Саманта Джеймс
Съвършена съпруга (22)

Глава 21

Да я държи в обятията си, да я слуша как излива мъката си, да усеща как треперят краката й, да чувства прегръдката на ледените й пръсти, да види как една самотна сълза се стича по горещата й плът… Себастиан почувства привличането в самия център на своето същество. Той знаеше, че е загубен в мига, в който я докосна.

Не, не беше прав. Беше загубен много по-рано. Беше загубен още от онази дъждовна нощ, когато я отнесе в своята къща… право в сърцето си.

Беше уморен от борбата със себе си. Повече не можеше да се бори с този изгарящ копнеж, който изцяло подчиняваше волята му. Беше твърде силен. Твърде стремителен. Твърде непреодолим. Това беше нещо, което никога не можеше да победи — дори не се надяваше, че би могъл да го победи.

Нито пък искаше да се бори със себе си. Не и сега. В момента нямаше съвест. Нямаше скрупули. Нямаше време за вина, за обяснения. Правилата на обществото бяха отхвърлени. Целият му свят се стесни, за него не съществуваше нищо друго.

Само Девън.

Девън в ръцете му… в леглото му.

Моя, помисли си той яростно. Моя.

Бавно и внимателно я сложи да стъпи на пода пред себе си.

Пламтящият огън в камината предлагаше светлина и топлина. Тежките пурпурни завеси на прозорците бяха дръпнати, пълната луна огряваше стаята и вътре беше светло, почти като ден. Призрачната светлина хвърляше приглушени оттенъци в сребристо и златно върху стройната фигура на Девън. Чувствата, които кипяха в гърдите му бяха и от удоволствие и от болка. Тя изглеждаше ефирно. Като ангел. Погледът му блуждаеше по финото й лице с аристократични черти. И някъде далече, в дълбините на възбуденото му съзнание, той не можеше да не се запита… Коя е тя? Коя е в действителност?

Малките й, обути в пантофки стъпала се намираха точно помежду неговите. Панделката в косите й се беше развързала и къдриците се стелеха по раменете й. Себастиан плъзна пръсти под изобилието от копринени кичури и обви длан около шията й. Палецът му легна в уязвимата вдлъбнатинка под гърлото й, после се мушна под колието й. Усети дивия ритъм на пулса й, който препускаше също така необуздано като неговия.

Много нежно той повдигна лицето й към своето. Погледът му се спря на всяка извивка. На устните й трепкаше лека, смутена усмивка — най-красивата от всички, които бе виждал. Тя никога не успяваше да скрие своите чувства, изражението й издаваше всяка нейна мисъл. Все едно надникна в сърцето й… и това, което видя там, беше неподправена обич. Чистотата на чувството го зашемети като удар в корема. Очите й бяха чист топаз, блестящи и непоколебими.

Вкуси сладостта на чувствените й меки устни. И знаеше със сигурност, с цялото си същество, че тя ще му позволи да направи с нея всичко — всичко, което той искаше.

Буря от емоции премина през него, усещането беше толкова зашеметяващо, толкова опияняващо, почти равносилно на властта. И все пак имаше и един момент, изпълнен с противоречие.

Себастиан стоеше като вкоренен в пода. Странното беше, че се боеше да помръдне от страх, че Девън може да изчезне, че всичките му мечти са били напразни. Че тази нощ никога няма да бъде…

Бавно, много бавно, почти предпазливо, той свали жакета и жилетката си, а след това, накрая, и ризата си.

При вида на голите му гърди, Девън облиза устни — влажни и лъскави, те предизвикаха експлозия от желание в цялото му тяло.

— Девън. О, Боже, Девън… — Себастиан сведе глава. Устата му потърси нейната. Той почти обезумя, едва не я смачка в обятията си. Целуваше я като човек, подложен на продължителен глад, опиянен от осъзнаването, че не е нужно повече да се сдържа. Главата му се виеше. — Девън — прошепна той, устните му докоснаха чувствителното място под ухото й. — Моята мила, сладка Девън! — Устата му вече целуваше извивката на гърлото й. Топлите му длани докоснаха раменете й. Едно ловко движение на пръстите му и роклята се свлече на купчинка в краката й.

Младата жена си пое рязко дъх. Себастиан неохотно вдигна глава. Клепачите й се отвориха и тя го погледна с премрежени, замаяни очи.

Дъхът му заседна в гърлото. Тя стоеше пред него полугола — срамежлива и изкусителна.

Гърдите й бяха още по-великолепни, отколкото си ги спомняше — закръглени, лъскави могилки от плът, пищни и възхитително пълни, увенчани със съвършени съблазнителни зърна, с цвят на розов корал. Когато тя си пое дълбок, треперлив дъх — напълно случайно, предположи той — разкошните й щръкнали гърди, сякаш оживяха.

Себастиан стисна зъби, защото в този миг, всяка капка кръв в тялото му се втурна към главичката на члена му. Усещаше го как пулсира — туптеше с ритъма на сърцето му — и почувства необуздано желание, което повече не можеше да контролира.

Смътно се учуди на себе си, как успя да не излее на секундата семето си, което би поставило и двамата в неудобно положение.

Но Девън, предположи той, бе изпълнена с достатъчно силни усещания, които стигаха и за двама им.

— Себастиан?

Тя прошепна името му под нос и на него му прозвуча толкова несигурна, че изпита мимолетна паника. Погледна лицето й и обхваналото го силно напрежение го напусна. В гърлото му се зароди смях, но той бързо го потисна. Очите й бяха огромни. Тя беше забелязала как жадно гледа гърдите й, и бузите й бяха придобили същия приказен коралов цвят като зърната й. Девън беше съвсем неопитна, припомни си той. Тя преглътна нервно и с неосъзнат жест вдигна ръце към гърдите си, все едно се опитваше да се защити. Той осуети това движение с нежна настойчивост.

— Не се срамувай от мен, мила моя — каза тихо и я целуна в ъгълчето на устните й. — Не се страхувай.

— Не ме е страх — отвърна тя, останала без дъх. — Тъкмо си мислех, че… че се радвам, че не е ден, а нощ.

От всичко, което би могла да каже, това беше последното, което той очакваше да чуе. Но това беше неговата Девън, открита и пряма. Сигурно от нерви беше направила това признание, реши той. Пое устните й в своите и я зацелува бавно, без да бърза, докато нервното й напрежение започна да стихва. Една последна целувка по леко разтворените й устни… и после устата му се плъзна с изгаряща ласка, безмилостно проправяйки си път надолу до самия връх на меката й закръглена плът.

Себастиан коленичи, лицето му се оказа на нивото на благоуханните й пищни гърди. Девън трепна, когато усети там влажната топлина на дъха му, но не се отдръпна. Той освободи ръцете й, които колебливо се насочиха и докоснаха елегантната линия на голите му рамене, а след това бързо се отдалечиха. После се върнаха върху плътта му и пак се отдалечиха…

При неговите ръце нямаше такова колебание. Те бяха ангажирани по друг начин: шепите му бяха пълни с мекото й изобилие, а пръстите му описваха кръгчета около зърната на гърдите й. Въпреки че ласките му бяха мимолетни и нежни, връхчетата й набъбнаха и се втвърдиха в дланите му.

— Себастиан — каза тя немощно.

Той нежно стисна. Зърната й настръхнаха и щръкнаха напред, предлагайки му се като изкушаваща жертва, но той отложи поканата им. Девън беше изключително чувствителна там, отбеляза той одобрително.

— Позволи ми да се докосна до теб — помоли с глас, приглушен от меката сочна плът. — Позволи ми да те обичам!

Докато говореше, пръстите му лениво и сластно очертаваха кръгове около тъмнорозовите корони, умишлено избягвайки тъмните пъпки.

— Себастиан — простена младата жена.

Той вдигна поглед към лицето й. Зъбите й се бяха впили в долната й устна, сякаш се мъчеше да задържи вика си.

— Какво, любов моя? Какво искаш?

Дъхът й излезе накъсан.

— Искам…

— Кажи ми, любима. Ще ти го дам, обещавам.

— Искам устата ти върху моите… моите гърди. Това не е ли ужасно… неприлично за една възпитана дама?

Себастиан тихо се засмя.

— Не, мила, това е желание. Но кажи ми къде на гърдите — подразни я той. — Къде… точно? — Пътуването до този момент беше дълго и трудно. Но сега, той се почувства така, все едно се завръща у дома — сякаш огромна тежест се смъкна от плещите му — и младият мъж не можа да устои да я подразни още малко. С върха на езика си деликатно докосна едното набъбнало връхче. — Тук ли? — попита той.

Тя изпусна трескаво дъх. Ноктите й се забиха в твърдата плът на раменете му. Пламнал от страст, той пое цялото зърно в устата си. Всмукна го силно, устата му, гореща и знойна, усилено започна да смуче ту едната, ту другата пъпка, докато Девън заскимтя и се олюля. Неговата хватка беше всичко, което я държеше изправена.

Трепетен вик прониза въздуха. Изпълни го чувство на притежание. Той скочи на крака и я пое на ръце. С три бързи стъпи занесе до леглото скъпоценния си товар, сега вече без роклята, която остана на купчинка там, където преди малко я беше съблякъл. С ловки движения успя да се справи и със собствените си дрехи. Копчетата на панталоните му се скъсаха и със звън се посипаха по пода.

Постави длани от двете страни на главата й и се отпусна отгоре й, като внимаваше да не я смаже под тежестта си. Голи, коприненомеки ръце се плъзнаха по кожата и обгърнаха врата му. Вплитайки пръсти в косите му, тя придърпа главата му и го целуна по устата. Той пое рязко дъх, възбуденият му член напираше във вдлъбнатината между бедрата й. Тя се размърда неспокойно под него и той се запита дали знае какво му причинява с тези нейни неопитни движения.

Желанието бушуваше в слабините му. Цялото му тяло изгаряше в пламъци. Зърната й, все още влажни от неговия език, прогаряха гърдите му. Стремежът да нахлуе диво и да се потопи силно и дълбоко, беше поразителен.

По-полека!, предупреди се сам. Чувстваше се превъзбуден, ненаситен, похотлив. Пенисът му беше толкова болезнено твърд, помисли си той, че кожата му несъмнено щеше да се нацепи.

Но Себастиан знаеше, че трябва да бъде много внимателен. Това бе първият й път. И трябваше да бъде нежен. Не искаше да й причини голяма болка.

Забавяйки умишлено страстната им целувка, той се отпусна на една страна. Прокара длан по гладкия й корем и плъзна пръсти през златистите косъмчета между бедрата й. Смело раздели крайчетата на интимната й цепка и проследи влажната й топлина, преди един дълъг, силен пръст да се зарови в горещата й податлива женственост. Девън ахна и се вцепени. Себастиан започна да я успокоява с устни и език, дъхът им се смеси и завъртя като вихрушка, докато ръката му проучваше доколко може да разтегне невинната й плът. Бедрата й се повдигнаха и той зарови пръст още по-дълбоко в нея.

Тялото й ставаше податливо. Палецът му кръжеше върху пъпката на удоволствието й. Пръстът му се плъзгаше все по-навътре като я галеше и леко разтягаше. Пот изби по горната му устна. Болеше го от необходимостта да замени пръста с члена си. Все още не, смъмри се сам.

„Може ли тя да поеме повече?“ — чудеше се обезумял от желание.

Можеше… и го направи.

Тя беше толкова топла, толкова гладка и възбуждаща. С палеца си той притисна пъпката на нейното желание и започна енергично да я потърква и обикаля около нея, докато главата й се надигна от възглавницата и тя изстена — приглушен вик, който отекна дълбоко в гърлото му.

Той откъсна уста от нейната и я погледна в лицето. Очите й се отвориха, замаяни и премрежени. Тя се вкопчи в него.

— Моля те — изрече задъхано. — О, Себастиан, моля те! — Бедрата й се разтвориха широко.

Заляха го емоции, непознати досега. Контролът му беше унищожен. Хвана с една ръка члена си и го насочи към нейната мекота. Задиша тежко, когато главичката мина през съблазнителните й лъскави къдрички. О, Боже! Дробовете му бяха като попарени. Не можеше да диша. После влезе в цепката й, усещаше я гладка и мокра, готова да го приеме…

И тогава прокле небесата…

Въпреки цялата подготовка, крехката бариера на невинността й не му позволи да влезе в нея. И макар че искаше да се владее, за да бъде бавно, да не бърза и да бъде внимателен, усещането за копринената й женственост, обвита здраво около възбудения му член го изкуши да зареже всяка предпазливост. Знанието, че той е първият, че никой друг мъж не я е докосвал така, изпрати прилив на сурова, примитивна сила във вените му.

Той стисна силно очи. И сляпо заби…

Нейният кратичък вик беше като нож в сърцето му. Знаеше, че тя опитва да се сдържа, но беше твърде късно. В този момент Себастиан се презря. Господи, ако беше я наранил…

Глупак! Изкрещя яростно един глас вътре в него. Как е възможно да не си? Тя беше толкова дребна. А той — едър.

Погледът му се плъзна към мястото, където телата им се съединяваха, където тъмните твърди къдрици се смесваха с копринен воал от косъмчета. Това беше крещящо интимна гледка — гледка толкова възхитително еротична, че устата му пресъхна. Господи, беше го поела, но половината му дължина…

Мъчение. Екстаз. Какво беше това? О, Боже! Как би могъл да спре? А как можеше да не спре?

И макар че инстинктът го принуждаваше да се зарови в нея докрай, не можеше да го направи. Застина от ужас, страхуваше се, че ако сега се оттегли, ще й причини още по-голяма болка.

— Себастиан? — Дъхът й парна ухото му. Пръстите й се насочиха към тила му и се заровиха в косата му. Тя беше объркана, от устните й се отрони тих хленч. — Себастиан… Какво не е наред?

Мразеше се за внезапното съмнение, помрачило красивите й златисти очи.

— Нараних те. — Беше единственото, което успя да каже. — Причиних ти болка.

Пръстите й застинаха на врата му.

— Не си — произнесе тихо.

Той усещаше как пулсира вътре в нея.

— Напротив — гласът му беше дрезгав. — Чух те. О, Боже, Девън, искам те толкова много! Можеш ли да почувстваш, колко много те желая? — Очите му потъмняха. — Но се страхувам, страхувам се, че отново ще те нараня. — Запъна се. — Ти си толкова мъничка — прошепна. — А аз съм толкова…

Изведнъж тя разбра. Пръстите й се озоваха върху твърдите му устни, за да спрат потока от думи.

— Добре съм! — увери го тихо. — Наистина! — Още докато говореше, коприненомеките й бедра се стегнаха здраво около него, сякаш искаха да го затворят в капана на тялото й. Стройните й ръце обгърнаха раменете му.

Устните й се извиха в плаха усмивка, устни, които се намираха на един дъх разстояние под неговите. В дълбините на очите й блесна емоция, толкова чиста и откровена, че той се почувства смирен.

— Вземи ме сега — прошепна тя. — Направи ме твоя.

— Девън — произнесе задавено.

Усмивката й трепна.

— Ще ме нараниш, ако не го направиш — почти извика тя. — Ще ме нараниш, ако не ме вземеш. — Накрая гласът й се пречупи.

И той го направи.

Хвърли се напред с мощен тласък, който го отведе отвъд портата на утробата й. Нежната й бездна го погълна.

Гореща, стегната плът се разтопи около топлата му твърдост. Беше невъзможно да се каже, къде свършва неговото тяло и откъде започва нейното.

— Вече ти принадлежа — проплака тя до шията му. — Твоя съм.

Той зарови лице в извивката на рамото й.

— Девън — прошепна името й с полузадавен глас, защото нямаше въздух за повече. — Девън.

Устата му взе нейната — пламенна размяна на сладост. Страстта рязко нарасна. Отново и отново потъваше в нея. Ослепителна, нажежена до бяло необходимост заля и двамата.

Гърбът й се изви на дъга. Бедрата й го притегляха все по-навътре, телата им се движеха в съвършена хармония. Ноктите й одраха гърба му. Главата й се мяташе ту на една, ту на друга страна на възглавницата, след това тя внезапно изкрещя и застина, конвулсии стегнаха изгарящата му твърдост.

Нейните спазми засилиха възбудата му. Полетял към ръба, той тласна дълбоко за последен път. Тръпки разтърсиха тялото му. Себастиан дрезгаво изстена, нищо не го бе подготвило за подобно изживяване. Семето му изригна, струеше отново и отново, бурно и парещо.

Това беше най-силният, най-мощният оргазъм, който някога беше изпитвал.

Потресен до самите дълбини на съществото си, той трябваше да чака много дълго време, преди да бъде в състояние да събере сили, за да се отдръпне и да легне до Девън. Прегърна я, наведе глава и я целуна по устата дълго и с наслада. И през цялото време тя се усмихваше.

Той прокара пръст по чипото й носле.

— Хайде, заспивай, палавнице — прошепна.

— Да, милорд — отвърна му на секундата и почти веднага заспа.

Себастиан остана изумен. Не знаеше дали трябва да бъде доволен, или обиден. А що се отнася до него, той знаеше, че сънят няма да дойде толкова лесно с това пленително създание в леглото му.

Уви, беше сгрешил.