските индивиди бяха от бръмчащия и хапещ вид.

— Хайде — каза той и никак не се изненада, че тя го накара да тръгне пръв без да остави фенерчето, разбира се.

По пътя към тоалетните, минаха край няколко огъня, които догаряха на територията на лагера, но наоколо бе тихо. Ковалски винаги пристигаха в понеделник, за да могат да се настанят и да покарат на спокойствие, преди мястото да се напълни с хора. Джо се пресегна и взе фенерчето от ръката на Кейт, за да го изключи.

— Не мога да виждам — възрази тя.

— Застани на едно място за секунда и позволи на очите си да се приспособят.

— Ако постоя на едно място, насекомите ще окачат табела „Яжте колкото можете“ на врата ми.

Той се изсмя тихо и отново тръгна.

— Харесваше ти да си навън с мен през нощта.

— Правила съм и стриптийз на Гънс енд роузес върху маса за билярд — каза Кери, — но времената се менят, хората също.

На Джо би му харесало да не се съгласи, че се е променил толкова много, но това вероятно нямаше да бъде истина. Той беше нахакано момче, което успя да сбъдне мечтите си, но в крайна сметка се оказа изтощен и все още преследващ нещо.

И въпреки че Кери се бе променила много повече от него, самият факт, че беше с нея, го караше да се чувства млад.

— У дома не става толкова тъмно през нощта — прошепна тя, а той си припомни колко далече бе нейният дом от неговия.

— В големия град има ярки светлини — измърмори той, благодарен, че стигнаха до тоалетната и евентуалните разговори за Лос Анджелис бяха прекъснати.

Кери се забави вътре няколко минути после се появи със смутена усмивка.

— Благодаря ти, мисля, че сега ще мога да спя.

— Можем да отидем и да се натискаме на люлката — каза той, само за да я разсмее.

Получи се.

— Тери заяви, че ще ми скрие спрея против насекоми докато не си завържа бедрата, ако се опитам да се намотая с теб.

Тя се спъна в един камък, а Джо инстинктивно я хвана за ръка, за да я подкрепи. След като си възвърна баланса, той не я пусна.

— Как така отворихте дума за това?

Кери се обърна, усмихна се и той видя блестящите й зъби.

— Лиса каза, че ще ме отмени като спасител за три дни, ако ти и аз успеем да правим секс под душа в кемпера, без да го поместим от подпорните греди.

Джо спря. Все още я държеше за ръка.

— И защо, по дяволите, някой изобщо е говорил за нас и секс? Не, че е нещо лошо, но… защо?

— Само за да подразним Тери — каза тя, но извърна глава.

— Три дни, а?

Кери се опита да отстъпи, но той я дръпна обратно към себе си, при което тя заби пръст в гърдите му.

— Забрави, Ковалски. Да седя край басейна е едно от уменията, което владея най-добре.

— Никога не ти се е налагало да го правиш с племенниците ми.

Значи той не бе единствения в лагера, който слагаше думите Джо, Кери и секс в едно изречение.

Интересно.

Джо забеляза сестра си насред площадката, седеше на една от люлките и чертаеше по пясъка с върха на маратонките си.

— Хей, ще отида да поговоря с Тери за малко. Вземи фенерчето и продължавай напред.

Той видя възражение, изписано на лицето й, но и тя извърна поглед към площадката за игра.

— Добре, но ако ме смачка мечка, на сутринта ще се чувстваш като задник.

Джо изчака докато лъча светлина, който се движеше доста бързо, се скри зад ъгъла в посока бунгалата и се запъти към люлката. Седна внимателно до тази на сестра си, като внимаваше, да не се залюлее. По неясни причини, от проклетото нещо му прилошаваше.

— Мислех си, че ще ми е по-лесно, ако не съм в къщи — каза Тери, без да вдига поглед от заврънкулките в пръстта. — Но не мога да спя без хъркането му, а и тишината тук само влошава още повече нещата.

— Всеки ще те разбере, ако си опаковаш нещата и се прибереш, нали знаеш?

Тя се изсмя.

— И да ви оставя тук, да се грижите сами за себе си?

Старата тънка нишка в разговора, но как да й напомни, че всички тук са отговорни и компетентни възрастни, без да омаловажава всичко, което бе направила за това семейство.

— Е, една временна диета на хотдог и маршмелоу няма да убие никого.

Когато тя дори не се и усмихна, Джо започна да комбинира в едно думи като Евън, глава и бейзболна бухалка. Зет му, който скоро щеше да е бивш, беше добър човек и го считаше за приятел, но Джо беше превключил на вълна „големият батко“, въпреки, че бе само с девет минути по-голям от Тери.

— Винаги съм мислела, че ще се върне на бегом при мен — каза Тери. — Но не го направи и… Каза ми, че ме напуска, защото някъде там сигурно има нещо друго, нещо по-добро и сега живее сам, в някаква кутийка над шибана обществена пералня.

— Знам, че ти се струва сякаш е така отдавна, но са минали само три месеца. Може да поправите нещата, стига и двамата да го искате.

— Струва ли си дори да опитвам, след като той захвърли с лека ръка тринадесет години, само защото не съм била навита за бърз секс върху масата в кухнята?

Това бе подробност, която Джо още не бе чувал.

— Без да се засягаш, но не мисля, че луксозната ви маса от стъкло и месинг би понесла това.

— Същото му казах и аз, че не мога след това да поднеса закуската върху отпечатъка на задника му. Четиридесет минути по-късно си беше тръгнал.

— Един мъж не напуска семейството си само защото не му се е отворил парашута върху кухненската маса. Знаеш, че сигурно има много повече от това.

Тери въздъхна и погледна към звездите.

— Каза ми, че след като дъщеря ни вече е достатъчно голяма и прекарва доста време с приятелите си, той би искал да поработи над това да бъдем повече Евън и Тери, отколкото само родителите на Стефани. Искал да бъде по-спонтанен и ми заяви, че го третирам по-скоро като второ дете, отколкото като съпруг.

Джо отново преминаваше през тънката нишка на разговора, но този път бе с вързани очи и леко пиян. Тя в крайна сметка наистина се бе утвърдила като управител на семейството и понякога се държеше с тях като с деца. Това бе жената, която всяка година го питаше дали си е взел достатъчно бельо за почивката. Но отново си напомни, че сега изобщо не беше момента, в който дори да намеква, че е на страна на Евън.

— Сигурно е било проява на прословутата криза на средната възраст — каза Джо — и той просто не е събрал смелост да допълзи обратно.

— Може би. — Тя подсмръкна и сви рамене, с което приключи темата. — Какво правиш с нея, Джо?

Нямаше нужда да пита кого има предвид.

— Не зная. Започна с някаква странна смесица от любопитство, отмъщение и носталгия, но сега… Понякога е напълно непозната, понякога е онази Кери, която обичах. А и химията между нас е все така ужасно силна.

— Тя ще си тръгне отново, в секундата, в която получи от теб онова, което иска, не го забравяй. С нищо не е по-добра от Лорън.

Това бе удар под кръста, но не го изненада. На Тери не й харесваше само тя да се чувства зле. Но да намесва бившата му евентуална годеница в компанията на самосъжаляващите се, си беше поведение на кучка.

— Изобщо не е като Лорен. Кери не крие какво иска от мен и за какво е тук. Наясно съм, че ще си тръгне в момента, в който си получи интервюто. Просто се наслаждавам на компанията й до тогава.

Тери се обърна към него, за да го погледне в очите.

— Не ми харесваше момчето, в което се превърна, когато те напусна първия път и продължавам да смятам, че не трябва да се навърташ край нея.

— За бога Тери, държиш се като квачка.

На секундата съжали, че е казал това и искаше да върне думите обратно. Не я наричаше така за първи път, но сега бе избрал възможно най-неподходящия момент.

— Добре, Джо — каза тя тихо. — Разбий сърцето си отново. После ще сме компания.

Тя прекоси площадката и се запъти към кемпера си без да погледне назад.

 

 

За жалост Кери вече бе будна и прехвърляше резюмето с корици в главата си, когато Джо я плесна по задника.

— Ставай бейби. Закуската е в осем и до осем и петнадесет Кевин вече е омел всичко от чиниите.

— Не ми пука. — Тя бе преживяла най-гадната вечер в живота си и една палачинка нямаше да й помогне.

— Аз тръгвам. И за твоя информация, ако не се появиш след няколко минути, мама ще изпрати момчетата по петите ти.

Щом вратата на колибата се отвори и затвори, Кери си покри главата със завивките. Лагеруването беше отврат.

Когато укротеният Джо се прибра снощи, веднага заспа дълбоко. Тя на свой ред се въртя в леглото, будна заради нарушаваната тишина от хъркането му и от някакви звуци, които много приличаха на опитите на побеснял енот да разбие ключалката на вратата.

Да се съгласи на тази глупава уговорка бе грешка. Да се погледне в огледалото беше още по-голяма такава. Дори и това, че се чувстваше толкова зле, не я подготви за гледката.

Нямаше мивка, нито душ, нито дори тоалетна.

Да, лагеруването наистина беше отвратително, с изключение на възможността да погребе Джо някъде из дивия пущинак, където никой нямаше да го открие.

Кери нахвърля всичко необходимо за посещението й до банята в една от найлоновите торбички, които Джо бе оставил да се подмятат наоколо и навлече блуза с качулка. След като придърпа качулката възможно най-ниско над ужасно рошавата си коса, отвори вратата.

Светкавица.

— Кажи зеле!

Не бива да душиш деца!

— С теб трябва да си поговорим малко за лично пространство, Боби.

— Леля Тери каза, да ти кажа, че си папарак.

— Казва се папарак и аз не съм една от тях. Аз съм журналист, тъй че можеш да кажеш на леля ти да си… — В последната секунда усетът й се събуди и довърши мисълта си — … няма значение.

— Вчера беше много по-красива.

— А ти беше много по-сладък.

Той й отвърна със същата усмивка, като тази на чичо му.

— Баба каза, че храната свършва бързо, а едва ли би искала да караш АТВ на празен стомах.

— Изобщо няма да идвам — отвърна тя, но Боби вече тичаше надолу по пътеката.

Кери се появи точно навреме, за да грабне една палачинка и последните две лентички бекон изпод носа на Кевин. Кофеинът се лееше свободно от кафемашината, от която дълъг кабел водеше до кемпера на Лиса, слава на Бога. Почти се бе почувствала отново като нормален човек, когато момчетата започнаха да домъкват екипировката от лятната кухня.

— Аз… боли ме глава — излъга немощно Кери.

Джо издърпа чашата й с кафе и я изправи на крака.

— Можеш да се повозиш с мен днес, за да усетиш тръпката.

— По-добре да не го правя.

— Да не би да не можеш да се справиш, а момиче? — попита Лео с бумтящия си глас.

Тери се изкикоти.

Кери може и да бе прекарала половината си живот в Калифорния, но в никой случай не смяташе така.

Тери й метна каската, която тя успя да хване без да си счупи нокът.

— Докажи го.

Джо се ухили и се наведе към нея, нарушавайки личното й пространство, за да й прошепне:

— Просто се хвани за мен и се дръж здраво, скъпа. Всичко ще бъде наред.

— Къде е тиксото? — извика Тери и този път Лиса се изкикоти.

Кери потръпна, когато дъха на Джо погали ухото й. С талазите горещи вълни и надвисналите заплахи за кал в косите и залепени бедра, тя бе всичко друго, но не и спокойна.