Аарон Флетчър
Майка Австралия (4)

4.

Малко преди обяд на следващия ден тъмното, крехко острие — до този момент обект на леко и мимолетно любопитство — стана център на внимание. Движеха се бавно и тихо през гъсталака, разположени по обичайния за лов начин. Изведнъж отпред избухна суматоха от движение и суетня, последвани от радостните крясъци и виковете на бащата на Майра и Пунтару. Майра, майка й и брат й се втурнаха към тях през храсталаците и ги завариха до огромно, червено кенгуру. От възбудения им разговор разбраха, че копието е било хвърлено от невероятно голямо разстояние. От такава далечина обикновено копие би могло най-много леко да рани кенгуру, но копието на Пунтару се беше забило в тялото му, пронизвайки ребрата в смъртоносен удар и животното беше изминало съвсем късо разстояние, преди да се строполи.

Майра и майка й приседнаха настрана, а мъжете изкормиха кенгуруто и започнаха да ядат черния дроб, белите дробове и сърцето. Братът на Майра се присламчи към тях и докосна рамото на баща си, за да му напомни за присъствието си. Баща му го погледна през рамо, премести се настрани и посочи с брада към кенгуруто. Двамата мъже и момчето коленичиха до изкорменото животно и ядяха шумно вътрешностите, които изтръгваха с пълни шепи. Слънцето напичаше и апетитната миризма на кръв и черва сякаш висеше в горещия, неподвижен въздух. Майра беше убила един плъх и два гущера, а майка й — няколко гущера. Разделиха си ги и ги изядоха. Бяха изяли останките от малкото кафяво кенгуру днес сутринта и Майра беше получила дела си от две ребра. През деня беше изяла много повече храна от обикновено, но видът и миризмата на храната дразнеха апетитът й и тя жадно гледаше как двамата мъже и момчето ядат. Пунтару се изправи и като се оригваше и пъшкаше се отдалечи на няколко крачки и седна под една сянка. Бащата на Майра стана и докато се отдалечаваше от кенгуруто погледна към нея и майка й, и посочи животното с брада. Майра и майка й скочиха и се спуснаха напред. Братът на Майра все още клечеше пред животното и ядеше и Майра го избута настрани с рамо, докато бъркаше в изкормения труп. Той издаде звук на протест и тя го погледна предупредително, леко оголила зъби. Той се премести настрани и й направи повече място.

Бяха останали парчета от черния и белия дроб. Двете жени късаха пълни шепи и тъпчеха в устите си. Когато те се отпуснаха на пети и започнаха да дъвчат, братът на Майра се приведе напред и посегна за още. От ъгълчетата на очите си Майра забеляза, че Пунтару я гледа. Двамата с баща й тихо разговаряха, докато натриваха сухата песъчлива почва по ръцете си, за да изтрият кръвта. Тя беше клекнала тромаво и непохватно, затова подви крака и седна, като грациозно изви бедрата си на една страна. Започна да яде по-малко лакомо и с израз на сдържано задоволство от ловната сполука на Пунтару. Когато Майра и майка й изядоха дробовете, двамата мъже отпиха по малко вода и поеха през гъсталака към друго място за лагеруване. Майра и майка й събраха нещата си, вдигнаха останките от кенгуруто и ги последваха. Кенгуруто беше тежко и неудобно за носене и докато заобикаляха голямата група гъсти храсти, уирито се плъзна от главата на Майра и водата се разля. Майка й я погледна с упрек и раздразнение, но не каза нищо. Майра мушна уирито под мишница и те продължиха след мъжете с кенгуруто на ръце.

Мястото за лагеруване представляваше дълго и тясно дере между две дюни. Братът на Майра седна на едната страна от тях, за да наблюдава наоколо, докато мъжете си почиваха и дремеха на сянка. Майра и майка й претършуваха околните храсти и събраха тежки наръчи дърва, след което запалиха огън, сложиха кенгуруто да се пече и се приготвиха да отидат за вода. Като тръгваха, бащата на Майра промърмори някаква заповед на майка й и посочи на юг към извор, където водата беше възсолена, но щяха да са на разстояние, от което да чуват.

Изворът представляваше дупка, разположена в основата на гранитно възвишение в центъра на един участък, покрит с морени, довлечени преди много епохи от праисторическа река. Морените бяха толкова горещи, че от допира с тях по кожата излизаха пришки. Възвишението показваше наличието на голямо находище от гранит, покрит с пласт глина, последвана от песъчливата почва и морените на повърхността. По време на редките дъждове водата се просмукваше през пясъка между морените в дълбоката глина, която корените на закърнялата растителност не достигаха, и оставаше там, задържана от разположения под глината гранит. Водата се събираше в малък резервоар в основата на гранитното възвишение и когато той се изпразваше, водата от заобикалящия го глинен пласт бавно го изпълваше отново по подземните канали. Майра и майка й коленичиха под клюмналите стръкове на високата трева, която растеше по края на покрития с морени участък. Докато внимателно изучаваха откритото пространство и храсталаците около него за някакъв знак за опасност, те си подаваха уирито, което носеше майка й, и пиеха от останалата в него вода. Когато изпиха водата, двете се изправиха и заподскачаха през морените към стърчащия над земята гранит. Майра остави своето уири на земята, коленичи в сянката на гранита с гръб към него и се наведе ниско. Очите й непрестанно шареха наоколо, а изострените й докрай сетива бяха нащрек. Тя здраво стисна пръта си с двете ръце, готова да го използва, ако се наложи. Майка й коленичи зад нея и започна да изравя меката, песъчлива почва в основата на гранита.

Тя изрови парче кора, което беше скрила тук преди време, и започна да копае с него, като го използваше вместо лопата, изривайки пръстта настрани. Когато дупката стана по-дълбока, тя легна по корем и продължи да рие, след това клекна в нея и започна да изхвърля пръстта. Почвата се промени, превърна се в глина, а в нея се появиха следи влага, която бързо изсъхваше в знойната горещина. От дупката започнаха да излизат влажни буци глина. Майката на Майра намали темпото. От дупката излетяха още няколко буци, след тях две шепи рядка глина и се чу цъкване с език. Майра се плъзна към дупката, като се движеше предпазливо и внимаваше да не свлече пръстта навътре върху майка си и протегна ръце надолу. Ръба на дебелото, грубо и влажно парче кора, което беше оставено, за да покрива извора, докосна ръката й. Тя вдигна кората и я остави настрани, след това подаде своето уири на майка си. Ръката й остана да виси в дупката, а тя обърна глава настрани и продължи да държи под око откритата местност. Стената на уирито побутна пръстите й и тя го извади от дупката. От него капеше студена вода. Майра подаде на майка си нейното уири.

Водата беше толкова студена, че възсоления й вкус не се усещаше. Тя коленичи с пръта между ходилата си, хвана уирито в двете си ръце и отпи дълга глътка. Поспря, после пи отново. От дупката се чуха тихи, почти недоловими звуци — майка й също пиеше. Майра изпи водата в своето уири, остави го и зачака. След секунди майка й цъкна с език. Майра се плъзна обратно до ръба на дупката и протегна ръце. Уирито докосна пръстите й. Тя вдигна преливащия съд, остави го настрана и подаде своя. Майка й го напълни, върна й го и Майра го постави до другия. След това подаде дебелото парче кора. Миг по-късно майка й отново цъкна с език и Майра се премести от другата страна на дупката. Предпазливо започна да избутва пръстта обратно, най-напред глината.

Краката на майка й издаваха меки, като от биене на тъпан звуци, докато набиваха пръстта и утъпкваха дупката. Тя отново цъкна с език и Майра започна да бута пръстта по-енергично. Главата на майка й се показа над повърхността, а след нея се показаха и раменете й. Тя излезе от дупката и започна да насипва пръстта вътре, а майка й се премести настрани и вдигна пръта си. Майка й засипа дупката и зарови парчето кора, което беше използвала вместо лопата, а след това започна да заглажда следите, които бяха оставили в основата на гранита. Майра покри своето уири с листа, закрепи го на главата си и се отдалечи на няколко стъпки от гранита, където се сви и продължи да наблюдава. Майка й заличи следите им, взе своето уири и те тихо притичаха през морените към заобикалящите ги храсти.

Братът на Майра дремеше в сянката на една туфа трева на склона на дерето и ги чу, когато се приближиха. Майката го срита по крака и изненадан той възкликна неясно и седна изправен като свещ. Докато минаваше покрай него, тя го погледна и се смръщи предупредително. Двамата мъже, които дремеха на сянка, отвориха очи, когато Майра и майка й се спуснаха по склона на дерето. Те бяха изровили кенгуруто от жарта и изяли опашката. Животното беше оставено до огнището и Пунтару махна с ръка към него в жест на разрешение да ядат каквото искат.

Това беше огромно количество храна — почти цяло кенгуру. Майра нетърпеливо очакваше майка й да откърши единия от предните крака. Тя го раздели и започнаха да ядат. Майка й отново запали огъня и докато дъвчеше една голяма хапка, бутна кенгуруто обратно в него, за да се изпече още малко. Логическият анализ на това, колко беше в състояние да изяде, не можеше да смути Майра, която имаше желание да погълне всичко, и тя понечи да възрази. Майка й погледна към мъжете и предупредително поклати глава, загрижена да не привлече прекалено вниманието върху себе си, докато се радваше на такъв щедър пай от месото.

Когато свършиха, Майра се чувстваше преяла. Беше средата на следобеда, най-горещата част на деня и тя се беше отдала на леност и апатия, докато лежеше на земята и чакаше сенките да я достигнат и покрият. Майка й й беше дала по-голямата част от крака, нещо обичайно за нея, когато храната и енергията й бяха в излишък. Тя се примъкна към Майра с парче от кожата на кенгуруто и започна да натрива лицето й с вътрешната му страна. Майра отвори очи и я погледна. Хвърли поглед към мъжете, след това отново погледна майка си и тихо я попита:

— Пунтару ще ме вземе ли за своя жена?

Майка й сви устни, замислено погледна Пунтару, след това Майра и направи отрицателен жест със свободната си ръка, като отново започна да трие парчето кожа по лицето й. Майра погледна Пунтару, след това престана да мисли за него. Затвори очи и заспа.

Събудиха я писъците на брат й. Беше късен следобед и деренцето тънеше в сянка. Мъжете ги нямаше, а майка й стоеше на другия край на дерето и разтревожена гледаше нагоре към ръба на дюната. Разнесе се острият звук на прът от копие, който изплющя в нечие тяло, а след него отново изпълнен с болка вой. Чу се гневното ръмжене на баща й. Беше хванал брат й да спи. Той го удари още няколко пъти с пръта на копието си. След това до Майра достигна разговорът между него и Пунтару, който стихваше, докато двамата се отдалечаваха. Майка й изчака малко и тихо повика брат й в дерето. Той се спусна по пясъчния склон, като стенеше и хленчеше от болка. Лицето му се кривеше, а сълзите течаха от очите му. Майката на Майра му се озъби ядно, хвана го за ръката, обърна го и погледна гърба му. След това го заведе до огъня. Прътът на копието беше оставил по гърба и задника му широки следи, които изглеждаха възпалени. Майка й взе парче от кожата на кенгуруто и започна да разтрива мазнината по белезите. Той изсъска, трепна от болка и се дръпна от нея, а тя му се озъби гневно и стисна ръката му, като продължи да го натрива с мазнина. Майра се прозя, протегна се, след това се сви на кълбо и като затвори очи, заспа отново.

През по-голямата част от следващите дни се излежаваха около мястото за лагеруване и лениво глозгаха кокали и предъвкваха парчета месо от кенгуруто. Майра и майка й събраха още дърва и продължиха да поддържат кенгуруто топло, за да не се развали, а баща й и Пунтару седяха в другия край на дерето и дълго разговаряха с тихи гласове. Следобед баща й каза на майка й да се приготви за пътуване и ако се съдеше по глагола, който използва, пътуването щеше да бъде дълго. Майра и майка й отидоха за още вода и на връщане събраха дълги здрави стръкове трева, за да заздравят въжетата на торбите си. Майра, както и майка й бяха любопитни къде отиват, но държанието и изражението на баща й не предразполагаха към въпроси. Пунтару изглеждаше крайно доволен от нещо.

Тръгнаха на следващата сутрин, веднага щом се развидели. Вървяха в индианска нишка начело с Пунтару, който ги водеше. Майра и майка й носеха това, което беше останало от кенгуруто, и следваха баща й в постоянен тръс. Брат й тичаше няколко ярда след тях. По обяд Майра започна да се изморява от неизменното бързо темпо, а брат й изглеждаше изтощен. Спряха за кратка почивка, след това потеглиха отново. По средата на следобеда спряха, отново пийнаха вода и отпочинаха няколко минути. Изминаха още няколко минути, преди брат й да ги настигне. От всички течеше пот. Брат й се олюляваше от умора и баща й го предупреди със заплашителен поглед. Майка й лежеше отпуснато на земята. Когато мъжете отново се раздвижиха, тя с мъка се изправи на крака и с мрачно изражение започна да събира нещата си.

Преди мръкване минаха близо до мястото, където се беше провел последния сбор на племето, но тогава пътуването дотук беше продължило два дни. За нощуване се прислониха в гъсто избуялата, висока трева и запалиха огън. Майра изяде парче от кенгуруто, пийна вода, сви се на кълбо и заспа. Дишаше тежко в съня си. Стори й се, че бяха изминали само няколко минути, преди майка й да я събуди. Туфите трева приличаха на тъмни сенки в сивкавата светлина на утринната дрезгавина. Майра изяде парчето месо, което майка й й подаде и събра нещата си. През първия час болката се отдръпна от бедрата и прасците й, и крачката й стана дълга и лека. В сравнение с предишния, денят не беше толкова горещ, бяха изяли част от кенгуруто и товарът им беше по-лек и въпреки че Пунтару и баща й наложиха по-бързо темпо, сега бягането й костваше по-малко усилия. За майка й обаче това не беше така и когато по пладне спряха, тя се задъхваше от изтощение. Майра преля водата от нейното в своето уири, взе товара и майка й успя да продължи в крак с групата и през останалата част от следобеда. В средата на следобеда спряха за почивка. Бяха почти готови за тръгване, когато брат й ги настигна. Баща й отново го предупреди, този път с два удара с пръта на копието си.

Когато се свечери, Майра беше уморена и гладна, но можеше да продължи и нататък, а това изглеждаше непосилно за Пунтару и баща й. Майка й и брат й се строполиха изтощени на земята. Болките в краката ги караха да стенат. Майра изяде своя дял от кенгуруто и пи вода, след това се сви и заспа. Събуди се посред бял ден. Всички останали още спяха. Тя се прозя и се сви отново, после седна и събуди майка си. Баща й и Пунтару се размърдаха. Мъжете започнаха да разпределят месото на кенгуруто на малки дажби и тя отново почувства глада. Дълбок, ненаситен и глождещ, той превръщаше миризмата на месото, което беше останало, в изтезание за нея. Майка й и брат й попривикнаха към силното темпо, с което продължиха да се движат. Бяха се отдалечили от ловната си територия много повече от когато и да е било преди и света около тях сякаш беше друг. Температурата беше почти умерена, а растителността се беше променила от жилави храсталаци и висока трева до групи от големи дървета, ниска крехка трева и храсти пардо, канджи и дукара — трънливите храсти с дълги шушулки, пълни със семена, които ставаха за ядене. Когато бяха достатъчно близко, за да ги улови, без да нарушава стъпката си, Майра ги откъсваше, както си тичаше, разчупваше ги и ядеше ядките. Баща й я забеляза и я накара да спре. Обясни й, че разчупените шушулки оставят зад тях ясна следа. За първи път, откакто Майра се помнеше, баща й я поправи с хладно безразличие, вместо с обичайното си гневно ръмжене.

Водата им свърши, но мирисът на открити водни пространства се носеше от всички посоки. Изглежда Пунтару го долавяше трудно, но Майра и семейството й свиха към най-близкото от тях без колебание, като предпазливо го приближаваха през гъсто избуялите около него храсталаци. Напълниха съдовете и пиха, след това продължиха напред. Храната им свърши и те се задоволяваха само със случайните гущери и змии, които виждаха, докато тичаха, с насекомите, червеите и растенията, които можеха да се ядат и които успяваха да намерят, докато почиваха или спираха, за да пренощуват. Гладът на Майра беше прекомерен, но още не беше онзи глад, който би могъл изцяло да изсмуче силите й. Дните на тежкия преход бяха свалили няколко унции мазнина от нея и ребрата й започваха да се броят, но тя се чувстваше чудесно и темпото вече не я притесняваше.

Състоянието й изглежда безпокоеше Пунтару. Един следобед, докато почиваха, той забеляза отслабването й и двамата с баща й я огледаха замислено, като си мърмореха нещо. Същата вечер спряха рано. Пунтару и баща й ги оставиха и тихо се промъкнаха през гъстата зеленина около тях към един близък извор, където останаха да чакат в засада. След два часа се върнаха с два едри пъдпъдъка — рядко и вкусно угощение. Майра и майка й запалиха малък огън и изпекоха единия, а за ужас на брат й, баща й даде на Майра много по-голямо парче от обикновено. На следващия ден продължиха с по-бавно темпо и редовно спираха по пътя, за да ловуват.

Местността около тях продължи да се променя. Растителността ставаше по-буйна, а дивечът и водата — по-изобилни. През високите дървета летяха птичи ята, а навсякъде, където спираха, имаше гущери, червеи и годни за ядене растения. Бяха излезли много извън територията на своето племе и действаха внимателно, винаги нащрек за други хора. Стигнаха до област от заоблени хълмове и широки, открити пространства, покрити с ниска трева, и често трябваше да изминават дълги разстояния, заобикаляйки встрани от пътя си, за да останат в прикритието на дърветата.

Два дни и една нощ валя постоянно. Далеч по-дълго, отколкото някога беше валяло в тяхната територия. Дъждовната вода отми тънкия слой мазнина, набита с прах и мръсотия от тялото на Майра и тя стана с няколко тона по-светла и кожата й се опъна, което я караше да се чувства неудобно. Мухите и комарите бяха повече, отколкото на тяхната територия и след дъжд въздухът сякаш беше изпълнен с тях. Те бяха напаст, която създаваше на Майра постоянни неприятности, защото бидейки мокра, кожата й беше и по-нежна.

Когато облаците се разнесоха, в далечината се показа хълм с много характерен профил. Майра дочу част от разговора между баща й и Пунтару. Пунтару явно познаваше ориентира добре. Той го посочи на баща й и го назова Уайамба.