Метаданни
Данни
- Серия
- Детективи с машина на времето (23)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Hannibal, Herr der Elefanten, 2011 (Пълни авторски права)
- Превод от немски
- Ирена Патулова, 2013 (Пълни авторски права)
- Форма
- Повест
- Жанр
-
- Детска и юношеска литература
- Исторически роман
- Криминална литература
- Научна фантастика
- Приключенска литература
- Темпорална фантастика
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Фабиан Ленк. Походът на Ханибал
Немска. Първо издание
ИК „Фют“, София, 2013
Редактор: Илияна Владимирова, Албена Раленкова
Илюстрации: Алмут Кунерт
ISBN: 978-954-625-852-6
История
- — Добавяне
Стрела с пера
Стрелата, предназначена за Ханибал, изсвистя край децата със смъртоносна прецизност. Буквално в последния миг пълководецът наведе главата си и се размина на косъм със стрелата. С тъп звук тя се заби в един от подпорните стълбове на палатката му. Гвардейците се втурнаха напред, свалиха побелелия като тебешир Ханибал от подиума и го обградиха с щитовете си, като образуваха над него покрив от дърво и метал.
Сред войниците се надигна ропот, множеството се залюля насам-натам. Приятелите видяха как атентаторът светкавично се метна на коня си и се отдалечи в галоп. Никой дори и не помисли да го последва, цялото внимание бе насочено към пълководеца.
— Какъв късмет, че не го улучиха! — извика някой.
— Да се махаме от тук! — настоя Ким. — Иначе може да ни смачкат.
Тримата се измъкнаха от напиращата тълпа и напълно изтощени се довлякоха до палатките на водача на слоновете.
— Успя ли да видиш стрелеца? — попита Ким, останала без дъх.
— Не — отвърна Юлиан. — Всичко стана много бързо. А сега той сигурно е зад девет планини в десета. Каква гадост!
— Стрелецът със сигурност е от хората вълци — каза Леон. — Нали те замисляха покушение над Ханибал.
— Най-вероятно е така — съгласи се Ким. — Дали да не огледаме каруцата за следи?
Леон и Юлиан бяха готови да тръгнат с нея, но Кия си бе наумила друго. Котката измяука силно и се втурна напред, вирнала високо опашка.
— Момчета, мисля, че Кия иска да ни покаже нещо — бързо рече Ким и тръгна след котката.
Кия ги заведе при палатката на пълководеца, където в този момент нямаше охрана. Както и преди, на празното място пред нея цареше хаос. Магон, Махарбал и други офицери се опитваха да въдворят спокойствие.
Кия се спря пред един от дървените стълбове на палатката.
— Стрелата! — извика Ким. — Вече знам какво иска да ни каже Кия. Трябва внимателно да разгледаме оръжието на престъплението.
След като се увери, че никой не ги наблюдава, Ким внимателно измъкна стрелата.
— Вижте, две червени ивици и бели пера — каза момичето. Дали стрелата нямаше да ги отведе по следите на извършителите?
— Кой би могъл да знае кой използва такива стрели? — разсъждаваше на глас Ким.
— Калаби — предположи Юлиан.
— Или Канми — додаде Леон.
— Да ги попитаме тогава! — каза Ким и приятелите се втурнаха обратно към палатката на водача на слонове.
Зирос точно омиташе поредната планина от сено и пиеше вода от една каца. Щом съзря Леон, той радостно помаха с уши и пръсна към него вода с хобота си.
Леон успя да отскочи.
— Той не просто те харесва, той те обича — каза Калаби. — Къде бяхте изчезнали?
— Търсехме те — отвърна й Ким.
След това четиримата заговориха за покушението. Калаби бе също толкова шокирана, колкото и приятелите, и също като тях предполагаше, че зад него стоят хората вълци.
Най-накрая Ким й показа стрелата.
— Знаеш ли кой използва такива стрели?
— Не, но може би Канми знае. Трябва да питате него. Само че в момента го няма. Мисля, че имаше намерение да даде за поправка една от железните вериги, които трябва да слагаме на Зирос. Откъде имате тази стрела?
— Намерихме я — отвърна уклончиво Ким. Предполагаше, че разследването, с което се бяха заели, би могло да е опасно, и не искаше да въвлича Калаби в него.
Юлиан, Ким и Леон тръгнаха да търсят водача. Наоколо всички говореха за опита за покушение над Ханибал.
Не след дълго успяха да открият водача на слонове при един ковач.
— Нумидийците използват такива — каза Канми, след като погледна стрелата.
— Сигурен ли си?
— Напълно! Познава се по белите пера. Картагенските стрелци използват пера, боядисани в червено, повечето келти ги боядисват в черно, а нумидийците използват бели пера.
— Благодаря, точно това исках да разбера — спокойно рече Ким.
— И защо ти е да знаеш? — попита я Канми.
— А, нищо особено, просто така — отвърна Ким. — Хайде, ще се видим по-късно.
И тя побърза да напусне палатката на ковача.
— Защо не каза на Канми? — попита Юлиан.
— Защото доказателството няма особена сила — отвърна Ким. — Дори и да е изстреляна от нумидиец, няма как да разберем кой е той. Има толкова нумидийци във войската. Освен това стрелата може и да е била открадната и изстреляна от келт или дори от картагенец. За да падне подозрението върху нумидийците.
Леон подръпна крайчето на лявото си ухо.
— Така е. Доказателството въобще не е безспорно…
— Дали Масиниса има пръст във всичко това? — неочаквано попита Ким. — Той е бесен на Ханибал, както вече знаем. Има чувството, че е ощетен при разделянето на плячката от Сагунт.
— Да не би да смяташ, че иска да го убие заради това? За да си отмъсти?
Ким поклати глава.
— Не, не мисля, че мотивът е отмъщение. По-скоро е алчност. Ако Масиниса беше успял да извади Ханибал от играта, вероятно щеше да оглави войската и да получи достъп до войсковата каса, която, както ни каза Калаби, е доста пълна.
Леон хлъцна.
— Тази теория изобщо не е за подценяване. Само че не бих се наел директно да обвиня Масиниса. Този човек е твърде влиятелен и няма да позволи върху него да падне подозрение. Това може да се окаже дяволски опасно за нас. Нуждаем се от неопровержими доказателства.
Без да бърза, Ким тръгна бавно в посоката, където се намираха палатките на Канми.
— Прав си. Вече имаме двама заподозрени: Масиниса и Хаздрубал. И двамата имат мотив да саботират похода на Ханибал.