Фабиан Ленк
Походът на Ханибал (16)

Големи приятели

Страхотно! Леон бе отговорил правилно на всички въпроси от теста, който им даде учителката по биология Ирмтрауд Веленберг-Отенбрьок, и бе получил най-високата оценка — отличен.

— Беше фасулска работа! — каза той на Ким и Юлиан, когато си тръгнаха към къщи след шестия час. Те също бяха получили единици.

— Имаш право! — отвърна Юлиан. — Вече знаем доста за слоновете.

Ким кимна.

— Слушах внимателно по време на посещението ни в зоопарка. Още тогава Ирми ни разказа доста неща за сивите исполини.

— Ирми ли? — възкликна Юлиан. — Госпожа Веленберг-Отенбрьок ли имаш предвид?

— Естествено, но фамилията й ми се струва прекалено дълга — разсмя се Ким.

— Само не го казвай пред нея — каза Юлиан, но не можа да се сдържи да не се разсмее и той. — Всъщност имаш право, Ирми е много по-кратко.

В този момент тъкмо минаваха покрай най-добрата сладкарница за сладолед в света — „Венеция“.

— Нямаше да е зле да хапнем малко сладолед! — каза Леон с поглед, изпълнен с копнеж.

— Първо да си напишем домашните — въздъхна Юлиан. — Но можем да се срещнем тук следобед. Какво ще кажете?

— Става! — съгласи се Леон. — Освен това ще си вземем и по една кола, за да се чукнем в чест на този, на когото сме задължени за добрите резултати.

— Какво, какво?

— За да се чукнем за Зирос, разбира се.

— А, това ли било. Съгласна! — бързо откликна Ким.

Леон се спря. Внезапно го обзе тъга.

— Толкова ми липсва…

— Мога да си представя, ти му беше пръв любимец — каза Юлиан.

Леон въздъхна.

— Не мисля, че някога ще имам по-голям приятел.

Юлиан се разсмя.

— Напротив! — отвърна той. — Имаш мен!

Ким сложи ръка на рамото на Леон.

— И мен!

При тези думи лицето на Леон засия от радост.