Саманта Джеймс
Съвършена съпруга (3)

Глава 2

По дяволите, безразсъдния характер на брат му!

Фамилната карета на Стърлингови — грандиозна конструкция от лъскава черна кожа и блестящо сребро, зави на ъгъла и излезе на Сейнт Мартин Лейн. За закъснелите минувачи (а такива, като се има предвид безбожно късния час, нямаше много) мястото на великолепния екипаж изобщо не беше по мръсните улици на Сейнт Джайлс. Седящият вътре Себастиан Стърлинг стискаше здраво в ръка кожения ремък, а заедно с това и своя темперамент — рядко губеше самообладание, но всяко нещо си имаше граници.

Беше прекарал приятна вечер у Фъртингел — наистина му беше много забавно, иначе нямаше да остане и след полунощ. Джъстин също беше поканен, но изглежда бе решил да не присъства. Всъщност Стоукс — икономът им — го бе информирал, че Джъстин е планирал да прекара вечерта, играейки хазарт.

След като си тръгна от Фъртингел, Себастиан спря в клуб „Уайтс“. Въпреки че двамата с брат си живееха под един покрив, през последните няколко дни почти не се бяха виждали. Откакто Джулиана замина на пътешествие, у дома, освен тях, останаха само слугите. Сега всички те спяха, но двамата с Джъстин може би щяха да пийнат по чашка бренди. Освен това, трябваше да го уведоми за плановете си, преди да прочете за тях в утрешните вестници…

Но Джъстин не беше в клуба. Там беше неговият приятел Гидиън — много пиян. Боже, бил ли е изобщо някога в друго състояние?! Той му каза, че е видял Джъстин за кратко малко по-рано… и сега брат му бил в хазартния ад на Сейнт Джайлс. Поради тази причина Себастиан заповяда на кочияша да кара толкова бързо, колкото е възможно. Чуваше как отвън Джим подвиква на конете. „По дяволите с твоето безразсъдство, Джъстин!“ — помисли си отново. Господи, нима имаше време, когато бе считал, че брат му никога няма да се увлече по нещо или някой? Що за изкушение го влечеше сега в подобно място? „Е — продължи мисълта си той, — това е Джъстин, чийто живот се състои от три занимания — хазарт, проститутки и пиене. Както и на Гидиън… Ами те и двамата бяха развратници — и не знаеше кой от тях е по-лошият!“

При други обстоятелства Себастиан не би се осмелил да отиде в сърцето на Сейнт Джайлс, защото това беше най-скверното място на света — пълно с джебчии, крадци… и всякаква измет. По това време на нощта човек рискуваше да бъде ограбен по улиците на Лондон, но в този район можеше да загуби не само часовника, но и живота си…

Себастиан стисна здраво челюсти. „Не е чудно — реши мрачно той, — че предпочитам Търстън Хол пред Лондон.“

Без видима причина, каретата внезапно кривна и се наклони на една страна. Себастиан се опита да запази равновесие. В следващия миг екипажът зави рязко, наклони се отново и спря. Маркизът бе изхвърлен в другия край на седалката и едва не разби главата си в рамката на прозорчето. Изправи се, отвори с ритник вратата и извика:

— Джим! Разбойници ли?

Джим дори не помръдна от мястото си на капрата.

— Не, милорд — отвърна с поклащане на главата.

— Тогава тръгвай, човече! — с нетърпение ревна господарят му.

Кочияшът посочи с пръст.

— Милорд, на улицата има някакво тяло!

Без съмнение, този, който лежеше там, беше много пиян. Себастиан се канеше да каже на своя човек да кара нататък, но нещо сякаш го спря — може би това, че проснатото „тяло“, както го нарече Джим, изглеждаше необичайно дребно под огромната пелерина. Токовете на ботушите му изтракаха силно по каменната настилка, когато изскочи от каретата и с бърза крачка се отправи напред. Джим остана на капрата и се заоглежда тревожно, сякаш се опасяваше, че всеки момент ще бъдат нападнати от разбойници.

— Има такава вероятност — призна тихо Себастиан. Той клекна до тялото и се замисли. Жената беше кална и подгизнала. Курва, пияна до безсъзнание? А може да е уловка — непознатата да разчита да се наведе по-близо, за да му измъкне портфейла?

Предпазливо я разтърси и моментално отдръпна ръката си. По дяволите, беше забравил ръкавиците си на седалката в каретата. Е, беше твърде късно.

— Мадам! — произнесе на висок глас. — Мадам, събудете се!

Тя остана неподвижна.

Обхвана го странно чувство. Предпазливостта му изчезна и тогава погледна ръката си. Върховете на пръстите му бяха мокри, но не от дъждовната вода. Течността беше тъмна, гъста и лепкава.

Пое си рязко дъх.

„По дяволите!“ — прокле Себастиан и почти несъзнателно посегна и обърна жената на една страна, за да я види.

— Мадам! — повтори настойчиво. — Чувате ли ме?

Тя се раздвижи леко и изстена, като повдигна малко главата си. Сърцето на Себастиан заби радостно. Беше изпаднала в безсъзнание, но жива!

Заради тъмнината, абсурдно обемистото наметало и голямото боне, не можеше да види лицето й, но усети точния момент, в който жената дойде в съзнание. Когато отвори очи и го видя наведен над нея, тя се сви ужасена.

— Не се движете! — предупреди я бързо. — И не се плашете!

Нейните устни се отвориха леко. Дълго, безкрайно дълго изучава чертите на лицето, надвесено над нея. След това поклати леко глава.

— Вие ще изчезнете — прошепна тъжно, — нали?

Себастиан премигна объркано. Не знаеше какво бе очаквал да каже жената, но със сигурност не и това.

— Разбира се, че няма да изчезна.

— Тогава значи сънувам. — За негово голямо изумление малката й ръка се протегна и докосна устните му. — Защото нито един мъж на този свят не може да бъде толкова красив.

Странна усмивка проблесна на лицето му.

— Защото не сте виждали брат ми — заговори той, но мисълта му остана недоизказана, тъй като миглите й затрепкаха и очите й се затвориха. Себастиан успя да задържи главата й, миг преди да се удари в неравната каменна настилка. В следващия момент се изправи на крака с жената на ръце и се обърна към каретата. — Джим! — изкрещя той.

Но Джим бе предугадил намеренията му.

— Тук съм, милорд.

Стъпенката беше пусната и вратата на екипажа — широко отворена. Младият мъж се качи бързо и положи непознатата на седалката. Кочияшът надникна вътре.

— Къде ще заповядате, милорд?

Себастиан мълчаливо погледна надолу към неподвижната фигура. Господи, тя се нуждае от лекар! Помисли си за доктор Уинслоу — семейният им лекар — но си спомни, че той се бе пенсионирал в края на миналата година. А едва ли имаше време да обикаля града да търси друг…

— У дома — нареди мрачно. — И по-бързо, Джим!

 

 

Входната врата на модерната градска къща на маркиз Търстън бе отворена не от Стоукс, а от Джъстин.

— Е, добре де — рече провлачено той, — часът е доста късен. Нима… — и млъкна при вида на брат си, носещ в ръцете си жена, много по-различна от онези, които обикновено ухажваше. По-скоро приличаше на тези, които самият той предпочиташе.

От напълно мократа, провиснала пелерина течеше вода и образуваше локва на излъскания под. Главата на непознатата лежеше на рамото на Себастиан, а лицето й беше скрито в палтото му.

Джъстин повдигна недоверчиво поглед към брат си.

— Себастиан! Какво, по дяволите…

— Тя е ранена, Джъстин. Кръвта й изтича.

— Боже милостиви! Простреляна ли е?

— Не знам — отговори рязко Себастиан. — Хайде, да я занесем горе. В Жълтата стая.

Като се стараеха да вървят в крак, братята се заизкачваха по стълбите, минаха през площадката и продължиха по коридора.

— Какво се случи, по дяволите?

— Намерих я просната на една улица в Сейнт Джайлс. Джим едва не я прегази.

— В Сейнт Джайлс? Ти?! — Изумен, Джъстин отвори вратата на спалнята.

Себастиан удостои брат си с красноречив поглед.

— Да.

В този момент в стаята се появи икономът — облечен в нощните си дрехи — спря се на прага и потърка гърди.

— Милорд, необходима ли ви е моята помощ?

— Донеси топла вода и чисти превръзки — заповяда маркизът. — И по-бързо, Стоукс.

Той приседна на леглото и започна да разглежда непознатата. Жената беше вир-вода и трепереше. Лицето й беше бяло като сняг. Беше им отнело малко време, докато стигнат до градската му къща — само около четвърт час — но тя така и не дойде на себе си, след като беше изгубила съзнание отново. Това го тревожеше.

Особено, когато откри, че жената е бременна.

— Трябва да разберем откъде кърви — каза и свали от главата й нелепата шапка.

Водопад от гъсти, дълги златни къдрици се изсипа върху възглавницата. Себастиан отметна кичурите настрана и се наведе над жената. Когато се опита да развърже мокрите връзки на наметалото й, с отвращение смръщи патрицианския си нос. Износеното й облекло напомняше по цвят мътните води на Темза.

— Господи, каква е тази воня! — възкликна той. — Тя мирише на риба и тютюн…

— Ъхъ — съгласи се Джъстин. — И на прокиснала бира и мазнина. Отровна комбинация, не мислиш ли?

Младият мъж прокле непохватността на едрите си пръсти и най-сетне успя да се справи с връзките, издърпа пелерината изпод гърба на непознатата и захвърли дрехата на пода.

— Внимавай! — предупреди го Джъстин. — Тя, като че ли… изглежда е в деликатно състояние.

— Да.

Себастиан бързо огледа неподвижното тяло. Ако се съди по размера на корема й, тя трябваше да роди всеки момент. Освен това, съществуваше поразително несъответствие между този корем и тесните й рамене. Мъжът се намръщи. Имаше нещо доста особено в това тяло… Сега, без пелерината, коремът й изглеждаше някак си… неестествен.

Това беше подозрително. Бодна с пръст странната издутина и почувства, че е много мека. Стисна здраво устни и мушна ръка под дрипите, които някога са били рокля.

Джъстин стоеше точно зад него и гледаше над рамото му как извади изпод дрехата й оплетена връв, а след това и смачкана възглавница, и ги захвърли до мокрото наметало върху пъстрия обюсонски килим.

— О, Боже! — възкликна Джъстин потресен. — Тя не е…

— Очевидно, не.

Последва дълга пауза, преди Джъстин да се обади отново:

— Какъв дявол ще накара една жена да се престори на бременна?

Себастиан отвърна с отвращение:

— Това е просто хитрост. Моето предположение е, че с връвта и възглавницата си е направила скривалище, където крие откраднатите пари.

— Откраднатите пари? — машинално повтори Джъстин.

— Тя е крадла, Джъстин!

— Но там няма скрито нищо!

— Така ли мислиш? — И посочи с поглед ръката на непознатата, свита под брадичката й. Опита се да разтвори пръстите й, но тя ги стисна още по-здраво.

— Мое — промърмори жената. — Мое!

С малко повече усилие, мъжът разтвори пръстите и видя в дланта й да лежи огърлица. Без да разгледа бижуто, той просто го взе и го пъхна в джоба си, мърморейки проклятие.

— О, по дяволите! Прибрал съм в къщата си крадла!

— Е, хайде сега! — възпротиви се Джъстин. — Едва ли би могъл да я оставиш да лежи на улицата. Можеше да бъде стъпкана от нечии коне. Ако е някаква утеха за теб, и аз бих постъпил по същия начин.

— Нима у теб са се появили наченки на съвест?

— Кой знае? Може би ще последвам твоя пример и ще водя напълно почтен живот, макар че не мога да си представя нещо по-скучно.

Всички, които познаваха двамата братя по-отблизо, знаеха колко много им харесва да се дразнят помежду си. Докато си говореха, Себастиан продължи да сваля дрехите от жената. Когато и подобието на рокля се присъедини към нарастващата купчина на пода, Джъстин изтърси:

— Виж тук. Не е била простреляна, а намушкана с нож!

В същия момент и брат му го видя. Погледът му се спря върху назъбените краища на разреза и засъхналата кръв от дясната страна на гърба й. Ако е имала късмет и ножът е отскочил от ребрата й, то раната не беше смъртоносна и кървенето скоро щеше спре.

Икономът безшумно донесе топла вода и превръзки и постави подноса до леглото. Себастиан надипли лентите на няколко слоя, подхвана ранената през слабите рамене, обърна я на една страна и притисна сгънатата материя към кървящото място. Много скоро голямо червено петно изби върху плата. Мъжът прокле и засили натиска.

Под ръцете му жената се изви и изстена. Този стон на болка прониза маркиза. Главата на непознатата се извърна и той видя, че очите й са отворени. Гледаше го право в лицето. Тези нейни очи — те бяха пълни с молба. „В тях блестят необичайни златни искри — помисли си Себастиан. — Искрите на живота.“ И беше млада, на не повече от двадесет, по негово мнение.

Усилията му бяха възнаградени — скоро кървенето започна да намалява. С помощта на Джъстин сложи чист, дебел слой превръзки, направени на тампон, и го уви с няколко ленти около тялото й, за да го закрепи на място.

Едва тогава си позволи да диша свободно. С края на парче плат, внимателно изтри мръсотията от бузите й.

— Ужасно е бледа — отбеляза Джъстин.

— Виждам — отвърна брат му, който в действителност бе обърнал внимание на смъртната бледност не само на лицето, а и на цялото тяло. Структурата й беше деликатна, с малки, изящни ръце и тънки, стройни крака, също като на сестра му Джулиана.

— Господи, знаех си, че трябва да я заведа на лекар — каза Себастиан, сякаш на себе си.

— И къде щеше да намериш такъв по това време на нощта? — попита Джъстин и стисна с ръка рамото на брат си. — Освен това вярвам, че за разлика от мен, от теб би излязъл добър лекар. — Тонът му омекна. — Моят брат е герой, превързвал ранените на бойното поле. Мисля, че си много по-опитен в тези неща от повечето лекари.

Себастиан нито възрази, нито се съгласи. Беше горд да служи на своята родина в битката срещу Наполеон, но при завръщането си в Англия от Пиренейския полуостров, забута спомените си за войната в най-дълбоките кътчета на съзнанието си, откъдето трудно можеше да ги извади. И никога не бе мислил, че ще му се наложи да използва уменията си отново — и то в собствения си дом!

Бавно обърна ранената по гръб.

Последва пълна, ненарушавана от нищо тишина. Може би в началото двамата мъже бяха малко изненадани и твърде погълнати от случващото се, за да обърнат достатъчно внимание на непознатата, но сега я гледаха като омагьосани. Нито можеха да свалят погледи от нея, нито пък да се преборят със себе си.

Джъстин се опита да изкаже това, което не можеше да се опише с думи…

— Е, добре де, добре — прошепна той. — Спомняш ли си розите с коралов цвят в градината на Търстън Хол? Джулиана ги обожаваше, помниш ли? „Сънрайз“. Мисля, че така се наричаха. — Последва тишина. — Зърната й — завърши той — са също като тези рози.

Брат му придърпа чаршафа върху гърдите на жената.

— Джъстин! Умолявам те, тя е зле!

— А аз не съм сляп! Ти, ако смея да кажа — също!

Себастиян му хвърли заплашителен поглед.

— Ако е възможно, бих предпочел да я лекувам без развратните ти обяснения.

— Означава ли това, че искаш да се махна?

— Да, точно така — отговори строго Себастиан, — но изпрати Стоукс да донесе още топла вода. И сапун. А Танзи нека донесе една от нощниците на Джулиана.

— Както наредите, милорд. Но тъй като съм изгонен, може ли да дам едно предложение?

Брат му го погледна въпросително.

— Може би трябва да кажем на Стоукс да скрие всички ценности — започна меко Джъстин. — Наистина, може би трябва да заключваме и вратите си. Нали знаеш, в къщата ни има крадла. Тя може лесно да ни ограби или да ни пререже гърлата, докато спим в леглата си.

Себастиан избухна, но докато успее да отговори, Джъстин се разсмя и затръшна вратата след себе си.

Маркизът се наведе отново над пациентката си. Очевидно брат му намираше ситуацията за комична. Проклятие, нямаше нужда да му се напомня, че е довел в дома си крадла… Мили Боже, в собствения си дом!

И все пак, все още не беше напълно убеден в това.