Рей Бредбъри
Хайде всички да убием Констанс (34)

Трийсет и четвърта глава

Кръмли ни остави пред старата кооперация и офейка.

— И сега? — попита Хенри. — Какво ще правим тук?

Влязохме във входа и аз хвърлих поглед нагоре към триетажното стълбище.

— Ще търсим Марлене Дитрих, по възможност жива и здрава.

Още пред прага на апартамента мирисът на парфюм ме лъхна отвътре през затворената врата. Аз кихнах и почуках.

— Мили боже — възкликна глас отвътре. — Ами сега, какво да облека?

Вратата се открехна и разкри издуващо се на талази пеперудено кимоно, обвило плещите на викторианска реликва, която усилено се гърчеше да се побере в него. Щом ме видя, тя спря да се гърчи, измери внимателно стъпалата ми, после коленете, талията и постепенно стигна до лицето.

— Дж. Уелингтън Брадфорд? — прочистих гърло аз. — Господин Брадфорд?

— Кой се интересува? — съществото се поколеба за миг. — О, влизайте, за бога, влизайте. А онзи другият кой е?

— Аз съм Всевиждащото око на момчето. — Хенри зашари с ръка във въздуха. — Това тук стол ли е? Мисля да поседна. Ама и при вас доста понамирисва, да знаете. Нищо лично.

Кимоното изшумоля, разпръсвайки рояк от конфети, и ни покани с широк жест на ръкава.

— Надявам се да не идвате по работа. Настанявайте се, докато мама налее по едно джинче. Голямо или малко?

Преди да успея да си отворя устата, домакинът извади кристално синя бутилка бомбайски джин и ми напълни солидна чаша. Аз отпих.

— Браво на момчето — рече Брадфорд. — Само пет минутки ли ще останете, или за цяла нощ? Предполагам, във връзка с Ратиган?

— Ратиган! — извиках аз. — Откъде знаете?

— Беше тук, ама си тръгна. Такава си е тя, на всеки няколко години се запилява нанякъде. Това е нейният начин да се раздели с нов съпруг, стар любовник, с Господ-Бог или с астролога си. ¿Quién sabe?^[1]

Аз кимнах, потресен.

— Още преди години дойде при мен, да ме пита как съм успяла да се справя. С всички тези хора, де. Констанс, отвърнах й, колко котешки живота си имала досега? Хиляда? Затова не питай мен под кои легла съм се крила и през кои комини съм се измъквала.

— Но…

— Няма „но“. Майката земя знае всичко. Констанс е измислила Фройд и е турила вътре по малко от Дарвин и Юнг, колкото за цвят. Знаете ли, че е спала с всичките шестима шефове на студия? Веднъж се бяха хванали на бас в ресторант „Браун Дарби“, с Хари Кон. „Ще оправя Джак Уорнър и братята му така, че ще им клепнат ушите“, казва тя. „Всичките в една година?“, вика Кон. „Година, друг път“, отвръща Констанс. „За една седмица, като в неделя ще почивам!“ „Залагам стотачка, че не можеш“, разпали се Кон. „Направи я хилядарка и си стискаме ръцете.“ „А ти какво залагаш?“ пита Кон, червен като рак. „Себе си“, отвръща тя. „Разбрахме се!“ — удря по масата той. А тя си събува гащичките и ги хвърля в скута му за залог: „Ето, дръж това!“ — и излиза.

Останал без дъх, Дж. У Брадфорд продължи екзалтирано:

— Знаете ли, че някога съм била Джуди Гарланд. А после Джоан Крофорд и Бети Дейвис. Била съм и Талула Банкхед в „Спасителна лодка“. Истински пожар, прелъстителка, птица на нощта. Искате да ви помогна да откриете Ратиган? Мога да ви изброя мъжете, които захвърляше като носни кърпички. Аз самата понякога се възползвах от тях. Искате да кажете нещо ли?

— Вие изобщо имате ли истинско „аз“? — попитах.

— Божичко, надявам се, че не. Колко ужасно би било да се окажа в леглото само със себе си и с никой друг! Ратиган. Пробвали ли сте плажната й къща? Арти Шоу беше там след Карузо. Тя го оправи още тринайсетгодишна. Изстреля го чак до върха на „Ла Скала“. А когато приключи с Лоурънс Тибет^[2], той вместо баритон пропя сопрано. Направи такова дишане уста в уста на Талберг^[3], че от дома й го откараха направо в гробището „Форест Лоун“. Добре ли сте?

— Сякаш отгоре ми е паднал десеттонен сейф.

— Глътнете още джинче, послушайте Талула.

— Ще ни помогнете ли да открием Констанс?

— Кой друг, ако не аз. Заемах й своя гардероб още преди милион години. Давах й останките от гримовете си, учех я да се парфюмира, да извива вежди, да показва ушенца, как да свива горна устна, да разширява усмивка, да крие или да пъчи гърди, да изглежда висока или ниска. Бях нейното огледало, пред което позираше, гледаше ме как рея поглед, примигвам с клепки, преструвам се на разкаяна, тревожна, отчаяна, радостна, как пея в златна клетка, гмуркам се в нощницата си и изплувам от нея. Бях нейната девическа школа, в която се учеше да язди с изправен гръб, да танцува като балерина. Когато си тръгна, беше нов човек. Но това беше десет хиляди водевила назад във времето. И всичко за да може да се конкурира с другите актриси за филмови роли, или може би да краде мъжете им. И така, младежо — рече Дж. У Брадфорд, дращейки нещо върху лист от бележник. — Ето ти още от имената на онези, които са обичали Констанс. Деветима продуценти, десет режисьора, четирийсет и пет актьора на свободна практика и един петел на крив плет.

— Никога ли не е спирала?

— Да сте виждали онези тюлени във вълните край плажа й да спират? Хлъзгава като масло, по-бърза от живак, мятаща се в кревата като мълния. Шампионка на лосанджелиския маратон още преди да има такъв. Можеше да участва в борда на поне три студия, но свърши като Вампира, Мадам Дефарж и Доли Мадисън. Ето!

— Благодаря — огледах аз списъка, който можеше да напълни два пъти Бастилията.

— А сега, ако ме извините, Мата Хари трябва да се преоблече.

Хоп! И кимоното се разпери като опашка на паун.

Хоп! Аз сграбчих Хенри под мишница и го повлякох надолу по стълбите.

— Ей! — извика някой, щом изскочихме на улицата. — Чакайте!

Обърнах се и погледнах нагоре. Джийн Харлоу-Дитрих-Колбер се бе привела над перилата на прозореца, усмихвайки се неистово в очакване Фон Щрохайм да я снима в едър план.

— Има и друг като мен, само че още по-луд. Куикли!

— Алберто Куикли! — извиках аз. — Той жив ли е?

— Вясва се в нощен клуб по веднъж на седмица, а после се възстановява из болниците. Като го закърпят, пак тръгва на прощалната си обиколка. Вече гони стотака, проклетият му дъртак. Лъже, че навремето той бил открил Констанс на Шосе 66. Божичко, трябва да е бил на 40 или 50 тогава. Както си пътувал из страната, качил на стоп един хлапак с подозрителни гърдички. Направил я звезда, докато собствената му слава гаснела. Сега разиграва театър в гостната си. Кани хората в петък вечер да гледат как убиват Цезар, как Антоний се нанизва на меча си, а Клеопатра я хапе змия. — Един лист хартия полетя надолу. — А, и още нещо!

— Какво?

— Кони, Хелън, Анет, Робърта. Констанс не си взе поредния урок за това как да сменя животите си! Миналата седмица. Трябваше да дойде, а не се появи.

— Нищо не разбирам — извиках.

— Учех я на различни неща — тъмни, светли, шумни, тихи, диви, кротки — зависи каква роля търсеше. Сега отново искаше да й преподавам. Как да стане нова личност. Може би самата себе си. Но аз не знаех как да й помогна. Господи, тези актьори, закачат ли се веднъж за ролите си, няма откачане. У К. Фийлдс се научи как да бъде У К. Фийлдс едва във водевила и повече никога не успя да свали оковите на образа. Та Констанс идва и ми казва: „Помогни ми да намеря новото си аз.“ А аз й отвръщам: „Констанс, не знам как да го сторя. Най-добре си потърси свещеник, той да ти нахлузи нова кожа.“

В главата ми дрънна голяма камбана. Свещеник!

— Е, толкова от мен за днес — рече Джийн Харлоу. — Чао, дано ви е било забавно. — И Брадфорд изчезна.

— Куикли — прошепнах. — Бързо да се обадим на Кръмли.

— Какъв е зорът? — попита Хенри.

— Как, та това е заекът, изскачащ от цилиндъра, призракът на бащата на Хамлет.

— А, ясно — кимна той.