Аарон Флетчър
Майка Австралия (6)

6.

Беше изминала доста повече от месец, откакто Пунтару си беше тръгнал. Гарити беше започнал да мисли, че той или не е успял с търсенето, забравил го е и е отишъл за нещо друго, или че е претърпял някаква злополука. Но явно времето имаше малко значение за Пунтару и сега той се държеше така, сякаш си е тръгнал вчера. Бръщолевеше нещо за прекрасните черти и качества на жената, която е намерил. Гарити го слушаше недоверчиво и неохотата му за цялата тази работа се възобнови напълно. Все пак той се съгласи да огледа жената и Пунтару отиде да я доведе заедно със семейството й. Гарити се отправи към върха на хълма да вземе торбата с брадвите, ножовете и късчетата метал от колибата си.

От пръв поглед той разбра, че това са аборигени, каквито никога не беше виждал. Външно те повече или по-малко приличаха на Пунтару и останалите аборигени, които беше виждал досега, но приликата спираше дотук. Пунтару и останалите живееха в или поне бяха привикнали към покрайнините на цивилизацията, но мъжът, който вървеше след Пунтару не беше привикнал към нищо друго, освен към шубраците. Чертите бяла боя по челото, носа му и надолу по гърдите и ръцете му допълваха общото впечатление. Но външният вид беше само малка част от него. Изражението на очите му, начинът, по който се движеше и се оглеждаше наоколо, му придаваха вида на свирепо и опасно животно. Приличаше на Пунтару точно толкова, колкото Пунтару приличаше на бял. Причината за дългото отсъствие на Пунтару намери своето задоволително обяснение. Очевидно в търсенето си той беше отишъл далече навътре в континента.

След мъжа вървеше ниска, слаба жена горе-долу на неговата възраст, след нея по-млада жена и момче — цяло семейство. Докато се приближаваха, очите на Гарити се преместиха върху по-младата жена и останаха приковани в нея. Тя беше по-висока от жената, която явно й беше майка, и имаше дълги, стройни крайници и високи, твърди гърди. Около талията й имаше колан и отпред висеше парче от някаква груба материя, което покриваше слабините й. Но мизерната одежда не беше в състояние да скрие нищо от прелестите на младата жена. Беше красива. Тънката й талия плавно се преливаше в стройни крака. Бедрата и ръцете й бяха тънки, но добре оформени. Тя се движеше с естествена, котешка грация и в чертите на брадичката и устата й, както в начина, по който държеше главата си, се отразяваха гордост и увереност в собствената й красота. Дивашката й голота, нащърбената линия отстрани на главата й, където твърдата й коса е била отрязана, и другите неща у нея, които биха могли да я загрозят, някак си не успяваха да намалят красотата й. Чертите на лицето й бяха дребни, почти деликатни. Високи, широки скули, големи очи и пълни, плътни устни. Около нея витаеше атмосферата на далечната пустош, нещо свободно, нещо неукротимо и диво. Беше женствена до съвършенство и много привлекателна. Пунтару и мъжът след него се задъхваха от бързия ход, а слабата жена и момчето явно изнемогваха, но тя дишаше леко и спокойно. Малките й, твърди гърди се движеха с отмерени, дълбоки вдишвания. Тя опря края на дългата, тежка сопа, която носеше в земята и застана в непринудена, гъвкава стойка, която оставяше впечатлението, че всеки момент жената ще се плъзне отново в движение. Очите й срещнаха неговите. Тя се намръщи и погледна встрани. Прозя се отегчено. Показаха се върховете на равни, бисерно бели зъби.

Когато спряха пред Гарити, Пунтару отново заговори, като ги сочеше и изброяваше имената им, а след това попита Гарити какво мисли за младата жена. Гарити неохотно откъсна очи от нея, мълчаливо кимна и отиде до торбата си. Изведнъж се запита дали съдържанието й ще е достатъчно. Имаше две брадви, два ножа и метал, достатъчен за върховете на шест копия — количество, което беше предложил Пунтару, но което сега му се стори нищо. Мъжете го последваха и Пунтару възкликна със задоволство, когато Гарити опразни торбата си. Докато ровеха из нещата, Пунтару говореше на другия мъж, който сумтеше някакви кратки забележки и Гарити се обезпокои още повече дали нещата ще стигнат. Двамата продължиха да си говорят. Явно се готвеха да тръгват. Гарити беше очаквал, че ще останат, за да си починат или може би да хапнат, но мъжът очевидно беше притеснен и бързаше да си тръгне, а Пунтару явно искаше да го придружи. Другият мъж си тръгна, спря и изсумтя нещо на младата жена, след това се отдалечи. Пунтару възторжено благодари на Гарити и също си тръгна, като се усмихваше широко. По-старата жена измърмори нещо на младата и докосна ръката й, след това се обърна.

Всичко беше станало със зашеметяваща бързина. Бяха се появили само преди секунди, подтичвайки бързо по стръмния склон на хълма и сега се отдалечаваха със същата скорост. Пунтару бързаше да настигне мъжа. Младата жена беше останала сама. Те изчезнаха. Младата жена държеше дългата, тежка, загладена сопа и стоеше леко облегната на нея. Лицето й беше обърнато в посоката, в която те си бяха отишли. Беше обърната в профил към него и стоеше с изправен гръб и рамене, а слънцето проблясваше по тъмната й, златиста кожа. Извивките на стройното й тяло бяха като изваяни от велик скулптор.

Изведнъж започна да плаче. Гарити се смръщи обезпокоен. Не му беше минавало през ума дори да се замисли за това, какво тя смята за оставането си с него. От първата й реакция личеше, че страда. Той се приближи и я заговори. Протегна ръка към рамото й, за да я успокои. Тя изпищя и отскочи от него. Движенията й бяха резки, с ослепителната скорост на нападаща змия. Слисан, той притеснено отпусна ръката си и я погледна. Тежката сопа изглеждаше опасна. Възможно бе да си е помислила, че смята да я повали на земята и да се нахвърли върху нея. Тя също го погледна. Хълцаше и лицето й трепереше, а по бузите й се стичаха сълзи. Той размисли за момент, като се опитваше да се сети какво би могъл да направи, след това остави мускета си на земята и коленичи. Направи й знак да седне. Тя коленичи, отпусна се на петите си и облегна дългата сопа на рамото си. Продължаваше да хленчи.

Липсата за начин за общуване беше проблем. Нямаше как да спечели доверието й с думи. Помисли да я поразвлече с някое от кучетата и извика едно от тях. То се отдели от стадото и се втурна нагоре по хълма. Когато кучето се приближи, нейното държане и държането на кучето бяха почти същите както при среща на диви зверове. И тя, и кучето бяха нащрек. Животното помръдна нос, а нейните ноздри се разшириха. Кучето се уплаши от нея. Беше смело куче. Беше се опитвало да ухапе Уилямсън и другите мъже, които идваха с провизии и не се страхуваше от Пунтару. Но куражът му се стопи, още щом я погледна. Гарити потупа главата на кучето и я окуражи да го погали, но тя не прояви никакъв интерес. Той отпрати кучето обратно при стадото.

Преди идеята да има жена беше просто идея и нищо повече. Една неясна и обобщена абстракция за някого, който да е наоколо. Беше мислил по този въпрос доста, когато Пунтару беше при него, преди той да си тръгне и после, след като си тръгна. Най-същественото, за което не се сети да помисли, беше мнението на въпросната жена за нейното собствено положение. Без съмнение, реакцията й беше подчертано отрицателна. Седеше с отчаяно изражение на малкото си лице и зяпаше в празното пространство. Няколко минути изхълцваше от време на време, после изтри сълзите си и отново впери поглед в нищото.

Един скакалец прелетя във въздуха и се приземи почти до крака й. После отново полетя, но малката й ръка се стрелна мълниеносно и го сграбчи във въздуха. Тя погледна към него и му показа скакалеца. Не беше ясно какво има предвид, но изглеждаше, сякаш му демонстрира колко бързо може да се движи. Беше поразително. Той се усмихна и кимна облекчен, че се е случило нещо, което да разсее неловката тишина между тях и развеселен от това, че тя така безцеремонно е хванала в ръката си нещо, което повечето жени биха счели за крайно отвратително.

Тогава тя го изяде.

Долната му челюст увисна в изумление и той извърна поглед. Беше виждал аборигени да ловят гущери и змии, за да ги ядат и беше чувал, че ядели някакъв вид едри червеи, но никога не беше чувал някой да яде насекоми. Но тя беше толкова слаба, че изглеждаше недохранена. Беше малко рано да прибира овцете, но той реши да ги затвори в кошарата и да приготви нещо за ядене. Стана, извика кучетата и им нареди да завърнат стадото по нагорнището на хълма.

Когато прибра овцете, я завари да стои и зяпа с отчуждено изражение. Той гребна чаша вода от ведрото и й предложи, в случай, че е жадна. Преди да сръбне глътка, тя озадачено погледна първо него, а после и чашата. В чашата имаше малко мъх и той предположи, че колебанието й да пие може да се дължи на погнусата от мръсния съд, но аборигените, които беше виждал досега, не изглеждаха претенциозни. Той пийна, направи й знак да седне до огъня и се зае да приготви вечерята. Преди смяташе незабавно да започне да учи жената как да му готви, но сега това намерение се изгуби в нуждата да установи някаква връзка между тях и да й помогне да преодолее носталгията, самотата, страха или каквото там я мъчеше. Той изчисти мускета и запуши лулата си, а тя седеше неподвижно. Слънцето се скри и падна мрак.

Тя не искаше чая и изглежда не хареса питката, но изяде едно парченце. Освен това яде много малко и от овнешкото. Много по-малко, отколкото беше очаквал, като се имаше предвид колко гладна трябва да е. Той нахрани кучетата, сложи остатъците от вечерята в тигана и го остави настрани, запуши лулата си и изпи останалия в канчето чай. Тя седеше и все така гледаше огъня.

Тя го последва в колибата с готовност веднага, щом той й я посочи, но помъкна със себе си и тежката сопа, която носеше навсякъде и я сложи до сламеника, когато си легна. Нищо в държанието й не подсказваше, че сопата трябва да се разбира като предупреждение срещу внезапна интимност или дори за нежелание, за каквато и да е степен интимност, но да се отгатнат мислите й беше невъзможно. Освен това беше реагирала с уплаха, когато по-рано посегна да я докосне. Той беше убеден, че ако я пожелае, ще може да я надвие, но нейното собствено желание беше важно за него. Тя излъчваше свеж и съблазнителен аромат на мускус, а споменът за тялото й, което грееше в слънчевата светлина, измъчваше съзнанието му, докато лежеше на няколко инча от нея, но той почти я чуваше как трепери. Дълго време не можа да заспи.

На следващия ден не изглеждаше в по-добро разположение на духа. Изяде няколко хапки от храната, която беше останала от предишната вечер, а след това, когато той тръгна след кучетата и овцете, тя апатично го последва надолу по склона. Гарити си блъскаше главата какво да направи, за да я успокои, но не се сещаше за нищо. Уилямсън държеше в овцефермата си няколко дрънкулки, които раздаваше на аборигените, и Гарити се възмути от себе си, че не се е сетил да вземе някои от тях, за да са му под ръка. Овцете бавно следваха пашата надолу по склона и през широката поляна близо до нагорнището на другия хълм, където започваха дърветата, и той седна на ската над тях. Тя седна на няколко фута от него и се зазяпа в далечината с празен поглед и безутешно изражение.

След това изведнъж изчезна. Той скочи на крака и се заоглежда наоколо. Не се виждаше никъде. Той беше забелязал, че тя се движи тихо, явно без да прави някакво усилие за това. Просто вдигаше не повече шум от сянката си, без никога да закачи с крак туфа трева или да преобърне камъче. Нещо близко до паника се надигна в него и той задъвка устната си. Очевидно беше, че е изключително нещастна и не беше невъзможно да си е тръгнала, за да се присъедини отново към своите. Той вдигна мускета си и изтича през ливадата в посоката, от която бяха дошли. От билото на хълма огледа линията на зеленината в подножието му. Нямаше и помен от нея. Затича надолу по склона срещу дърветата.

Когато приближи подножието на склона, тя излезе от заслона на дърветата. Той спря и изпусна въздишка на облекчение. Тя носеше нещо и хлипаше на пресекулки. Гарити спря до нея и сложи ръка на рамото й, като я гледаше и питаше какво не е наред. Тя избухна в ридания. Сочеше нещата в ръцете си и ги вдигаше пред очите му, за да му ги покаже, като сподавено си мърмореше нещо на нейния език. Държеше малък, продълговат съд, направен от кора, загладен и украсен със заплетени шарки, издълбани в стените му, торба, изплетена от трева, няколко камъка, парченца пера и кости и други неща, които не изглеждаха особено ценни. Дъното на съда беше разцепено, а в торбата зееше голяма дупка. Перата и костите изглеждаха като че ли дъвкани от някакво животно. Явно беше оставила нещата сред дърветата, когато е минавала оттам със семейството си и животните са ги повредили в търсене на храна. Колкото и безполезни и с неясно предназначение да му изглеждаха те, това очевидно бяха нейните съкровища и тя беше трогателна като малко дете, като бърникаше из тях, показваше му ги и хлипаше. Той я прегърна и я поведе нагоре, като й говореше и се опитваше да я утеши.

Те отново седнаха на мястото, където бяха седели. Тя подсмръкна, обърса очи с опакото на ръката си и се замъчи да заплете отново нишките трева в торбата си. Тревата, от която беше направена торбата, беше от дългия, груб вид, различна от тревата, която покриваше поляната около тях. Тя откъсна няколко стръка от тревата около нея и се опита да ги усуче, като въздишаше и издаваше звуци на женско разочарование, когато те продължаваха да се късат и разнищват. По края на поляната имаше няколко туфи висока трева и той отиде до тях, отряза няколко от по-дългите стръкове с джобното си ножче и й ги занесе.

Резултатът беше по-голям, отколкото си струваше усилието. Когато той остави тревата до нея и седна, тя я погледна, след това погледна него и отново тревата. Челото й се сбърчи леко, докато тя размишляваше, очевидно озадачена, че той е отишъл за трева, за да й помогне да поправи торбата си. След това отново вдигна очи към него. Изражението й се беше променило. В атмосферата помежду им също имаше някаква неуловима разлика. Тя го погледна топло и с благодарност. Той засия и я потупа по рамото. Тя се усмихна леко и отново погледна торбата, взе един от дългите стръкове и започна да ги усуква.

Все още седяха в тишина, но тя не беше повече неловка и напрегната. Несъмнено тя беше по-доволна и с удовлетворение чевръсто движеше малките си пръсти, които отделяха скъсаните стръкове трева от торбата, разхлабваха ги и ги заменяха със стръкове от купчето до нея. Страните на торбата бяха заплетени в дебел ръб на дъното и той извади джобния си нож и отряза някои от скъсаните стръкове, когато видя, че й е трудно да ги разхлаби. Джобният нож и лекотата, с която той отряза твърдата трева, я удивиха и Гарити й даде ножа, за да го разгледа и с жестове я предупреди да бъде внимателна с острието. Тя въртеше ножа в ръце и го разглеждаше със свити устни. Той я погледна, силно обезпокоен от близостта си до нея. Беше мъничка и деликатна както седеше, подвила крака до него, а сянката му я покриваше. Кичури от гъстата й, твърда коса падаха напред и покриваха лицето й отстрани, докато тя разглеждаше ножа с наведена глава. Кожата й изглеждаше гладка и мека, а на раменете и ръцете й имаше малки и почти невидими следи от зараснали одрасквания и леки рани. Очите му се плъзнаха надолу по талията и бедрата й и отново се върнаха на гърдите й. Главата й помръдна леко и той вдигна очи. Тя го гледаше през косата си от ъгълчетата на очите си. Сви устните си свенливо и дяволито, след това се извъртя, подви крака под тялото си, седна върху тях с извити на една страна бедра и му върна ножа. Той го взе и й се усмихна. Тя се усмихна леко, взе друг стрък трева и започна да го вплита в торбата си.

Тя стоеше в сянката му, но когато слънцето се изкачи към зенита си, сянката му се смали и на него му мина през ум, че може би ще й е по-добре, ако се преместят под дърветата. Той докосна рамото й, изправи се и й посочи подножието на склона. Тя събра нещата си, сложи ги в съда и го закрепи на главата си. Последва го надолу по склона с дългите стръкове трева, които той беше отрязал, в едната си ръка и сопата си в другата. Минаха покрай стадото и стигнаха до дърветата. Гарити седна в сянката на едно дърво и й посочи да седне до него. Тя седна, въздъхна облекчено и повя на лицето си с ръка. Гарити се усмихна доволно, защото беше виждал и други жени да коментират жегата по същия начин. Това беше първото разбираемо послание, което те си размениха.

Гарити беше взел остатъците от овнешкото и питката в джоба си, когато тръгнаха от колибата и те си ги разделиха. Тя яде с много по-голям апетит, отколкото предишната вечер и сутринта и дори изяде цялото си парче от питката. След като се нахраниха, Гарити ожадня. Предположи, че тя също е жадна. Той й направи знак да си събере нещата и излезе от сянката. Извика кучетата и им помаха да скупчат стадото. Кучетата бяха свикнали с рутината на ежедневната си работа по превеждане на овцете през гората до малкото поточе, което течеше през долината, и започнаха да събират стадото и да го обръщат към гората. Гарити се огледа през рамо за жената. Тя стоеше зад него със съда на главата си и сопата и дългата трева в ръце. Той й се усмихна, обърна се към овцете, като викаше и махаше с ръка на кучетата да ги вкарват в гората.

Овцете се стекоха между дърветата. Кучетата тичаха около стадото и държаха животните събрани накуп. Гарити вървеше след стадото и внимаваше някоя овца да не се отдалечи от групата и да щукне между дърветата. Животните усетиха мириса на водата и се спуснаха напред, като блееха възбудено. Те се изляха през една малка просека между дърветата и се втурнаха към поточето. Разплискаха водата и се пръснаха из потока. Започнаха да пият и движението им рязко замря. Кучетата се суетяха около стадото и след като върнаха в него няколко изостанали овце, легнаха в края на студената вода и залочиха и те. Гарити отново се огледа за жената. Тя все още го следваше отблизо. Той я отведе на няколко ярда нагоре по течението до плитък вир, посочи й водата, коленичи на брега, гребна с шепи и пи. Тя последва молбата му, след това извади нещата от продълговатия си съд и загреба вода с него. Гледаше със съжаление как водата изтича от цепнатината в дъното. Най-после той разбра предназначението на съда.

Седнаха на сянка и тя продължи да кърпи торбата си, докато овцете пасяха. Около час преди залез-слънце той ги подкара нагоре по склона към колибата. Когато се прибраха там, атмосферата беше много по-различна от предишната вечер. Той се засуети около приготвянето на храната. Тя остави нещата си настрана и запали огън, след това тръгна след него. Наблюдаваше го внимателно как реже парче месо от трупа на овцата зад колибата, как замесва питката и слага вода за чай. Изражението й беше решително и съсредоточено, като че ли държеше да знае какво да прави.

Слънцето се скри и тъмнината се спусна бързо. Те чакаха вечерята седнали до огъня. Тя беше поправила торбата си и сега държеше съда в скута си и се опитваше да запуши цепнатината в дъното му с тресчици кора, които беше събрала в гората. Той я наблюдаваше и леко се усмихваше, слушайки я да цъка с език и да си мърмори нещо над тресчиците и счупения съд. Трептящата светлина играеше по чертите на лицето й, а меката й кожа светеше с матов блясък. Огънят започна да догаря и той добави още дърва. Около месото отново се извисиха пламъци, които изцеждаха от него тежки капки мазнина. Жената вдигна глава и се загледа в тъмнината над огъня, като обърна главата си на една страна и се заслуша. През деня той беше забелязал, че тя често вдига носа си срещу бриза, по начина, по който животните душат нещо, и често като че ли се заслушваше и заглеждаше в неща, които убягваха на неговите възприятия и сега й се усмихна, когато тя го погледна. Тя се усмихна неопределено. Усмивката й избледня, когато погледна отново в тъмнината. От другата страна на огъня едно от кучетата вдигна глава и се загледа в мрака с наострени уши. Тя отново погледна Гарити и посочи кошарата с брадичката си.

— Динго муренай нахуанди.

В същия момент овцете неспокойно се раздвижиха в кошарата, а една-две от тях изблеяха уплашено. Звукът подчерта значението на единствената дума, която той разбра от спокойната й забележка. Гарити скочи на крака и грабна мускета си. После прескочи през огъня в средата на кучетата, като ги риташе и крещеше.

— Мръсни помияри! Лежите си на дебелите задници, докато динго избиват овцете ми, а!? Ставайте веднага!

Кучетата простенаха от болка и обезпокоени се изправиха на крака и се спуснаха в мрака към кошарата, а Гарити изтрополи след тях. Въпреки че луната и звездите светеха ярко, очите му бяха заслепени от огъня и той различаваше само смътни и безформени силуети: тъмните очертания на кошарата и овцете, щуращи се из нея, едно близко дърво и сенките на кучетата, които бяха наоколо. Внезапно от другата страна на кошарата се чу яростното ръмжене на едно от кучетата, а след него и звуци от борба. Той вдигна мускета си и затича, за да заобиколи кошарата, а две от кучетата се стрелнаха край него. Те се включиха в боя и шумът се усили. Ожесточено ръмжене, тракане на зъби и вой на болка придружаваха тъмното, вихрещо се кълбо от кучетата и още едно животно, което се изтърколи по склона покрай ъгъла на кошарата. Динго се изкопчи и се спусна да бяга, а кучетата го последваха ожесточено. Гарити спусна петлето на мускета, изсвири на кучетата да се връщат и едва не се блъсна в жената, когато се затича обратно към огъня. Тя бързо отстъпи встрани, а той мушна мускета под мишница, прегърна я и й се усмихна, докато вървяха към огъня.

— За бога, добре е да имаш момиче като теб около себе си. А и слухът ти си го бива! Половината ми овце щеше да избие, преди да го чуя. Смея да кажа, че нямаше да са много по-малко, преди тези помияри да го чуят.

Зъбите й и очите й проблеснаха на лунната светлина, когато тя се усмихна в отговор на тона му. Допирът до копринената й кожа и стройните й рамене под ръката му беше истинска утеха. Кучетата притичаха обратно по склона и се настаниха по края на петното светлина около огъня. Дишаха тежко, с провиснали езици, а две от тях започнаха да лягат около огъня. Гарити скочи срещу тях, разрита ги и се развика:

— Дяволите да ви вземат, мръсни помияри! Сега ще мръзнете докато друго динго не нападне овцете ми. Смъквайте си задниците при стадото и стойте там тази нощ. Хайде!

Кучетата се изнизаха в тъмнината към кошарата, а той продължи да си мърмори недоволно под носа. Заобиколи огъня и седна. Намръщеното му изражение се промени в усмивка, когато погледна жената. Тя излъчваше задоволство от това, че той одобрява извършеното от нея. Той я потупа по рамото и й се усмихна топло. Взе две клечки, за да свали тигана и питката от огъня.

Те вечеряха. Кучетата, които се бяха промъкнали обратно, се навъртаха прегладнели около петното светлина. Гарити отряза изгорялото месо и им го хвърли заедно с няколко шепи от остатъците от тяхната вечеря, а след това ги отпрати обратно към кошарата. Те погълнаха лакомо парчетата месо и отново изчезнаха в тъмнината, а той сложи останалата храна в тигана, похлупи го, наля си канче чай и запуши лулата си. Жената подбираше тресчици трева и разглеждаше съда си. От време на време поглеждаше с широко отворени очи дима, който той издишаше. Той се подсмихна развеселен, премести се по-близо до нея и й протегна лулата си да си дръпне. Тя го погледна боязливо, усмихна се леко и опита. Лицето й се изкриви в кисела гримаса от вкуса на лулата и тютюна и тя бързо разтърси глава и издиша, пръскайки слюнки. Димът, който беше издишала, се носеше из въздуха и се разсейваше. Тя го погледна и се усмихна широко. Той отново се подсмихна и я потупа по гърба.

Усмивката му се стопи, когато тя го погледна. Очите й търсеха неговите. Тя се приближи до него, подви крака под тялото си и седна на тях. Обърна глава и остави съда настрани. Желанието се събуди в него. Той остави лулата си и я прегърна. Ръката му милваше лицето й и той чувстваше допира на нейната топла и мека кожа. Тя постави лакътя си на бедрото му и се облегна на тялото му. Леко обърна глава. Гледаше го от ъгълчетата на очите си през неравния край на твърдата си коса. Устните й се разтегнаха в бавна, съблазняваща усмивка, която прескочи езиковата бариера с един-единствен гигантски скок.

Той я обърна и я вдигна в скута си. Зарови устни в сатененото й гърло, а ръцете му трескаво се движеха по тялото й в опит да задоволят пулсиращата нужда, която се надигаше в него. Тя издаде гърлен звук на задоволство и плъзна ръцете си около врата му. Притисна се силно в него и заби нокти в тила му. Тялото й се извиваше в скута му. Движението на ръцете му стана по-настойчиво и той обърна гръб на огъня и я положи на земята. Тя се изплъзна от прегръдките му, скочи на крака и отиде до колибата. Усмихваше се широко. Той тежко се изправи и побърза след нея.

Гарити нямаше почти никакъв опит. Когато беше в сиропиталището, понякога го изпращаха да изпълнява поръчки и един ден беше попаднал на отегчена домакиня, която явно видя в негово лице начин да си отмъсти на съпруга си грубиян. И един друг път, когато работеше по Нипеан се беше сблъскал с пияна проститутка. Майра пък въобще нямаше никакъв опит. Но той изгаряше от пламъка на страстното си желание, а враждебната среда, в която Майра беше израснала, и нуждата за оцеляване на рода бяха изострили нейните инстинкти до краен предел. Той се туткаше непохватно, неуверен в себе си и смутен от деликатността на това, което в негово присъствие беше чувал да описват по-скоро с метафорични изрази, отколкото като полезни, практически съвети. Но изконната потребност, която дремеше в него, беше възбудена до полуда от страстните й движения и стенания и той бе пришпорен от конвулсиите на нейната страст. Липсата на изящество бе компенсирана от мощ и ако дефлорацията беше по-скоро енергична, отколкото деликатна, то и Гарити си имаше работа по-скоро с тигрица, а не с трепереща девственица.

В случая с домакинята той беше действал с луда припряност и смъкнати около коленете панталони, тъй като съпругът всеки момент можеше да се прибере. С проститутката това беше механично съвкупление, по време на което тя просто си лежеше с вдигната около кръста пола, здраво стискайки двата шилинга в ръката си. Но сега той се оказа в ситуация, изискваща много по-голямо внимание от преди — когато реши, че са свършили, Майра смяташе, че тепърва едва сега започват. Тя се притискаше в него, хапеше раменете му, драскаше гърба му и го обгръщаше с крака. Възхитен и изумен, той й отвърна със сила и твърдост, които тя подкрепи с дива, възбуждаща страст. Инстинктите на Майра бяха разпалени, а неговото дълго въздържание го правеше добър любовник. Но в крайна сметка Гарити се умори.

Той излезе от колибата със залитаща походка, подсили огъня и сложи чая да се стопли. Запали лулата си и запуши. Потреперваше от непривичното докосване на студения нощен въздух до голата му кожа. Тя излезе от колибата, като се прозяваше и оправяше косата си. Приближи се до него. Бедрото й докосна рамото му. Той се усмихна и го погали по дължината му. Тя застана пред него, коленичи и седна между краката му, облегната на неговите гърди. Гарити я прегърна, усмихна й се и й даде да си дръпне от лулата. Тя смукна и се изкикоти. Ръката й се плъзна надолу по стомаха му. Усмивката му застина. Той остави лулата настрани и я придърпа към себе си. Тя се движеше неспокойно в ръцете му и стенеше тихо от ласките и целувките му. Той свали тенджерката от огъня, подаде й ръка да се изправи и я заведе обратно в колибата.